Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.П., 28.08.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд,
V гр. състав, в публично заседание на 20.08.2013 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Биляна
Видолова
при секретаря Г.Н., като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 2652, по описа за 2013год., за да се произнесе,
взема предвид:
Искове с правно
основание чл.242, във вр. с чл.128 от КТ и чл. 221 ал. 1 от КТ.
Производството по делото е
образувано въз основа на депозирана искова молба от П.Т.И. от гр.П. против ЕФБИ
ТЕКС ООД гр.П., в която ищцата излага твърдения, че е работила при ответника от
21.11.2011г. до 21.01.2013г. като трудовият и договор е бил прекратен на осн.
чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ. Твърди, че не и е изплатено дължимото трудово
възнаграждение за периода 01.01.2013г. – 21.01.2013г. в размер на 200лв., както
и обезщетение на осн. чл. 221 ал. 1 от КТ в размер на 300лв. Моли съда да осъди
ответника да и заплати на осн. чл.242 вр. чл.128 от КТ сумата 200.00лв. - трудово
възнаграждение за периода 01.01.2013г. – 21.01.2013г., и на осн. чл. 221 ал. 1
от КТ – обезщетение в размер на 300.00лв., както и законната лихва върху сумите
от датата на предявяване на иска до окончателното им заплащане и направените по
делото разноски. Претендира разноски.
Ответникът
не е депозирал писмен отговор на исковата молба, не се представлява в с.з. и не
изразява становище по предявените искове.
Съдът, след като
се запозна със събраните по делото доказателства, намери за установена следната
фактическа обстановка: Не се спори по делото, а и видно от представените Трудов
договор № 88/21.11.2011г. и копие от последната попълнена страница на трудовата
книжка на ищцата, същата е работила при ответника на длъжност „шивачка” от 21.11.2011г.
до 21.01.2013г. когато трудовото и правоотношение е било прекратено на осн.
чл.327,ал.1,т.2 от КТ – както е записал работодателя при оформянето на трудовата
книжка. По делото е изготвена съдебно
икономическа експертиза, която се е запознала с представените доказателства и е
направила проверка в счетоводството на ответника и въз основа на тази проверка
е дала становище, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за м. декември
2012г. – последен пълен отработен месец преди прекратяване на ТПО е в размер на
290лв., за м. Януари 2013г. трудовото възнаграждение е било предоговорено в
размер на 310лв., но т.к. ищцата има отработени 13 работни дни, след внасяне на
осигуровките и данъка, за този месец не и е заплатена чистата сума за
получаване по чл. 128 от КТ от 138.81лв.
Спорни по делото са
въпросите дължи ли ответното дружество на ищеца претендираното трудово
възнаграждение на основание чл.242 от КТ и в какъв размер; изплатено ли е обезщетението по чл.221,ал.1
от КТ и в какъв размер е то.
По иска с правно
основание чл.242 във вр. с чл.128 от КТ :
Задължението за
плащане на трудово възнаграждение е основно задължение на работодателя като
насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на
работника или служителя. Съгласно разпоредбата на чл.128 от КТ работодателят е
длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. От установената продължителност
на трудовите правоотношения между страните – от 21.11.2011г. до 21.01.2013г.,
се установява, че за исковия период - 01.01.2013 - 21.01.2013г., ищцата е
работила при ответника. В изготвената експертиза, в частта за неизплатеното
трудово възнаграждение /в която част съдът кредитира заключението изцяло/ е
посочено, че неполучената част от дължимото трудово възнаграждение е в размер
на 138.81лв., и съдът намира, че това е именно размерът, до който искът следва
да се уважи. Липсват доказателства, за дължимост на процент върху тази сума за
прослужено време, т.к. по делото не е доказана нито продължителността на стажа
на ищцата, нито длъжността която тя е заемала преди това, и най-вече -
сключения трудов договор между страните не сочи те да са постигнали
споразумение за допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит. С оглед установеното, и предвид тежестта на ответника да
докаже, че е изплатил дължимото трудово възнаграждение на ищцата за м. януари
2013г., доказателства за което не са представени по делото, съдът приема, че
предявения иск на осн. чл. 242 във вр. с чл.128 от КТ следва да се уважи в
размер на 138.81лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба – 18.05.2013г. до
окончателното изплащане на сумата, а за разликата до размер на 200.00лв. – да
се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл.221 ал.1 от КТ:
Видно от копието на
трудовата книжка на ищцата, попълнена от работодателя, а и както е установено
от вещото лице при проверката му в счетоводството на ответника, основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните е чл.327 ал.1 т.2 от КТ
– поради забавено изплащане на трудово възнаграждение. Обезщетението по чл.221,
ал.1 от КТ се предвижда при хипотеза, когато трудовото правоотношение е било
прекратено в случаите по чл.327, ал.1,
т.2 от КТ. Не се спори между страните, че трудовото правоотношение е
било безсрочно, което е видно от Трудов договор № 88/21.11.2011г. При това
положение, и с оглед на липсата на доказателства за изплащане на обезщетение,
съдът намира, че е доказана дължимостта на обезщетението по чл. 221 ал. 1 от КТ
от работодателя на работника. Относно размера на това обезщетение, съдът
намира, че въпреки, че в заключението на вещото лице е посочено обезщетение,
изчислено на базата на трудовото възнаграждение на ищцата за м. януари 2013г.,
то обезщетението следва да бъде присъдено в размер на 290лв. – базирано на
трудовото възнаграждение на ищцата за месец декември 2012г. Това е така, т.к.
чл. 228 ал. 1 от КТ изрично сочи, че база за определяне на обезщетенията е
брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е
възникнало основанието за съответното обезщетение. Както е посочило в с.з.
вещото лице, последния напълно отработен месец от ищцата е месец декември
2012г., основанието за обезщетението е възникнало през м. януари 2013г., когато
на 21.01. ТПО между страните е прекратено на осн. чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Поради горното, искът на осн. чл.
221 ал. 1 от КТ се явява основателен до размер на 290лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 18.05.2013г. до окончателното
заплащане на сумата, а за разликата до размер на 200.00лв. следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото, ответника следва да бъде осъден
да заплати на ищцата деловодни разноски съобразно уважената част от исковете в
размер на 171.52лв. и на основание чл.78, ал.6 от ГПК
- по сметка на ПлРС
ДТ върху уважените искове в размер на 100.00лв., както и 5.00 лева – такса, в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 242 от КТ във
вр. с. чл.128 от КТ, “ЕФБИ ТЕКС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.П., ул.Генерал Ганецки № 103, представлявано от К.Г.Г., ДА ЗАПЛАТИ на П.Т.И., ЕГН **********,
от гр. П., съд.адрес: ****, адв. З.М., сумата
от 138.81лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение, за периода
от 01.01.2013г. – 21.01.2013г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 18.05.2013г. до окончателното изплащане на сумата,
като иска за разликата до размер на 200.00лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.221, ал.1 от КТ, “ЕФБИ ТЕКС” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.П., ул.Генерал Ганецки № 103, представлявано
от К.Г.Г., ДА ЗАПЛАТИ на П.Т.И., ЕГН
**********, от гр. П., съд.адрес: ****, адв. З.М., сумата от 290.00лв., представляваща обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение при забавяне изплащане на трудовото възнаграждение от
работодателя, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 18.05.2013г. до окончателното заплащане на сумата, като иска
за разликата до размер на 300.00лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, “ЕФБИ ТЕКС” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.П., ул.Генерал Ганецки № 103, представлявано
от К.Г.Г., ДА ЗАПЛАТИ на П.Т.И., ЕГН
**********, от гр. П., съд.адрес: ****, адв. З.М., сумата от 171.52лв., представляваща направени деловодни разноски по
делото, съобразно уважената част на исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК, “ЕФБИ ТЕКС” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.П., ул.Генерал Ганецки № 103, представлявано
от К.Г.Г., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на П.ски районен съд държавна такса
в размер на 100.00лв. върху
уважените искове, както и 5.00 лв. – такса, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи
на обжалване пред П.ски Окръжен съд в двуседмичен срок от получаването му от
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: