Решение по дело №2614/2022 на Административен съд - Пловдив

      РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№ 549

 

гр. Пловдив, 22 март 2023 год.

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 2614 по описа за 2022 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

 

1. Производството по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

2. Образувано е по искова молба, предявена И.П.М., с ЕГН **********,***, чрез адвокат В.С., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.

Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 50 000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва от момента на увреждането до окончателното изплащане на сумата, изразяващи се във „физически и психически болки и страдания, стрес, страх и унижение, негативни чувства и преживявания, емоционален дискомфорт“, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив за периода от 01.01.2019 г. до 10.10.2022 г. включително (датата на подаване на исковата молба) или общо 1379 дни, които от своя страна се изразяват в нарушаване на:

- правото му на минимална жилищна площ и на необходими хигиенно-битови условия - липса на достатъчно светилна, свеж въздух и течаща топла вода в стаите, в които е бил настанен, наличие на олющени стени, дупки по пода, дървеници, мухъл и влага в същите, в банята не винаги имало топла вода;

- правото му на престой на открито;

- правото му на медицинско обслужване – не са му извършвани профилактични прегледи въпреки увреденото му здраве (хипертония, хипокалемия, нарушено зрение, масивен инсулт получен на 10.01.2021 г.) от лошите условия и храна в затвора, не му бил осигурен преглед при офталмолог, не му били осигурявани животоподдържащи лекарствата, а ги заменяли с други, от които не се чувствал добре;

- правото му на достатъчна и качествена безплатна храна – ищецът трябвало да спазва определен хранителен режим и прием на определени продукти поради сериозните заболявания, които имал, но менюто било еднообразно и изключително бедно на хранителни вещества;

- правото му на подходяща работа - ищецът нямал право да избира какво да работи и бил принуден да работи каквото има, заради възможността да намали присъдата си;

- правото му на творчески и културни дейности и развитие на физическа култура;

- правото му на свиждане - не се спазвали правилата за свиждане;

- правото му на молби и жалби - можел да пише молби и жалби, но не получавал копие от тях с входящ номер;

- молбата му за предсрочно освобождаване, била отхвърлена заради наложени му дисциплинарни наказания, а от 2019 г. нямал такива, с което се твърди нарушаване на правата му по чл. 3 от ЗИНЗС.

Претендира се присъждане и на разноски по делото.

Тук е мястото да бъде уточнено, че доколкото сумата в размер на 50000 се претендира като обезщетение за неимуществени вреди за целия исков период, настоящия съдебен състав приема, че претендираното дневно обезщетение възлиза на 36,26 лв. (50000 лв. : 1379 дни = 36,26 лв. на ден).

3. Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Претендира присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

4. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за основателност на предявените искове, но счита, че претендираният размер е прекомерно завишен и моли същият да бъде определен по справедливост.

 

ІІ. За допустимостта:

 

5. При извършена служебна проверка в деловодната програма на Административен съд – Пловдив, настоящият съдебен състав съдът установи следното:

На 29.09.2020 г. И.П.М., с ЕГН **********, е подал чрез адвокат С.в Административен съд Пловдив искова молба срещу ГДИН, въз основа на която е образувано адм. дело № 2441/2020 г. по описа на съда. Съдебният състав е разгледал исковите претенции на ищеца М., предявени чрез адв. С.срещу ответника Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията”/ГДИН/ - София, за присъждане на обезщетение в размер общо на 50 000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба, за понесени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение и внушаване на чувство на малоценност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив, за периода от 01.01.2013 г. – 29.09.2020 г. /датата на завеждане на исковата молба/, които се свеждат до следното: пренаселеност и лоша хигиена на килиите, в които е бил настанен ищецът; липса на постоянно течаща топла и студена вода; наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в тях; твърди, че с него не работят психолози и педагози, и не го включват в образователни и други програми, както и че не се полагат усилия за неговата ресоциализация; не му дават работа и не го включват в спортни мероприятия; в Затвора – гр. Пловдив не го лекуват от хипокалиемия, получена следствие от лошата храна; има киста зад коляното, като за целта е прегледан от хирург и му е предписано да бъде изведен на външен преглед, за да се извърши изследване с ортопедичен рентген и след това да се направи операция, освен това под мишницата има рана, която трябва да бъде прегледана от хирург, но не го извеждат на преглед. В заключение се посочва, че М. иска да бъде прегледан, лекуван и опериран, съобразно резултатите от прегледа, но администрацията на Затвора – гр. Пловдив не уважава тези му искания.

Производството по адм. дело № 2441/2020 г. по описа на съда е приключило с постановяване на Решение № 1050/21.05.2021 г. (лист 44 и сл. по делото), с което Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ е ОСЪДЕНА да заплати на И.П.М., ЕГН **********, обезщетение за причинени неимуществени вреди в Затвора - гр. Пловдив в периода от 04.12.2013 г. до 29.09.2020 г. включително, в размер на 5 000 лв., ведно със законна лихва от датата на завеждане на иска – 29.09.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част искът е ОТХВЪРЛЕН.  

Съдебното решение е влязло в законна сила на 24.11.2021 г.

6. Незаконосъобразната административна дейност, на която се основават исковите претенции и по двете дела (настоящото и адм. дело № 2441/2020 г. по описа на съда), се изразява най-общо в неосигуряване на човешки условия по европейския стандарт, в нарушение на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

7. Въз основа на горното съдът приема, че по отношение на част от исковите периоди е налице пълна идентичност между предявения по настоящото дело иск и исковата претенция по адм. дело № 2441/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, а именно: 1. страните (ищец И.П.М., ответник – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София); 2. основанието на двата иска – за ангажиране отговорността на държавата за вредите, причинени на задържаното, съответно лишеното от свобода лице от специализираните органи по изпълнение на наказанията, в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. за поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража и 3. Отправеното до съда искане и по двата иска - за присъждане на обезщетение за претърпени от И.П.М. неимуществени вреди в следния дублиращ се период: от 01.01.2019 г. до 29.09.2020 г. включително (или общо 638 дни) в Затвора гр. Пловдив.

8. Съгласно чл. 126, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с изключение на делата за присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск. В случая настоящото дело се явява именно по-късно заведено.

9. При това положение, исковата молба, предявена от И.П.М., с ЕГН **********,***, чрез адвокат В.С., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, в частта, с която се иска присъждане на обезщетение в размер на 23133,88 лв. (638 дни х 36,26 лв./ден = 23133,88 лв.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в „физически и психически болки и страдания, стрес, страх и унижение, негативни чувства и преживявания, емоционален дискомфорт“, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в периода от 01.01.2019 г. до 29.09.2020 г., включително в Затвора гр. Пловдив, или общо 638 дни, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството в тази част – прекратено, на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК  и чл. 159, т. 7 от АПК.

10. Съответно в останалата част, а именно, с която се иска присъждане на обезщетение в размер на 26866,12 лв. (50000 лв. - 23133,88 лв.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в „физически и психически болки и страдания, стрес, страх и унижение, негативни чувства и преживявания, емоционален дискомфорт“, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в периода от 30.09.2020 г. до 10.10.2022 г., включително в Затвора гр. Пловдив, или общо 741 дни, исковата молба на М. срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” се явява процесуално ДОПУСТИМА за разглеждане.

 

ІІI. За фактите:

 

11. От данните по делото (справка от Началника на Затвора Пловдив от 01.12.2022 г. – лист 121) се установява, че И.П.М. изтърпява наказание лишаване от свобода от 30 години като в Затвора – Пловдив е постъпил на 12.07.2007 г.

12. От Затвора - Пловдив са представени Становища от 29.11.2022 г. (л. 73) и от 14.11.2022 г. (л. 235) на ИСДВР П У., Становище от 30.11.2022 г. (л. 78) на ИСДВР Е. К., Становище от 01.12.2022 г. (л. 122) на инспектор психолог Н.Г., Становище от 17.11.2022 г. (л. 234) на ИСДВР Е. К. съгласувано от Началника на ЗООТ „Хеброс“, от които се установява, че:

12.1. През разглеждания период от 30.09.2020 г. до 10.10.2022 г., л.св. И.П.М. е бил настанен в следните спални помещения:  

 

Таблица 1

 

 

 

Пост	Период		Фактически настанени л.св. в стаята	Капацитет за настаняване в стаята
Помещение	от	до
ЗЗНО, изолатор № 6	29.09.2020	15.01.2021	1	1
Пост № 2, стая № 80	15.01.2021	18.01.2021	6	6
	18.01.2021	27.02.2021	7    (40 дни)	6
	27.02.2021	16.03.2021	6	6
	16.03.2021	13.04.2021	7	6
	13.04.2021	11.05.2021	8	6
	11.05.2021	18.05.2021	7	6
	18.05.2021	26.05.2021	8	6
	26.05.2021	31.05.2021	7    (116 дни общо за периода 16.03.2021 г. до 30. 05.2021 г. вкл. – от 31.05.2021 г. вече са 6 човека)	6
	31.05.2021	02.06.2021	6	6
	02.06.2021	05.06.2021	7	6
	05.06.2021	07.06.2021	8	6
	07.06.2021	11.06.2021	7    (9 дни общо за периода 02.06.2021 г. - 10.06.2021 г. вкл., от 11.06.2021 г. вече са 6 човека)	6
	11.06.2021	15.06.2021	6	6
	15.06.2021	18.06.2021	5	6
	18.06.2021	24.06.2021	6	6
	24.06.2021	18.07.2021	7	6
	18.07.2021	03.08.2021	8	6
	03.08.2021	05.08.2021	9	6
	05.08.2021	19.08.2021	8	6
	19.08.2021	13.09.2021	7 (81 дни общо за периода 24.06.2021 г. – 12.09.2021 г. вкл. от 13.09.2021 г. вече са 6 човека)	6
	13.09.2021	16.09.2021	6	6
	16.09.2021	06.10.2021	7 (20 дни)	6
	06.10.2021	13.10.2021	6	6
	13.10.2021	23.10.2021	7 (10 дни)	6
	23.10.2021	29.10.2021	6	6
	29.10.2021	19.11.2021	7	6
	19.11.2021	20.12.2021	8	6
	20.12.2021	29.12.2021	7	6
	29.12.2021	02.02.2022	8 (96 дни общо за периода 29.10.2021 г. – 01.02.2022 г. вкл., от 02.02.2022 г. вече са 6 човека)	6
	02.02.2022	18.03.2022	6	6
	18.03.2022	17.04.2022	7 (30 дни)	6
	17.04.2022	19.04.2022	6	6
	19.04.2022	26.04.2022	7 (7 дни)	6
	26.04.2022	29.04.2022	6	6
	29.04.2022	15.06.2022	7 (47 дни)	6
	15.06.2022	23.06.2022	6	6
	23.06.2022	01.07.2022	5	6
	01.07.2022	19.08.2022	6	6
	19.08.2022	14.09.2022	5	6
	14.09.2022	20.09.2022	4	6
	20.09.2022	12.10.2022	5	6
	12.10.2022	09.11.2022	4	6
			Общо 456 дни в стая № 80 са били настанени л.св. над капацитета за настаняване в стаята

 

Таблица 2

 

Пост          и помещение	Площ кв.м. без сан. възел	Площ сан. възел кв.м.	Брой прозорци в спалното помещение	Размер на прозорците	Размери  на прозорците в сан. възел
Изолатор № 6, ЗЗНО	7,08	тоалетна със седало	1	0,93 м. х 1,20 м.	—
Пост № 2, стая № 80	27.69	5,17	1	0,97 м. x 1,17 м.	0,95 м. x 1,17 м.

 

Всеки изолатор е обзаведен стандартно с легло, шкаф и маса. Размерите са следните: на леглата – 90 x 180 см., на шкафовете – 45 x 50 см. В изолатора доживотно осъдените имат достъп до постоянно течаща вода и до обособен санитарен възел с постоянно течаща вода. Проветряването на изолаторите се извършва от доживотно осъдените, настанени в тях.

На И.П.М. е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно графика за разпределение на времето на л.св. от съответната група, който съответства на ЗИНЗС.

Всяко спално помещение е обзаведено стандартно с легло и шкаф за всеки един от настанените лишени от свобода. Техните размери са следните: леглата са 90x180 см. и шкафовете са с размери 45 x 50 см. Всяко помещение е с течаща вода и санитарен възел и лишените от свобода имат неограничен достъп до тях. Затвора гр. Пловдив се отоплява с централно парно, спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на помещението се извършва от лишените от свобода, настанени в стаята. Никога не е имало проблем стаята да бъде проветрена, всички прозорци са отваряеми.

Във всяка стая има толкова легла и дюшеци, колкото лишени от свобода са настанени в помещението и следователно варират според броя лишени от свобода в стаята.

С постъпването си в затвора на всеки лишен от свобода се осигурява комплект спално бельо и завивки. При желание от страна на лишения от свобода домакинът осигурява, колко комплекта са му необходими. Лишените от свобода имат право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични такива в ротация със служебни. Прането става по усмотрение на самия лишен от свобода - в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките.

За визирания период в затвора И.П.М. е назначаван на работа на домакински щат, като при последните две назначения като готвач изцяло е взето предвид желанието му и декларираната квалификация, както и тежестта и естеството на физическия труд с оглед заболяванията му. От 28.06.2022 до момента същият работи като "работник кухня" в затворническа кухня към комунално-битовата дейност в Затвора гр. Пловдив, при 6-дневна работна седмица, 8-часов работен ден, почивен ден - вторник, с изпитателен срок от 1 месец. От 27.01.2022 г. до 05.04.2022 г. е преназначен от работник дезинфекция при 4-часов работен ден и 6-дневна работна седмица, в работник-кухня в Затворническа кухня в Затвора - гр. Пловдив, при условията на доброволен неплатен труд, при 6-дневна работна седмица, 8-часов работен ден, почивен ден събота, с изпитателен срок от един месец. От 22.10.2021 г. е бил назначен работник по дезинфекцията на 2-ри пост на 6-дневна работна седмица, 4-часов работен ден, почивен ден – неделя.

И за двете работни позиции, на които е назначаван е подавал молба и е потвърждавал желанието си пред разпределителна комисия.

Всички работещи лишени от свобода имат осигурена възможност всеки работен ден да използват баня след приключване на работния ден. За неработещите лишени от свобода е осигурена възможност да използват баня два пъти седмично по утвърден от Началника на затвора график.

Участието в корекционната дейност е доброволно и няма задължителен характер. За визирания период лишеният от свобода И.П.М. е участвал в следните програми:

Културно-информационна: Състезание по решаване на кръстословици и игра Стани богат на 19.05.2022 г. - 20.05.2022 г.

Културно-информационна: Творческо ателие за изработване на великденска украса от 12.04.2022 г. - 21.04.2022 г.

Културно-информационна: Конкурс „Великден най-светлият християнски празник“

от 01.04.2022 г. до  27.04.2022 г.

Специализирана   групова   работа:   Умения за мислене от 24.09.2021 г. до 21.10.2021 г.

За целия период от време самият И.М. е отговорник по културно-масовата дейност с лишените от свобода от втора група.

По отношение на спортната зала - тя се използва ежедневно от 20 души. по график от 8.30 часа до 19.30 часа, а не по време на престой на открито и е само за лишените от свобода, настанени на втори пост, а не за всички групи. Снабдена е с всички необходими уреди за физическа активност /включително и боксова круша, боксови ръкавици, ластици, уред за коремни преси, лежанка и т.н./.

Всички молби и жалби на лишения от свобода И.П.М. за придвижвани по съответния ред и за тях е получавал регистрационен или изходящ номер.

Визираното дисциплинарно наказание, за което лишения от свобода И.М. твърди, че не е запознат, е наложено на 22.06.2021 г. за това, че на 15.06.2021 г. в 6,40 часа при извършено претърсване и обиск на лишените от свобода на пост № 2, стая № 80 лишеният от свобода И.П.М. е притежавал мобилен телефон. В същия ден И.М. се е запознал със заповедта. Представено и копие от заповедта (№ Л-1582/22.06.2021 г.). Справката, изготвена по повод молба на лишения от свобода И.М. до Окръжен съд за УПО е спрямо изискванията на съда и съдържа всички налагани дисциплинарни наказания /в т.ч. и изтекли по давност, заличени с награди и условни такива, чиито изпитателен срок не е изтекъл/.

12.2. От становище от 30.11.2022 г. на ИФЗ НС „ФЛКР“ инспектор Е. К. се установява, че през периода на изтърпяване на наказанието на л.св. И.П.М. *** не са правени основни ремонти на стаите в които е пребивавал, но са извършвани текущи ремонти – своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняване на течове, подмяна на счупени прозорци, смяна на осветителни тела и други подобни.

През 2017 г. е извършено боядисване на общите помещения на л.св., дограмата е подменена с нова ПВЦ, поставен е гранитогрес в общите умивални.

По отношение на банята се установява, че същата е обща, подът на която е с мозайка, а стените – с фаянсови плочи, като се ползва по утвърден график. Всички работещи л.св. имат осигурена възможност всеки работен ден да използват баня след приключване на работния ден. Л.св. И.М. работи и има възможност да ползва баня всеки ден.

Същият работи в затворническа кухня. Основната му дейност е свързана с приготвянето па храната за лишените от свобода. Твърдението, че не получава достатъчно храна по количество, калории и качество не отговаря на истината. Представени са в тази връзка копия на дневните листове за приготвената храна за лишените от свобода за една седмица.

С постъпването си в затвора на всеки лишен от свобода се осигурява комплект спално бельо и завивки. При желание от страна на лишения от свобода домакинът осигурява, колкото комплекта са му необходими. Лишените от свобода имат право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични такива в ротация със служебни. Прането става по усмотрение на самия лишен от свобода в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. Сушенето на дрехите става последния начин: когато се перат в пералнята, те се сушат в сушилната машина; когато се перат от л.св. има пригодени простори в общото помещение на поста или отвън на карето.

Във всяко спално помещение има течаща вода и санитарен възел и л. св. имат неограничен достъп до тях. Лишените от свобода имат право да притежават нагреватели, с които могат да си топлят вода. Санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт е тях. Затвора гр. Пловдив се отоплява с централно парно. Спалните помещения в затвора са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на помещението се извършва от лишените от свобода, настанени в стаята. Никога не е имало проблем стаята да бъде проветрена и не би следвало да има мухъл.

ГДИН сключва централен договор за ДДД обработки на всички помещения в затворите, като има утвърден график, по който се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора, в потвърждение на което са приложени протоколи от извършени ДДД обработки, както следва: от 29.01.2020 г., от 10.03.2020 г., от 18.05.2020 г., от 04.08.2020 г., от 08.02.2021 г., от 23.03.2021 г., от 18.05.2021 г., от 11.08.2021 г., от 10.11.2021 г., от 19.12.2021 г., от 09.02.2022 г., от 16.03.2022 г., от 11.05.2022 г., от 09.06.2022 г., от 10.08.2022 г., от 14.09.2022 г.

12.3. Представено е медицинското досие на ищеца, включващо: Амбулаторен лист № *********BF9/16.11.2022 г. за извършен вторичен преглед от общо практикуващ  лекар, в който е посочена основна диагноза „Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“, Анамнеза - без оплаквания, чувства се добре. Приема редовно назначената терапия, консултиран с кардиолог, назначена терапия; Амбулаторен лист № 22300А03FD10/27.10.2022 г. за извършен амбулаторен първичен преглед от специалист – кардиолог, в който е посочена основна диагноза „Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“, направена ЕКГ; Амбулаторен лист № 2230080405F8/27.10.2022 г. за извършен амбулаторен преглед от специалист – кардиолог, посещение за ВСД (Ехокардиография); Фиш за спешна медицинска помощ от 26.11.2022 г.; Рецептурна книжка и списък на изписани лекарства през м. 11.2022 г. (л.128 и л. 123); Амбулаторен лист № 222648070402/21.09.2022 г. за извършен първичен преглед от общо практикуващ  лекар, в който е посочена основна диагноза „Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“, с издаване на направление за МДД; множество изследвания от ЕКГ; Амбулаторен лист № 22298В055841/25.10.2022 г. за извършен вторичен преглед от общо практикуващ  лекар, при основна диагноза „Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“, издадени направления за консултация с кардиолог и за ВСД; резултати от извършени кръвни изследвания от 26.11.2021 г., 26.09.2022 г., 07.03.2022 г.; Амбулаторен лист № 22269407А06А/26.09.2022 г. за извършен първичен ОБЩ МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕД от общо практикуващ лекар, при който не са установени  здравословни проблеми; ЕР на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД № 1402/047 от 11.03.2022 г., с 50 % ТНР, издадено за срок от 1 година – до 01.03.2023 г.; Амбулаторен лист № 000676/11.03.2022 г. за извършен амбулаторен първичен преглед от специалист – невролог, в който е посочена основна диагноза „Мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или сеноза на прецеребрални артерии“; Амбулаторен лист № 000564/07.03.2022 г. за извършен амбулаторен първичен преглед от специалист – ревматолог, в който е посочена – основна диагноза „Идиопатична подагра“; Амбулаторен лист № 003252/07.12.2021 г. за извършен амбулаторен преглед от специалист – кардиолог, посещение за ВСД (Ехокардиография); Амбулаторен лист № 003251/07.12.2021 г. за извършен първичен преглед от специалист – кардиолог, в който е посочена основна диагноза „Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“, направена ЕКГ; Амбулаторен лист № 003180/07.12.2021 г. за извършен първичен преглед от специалист – невролог, в който е посочена основна диагноза „Мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или сеноза на прецеребрални артерии“; Епикриза ИЗ 172/24 от 14.01.2021 г.; Декларация от 26.02.2021 г. подаден от ищеца, че не желае да му се закупуват предписаните медикаменти, а неговите близки ще му ги доставят. Останалата представена медицинска документация не касае исковия период.

Представено и становището на психолога в Затвора Пловдив инспектор Н.Г. (л. 222), според което за л.св. М. не е постъпвала заявка за консултиране от психолог. Той самият не е подавал заявление за индивидуална работа с психолог. Не са се прилагали кризисни интервенции.

13. Като свидетели по делото са разпитани:

13.1. Д.Л.Д. – Същият заявява, че познава И.П.М. от три години и три месеца, като през този период са били заедно и в една стая за 2-3 месеца. Иначе постоянно са общували, тъй като имали свободно придвижване по коридора на втори пост в Затвора Пловдив. В стаите, както в другите така и в неговата стая било пълно с дървеници и хлебарки, тъй като и свидетелят бил потърпевш и е виждал как И. свети с фенерче, за да избива дървениците нощем, тъй като го хапели. И. нямал каре, защото работел, макар че се полагало дори и на работещите по един час, но той нямал такова каре. Д. бил свидетел как той престоял с инсулт цяла нощ и чак сутринта го изкарали, като оттогава до сега той не бил ходил на лекар. Точна дата не знае кога е станал инсулта, но мисли, че това е станало през 2021 г. И. се оплаквал, че от четири години не са го завели на очен преглед. И до сега не го били завели на преглед. Налагало се да носи очила и не можело да му се препишат, за да може да чете. Според свидетеля данни от общината стаите едно време са били конюшни, а сега били под всякаква критика. Нямало балатум, въобще никакви условия за нормално съществуване на живот. Тоалетната била в окаяно състояние. Топла вода не е имало никога в стаите през неговия престой в затвора. Ако се загасели лампите нямало достатъчно осветеност да се чете дори през деня. Виждал е да има рани на ръцете от ухапвания от дървеници. Не давали редовно сапун и препарат за пране. Прах за пране, препарати за почистване на тоалетната не им били давани от три месеца, понеже нямало в склада на затвора. И. на скоро получил артрит на пръстите, които били изкривени вследствие на влагата. Само е чувал да има други заболявания. Като качество храната в затвора не била достатъчна, но като количество била достатъчна. Заявява, че от ниското медицинско обслужване целият пост страда. Нямало абсолютно никакво медицинско отношение и не се обръщало нужното медицинско внимание. И. търсил медицинско внимание, но му се отказвало медицинска помощ от новите лекари. От януари 2021 г. до 22 март 2021 г. били заедно в стая № 80 на втри пост с И., защото после Д. го преместили в друга стая. Не си спомня колко човека били, но се надвишавала бройката на шест човека. Постоянно ходел в стаята на И.. Пръскали за хлебарки и дървеници, но без никакъв ефект.  

13.2. Х.М.К. – от 2016 г. познава И.. Не са били заедно в една килия, но са били на един пост. Когато К.дошъл през 2016 г. в затвора И. бил в зоната за повишена сигурност. След това, може би преди две-три години го извели от зоната за повишена сигурност и го настанили във втори отряд. Откакто бил в техния отряд И. бил в стая № 80 и не е местен. Ходил е често в стаята. През годините в стаята били девет-десет, дори единадесет човека. Миналата година били осем човека със сигурност. През периода 2021 г. и 2022 г. в стая № 80 при И. имало между шест и осем човека. Състоянието на тоалетната било плачевно, трагично като във всяка една стая. Нямало клекало, а една дупка като дворните тоалетни, нямало казанче за вода, имало счупени плочки. Това било състоянието на тоалетната. Тоалетната се миела с маркуч. Вратата била като параван. Изпочупена, имала дупки по краищата, но през нея не се виждало вътре в тоалетната. В стая № 80 било много студено. Може би била най-студената стая в коридора на техния пост. Лятото било супер горещо, защото била на пряка слънчева светлина. Свидетелят бил в съседната стая и слънцето печало до 10 часа вечерта. Изключително топло било през лятата, а зимата било супер студено. Ако била запалена лампата през деня можело да се чете. Близо до прозореца била достатъчна светлината, ако не си близо до прозореца трябвало да имаш силни очи, за да може да се чете. Един бил прозорецът в стаята. Прозорците били същите, каквито са тези, които се виждат на видеоконферентната връзка. Препарати се получавали по някаква схема, когато имало някаква наличност. Това били един сапун за пране, един за миене, който бил същият като този за пране и 200 гр. прах за пране. Това се давало всеки месец, ако има наличност. Сега в момента от април миналата година нямало наличност. Пръскало се за дървеници три-четири пъти в годината. Не може да каже точно колко пъти, но ефект нямало. Като пръскали и те излизали, все едно ги стимулирали. Виждал е И., целият бил нахапан от дървеници и цяла нощ обикалял със запалката да свети, за да гони дървениците. Лошото било, че като загасели лампите в 10 часа и тези буболечки излизали по тъмно. През деня имало хлебарки, които не били опасни и не хапели, но вечер дървениците хапели и било ужасно. Имало хора, които развивали алергии и било грозна гледка. Когато получил инсулт И. бил още в зоната за повишена сигурност, т.нар. изолатор. Знае, че получил инсулт и може би на другия ден дошъл лекар. Свидетелят изпълнявал длъжността домакин в затвора и имал наблюдение. Действително не го е видял, но знае за неговия инсулт, защото се коментирало вечерта, че е получил такъв и казали, че са го откарали на лекар сутринта. Дълго време в затвора нямало лекарски екип. За прегледи не е сигурен дали са му правени, но доста време, повече от година нямало лекар в затвора. Ако са му правени прегледи свидетелят не знае. Знае, че имало оплакване, че ръцете му изтръпвали, но никой не взимал мерки по този въпрос. В момента И. се оплаквал от кръвното налягане и от ръцете. Откакто бил назначен на работа И. със сигурност не ползвал каре, защото в Затвора Пловдив работещите не правели каре. Всеки имал право да ползва банята всеки ден. За него не може да каже достатъчна ли е храната.

 

ІV. За правото:

 

14. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявените главни искови претенции за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.

15. Каза се, главните искови претенции на ищеца са за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора гр. Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение задържане под стража, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по своето естество.

16. На следващо място, следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

При това положение, установяването на кой да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Това разбира се очевидно налага, преди всичко да се установи, че ищецът действително, фактически е изтърпявал мярка за неотклонение "задържане под стража" или пък наказание "лишаване от свобода" в някое от специализираните за това места.

Както вече бе казано, от данните по делото се установява, че И.П.М. изтърпява наказание лишаване от свобода от 30 години като в Затвора – Пловдив е постъпил на 12.07.2007 г. Това от своя страна означава, че през разглеждания исков период от 30.09.2020 г. до 10.10.2022 г., ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив.

17. Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

18. Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми, налага да се приеме следното:

18.1. Помещенията, които е обитавал М. при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ през процесните периоди в Затвора гр. Пловдив, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла и шкафчета за лични вещи, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци, а отоплението се е осъществявало посредством централно парно в Затвора Пловдив.

Изложеното налага да се приеме, че в случая не се констатира нарушение на чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС, доколкото на М. са били осигурени пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода.

Ползването на баня се осъществява по утвърден график два пъти седмично, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, като по този начин на ищеца е осигурен и достъп до топла вода. Отделно от това, същият като работещ е имал достъп до баня всеки работен ден.

18.2. Що се отнася до хигиената в Затвора – Пловдив, от приетите по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях, поради което няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищеца.

18.3. За част от процесния период а именно за 285 дни, не се установява и нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, а именно М. да е обитавал помещения, в които минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода (в т.ч. и за него) да е по-малка от 4 кв. м. Конкретните данни в тази насока предоставени от Затвора Пловдив, са описани подробно в т. 12.1. от настоящото решение (вж. по-горе Таблица 1), поради което няма да бъдат преповтаряни.

18.4. Напълно недоказани останаха твърденията в исковата молба за това, че не винаги имало топла вода в банята. Такива данни не могат да бъдат извлечени включително и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Впрочем в тази насока ищецът не е ангажирал никакви доказателства.

Никакви доказателства не са ангажирани от страна на ищеца и относно оплакванията за лошото качество на храната в Затвора Пловдив. Напротив, установява се от приложените от ответника дневни листи (л. 81 и сл.) за получени и вложени продукти, че практически храната, предоставяна в Затвора Пловдив е била съответна на утвърдените за това таблици досежно нейното количество и калориен състав – нещо повече през по-голямата част от случаите дневният обем на калории в предоставената храна е надхвърлял броя калории в състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода възрастен, утвърден с Таблица № 1 и заменителна таблица на Министър на правосъдието от 2622 калории дневно.

Правото на лишените от свобода да получават безплатна храна е уредено в чл. 84, ал. 2 т. 1 от ЗИНЗС. В посочената разпоредба ясно е посочено, че лишените от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Така цитираната разпоредба налага да се приеме, че за да е налице незаконосъобразно действие или бездействие, свързано с осигуряването на безплатна храна на лишените от свобода, трябва да се докаже или отказът да бъде предоставена безплатна храна или предоставената такава да не отговаря по химически и калориен състав на утвърдените таблици. Съдът намира, че в настоящото производство не се доказаха подобни хипотези.

Следва да се посочи, че презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, които на общо основание подлежат на доказване. Ето защо при липса на доказателства ангажирани от страна на ищеца по отношение на коментираните нарушения спрямо личността му, твърденията в горния смисъл се явяват неоснователни.

18.5. По отношение на следващото твърдение на ищеца, а именно, че през целия коментиран период не му е осигурявана подходяща работа и престой на открито (т.нар. „каре“), е необходимо да се съобрази следното:

Участието в трудова дейност на лишените от свобода има изрична регламентация в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, като продължителността на работния ден на лишените от свобода, минималната междудневна и междуседмична почивка, полагането на извънреден труд, условията за работа, се определят съобразно разпоредбите на трудовото законодателство (чл. 79, чл. 175 ал. 2 ЗИНЗС, чл. 59-61, чл. 172, чл. 174 ППЗИНЗС). Това налага да се приеме, че дневният режим на работещите лишени от свобода е различен от този на неработещите. Според чл. 169а, т. 1 от ППЗИНЗС, по време на работа на лишените от свобода не е разрешено да напускат определените от администрацията работни места, което изключва възможността им да присъстват с останалите лишени от свобода (неработещите) на т.нар. в исковата молба „разходка на каре“ или престой на открито. За сметка на това пък на работещите лишени от свобода се осигурява почивка през работния ден, същите получават възнаграждение за положения труд, а последният се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода (чл. 41, ал. 3 НК). При това положение, не може да се приеме, че с назначаването на работа (от която ищецът е можел да се откаже по всяко време), ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, още повече, че започването на работа е по желание на съответния лишен от свобода (чл. 164, ал. 5 от ППЗИНЗС).

Какво разбира ищецът под „подходяща работа“ от съдържанието на исковата молба не може да бъде установено. Независимо от това съдът намира за нужно да добави, че в случая не се установява от страна на администрацията на Затвора Пловдив да са извършени каквито и да било действия и/или бездействия, с които по някакъв начин да е накърнено конституционно установеното право на труд на М. регламентирано в чл. 48, ал. 1 от Конституцията на РБългария (КРБ). Показателен в тази насока е фактът, че същият е бил назначен като „работник кухня“ в затворническа кухня към комунално-битовата дейност в Затвора Пловдив, съответно като работник дезинфекция. Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа (вкл. и лишения от свобода, доколкото границите на този избор е съвместим с изтърпяваното наказание), като никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд (чл. 48, ал. 3 и ал. 4 от КРБ). По делото не се твърди и не се установява М. да е бил принуждаван да полага труд като „работник кухня“ в затворническа кухня към комунално-битовата дейност в Затвора Пловдив, съответно като работник дезинфекция. Нещо повече, по делото е представен молба (л. 95), с която М. сам е поискал да бъде назначен като „отговорник по дезинфекция“.

Тези съображения обосновават извод за неоснователност на коментираните твърдения на ищеца.

18.6. Досежно оплакването на ищеца за нарушаване на правото му на молби и жалби, изразяващо се в неполучаване на копие от тях с входящ номер, което настоящият съдебен състав също намира за неоснователно, достатъчно е да се посочи, че не съществува нормативно установено задължение за администрацията да изготвя копия от подадените жалби, които да връща на подателите им с входящи номера.

18.7. Настоящият съдебен състав не приема за доказани и твърдението на ищеца за претъпени вреди от наличието на дървеници и хлебарки през исковия период  доколкото от страна на ответника са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинсекции и дератизации против хлебарки, дървеници и гризачи. В тази връзка, както вече бе казано, са представени множество Протокола за извършени услуги подробно описани в т. 12.2. от настоящото решение, в които са описани размерът на третираната площ, препаратът, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената на лицето извършил описаните в протокола дейности и имената на лицето приемащо протокола.

Този извод отново не се промяна от показанията на разпитания по делото свидетел, доколкото тези показания са твърде общи, не съответстват на събраните по делото писмени доказателства (в частност цитираните по-горе Протоколи за извършени услуги), поради което същите не могат да обосноват поставяне на ищеца в неблагоприятни условия по смисъл на чл. 3 от ЗИНЗС, още повече, че от страна на администрацията на ответника са предприети необходимите действия по дезинсекция и дератизация, което изключва незаконосъобразното й бездействие.

18.8. Неоснователни се явяват и оплакванията по отношение твърдяната липса на медицинско обслужване. Правото на гражданите, включително и на лишените от свобода, на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон, е регламентирано в чл. 52, ал. 1 от Конституцията на РБ. Според чл. 128, ал. 2 от ЗИНЗС за всички лишени от свобода се внасят здравноосигурителни вноски от момента на задържането им и придобиват статус на здравноосигурени лица с непрекъснати здравноосигурителни права, като вноските са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието.

Според чл. 81, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) всеки български гражданин (в т.ч. и всеки лишени от свобода) има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента (чл. 81, ал. 2 ЗЗ).

Медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода е уредено в глава десета на ЗИНЗС и в глава трета от ППЗИНЗС, както и в Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Според чл. 128, ал. 1 ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние. Медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС).

В чл. 115, ал. 1 от ППЗИНЗС е предвидено, че лишените от свобода се преместват за лечение в специализираните болници за активно лечение в местата за лишаване от свобода със заповед на главния директор на ГДИН по предложение на началника на затвора и лекарско предписание.

В ал. 2 на същия член от правилника е предвидена и възможност лишените от свобода да се изпращат за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода от началника на затвора по предложение на директора на специализираната болница за активно лечение на лишените от свобода, директора на медицинския център или друг медицински специалист от съответното място за лишаване от свобода.

Така цитираната законова уредба налага да се приеме, че за да е налице незаконосъобразно действие или бездействие, свързано с осигуряването на достъпна медицинска помощ, трябва да се докаже или отказ от страна на ответника да бъде осигурен достъп до медицинска помощ на съответния лишен от свобода, или отказ да бъде предоставена медицинска помощ (чрез медицинските центрове и специализираните болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода), или предоставената такава (отново в медицинските центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода) да е осъществена в нарушение на принципите възведени в чл. 81, ал. 2 от ЗЗ.

Съдът намира, че в настоящото производство не се доказаха подобни хипотези.

От приложените по делото писмени доказателства, подробно описани в т. 12.3., представляващи част от медицинското досие на ищеца, се установява, че в рамките на процесния период на М. са извършвани множество изследвания (ЕКГ, ВСД – Ехокардиография, кръвни изследвания) и прегледи от общопрактикуващи лекари (вкл. ОБЩ МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕД - Амбулаторен лист № 22269407А06А/26.09.2022 г., противно на твърдението му че не са му извършвани профилактични прегледи), от кардиолози, от ревматолози,  лежал е в МБАЛ „Св. Пантелеймон“ в периода от 10.01.2021 г. до 14.01.2021 г. във връзка с получения Исхемичен мозъчен инсулт (ИМИ), издадено му е ЕР на ТЕЛК на 11.03.2022 г., което означава, че за целта са извършвани множество изследвания и прегледи на М. послужили за неговото освидетелстване.

Липсват каквито и да било данни от страна на ищеца да са подавани молби за посещение при лекар и/или зъболекар, на които да му е било отказано.

Показанията на разпитаните по делото свидетели във връзка със здравословното състояние на М., както и относно необходимостта от извършване на конкретни прегледи от лекар, няма как да бъдат съобразени при постановяване на настоящия съдебен акта, доколкото същите не разполагат със специални медицински знания.

Изложеното до тук, дава основание да са приеме че медицинската помощ осигурена от ответника и оказана на ищеца през процесния период от 30.09.2020 г. до 10.10.2022 г. е осъществена в съответствие с принципите залегнали в чл. 81, ал. 2 от ЗЗ на своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, на равнопоставеност при оказване на медицинската помощ, на сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения и на зачитане правата на пациента.

Подадената от М. Декларация от 26.02.2021 г. (л. 172), че не желае да му се закупуват предписаните медикаменти, а неговите близки ще му ги доставят, изключва необходимостта от обсъждане на оплакванията му, че не му давали лекарства.

18.9. Неоснователно се явява и твърдението на ищеца, че не му били налагали дисциплинарни наказания от 2019 г., а от затвора била представена справка, от която се установявало, че бил наказан миналата година (2021 г.) и точно на това основание била отхвърлена молбата му за предсрочно освобождаване. В тази насока следва да се констатира, че по делото е представена Заповед № Л-1582/22.06.2021 г. на Началника на Затвора (л. 240), с която на М. е наложено дисциплинарно наказание 5 денонощия изолиране в наказателна килия, условно за срок от 3 месеца. Въпросната заповед е връчена лично на М. на 22.06.2021 г. и не е била оспорена от него.

Не се доказа и оплакването, че на ищеца му било нарушавано правото на свиждане. Впрочем в тази връзка не са ангажирани никакви доказателства. Напротив от данните по делото се установява, че няколко пъти дори му е удължавано времето за свиждане – така Заповед № Л-1231/23.05.2022 г. на Началника на Затвора (л. 117), Заповед № Л-1241/13.05.2019 г. на Началника на Затвора (л. 118).

18.10. Не се установява и нарушаване правото му на творчески и културни дейности и развитие на физическа култура. Както вече бе казано, през процесния период лишеният от свобода И.П.М. е участвал в следните програми:

Културно-информационна: Състезание по решаване на кръстословици и игра Стани богат на 19.05.2022 г. - 20.05.2022 г.

Културно-информационна: Творческо ателие за изработване на великденска украса от 12.04.2022 г. - 21.04.2022 г.

Културно-информационна: Конкурс „Великден най-светлият християнски празник“

от 01.04.2022 г. до  27.04.2022 г.

Специализирана   групова   работа:   Умения за мислене от 24.09.2021 г. до 21.10.2021 г.

Освен това, за целия период от време самият И.М. е бил отговорник по културно-масовата дейност с лишените от свобода от втора група.

По отношение на спортната зала, изрично е посочено, че тя е само за лишените от свобода настанени на втори пост, а не за всички групи и се използва ежедневно от 20 души по график от 8.30 часа до 19.30 часа, като времето на престой на открито не е включено в този часови диапазон. Снабдена е с всички необходими уреди за физическа активност /включително и боксова круша, боксови ръкавици, ластици, уред за коремни преси, лежанка и т.н./.

Относно обсъжданото твърдение за нарушаване правото на М. на творчески и културни дейности и развитие на физическа култура, отново от негова страна не са ангажирани никакви доказателства.

18.11. При това положение и доколкото възведената в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, както вече бе казано, е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца), следва да се приеме, че условията обсъдени до тук, в които М. е изтърпявал наказанието лишаване от свобода в Затвора Пловдив не могат да се квалифицира като неблагоприятни по смисъл на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат да се приемат като такива подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката на Европейския съд по правата на човека разликата между понятието "изтезание" и понятието "нечовешко или унизително отнасяне или наказание" се състои в "различната интензивност на причиненото страдание" (в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v. the United Kingdom). Приема се, че не всяко действие, което има определени емоционални последици, съставлява "нечовешко или унизително отнасяне", а само действията, които причиняват "тежко физическо или душевно страдание на едно лице", каквито не се доказаха в настоящото съдебно производство. Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на страдание или унижение, който е свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките, лишаващи определено лице от свободата му, често могат да съдържат такъв елемент. При все това не може да се каже, че лишаването от свобода само по себе си поставя въпроси свързани с нечовешко или унизително отнасяне.

19. Установява се обаче, че в части от исковия период (подробно описани в т. 12. 1., Таблица 1 от настоящото съдебно решение), а именно от 18.01.2021 г. до 26.02.2021 г. вкл., от 16.03.2021 г. до 30.05.2021 г. вкл., от 02.06.2021 г. до 10.06.2021 г. вкл., от 24.06.2021 г. до 12.09.2021 г. вкл., от 16.09.2021 г. до 05.10.2021 г. вкл., от 13.10.2021 г. до 22.10.2021 г. вкл.,  от 29.10.2021 г. до 01.02.2022 г. вкл., от 18.03.2022 г. до 16.04.2022 г. вкл., от 19.04.2022 г. до  25.04.2022 г. вкл., от 29.04.2022 г. до 14.06.2022 г. вкл., или общо през 456 дни, ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив, в спално помещение № 80, в коeто не му е била осигурена жилищна площ от минимум 4 кв.м. което е в нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС (т. 6.2. по-горе).

Този факт (на обитаване на пренаселени килии) е достатъчен, за да се приеме, че в рамките на исковия период, в горепосочените периоди, администрацията е поставила М. в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. В този контекст, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че ищецът е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Тези неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от неизпълнението от страна на администрациите на Затвора гр. Пловдив на нормативно установени задължения да осигурят на изтърпяващия наказание лишаване от свобода М. минимално необходима жилищна площ. Неосигуряването на съответната жилищна площ, както впрочем и на храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, както и продължителна изолация без възможност за общуване, са квалифицирани в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС като поставянето на лицето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража. Казано с други думи, лишаването на едно лице от основните жизнени потребности е равнозначно на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание. Аргумент за това съждение е дефиницията, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на Закона за социално подпомагане (ЗСП), според която, „Основни жизнени потребности“ са достатъчно храна, облекло и жилище, съобразно социално-икономическото развитие на страната.

В тази насока, според чл. 2, ал. 2 от ЗСП, социалното подпомагане се осъществява чрез предоставяне на социални помощи в пари и/или в натура за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. Тоест, държавата компенсира посредством предоставяне на социални помощи, тези граждани, които не могат да си осигурят сами основните жизнени потребности. Несъмнено е в този контекст, че граждани, които живеят в условията на липса в по-голяма или в по-малка степен на задоволяване на основните жизнени потребности, изпитват не само чисто физическо неудобство, но и негативни психически състояния, подобни на тези, описани от М. в обстоятелствената част на исковата молба. Казано с други думи, физическото и психическото състояние на лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, на които от страна на администрацията не е осигурено задоволяване на основните жизнени потребности и гражданите, които не могат да си осигурят сами основните жизнени потребности, се намират в едно и също социално положение, доколкото изпитват подобни физически и психически притеснения. Въпросното обстоятелство, разгледано в контекста на конституционно установения принцип за това, че всички хора са равни по достойнство и права, налага съждението, че лишените от свобода, изтърпяващи наказанието си в условия на неосигурени основни жизнени потребности, следва да бъдат третирани подобно на гражданите, които също живеят в условията на незадоволени основни жизнени потребности. Това пък позволява да се формира извод, че лишените от свобода, които търпят вреди от това, че не са им осигурени основните жизнени потребности в пълен обем, следва да бъдат компенсирани за конкретната липса на нормативно установени условия за обитаване, по начин, подобен на този, по който се компенсират гражданите, които не могат да си осигурят сами основните жизнени потребности. В този смисъл, според чл. 11, ал. 1 от ЗСП, социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства. Според чл. 12, ал. 3 от ЗСП, Министерският съвет определя месечен размер на гарантирания минимален доход, който служи като база за определяне на социалните помощи по ал. 1. Според чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за приложение на ЗСП, право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход. Основа за определяне на диференцирания минимален доход е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет.

Доколкото в конкретния казус става реч за лице, ненавършило 65 години, живеещо само (в смисъл неживеещо в семейство), като отношенията въз основа на които се иска присъждане на обезщетение за претърпени вреди, са свързани с обитаване на жилищно помещение, следва да се съобразят най-близките до тези факти хипотези на разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 5 от ППЗСП (редакция ДВ, бр. 63 от 2011 г.) според която, диференцираният минимален доход се определя, както следва: за лице до 65 години, живеещо само - 73 на сто от ГМД и на чл. 14, ал. 1 от ППЗСП според която, право на месечна целева помощ за заплащане на наем на общински жилища ползват лицата, ако настанителната заповед е на тяхно име и чийто доход от предходния месец е до 250 на сто от диференцирания минимален доход.

За исковия период, касаещ 2020 г., 2021 г. и 2022 г., с ПМС  № 305 на МС от 19.12.2017 г. (Обн., ДВ, бр. 102 от 22.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) е определен месечен гарантиран минимален доход в размер на 75 лв. При това положение диференцираният минимален доход по чл. 9, ал. 3, т. 5 (редакция ДВ, бр. 63 от 2011 г.) от ППЗСП е в размер на 54,75 лв., а доходът по чл. 14, ал. 1 от ППЗСП е в размер до 187,50 лв. Тоест дневният доход, който следва да бъде приет като необходим за задоволяване на основните жизнени потребности е 6,25 лв. В случая, доколкото М. в горепосочените периоди (представляващи части от общия исков период) е бил лишен само от част от необходимото за задоволяване на основните му жизнени потребности, то размерът на компенсиращото обезщетение, също следва да бъде определен като ¾ от последно посочената сума (6,25 лв.), тоест 4,69 лв. на ден. Следователно за периодите от 18.01.2021 г. до 26.02.2021 г. вкл., от 16.03.2021 г. до 30.05.2021 г. вкл., от 02.06.2021 г. до 10.06.2021 г. вкл., от 24.06.2021 г. до 12.09.2021 г. вкл., от 16.09.2021 г. до 05.10.2021 г. вкл., от 13.10.2021 г. до 22.10.2021 г. вкл.,  от 29.10.2021 г. до 01.02.2022 г. вкл., от 18.03.2022 г. до 16.04.2022 г. вкл., от 19.04.2022 г. до  25.04.2022 г. вкл., от 29.04.2022 г. до 14.06.2022 г. вкл., или общо през 456 дни, касаещ пребиваването на лицето в Затвора гр. Пловдив, обезщетението възлиза на сумата от 2138,64 лв. (456 дни х 4,69 лв./ден). Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, е определен от съда при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.

Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.

Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периодите на увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост именно в размер на 2138,64 лв., който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди.

20. Съответно, спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 15.06.2022 г. – датата на преустановяване на незаконните действия на административните органи (от 15.06.2022 г. ищецът не е бил в пренаселено спално помещение), която в случая следва да се приеме като дата до окончателното изплащане на сумата. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК, според което при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им.

От така определените моменти на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва.

21. В останалата си част, исковата претенция остана недоказана, поради което ще следва да бъдат отхвърлена.

 

ІV. За разноските:

 

22. С оглед изхода на спора, на основани чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в производството разноски. Те се констатираха в размер на 10 лв. – заплатената държавна такса.

23. С оглед изхода на спора, на основани чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата редакция към датата на сключване на Договор за правна помощ от 17.10.2022 г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер на 86,83 лв., съразмерно уважената част от иска.

 

 

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

 

 

 

Р   Е   Ш   И

 

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба, предявена от И.П.М., с ЕГН **********,***, чрез адвокат В.С., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, в частта, с която се иска присъждане на обезщетение в размер на 23133,88 лв. (638 дни х 36,26 лв./ден = 23133,88 лв.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в „физически и психически болки и страдания, стрес, страх и унижение, негативни чувства и преживявания, емоционален дискомфорт“, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в периода от 01.01.2019 г. до 29.09.2020 г. в Затвора гр. Пловдив, или общо 638 дни, и  ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2614 по описа за 2022 г. на Пловдивския административен съд, в посочената част.

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да заплати на И.П.М., с ЕГН **********,***, обезщетение в размер на 2138,64 лв., ведно със законовата лихва върху тази сума, считано от 15.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 18.01.2021 г. до 26.02.2021 г. вкл., от 16.03.2021 г. до 30.05.2021 г. вкл., от 02.06.2021 г. до 10.06.2021 г. вкл., от 24.06.2021 г. до 12.09.2021 г. вкл., от 16.09.2021 г. до 05.10.2021 г. вкл., от 13.10.2021 г. до 22.10.2021 г. вкл.,  от 29.10.2021 г. до 01.02.2022 г. вкл., от 18.03.2022 г. до 16.04.2022 г. вкл., от 19.04.2022 г. до  25.04.2022 г. вкл., от 29.04.2022 г. до 14.06.2022 г. вкл., или общо 456 дни, изразяващи се във „физически и психически болки и страдания, стрес, страх и унижение, негативни чувства и преживявания, емоционален дискомфорт“, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора Пловдив като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер от 26866,12 лв. и за останалите периоди в обхвата на претендирания от 30.09.2020 г. до 10.10.2022 г.

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да заплати в полза на И.П.М., с ЕГН **********,***, сумата от 10 лв., представляваща сторените в производството разноски за заплащане на държавна такса.

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да заплати в полза на В.Л.С., ЕГН **********, адвокат при Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“, бл. 110, вх. Е, ап. 20, сумата от 86,83 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по адм. дело № 2614 по описа за 2022 г. на Административен съд Пловдив, съразмерно уважената част от иска.

 

Решението, в частта, с която жалбата се оставя без разглеждане, а производството по делото се прекратява, има характер на определение и подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив в 7-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне. В останалата част, решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: