Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 31.03.2025 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-11 състав,
в открито заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и пета година
в състав:
СЪДИЯ:
ПЕТЯ СТОЯНОВА
при
секретаря Диана Борисова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4398
по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с предявен от М.Д.П., с ЕГН **********,
в качеството му на наследник на Д.П.Г., чрез своя законен представител Й.Д.Д.против „Банка ДСК“ АД, с ЕИК ********* и Г.П.Г., с ЕГН **********,
като наследник на М.М.Н., починала на 12.01.2022г., установителeн иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. последно ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор
за учредяване на договорна ипотека от 12.10.2007г., инкорпориран в Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека №12, том IX, рег.№5248, дело №1371 от 2007г., като сключен при
условията на персонална симулация за прикриване на действителния
кредитополучател по Договор за ипотечен кредит от 12.10.2007г., сключен между
„Банка ДСК“ АД, като кредитор и М.М.Н. , като
кредитополучател и Д.П.Г. и Г.П.Г., като
съдлъжници.
Предявени са и искове с правно основание чл.59 ЗЗД от Г.П.Г. срещу М.Ж.Д., с ЕГН ********** за осъждане на
ответника да му заплати сума в размер на 31492,49лв., принудително събрана по изп.дело
№31/2015г. по описа на ЧСИ Н.Н., с рег.№810,
включваща и постъпили суми в следствие на публична продан на имоти на длъжниците по изп.дело, която се
твърди, че е по-ниска от действителната пазарна стойност на имотите и от Г.П.Г.
и М.Д.П.,
чрез своя законен представител Й.Д.Д., като наследници на М.М.Н.,
починала в хода на процеса, срещу М.Ж.Д. за осъждане на ответника да им заплати
сума в общ размер 115646,18лв., принудително събрана по изп.дело
№31/2015г. по описа на ЧСИ Н.Н., с рег.№810.
Претендира се и законна лихва за забава
върху процесните суми от подаване на исковата молба
до окончателното плащане. В уточнителна молба от
28.11.2022г. се твърди, че М.Ж.Д. се е обогатил с разликата между пазарната
цена на продадените по изп.дело имоти и тази на която
реално те са продадени. Сочи се, че обогатяването е поради това, че в случай,
че М.Ж.Д. беше погасявал собственото си задължение към банката, не би се
стигнало до продажба на недвижимите имоти, т.е. М.Ж.Д. се е обогатил със
стойността на активите, предмет на изп.производство.
С молба от 28.09.2023г. е посочено, че
общата сума, събрана по изп.дело №31/2015г. е в размер на 159138,67лв., като 127646,18лв.
от общата сума, представлява сума, получена от продажба на имоти. С молба от
17.01.2024г. се уточнва, че сумата 31492,49лв. е
принудително събрана по изп.дело №20158100400031 в
следствие на наложен запор върху банкова сметка *** Г.П.Г. и не е част от
събраните суми от публична продан на имоти и не е предмет на разглеждане по
друго дело. Сумата 115646,18лв. е посочена като събрана по изп.дело
№20158100400031 само от публична продан на имоти, собственост на М.М.Н. и не е включена и не е предмет на претенцията по
гр.д.№15019/2021г. по описа на СГС, 1-9
състав.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди,
че М.М.Н.
е работела в търговските дружества „Добруджа Зърно“ АД и „МакКап“ АД, чиито действителен изпълнителен директор и собственик на капитала
бил М.Ж.Д.. През 2004 г. тя е била назначена за изпълнителен директор на „Добруджа
Зърно“ АД с договор за възлагане на
управлението, а през 2008
г. по силата на трудов договор
е била назначена за регионален мениджър
при универсалния му правоприемник „МакКап“ АД. През този период ответникът
я убеждавал да изтегли банков кредит като негово
подставено лице, който той щял
да обезпечи със собствен недвижим
имот и щял да изплаща. Освен
това ответникът я предупредил, че ако откаже, щял
да я уволни. Поради страх да
загуби работата си М.М.Н. се съгласила,
като по нареждане
на ответника изготвила необходимите документи. За да
кандидатства за отпускането на кредита с ответника се съгласили годишното
й трудово възнаграждение да бъде увеличено с анекс към трудовия
договор от 12 000 лева на 90 000 лева, макар че
това увеличение фактически не й било заплащано. Освен това за
кандидатстването за отпускане на кредит
ответникът и съпругата му сключили с М.М.Н. предварителен договор за прехвърляне на техен недвижим
имот. По този договор страните
привидно уговорили цена, близка до
размера на кредита (400 000 евро), а действителната цена била значително по-ниска (22 000 лева). В крайна сметка М.М.Н. (кредитополучател) и ищецът Г.П.Г. – съдлъжник, заедно с другия й син Д.П.Г., починал преди образуване на делото, сключили договор за банков кредит
с „Банка ДСК“ ЕАД, по силата на който
по платежна сметка на ответника
М.Ж.Д. била отпусната сума в размер на 354 800 евро. Първоначално ответникът погасявал задълженията по кредита по погасителна
сметка на кредитополучателя М.М.Н. в банката.
С нарочна декларация обещал след прехвърлянето
на недвижимия имот в полза на
лице, което той ще посочи,
да замести в дълг М.М.Н. и синовете
й. Посочва се, че се установяват волите на страните да
прикрият действителния кредитополучател по договора за кредит. Средствата са
отпуснати по сметка на М.Ж.Д. и в никой момент кредитополучателя и съдлъжниците не са имали достъп до тези средства.
След това обаче трудовите
правоотношения с М.М.Н. били
прекратени и през 2014 г. ответникът преустановил плащанията. Банката обявила кредита за предсрочно изискуем
и се снабдила с изпълнителен лист въз основа на
заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК. Срещу М.М.Н. и Д.П.Г. и Г.П.Г., било образувано изпълнително производство. В хода му били изнесени
на публична продан недвижими имоти, с които семейството им разполагало от години (в това число и обитаваното от М.М.Н. и М.П.) и било запорирано трудовото възнаграждение на Г.Г.. Твърдят, че поели негативите от неизпълнението на
поетите от М.Ж.Д. задължения. В следствие на предприетите изп.действия
по изп.дело №31/2015г. по описа на
ЧСИ Н.Н., с рег.№810, се намалило
значително имуществото им. Продадените по изп.дело №31/2015г. по описа на ЧСИ Н.Н., с
рег.№810 с район на действие Окръжен съд-Добрич, имоти били продадени на много
по-ниска цена от пазарната им стойност. Твърдят, че са се обеднили със сумите,
предмет на исковете по чл.59 ЗЗД, а М.Ж.Д. се е обеднил с тях доколкото
е получил сумата по кредита, а не е изпълнил поетите си задължения.
В срока по чл.131 ГПК е подаден отговор от „Банка ДСК“
АД, с който предявения спрямо банката иск се оспорва, като на първо място се
счита, че същия е недопустим. Излагат доводи, че М.Д.П. няма правен интерес от предявяване на иск за
прогласяване нищожност на договор за ипотека, доколкото по отношение на него не
е насочвано принудително изпълнение и суми по издадената заповед за изпълнение
не са претендирани за плащане именно от това лице.
Счита претенцията за неоснователна като посочва, че договора за ипотечен кредит
съдържа всички съществени елементи на договора за банков кредит и е последица
от сключения предварителен договор. Сочи се, че липсват доказателства, които да
послужат за разкриване на привидността на сделките.
М.Ж.Д. оспорва непредявения срещу него иск с правно
основание чл. 26, ал. 2, предл. последно ЗЗД и излага
доводи единствено за неговата неоснователност, но не излага доводи по
предявените искове с правно основание чл.59 ЗЗД.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Представен е Договор за ипотечен кредит, сключен на
12.10.2007г. между „Банка ДСК“ АД, като кредитор и от друга страна М.М.Н., като кредитополучател и Д.П.Г. и Г.П.Г., като съдлъжници.
Видно от т.1 на договора банката отпуска на кредитополучателя кредит в размер на
354800 евро, със срок на издължаване 360 месеца, като видно от т.4 кредитът се
усвоява чрез разплащателна сметка на продавача М.Ж.Д., но се погасява чрез
разплащателна сметка на кредитоискателя М.М.Н..
По делото е представен Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 10.08.2007г., сключен между М.Ж.Д. и
съпругата му Н.С.Д., като продавачи и М.М.Н., като
купувач, от който се установява, че продавачите се задължават да прехвърлят на М.Н.
собствеността по отношение на поземлен имот в с.Рогачево с площ 2995кв.м.,
ведно с двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 369,5кв.м., с
продажна цена от 400 000 евро. Собствеността по отношение на имотите е прехвърлена
с окончателен договор от М.Ж.Д. и съпругата му Н.С.Д. на М.М.Н.
на 12.10.2007г., като договора е инкорпориран в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №11, том IX, рег.№1370/2007г., в който обаче е вписана продажна
цена от 22 000лв.
Представен е Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека №12, том IX, рег.№5248/12.10.2007г.,
инкорпориращ договор за ипотека, сключен между „Банка ДСК“ АД, като кредитор и М.М.Н., като кредитополучател и ипотекарен
длъжник, представляваща и съдлъжниците по пълномощие,
в който са възпроизведени условията на Договор за ипотечен кредит от 12.10.2007г.,
като за обезпечението му е учредена ипотека в полза на банката върху
горепосочените поземлен имот в с.Рогачево с площ 2995кв.м., ведно с двуетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ 369,5кв.м.
Независимо от учредената ипотека, поземлен имот в
с.Рогачево с площ 2995кв.м., ведно с двуетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ 369,5кв.м. са продадени от М.М.Н. на
14.12.2010г. на „МакКап“ ЕАД за сума в размер на
13000лв. Представена е Декларация, вероятно с нотариална заверка на подписа на М.Ж.Д.
от 07.10.2010г., с която последния декларира, че срещу прехвърляне
собствеността на имота - поземлен имот в с.Рогачево с площ 2995кв.м., ведно с
двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 369,5кв.м., от М.М.Н. на посочено от него лице, ще се договори с „Банка ДСК“
АД и ще поеме задълженията по Договор за ипотечен кредит от 12.10.2007г.,
сключен между „Банка ДСК“ АД и М.М.Н., по който
договор, като обезпечение е предоставен имота. Посочва също, че се задължава
изцяло да освободи от ангажименти задължените лица по договора - М.М.Н., Д.П.Г. и Г.П.Г..
Към исковата молба са приложени документи,
удостоверяващи, че считано от 05.01.2004г. М.М.Н. е
била изпълнителен директор на „Добруджа зърно“ АД /Договор за възлагане на
управлението на акционерно дружество от 05.01.2004г./, което дружество, видно
от справка от ТР е било собственост на М.Ж.Д., като едноличен собственик на
капитала му. С Анекс от 05.01.2007г. договорът за възлагане на управление е
изменен, като е прието, че се сключва за 10 години и възнаграждението на М.М.Н. е определено на 90 000лв. годишно. От
представената справка от ТР е видно, че наименованието на „Добруджа зърно“ АД е
променено през 2008г. на „МакКап“ ЕАД, а през 2014г. на „РНК България“ ЕАД, чиято
търговска дейност е прекратена през 2017г. след производство по
несъстоятелност.
С исковата молба искът за установяване
недействителност на Договор за ипотечен кредит, сключен на 12.10.2007г. е
предявен от М.М.Н., Г.П.Г. и М.Д.П., като наследник на Д.П.Г., починал
преди подаване на исковата молба само срещу М.Ж.Д.. С разпореждане от
31.05.2021г. на ищците е указано да насочат иска и срещу другата страна по договора
- „Банка ДСК“ АД, което е сторено с молба от 08.07.2021г.
От служебно изискан препис от Решение №17/18.02.2016г.
по т.д.№122/2015г. по описа на Добрички окръжен съд, влязло в сила на
18.05.2017г. е видно, че е признато за
установено съществуване на вземането на „Банка ДСК“ АД по отношение на М.М.Н. и Г.П.Г. в общ размер 356532,17 евро по Договор за
ипотечен кредит, сключен на 12.10.2007г. Поради наличието на сила на пресъдено нещо с посоченото решение, с Определение
№261775/17.03.2022г. постановено по настоящето дело е прекратено
производството в частта по предявените
от М.М.Н. и Г.П.Г. установителни
искове за нищожност на Договор за ипотечен кредит, сключен на 12.10.2007г. Изрично
е посочено в мотивите на определението, че по делото се разглежда единствено установителен иск за нищожност на Договор за ипотечен
кредит, сключен на 12.10.2007г., предявен от М.Д.П. срещу „Банка ДСК“ АД. С
Разпореждане от 06.01.2023г. на М.Д.П. е указано да насочи иска си за
установяване нищожност на Договор за ипотечен кредит от 12.10.2007г. и срещу М.М.Н., която се явява задължителен необходим другар. С оглед
смъртта на М.М.Н. на 12.01.2022г., на нейно място са
конституирани наследниците й по закон М.Д.П. и Г.П.Г., като иска за
установяване нищожност на Договора за ипотека, е насочен само спрямо Г.П.Г.,
поради сливане на качествата на ищец и ответник по отношение на М.Д.П..
Представена е разпечатка от сайт на ВКС на Решение
№182/10.02.2021г., постановено по т.д.№1150/2020г. по описа на ВКС, второ
търговско отделение, постановено в производство по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, от
което се установява, че М.М.Н. е поискала отмяна на
влязлото в сила решение на ОС Добрич, като се е позовала на нов факт, който е
узнала от писмо на „Банка ДСК“ АД до БНБ, а именно признание от „Банка ДСК“
ЕАД, че „в периода от май 2016 г. до февруари 2018 г., с господин М.Д. са
водени многократни разговори за цедиране на Вашите задължения
/на М.М.Н./, но въпреки многократните разговори
господин Д. не е изпълнил задълженията си.“ Според молителката този факт в
писмено доказателство е начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165,
ал. 2 от ГПК. На практика, ищцата иска да установи твърдението си, че
сключеният между нея и „Банка ДСК“ ЕАД писмен договор за кредит, е привиден,
действителна страна, кредитополучател бил М.Ж.Д., а не молителката М.М.Н.. ВКС обаче приема, че в процесното
писмо няма изявление за признание на привидността на договора, а на водени
преговори за цедиране на вземане, възникнало на
основание на договора, т.е. замяна на един кредитор с друг. Не може да се приеме, че представеното писмо има
характера на начало на писмено доказателство относно сключения договор за
кредит между молителката и „Банка ДСК“ ЕАД. Доколкото не свидетелства за факти,
релевантни към момента на сключване на договора за кредит, а за факти, последващи сключване на договора за кредит.
Съгласно чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД привидните договори са нищожни, като
тази норма следва да се
тълкува във връзка с разпоредбата на чл. 17 от ЗЗД. Привидността на договора е обусловена от уговорка между
страните, с която те прикриват действителната
си воля чрез
сключването на съглашение за пред
третите лица. Съгласието може да се изразява
в липсата на воля договорът да породи правни
последици – абсолютна симулация или във
воля сделката да породи правни
последици, различни от външно изявените
– относителна симулация. Законът разпорежда, че при относителната
симулация се прилагат правилата за прикритото съглашение,
ако са налице
изискванията за неговата действителност. В този смисъл искът
по чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД в случая е предявен за разкриване на
относителната симулацията, касаеща уговорката за действителен
кредитополучател. В настоящия случай
искът е допустим доколкото лицето, което го предявява е наследник на
страна по договора, за която е винаги на лице правен интерес ако чрез уважаване
на претенцията би се изключила отговорността й за изпълнение на договора.
Следователно ищецът следва да установи, че действителната воля на страните, сключили Договор за учредяване на договорна ипотека от
12.10.2007г. е била различна от инкорпорираната в договора, а именно
кредитополучател да е не М.М.Н. , а М.Ж.Д. и съдлъжниците да не се задължават. Следва да бъде доказано
знание на кредитора за действителната воля на посочените кредитополучател и съдлъжници.
В случая се твърди наличие на персонална симулация,
при която две страни постигат съгласие да сключат договор, но искат да прикрият
кой е действителният кредитополучател, поради което се уговарят като страна по
договора да бъде записано лице, което привидно изпълнява ролята на едната от
страните. При този вид симулация подлежат на установяване три сделки: между кредитора
и действителния кредитополучател, която е желана, но прикрита; между кредитора
и привидния кредитополучател, изразена в договора, която е привидна и като
такава - нищожна, и между действителния и привидния кредитополучател -
упълномощаването от първия на втория да поиска отпускане на кредит и да получи
сумата; както и специалната цел - да се укрие страната по сделката на страната
на кредитополучателя.
Кредиторът по персонално симулираната сделка е
участник в съдебното производство, тъй като е страна по сочената за нищожна
явна сделка. Макар той да е страна както по привидната, така и по прикритата
сделка, със сключването на привидната и прикритата сделки и изпълнението по
първата, правата и интересите му в правоотношението са изчерпани. Ако
привидната сделка е сключена и паричната престация е
осъществена, отношенията между явната страна по сделката и действителния кредитополучател,
не засягат права и интереси на кредитора. Такива права и интереси биха били
налице, съответно биха могли да бъдат заявени в процес по разкриване на
персонална симулация, само в случай, че по определени причини сделката е
следвало да бъде сключена именно с този кредитополучател и кредитора заяви тези
обстоятелства.
За да се установят посочените обстоятелства, следва да
се докаже съществуване на уговорка между М.Ж.Д. и М.М.Н.,
с която изразява волята си М.Н. да встъпи в кредитното правоотношение вместо
него, но за негова сметка, като тази уговорка следва да е намерила своето
отражение в писмен документ, инкорпориращ действителната воля на страните.
Същото важи и за доказване на твърдяните действителни
отношения между Д.П.Г. и М.Ж.Д., доколкото правния интерес на ищеца произлиза
именно от роднинството с това лице. Следва да се представи писмен документ, от
който да е видно, че Д.П.Г. и М.Ж.Д. са постигнали съгласие, първия да не се
задължава действително по договора за ипотечен кредит, в полза на втория.
Няма колебания в теорията и
съдебната практика, обективирана в множество съдебни
актове, че обратното писмо (пълният обратен документ) по чл.
165, ал. 2 от ГПК е нарочно съставен за разкриване привидността на сделката
разпоредителен документ; той съдържа писмени изявления на страните,
недвусмислено разкриващи симулативността на сделката
и действителната им воля. Без значение е кога е съставен – преди, след или
заедно с явния договор. Когато обратното писмо доказва привидността на явната
сделка /абсолютна симулация/ или привидността на явната сделка и разкрива
съдържанието на прикритата /относителна симулация/, то е достатъчно за
признаване на симулацията и други доказателства не са необходими на
позоваващата се страна, нито – допустими за оспорващата. Като нарочно съставено, обратното писмо трябва да
съдържа всички действителни уговорки, всички клаузи от съдържанието на
прикрития договор /Решение № 19 от
13.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2159/2013 г., III г. о., ГК/.
По делото е представена единствено Декларация,
вероятно с нотариална заверка на подписа на М.Ж.Д. от 07.10.2010г., която обаче
не може да се счете за обратно писмо, сочещо на действителна воля на
декларатора да бъде считан за кредитополучател в отношенията му с М.М.Н., Д.П.Г. или „Банка
ДСК“ ЕАД. Декларацията е подписана почти три години след сключването на
договора за ипотечен кредит и в нея липсва изобщо засягане на обстоятелството
дали страните по договора са действителните такива или не. В Декларацията са
отразени евентуални уговорки между М.Ж.Д. и М.М.Н. за
условията за продажба на ипотекираните имоти в полза на трето лице, посочено от
М.Ж.Д., като в замяна на съгласието на М.Н. да продаде имотите на това лице,
вероятно на по-ниска цена, М.Д. изразява желанието си да встъпи като
кредитополучател на нейно място във вече сключения, при досегашните условия,
договор. Декларацията е изготвена с оглед на възникнало правоотношение между М.М.Н. и М.Ж.Д. по продажба на недвижим имот, а не е изготвена
в следствие на отношения, явяващи се преддоговорни за
Договор за ипотечен кредит от 12.10.2007г. Не са представени никакви други
изрични документи, установяващи подлежащата на установяване действителна воля
на страните, нито знанието за привидността у банката кредитор. Не са
представени никакви документи, касаещи отношения между Д.П.Г. и М.Ж.Д., както и
такива на наследодателя на ищеца и банката кредитор, извън установените с
Договор за ипотечен кредит от 12.10.2007г.
Поради изложеното предявения иск следва да се
отхвърли.
По отношение на искове с правно основание чл.59 ЗЗД
Съдът намира следното:
В уточнителните молби,
подавани в хода на производството се посочва, че М.Ж.Д. се е обогатил с
разликата между пазарната цена на продадените по изп.дело
имоти и тази на която реално те са продадени, както и с всички суми, събрани по
изп.дело и използвани за погасяване на задължения по
Договор за ипотечен кредит от 12.10.2007г., доколкото ако беше погасявал
собственото си задължение към банката, не би се стигнало до продажба на
недвижимите имоти, т.е. М.Ж.Д. се е обогатил със стойността на активите,
предмет на изп.производство.
На първо място, за да е на лице соченото обогатяване,
по делото следва да се установи, че именно М.Ж.Д. е получил сумата, отпусната
като кредит по Договор за ипотечен кредит от 12.10.2007г. и то на основание
този договор, както и, че е поел задължение за заплащане на месечните
погасителни вноски, в сроковете и при условията на договора. Както бе посочено
по-горе, по делото не се установява сключване на нито една от трите сделки,
които следва да участват в състава на симулацията. Не се установява нито
съглашение между М.М.Н. и М.Ж.Д., със съдържание
първата да получи кредит от името и в полза на втория, който да заплаща
месечните погасителни вноски, нито знание у кредитора за наличието на такова
съглашение. Следователно по делото не се установява поемане от М.Ж.Д. на
твърдяното задължение да заплаща месечни вноски по кредита, поради което и
неизпълнението на такова непоето задължение, не може да доведе до
обогатяването, което се твърди. Не се установява наличие на никакви уговорки с
другите съдлъжници по договора.
На следващо място, от представените по делото
доказателства и с оглед липсата на обратно писмо, следва единствено извода, че
сумата по Договор за ипотечен кредит от 12.10.2007г. е преведена в полза на М.Ж.Д.
като покупна цена, уговорена с Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 10.08.2007г., като след получаването й, същия е изпълнил
задължението си за прехвърляне на собствеността в полза на М.М.Н., с окончателен съдебен акт. Всякакви последващи декларации или изявления на банката кредитор, не
променят установената по делото цел на договора за кредит.
Следва да се отбележи също така, че видно от Удостоверение от 08.09.2021г., издадено от ЧСИ Н.Н., с район на действие ОС Добрич, изп.дело
№20158100400031 е образувано въз основа на изпълнителен лист от 25.02.2015г. от
Районен съд Добрич на основание Заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр.д.№667/2015г. на РС-Добрич, с взискател „Банка
ДСК“ АД и длъжници М.М.Н. и
Г.П.Г.. Удостоверено е, че по делото има присъединени взискатели
– ТД НАП Варна, З.Ж.Ж.и С.Д.С.. Установява се, че по изп.дело са проведени публични продани
на 5 имота, собственост на М.М.Н., един собственост
на Г.П.Г. и на един съсобствен между двамата имот;
събрани са суми чрез запор на трудово възнаграждение на Г.П.Г. и на банкови
сметки на двамата длъжници. От удостоверението обаче
не е видно какви суми са се дължали в полза на всеки от взискателите,
какъв е общия размер на събраните суми и извършено ли е разпределение, т.е.
изобщо не е ясно дали в следствие на някоя от публичните продани
е погасено задължение във връзка с Договор за ипотечен кредит, сключен на
12.10.2007г.
От М.Ж.Д. са представени документи, съдържащи се в
кориците на изп.дело №20158100400031, от които се
установява, че С.Д.С. е присъединен взискател от 21.03.2016г. за сума в размер на 36000лв. по
запис на заповед, ведно с лихви и разноски, а З.Ж.Ж.е
присъединен на същата дата за вземане от 20 000лв., отново по запис на
заповед, ведно с лихви и разноски. Установява се, че е присъединено за събиране
и друго вземане на „Банка ДСК“ АД, произтичащо от Договор за кредит за покупка
на имот от 11.11.2004г., което е погасено изцяло по изп.дело №20158100400031. От Удостоверение от 07.06.2022г.
по изп.дело №20158100400031 е видно, че по изп.лист от 25.02.2015г. са погасени задължения за
67924,62лв.
Следователно по изп.д.№
20158100400031 са удовлетворявани и вземания, различни от тези, свързани с
Договор за ипотечен кредит, сключен на 12.10.2007г., т.е. дори и да беше
установено съглашение, съгласно което М.Ж.Д.
да е поел задължение да заплаща месечни вноски по договора за кредит, то
голяма част от събраната сума по изп.дело изобщо не е
относима към вземанията на „Банка ДСК“ АД по Договор
за ипотечен кредит, сключен на 12.10.2007г. Безспорно е, че никакви суми по изп.д.№20158100400031 не са изплащани на М.Ж.Д., поради
което и не се доказва същия да се е обогатил със суми по изп.дело,
нито да си е спестил разходи, за заплащането на които е поел отговорност.
Поради изложеното и предявените искове по чл.59 ЗЗД,
подлежат от отхвърляне.
По
разноските:
При
този изход на спора право на разноски имат ответниците.
В полза на „Банка ДСК“ АД на основание
чл.78, ал.8 ГПК следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150лв. В полза на М.Ж.Д. следва на основание чл.78,
ал.3 ГПК да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 5500лв., като с оглед цената на отхвърлените искове Г.П.Г. следва да
заплати сума в размер на 1177,18лв. по първия иск , с цена 31492,49лв. и
2161,41лв. по иск с цена 115646,18лв., а М.Д.П. следва да заплати оставащата сума от 2161,41лв. по
този втори иск.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иск с правно
основание чл. 26, ал. 2, предл. последно ЗЗД, предявен от М.Д.П.,
с ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, чрез адв.В.В., в качеството му на наследник на Д.П.Г., чрез своя
законен представител Й.Д.Д.против „Банка ДСК“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Московска“ №19
и Г.П.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, като наследник на М.М.Н., починала на 12.01.2022г., за прогласяване нищожността
на Договор за учредяване на договорна ипотека от 12.10.2007г., инкорпориран в
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №12, том IX, рег.№5248, дело №1371 от 2007г., като сключен при
условията на персонална симулация за прикриване на действителния
кредитополучател по Договор за ипотечен кредит от 12.10.2007г., сключен между
„Банка ДСК“ АД, като кредитор и М.М.Н. , като
кредитополучател и Д.П.Г. и Г.П.Г., като
съдлъжници.
ОСЪЖДА М.Д.П., с ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, чрез адв.В.В., да заплати на основание
чл.78, ал.8 ГПК на „Банка ДСК“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Московска“ №19 юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150лв.
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, предявен от Г.П.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** срещу М.Ж.Д., с ЕГН **********
и адрес: ***, за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на
31492,49лв., принудително събрана
по изп.дело №31/2015г. по описа на
ЧСИ Н.Н., с рег.№810 и
район на действие ОС Добрич, в следствие
на наложен запор върху банкова сметка *** Г.П.Г., ведно със законна лихва за забава върху сумата от подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Г.П.Г., с ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на М.Ж.Д., с ЕГН **********
и адрес: *** разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 1177,18лв.
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, предявен от Г.П.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** и М.Д.П., с ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, чрез адв.В.В., чрез своя законен представител Й.Д.Д., като наследници на М.М.Н., починала в хода
на процеса, срещу М.Ж.Д., с ЕГН ********** и адрес: ***, за осъждане на ответника да им
заплати сума в общ размер 115646,18лв., принудително събрана по изп.дело №31/2015г. по описа на ЧСИ Н.Н.,
с рег.№810 и район на действие ОС Добрич, ведно със законна лихва за забава върху сумата от подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Г.П.Г., с ЕГН **********,
с адрес: *** и М.Д.П., с ЕГН ********** и съдебен
адрес: ***, чрез адв.В.В., чрез своя законен представител
Й.Д.Д., като наследници на М.М.Н., починала в хода на процеса, да заплатят на М.Ж.Д.,
с ЕГН ********** и адрес: *** на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на по 2161,41лв. за всеки от двамата.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: