М О Т И В И
към присъда
№30, постановена на 04.06.2020 година по НОХД №1344/2019г. от Варненски окръжен
съд - наказателно отделение
Варненската
окръжна прокуратура е възвела обвинение срещу З.П. ***, за това, че в периода от м. юни 2010 г. до 08.03.2011 г.
в гр. Варна, в качеството си на Изпълнителен директор и член на Съвета на
директорите на „Б. ХОЛДИНГ" АД с ЕИК ******, като лице, което управлява и
представлява юридическо лице, за да получи инвестиционен кредит, представил
пред „Банка ДСК" ЕАД неверни сведения, като в графа № 4 в Декларация за
открити банкови сметки, ползвани банкови кредити и други задължения (Приложение
№ 1.5 към искане за предоставяне на кредит), не е посочил други задължения, а
именно задължения в размер на 7 508 378 евро /седем милиона, петстотин и осем
хиляди, триста седемдесет и осем евро/, по Договор за заем от 13.04.2010
година, между „Б. ХОЛДИНГ" АД гр. Силистра с ЕИК ****** и „ДИ СИ&КЕМ
КОМПАНИ" С. престъпление по чл.248а, ал.3 пр.1 вр.
ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на
ВОП поддържа внесеното по отношение на подсъдимия обвинение. Излага доводи за
съставомерност на стореното и неотносимост на доводите на защитата. По същество
моли съдът, след като признае Г. за виновен да му наложи наказание около
минималния предвиден размер, изтърпяването на което да се отложи с подходящ
изпитателен срок.
Адвокат Ю.Г. от ВАК,
като защитник на подсъдимия, пледира за пълното му оневиняване. Изнася доводи
по отношение на липсата според него на доказателства, че именно Г. е представил
удостоверението с невярно съдържание, че е липсвал у него мотив да го стори.
Пледира , че при липса на категорични доказателства клиентът му следва да бъде
оправдан по възведеното обвинение.
Подсъдимият Г. се
присъединява към пледоарията на своя адвокат, като в последната си дума моли да
бъде оправдан.
Съдът, след като взе
предвид събраните по делото доказателства прие за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият
З.Г. бил Изпълнителен директор в Съвета на директорите на дружество „Б.
ХОЛДИНГ"АД. До 2012г. седалището на холдинга се намирало в гр.Варна, ЗПЗ,
ул.„Перла" №44. Председател на Съвета на директорите на „Б.
ХОЛДИНГ"АД бил св.С.Л., като двамата с подсъдимия можели да представляват
дружеството заедно и поотделно. Видно от годишните отчети, дружеството
притежавало дялове в български и чуждестранни фирми. Дейността на дружеството
била доставка и дистрибуция на иновационни продукти и технологии за
строителството и лако-бояджийската промишленост. Основната
дейност на дружеството била доставка на тези технологии не само на територията
на България, но и на съседните страни. Във връзка с тази дейност, дружеството
многократно прибягвало до ползването на банкови кредити от кредитни институции.
„Б. ХОЛДИНГ"АД притежавало около 7000 0кв.м. площ в Индустриалната зона на
гр.Силистра, като инвестиционните намерения на дружеството били да се построят
два завода - за производство на полиуретанови пени и
лепила, строителни уплътнители и силикони, както и завод за емулсионна
полимеризация. Изграждането на тези производствени мощности следвало да бъде
осъществено до края на м. декември 2008 година. Във връзка с бъдещата
реализация на продукцията на заводите, между „Б. ХОЛДИНГ' АД и „ДИСИ§КЕМ
КОМПАНИ" - дружество, учредено съгласно законите на щата Делауеър САЩ и продължило съществуването си като
интернационално търговско дружество в Република С., бил сключен договор за
доставка с дата 13.03.2007г.. Договорът за доставка бил подписан от С.Л..
Началото на доставките следвало да се осъществи една година след подписване на
договора. През 2008 и 2009 година на „Б. ХОЛДИНГ" АД били отпуснати
инвестиционни кредити и кредити овърдрафт, но до пускане на завода в действие
не се стигнало. Съгласно т.6.2 от Договора за доставка, когато производителят
не е произвел и доставил договорените продукти в приложение „А“ към договора,
той дължи неустойки в размер на 25% от цената на годишните количества продукти.
Тъй като нямало изпълнение по договора за доставка за 2008 и 2009 година, „Б.
ХОЛДИНГ"АД дължало неустойки на „ДИСИ§КЕМ КОМПАНИ" в размер на 3 550
000 евро за всяка година, ведно с мораторната лихва
върху неустойката. За да бъде гарантирано вземането на „ДИСИ§КЕМ КОМПАНИ",
се стигнало до сключването на Договор за заем между двете дружества. Договорът
за заем бил сключен на 13.04.2010г. с представляващия „Б. ХОЛДИНГ"АД – подс.Г.. Според този договор, заемателят
„Б. ХОЛДИНГ" АД е получил в заем сумата на главница в размер на 7 508 378
евро, с дата на погасяване - 31.12.2012 година. За посочената сума се дължала
лихва, считано от датата на подписване на договора. Упоменатите договори - за
доставка, и за заем обаче не намерили отражение в първичните счетоводни
записвания, счетоводната документация и годишните финансови отчети на
дружеството. Впоследствие представляващите на „Б. ХОЛДИНГ" АД решили да
търсят допълнителни капитали за дейността на дружеството. Кандидатствали в „
БАНКА ДСК „ ЕАД да им бъде отпуснат инвестиционен кредит. Преговорите на
дружеството с банката започнали в началото на лятото - от м.юни на 2010 година,
като се водели както в „Регионален център" на банката, така и в офиса на „Б.
ХОЛДИНГ"АД. На представителите на банката било обяснено, че дружеството се
нуждае от средства за изграждане на завод на територията на гр.Силистра, където
притежавало парцели. Служителите на „Банка ДСК"ЕАД разяснили какви
документи ще са необходими във връзка със стартиране на процедурата по отпускане
на кредита. След това преговорите с банката и събирането на документи
продължили преимуществено от подс. Г. от страна на Б. ХОЛДИНГ" АД. Всички
необходими документи за отпускането на кредита били предоставяни от търговското
дружество на св.С. - анализатор на връзки с корпоративни клиенти в „БАНКА
ДСК„ЕАД. При необходимост, той посещавал офиса на Б. ХОЛДИНГ"АД. По време
на преговорите, С. предоставил на Г. набора от стандартни документи, с които е
следвало да стартира процедурата по отпускане на кредита. Сред тях били искане
за отпускане на кредит, с приложения от декларации, сред които и Декларация за
открити банкови сметки, ползвани банкови кредити и други задължения (Приложение
№ 1.5 към искането за кредит). След попълването им, Г. се явил лично с
подготвените документи в офиса на „Банка ДСК" на ул.„Дрин"
в гр.Варна и ги представил на С.. В процесната подписана
от Г. „Декларация за открити банкови сметки, ползвани банкови кредити и други
задължения (Приложение №1.5 към искането за кредит) в графа №4 -
„Кредитоискателят/наредителят/ има други
задължения"- подсъдимият не посочил задължение на представляваното от него
дружество в размер на 7 508 378 евро /седем милиона, петстотин и осем хиляди,
триста седемдесет и осем евро/, по Договор за заем от 13,04.2010 година, между
„Б. ХОЛДИНГ" АД гр. Силистра с ЕЖ ****** и „ДИ СИ&КЕМ КОМПАНИ", а
оставил графата празна.
След
представяне на документите, свидетелят С. започнал проучване на дружеството, извършил
справки в Кредитния регистър, запознал се с отчетите за дейността на
дружеството. Тъй като в тях вземанията и задълженията на дружеството били
отбелязани общо, той изискал подробна справка за тях, от счетоводната кантора,
обслужваща „Б. ХОЛДИНГ"АД. Доколкото процесните договори не били отразени
там, същите не били открити и от С.. Когато събрал всички необходими документи,
С. изпратил цялото кредитно досие по електронен път в „Регионален център"
на „Банка ДСК" ЕАД в гр.Варна. След одобрение, оттам досието било
изпратено по електронен път в отдел „Кредитен риск" на „Банка ДСК"
ЕАД в гр.София. След взето решение от страна на Кредитен съвет за отпускане на
кредита, на 08.03.2011г. бил подписан Договор за кредит № 19349680 между „Банка
ДСК" ЕАД и „Б. ХОЛДИНГ" АД гр. Варна. За гарантиране на вземанията си
„Банка ДСК" ЕАД учредила първи по ред залог на търговско предприятие „Б.
ХОЛДИНГ" АД, до окончателното изплащане на задълженията. Особеният залог
бил вписан на 19.04.2011г..
За
да приеме за установена описаната по-горе фактическа обстановка ВОС цени
доказателствата по следния начин.
След
проведеното съдебно следствие и въз основа на всички приобщени доказателства и
доказателствени средства се формират две групи. От една страна са обясненията
на подсъдимия Г. по отношение обстоятелствата около сключване на договора за
заем с „Банка ДСК“ЕАД, и в частност за времето и начина на подписване и
представяне на процесната декларация, и показанията на св.В.. В съдебно
заседание последния заявява, че подсъдимия след първоначалните разговори за
отпускане на кредита е ходил в банката едва за подписване на договора.“През
другото време, аз носех документите, защото него го нямаше във Варна“/л.43
гръб/.
От друга страна на първо място са
категоричните показания на св.С. по отношение обстоятелствата по полагане на
подпис и представяне на декларацията от подсъдимия Г.. При прочит на дадените
от този свидетел показания, вкл. тези от досъдебна фаза се установява, че
липсва твърдяното от защитата противоречие по отношение св.Л.. С. никога не е
твърдял категорично, че Л. е присъствал в момента на представяне на процесния
документ. Неговите показания, в едно със заключенията по изготвените експертни
заключения криминалистически експертизи от в.л.
Цачев, А., Филев, на в.л. Патрамакова/ССчЕ т.10/ и показанията на: св.Точева/т.10 л.8/ по
отношение неотразяване на договора с „ДИСИ§КЕМ КОМПАНИ"; св.Чанев/т.10,л.9,
л.15 и т.13,л.28/ по отношение способа за водените преговори и участието на
подсъдимия в тях, както и последващия отказ да даде
разяснения на банката; св.Иванов/т.13/ за същите обстоятелства, както и за
множеството срещи и разговори с подсъдимия, както по повод на първия, така и по
отношение на втория отпуснат кредит; св.Бойчева за личното участие в
преговорите на подсъдимия/т.12/ формират втора доказателствена съвкупност. Към
нея следва да се отнесат и писмените д-ва -
процесната декларация, банковата документация по сключените договори,
счетоводна и финансова документация на дружеството, извлечения и справки от
регистри и др..
Показанията
на св.Л. и св.Н.Ж. събрани и в хода на съдебното следствие също не подпомагат
тезата на защитата. Те на практика нито потвърждават, нито отричат обстоятелствата
изнесени в обвинителния акт. Л. заявява, че не е присъствал на предаване и
подписване на декларацията и че не се е занимавал активно с преговорите, а Ж.
потвърждава обстоятелството, че договора „ДИ СИ&КЕМ КОМПАНИ" не е
отразен в отчетите на дружеството, поради липса на движение по сметките.
За изясняване на визираните по-горе
противоречия бяха съпоставени в очна ставка св.В. и С., при което се
установява, че двамата не се познават и не са контактували по повод на
процесните отношения. Това обстоятелство само по себе си опровергава изнесеното
от В., че огромната част от документацията е била носена и представяна
единствено от него/л.65 гръб/.
С
оглед на изложеното съставът на ВОС прие изложената фактическа обстановка въз основа
на втората група доказателства и доказателствени средства.
Допълнителните
аргументи на защитата за липса на реквизити в процесния документ – декларация, ВОС
счете за неоснователни. Действително , установява се че липсва поставена дата,
но както заявява и св.С. , същата е част от група документи депозирани и входирани заедно, при което безусловно се установява
момента на подпис и депозиране в банката. Неоснователно е и твърдението, че
липсата на текст означава липса на деклариране, напротив с оглед исканите данни
в графите следва да се посочат обстоятелства, само при наличност, а оставянето
на празно поле означава липса на обстоятелства.
Не
на последно място следва да се обсъди и твърдяната липса на виновно поведение,
с оглед липса на мотив у подсъдимия за извършване на инкриминираното деяние. За
да се стори тази преценка, следва да се анализира установеното от
доказателствата поведение на подсъдимия. Установява се безспорно, че за
довършване на проектите на дружеството са били нужни исканите средства.
Установява се и че са водени множество разговори между подсъдимия и
представители на банката, по отношение исканите кредити, състоянието на
дружеството и текущото разходване на отпуснатите средства. Подсъдимият е заявил
наличен облигационен заем в размер на 6 000 000, но пред никого не е
споделил за неотразените отношения с „ДИ СИ&КЕМ КОМПАНИ", обстоятелство
което видно от показанията на представителите на банката би се отразило
сериозно, при преценка дали да се отпуснат заеми на „Б. ХОЛДИНГ"АД. В
крайна сметка тези установености са в унисон с неотразяване в процесната
декларация на съществуващите задължения, като естествено продължение на
поведението на подс.Г..
С
оглед изложеното, като прецени и аргументите на страните в хода на пледоариите
по същество съдът достигна до извода, че подсъдимият е осъществил от обективна
и субективна страна състав на престъпление чл.248а,
ал.3 пр.1 вр.ал.1 от НК, за това че в периода от м.
юни 2010 г. до 08.03.2011 г. в гр. Варна, в качеството си на Изпълнителен
директор и член на Съвета на директорите на „Б. ХОЛДИНГ" АД с ЕИК ******,
като лице, което управлява и представлява юридическо лице, за да получи
инвестиционен кредит, представил пред „Банка ДСК" ЕАД неверни сведения,
като в графа № 4 в Декларация за открити банкови сметки, ползвани банкови
кредити и други задължения (Приложение № 1.5 към искане за предоставяне на
кредит), не е посочил други задължения, а именно задължения в размер на 7 508
378 евро /седем милиона, петстотин и осем хиляди, триста седемдесет и осем
евро/, по Договор за заем от 13.04.2010 година, между „Б. ХОЛДИНГ"АД
гр.Силистра с ЕИК ****** и „ДИ СИ&КЕМ КОМПАНИ" С..
От
субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл. Подс.Г.
е съзнавал, че представя документ с невярно съдържание. С оглед на това,
субективното му отношение към стореното е включвало представа, че представя
документа с цел да се ползва от него в процедурата по отпускане на кредит.
От интелектуална страна подс.Г.
е разбирал, че този документ има значение за преценката на банката следва ли да
удовлетвори искането. Наред с това от друга страна, като управител и
представляващ, подсъдимия е бил наясно с
икономическото състояние на дружеството, включително с наличието на задължения,
неотразени в декларацията.
От
волева страна подс.Г. е искал да представи пред „Банка
ДСК" ЕАД неверни сведения, за да улесни получаването на кредит. С оглед на
това съдът приема, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието и този на неговите последици и пряко е целял настъпването
им.
При
определяне на наказанието по отношение на подсъдимия, съдът намери, че следва да се приложи разпоредбата на чл.55
от НК, доколкото е налице едно, но изключително по своя характер смекчаващо
наказателната отговорност обстоятелство- изминалия дълъг период от време при
липса на вина за забавяне на производството у самия подсъдим. Намери също, че с
оглед чистото съдебно минало на лицето и останалите данни по делото /изряден
търговец до момента на деянието/ наказание към общия минимален размер би било
достатъчно, както за целите на специалната, така и на генералната превенция.
Воден от горното ВОС определи размера на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на ШЕСТ
МЕСЕЦА, изтърпяването на което отложи с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Съдът
намери, че с това именно наказание, ще покаже недвусмислено на подсъдимия, че
следва стриктно да се придържа към законосъобразен начин на живот, като се
поправи и преустанови противоправното си поведение. От друга страна ВОС прецени,
че следва да му даде възможност в тази насока, като не го изолира от обществото
и отложи изтърпяване на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок.
Съдебният състав счита,
че с така определеното наказание може да се постигнат целите, визирани в разпоредбата
на чл.36 НК.
В тежест на подсъдимия
бяха присъдени и съдебно-деловодните разноски.
Водим от горното, съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :