№ 8436
гр. София, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20231110143005 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Н...“ ЕООД срещу Детска градина № ...", район
ЛЮЛИН, гр. София, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за
установяване дължимостта на вземанията, за които спрямо него е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 57997/2022 г. по описа
на СРС, 141 състав, а именно: сумата 565,00 лева, представляваща стойност на доставени
плодове през м. септември 2018 г., чиято стойност ответникът не заплатил на ищеца, ведно
със законната лихва от 26.10.2022 г. до изплащане на вземането. Ищецът твърди, че през м.
септември 2018г. е доставил на ответника плодове, както следва: на 18.09.2019 г. – 46,200 кг
ябълки; на 20.09.2019 г. – 42,000 кг грозде; на 25.09.2019 г. – 46,200 кг. круши, на 27.09.2019
г. – 46,200 кг. банани. За доставените плодове бил съставен двустранен приемо -
предавателен протокол № 1, подписан от страните. На 30.09.2019 г. ищецът издал фактура за
доставените през м. септември плодове на обща стойност 565,00 лв. с ДДС. Поддържа, че
между страните е налице неформален договор за търговска продажба, тъй като имало
постигнато съгласие между страните за продажба на плодове, а дължимата цена била
обичайната за този вид продажба. За извършените доставки били представените пред ДФ
„Земеделие“ съставените приемопредавателни протоколи и издадените фактури, но същите
не били одобрени за плащане. Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявения иск.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок. Твърди, че
исковете са неоснователни, тъй като между страните нямало валидно сключени договори за
доставка на плодове и никога не са се намирали в договорни правоотношения. Издадената
фактура не съставлявала основание за плащане. Признава, че през м. септември 2019 г. са му
доставени плодове, но счита че тяхната стойност не е дължима от него, тъй като тази сума се
дължи от ДФ „Земеделие“. Съгласно чл. 7.1. от Национална стратегия за прилагането на
схема за предлагане на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в детските градини и
училищата в Република България, същите се предоставят безплатно на децата, а доставянето
им е осигурено с финансови средства от ЕС и националния бюджет. Посочва, че в
1
качеството си на разплащателна агенция именно ДФ „Земеделие“ одобрява или отхвърля
изцяло и частично заявката за плащане и изплаща сумите. Направените разходи се
одобрявали от доставчиците им се възстановявали въз основа на фактури, издадени на името
на получателите на доставките, тоест на детската градина. Съобразно изложеното, моли за
отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327,
ал.1 от ТЗ.
Договорът за търговска продажба по чл. 318 ТЗ е консенсуален и неформален, поради
което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача
относно съществените елементи на продажбата - стока и цена, без да е необходимо
обективиране на съгласието в писмена форма.
За да бъде уважен така предявения иск следва да се установи, че е сключен договор за
търговска продажба, предаването на стоките и настъпилата изискуемост на задължението за
заплащане на тяхната цена, както и че същата възлиза именно на сума в претендирания
размер.
По делото не е спорно, че през м. септември 2019 г. ищецът е доставил на ответника
плодове на стойност 565,00 лева с ДДС, а именно: на 18.09.2019 г. – 46,200 кг ябълки; на
20.09.2019 г. – 42,000 кг грозде; на 25.09.2019 г. – 46,200 кг. круши, на 27.09.2019 г. – 46,200
кг. банани. Предаването на стоката се установява и от представения и неоспорен по делото
приемо-предавателен протокол.
Спорът между страните се свежда до това дали между тях е налице сключен договор
за покупко-продажба.
По делото се установява, че ответникът представлява детско заведение, а ищецът
търговец - доставчик на плодове, като от тяхна страна е заявено участие по схема
„Училищен плод“ пред Държавен фонд „Земеделие“ за учебните години 2018/2019г.,
2019/2020г. и 2020/2021г. Ищцовото дружество е одобрен изпълнител за доставка на
плодове в ответната детска градина по тази схема от ДФ „Земеделие“ за посочените три
учебни години при определени цени на килограм. Между страните липсва спор, че
изпълнението на схемата и разплащането с доставчиците по нея е възложено на ДФ
„Земеделие“. Детските заведения получават плодовете безвъзмездно и не дължат заплащане
за тях. Платец на сумите е разплащателната агенция ДФ „Земеделие“. В националната
стратегия за прилагането на схема за предлагане на плодове, зеленчуци, мляко и млечни
продукти в детските гради и училищата в Република България от учебната 2017/2018г. до
учебната 2022/2023г., ясно е разписано, че направените разходи се възстановяват от ДФ
„Земеделие“ въз основа на фактури, платежни документи и други съпътстващи доставките
документи, като са определени пределни цени, до които се възстановяване разходите на
заявителите по извършените доставки на плодове. В качеството си на разплащателна
агенция, ДФ „Земеделие“ извършва административни проверки и проверки на място на
подадените заявки за плащане и изплаща помощта. Въз основа на извършените проверки
ДФ „Земеделие“ одобрява или отхвърля изцяло или частично заявката за плащане. В
исковата молба ищецът изрично посочва, че разходите за процесните доставки не са
възстановени от ДФ „Земеделие“. В този смисъл е извършеното отбелязване в издадената по
делото фактура – сумата ще се плати до размера одобрен от ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“- РА. От
горните обстоятелства се налага несъмнения извод, че ответното детско заведение
представлява само бенефициер на доставените му плодове и зеленчуци, поради което не
налице сключен договор за покупко-продажба. Същият ги получава безвъзмездно по
одобрената схема „Училищен плод“ и не дължи заплащане за тях. Разплащането за
2
доставките се извършва от третото за спора лице - разплащателна агенция ДФ „Земеделие“ и
всички претенции, свързани с неплащането на стойността на доставената стока, следва да
бъдат насочени към този субект. При това положение исковете подлежат на отхвърляне.
При този изход на производството на ищецът не му се следват разноски, а на
ответника се следват разноски в размер на 360 лв. за осъществено процесуално
представителство от адв. З....
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Н...“ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.Изгрев, ул. “..., срещу ДЕТСКА ГРАДИНА № ..." РАЙОН
ЛЮЛИН с БУЛСТАТ: ... и адрес: гр. София, УЛ.... искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с
правно основание чл. 327, ал.1 ТЗ за признаване на установено, че дължи сумата 565,00 лева
(петстотин шестдесет и пет лева), представляваща главница за неплатено задължение по
фактура № ********** за период от 01.09.2019 г. до 30.09.2019 г., ведно със законна лихва за
период от 26.10.2022 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 57997/2022 г. на СРС, 141 с-в.
ОСЪЖДА „Н...“ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.Изгрев, ул. “..., да заплати на ДЕТСКА ГРАДИНА № ..." РАЙОН ЛЮЛИН с БУЛСТАТ:
... и адрес: гр. София, УЛ.... на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 360 /триста и
шестдесет/лева, представляваща разноски в исковото производство за процесуално
представителство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3