№ 3150
гр. Варна, 23.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501680 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по частна жалба на В. Н. Н. срещу
определение №6843/24.06.2022г., постановено по гр. дело №98/22г. по описа
на ВPC, 18-ти състав, с което производството по делото е прекратено на осн.
чл. 299 ГПК. Жалбоподателят моли определението да бъде отменено като
неправилно, неоснователно и незаконосъобразно, тъй като се нарушава
правото му на търсене на справедливост. Излага, че е предявил иск за
признаване, че е собственик на ½ ид. част от сграда с идентификатор
37099.505.445.1 в с. Кичево, който иск счита, че е съвсем различен от иска за
делба, поради което настоящото дело не се явява повторно заведено за
същото нещо. По отношение на решение №151 по гр. дело № 659/2016г. на
ВРС за делба, излага, че решението е неправилно, поради което е образувано
гр. дело за незаконното му лишаване от полагащото му се наследство срещу
ВРС. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното
определение, като делото бъде върнато на ВРС за разглеждане на иска по
същество.
Чрез депозирания писмен отговор, ответницата по частната жалба- КР.
М. Д. изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че правилно и
законосъобразно производството по иска е било прекратено. Доколкото сега
се претендира право на собственост по отношение на имот, за който е било
1
проведено производство за делба, счита, че въпросът за собствеността вече е
разрешен със сила присъдено нещо, и повторно заведеното дело правилно е
било прекратено, тъй като спорът не може да бъде пререшаван. По
изложените съображения, моли частната жалба да бъде оставена без
уважение.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск с правно основание чл.
124 ГПК, предявен от В. Н. Н. срещу КР. М. Д. за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът е собственик на ½ идеална част от
сграда с идентификатор 37099.505.445.1 по КККР на с. Кичево, община
Аксаково, област Варна, одобрени със Заповед № РД-18-57/05.07.2016 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, разположена в поземлен имот с
идентификатор 37099.505.445, със застроена площ от 58 кв.м., брой надземни
етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна. Ищецът твърди,
че е придобил ½ идеална част от гореописаната сграда по наследство от майка
си Анжела Василева Стоева, починала на 19.04.2006г., а майка му е
придобила сградата в качеството си на собственик на поземления имот, в
който същата е построена. Твърди, че строежът на сградата бил завършен до
степен груб строеж през 2005 г., а през 2006 г. между майка му и ответницата
/която е негова сестра/ бил сключен договор за покупко-продажба на идеални
части от поземления имот. Счита, че тъй като в същия не е посочена
процесната сграда, тя е останала собственост на майка му и със смъртта й
двамата с ответницата са придобили по ½ идеална част от нея по силата на
наследствено правоприемство.
Чрез депозирания писмен отговор, ответникът по иска – КР. М. Д.,
излага становище за неговата недопустимост, тъй като с влязло в сила
решение по гр. д. № 659/2016 г. на ВРС, е отхвърлен предявеният от ищеца
срещу нея иск за делба на процесната сграда и поземления имот, в който е
построена.
С обжалваното определение №6843/24.06.2022г., съдът е прекратил
производството по гр.д. № 98 по описа за 2022 г. на Варненски районен съд,
18 състав, след като е съобразил, че с влязло в сила Решение
№151/13.01.2017г., постановено по гр. д. № 659/2016 г. по описа на ВРС е
отхвърлен предявеният от В. Н. Н. против КР. М. Д. иск за делба на недвижим
2
имот, представляващ дворно място в с. Кичево, общ. Аксаково, с площ 380
кв. м., съставляващо УПИ № Х-320 в кв. 51 по плана на с. Кичево, при
граници: път, УПИ № III-320, II-320, VIII[1]320 и I-320, ведно с изградената в
същото жилищна сграда съгласно Разрешение за строеж № 110/14.07.2005 г.,
издадено от Община Аксаково, поради липса на съсобственост, като е прието,
че КР. М. Д. е индивидуален собственик на имота.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Като съобрази изложеното в частната жалба, и приложените
доказателства, намира същата за неоснователна по следните съображения:
Производството по гр. дело № 98/22г. по описа на ВРС е образувано
по иск с пр. осн. чл. 124 ГПК, предявен от В. Н. Н. против КР. М. Д. за
приемане за установено по отношение на ответницата, че ищецът е
собственик на ½ идеална част от сграда с идентификатор 37099.505.445.1 по
КККР на с. Кичево, община Аксаково, област Варна, одобрени със Заповед
№РД-18-57/05.07.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, разположена в
поземлен имот с идентификатор 37099.505.445, със застроена площ от 58
кв.м., брой надземни етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна.
От приложеното гр. дело №659/2016г. по описа на ВРС, е видно, че
същото е било образувано по иск, предявен от В. Н. Н. от с. Кичево, общ.
Аксаково срещу КР. М. Д. от с. Кичево, общ. Аксаково за делба на недвижим
имот, представляващ дворно място, находящо се в с. Кичево, Община
Аксаково, съставляващо УПИ Х-320 в кв.51 по плана на с.Кичево, ПРИ
граници: път; УПИ ІІ-320; УПИ ХІ-320; УПИ І–321 и УПИ VІІІ–321, ведно с
построената в имота жилищна сграда.
С решение №151/13.01.2017г., постановено по гр. дело № 659/2016г.,
по описа на ВРС, потвърдено с решение №716/09.05.2017г. постановено по в.
гр. дело № 476/2017г. по описа на ВОС, съдът е отхвърлил предявения от В.
Н. Н. срещу КР. М. Д. иск за делба на недвижим имот, представляващ дворно
място, находящо се в с. Кичево, Община Аксаково, съставляващо УПИ Х-320
в кв. 51 по плана на с. Кичево, при граници: път; УПИ ІІ-320; УПИ ХІ-320;
УПИ І–321 и УПИ VІІІ–321, ведно с построената в УПИ Х-320, кв. 51
жилищна сграда. За да се произнесе в този смисъл, съдът е съобразил, че с
договор за продажба, обективиран в нот. акт №184/2006 год. на ВнН с №124,
Анжела Стоева е продала на ответницата К.Д. УПИ Х-380, кв. 51 по плана на
с. Кичево, общ. Аксаково. Установено е, че към момента на продажбата в
УПИ Х-320 кв. 51 по плана на с. Кичево е имало и изградена къща, посторена
въз основа на разрешението за строеж от месец юли 2005 год. Изложени са
мотиви, че с прехвърлянето на собствеността върху УПИ Х-320, кв. 51 по
плана на с. Кичево, общ. Аксаково, в полза на ответницата, следва да се
3
приеме, че е прехвърлена и собствеността върху къщата, построена в горния
УПИ, тъй като този обект не е бил изрично изключен от разпореждането.
Това е така защото запазването на собствеността върху сграда/сгради отделно
от мястото трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния акт,
обективиращ транслативната сделка, за да се смята за оборена презумпцията
по чл. 92 ЗС.
Съдът не споделя твърдението на жалбоподателя, че предметът на
заведено дело с правно осн. чл. 124 ГПК е различен от този за делба.
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК, в решението, с което се
допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои
имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки от съсобствениците.
Т.е. във всяко производство за делба, на първо място сезираният съд
следва да установи наличието на съсобственост по отношение на вещта, която
се иска да бъде допусната до делба.
В конкретния случай, с влязло в сила решение искът за делба на
недвижимия имот, представляващ УПИ Х-320 в кв. 51, ведно с изградената в
него постройка, предявен от В.Н. е отхвърлен, тъй като съдът е счел, че КР.
М. Д. се легитимира като единствен собственик на заявения за делба имот –
УПИ Х-320 в кв. 51 по плана на с. Кичево, общ. Аксаково, Варненска област,
ведно с построената в него жилищна сграда, въз основа на валиден договор за
продажба
Следователно, в производството по допускане на делбата съдът вече се е
произнесъл досежно правото на собственост, като с влязло в сила решение е
установил, че едноличен собственик на УПИ Х-320 в кв. 51 по плана на с.
Кичево, общ. Аксаково, Варненска област, ведно с построената в него
жилищна сграда, е К.М..
От находящото се в делбеното дело разрешение за строеж
№110/14.07.2005г., идентично с приложеното към исковата молба, по която е
образувано гр. дело № 98/022г., съдът прави извод, че се касае за една и съща
сграда, като съобрази и обстоятелството, че в УПИ Х-320 има изградена само
една сграда.
Във връзка с изложеното в частната жалба, следва да се име предвид, че
независимо, че настоящото дело е образувано по положителен установителен
иск, а гр. дело № 658/2016г. – по иск за делба, то в предмета на доказване и на
двете дела се включва принадлежността на правото на собственост по
отношение на делбените имоти. Ищецът в производството за делба е твърдял,
че собственик на ½ ид. част от дворното място и сградата, тъй като е
наследник по закон на майка си А.В.С., починала на 19.04.2006г., и съответно
след нейната смърт е придобил собствеността върху 1/2 ид. част от
притежаваните от нея имоти, а именно УПИ Х-320 в кв. 51 по плана на с.
Кичево, общ. Аксаково, Варненска област, ведно с построената в него
жилищна сграда. С влязло в сила решение по делбеното дело съдът е приел,
4
че ищецът не се легитимира като собственик, а едноличен собственик на
делбените имоти е ответницата К.П. – по силата на приращението и договора
за покупко-продажба от 30.03.2006г., с който майка А.В.П. продава място
в с. Кичево, с площ 380 кв.м.м представляващ УПИ пл. № Х-320 в кв. 51 по
плана на с. Кичево, обективиран в НА №15, том 21, дело №4781/2006г.
Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК,
решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото
основание.
Доколкото делбеното дело се е развило между същите страни, по
отношение на същия имот, като е отречена принадлежността на правото на
собственост в полза на ищеца на твърдяното от него идентично придобивно
основание, то настоящият състав намира, че правилно производството,
образувано по положителен установителен иск за собственост върху същия
имот е било прекратено на осн. чл. 299, ал.1 вр. ал.2 ГПК, според които спор,
разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван, а повторно
заведеното дело с прекратява служебно от съда.
Не на последно място следва да се отбележи, че ищецът на два пъти е
подавал молби за отмяна на влязлото в сила решение №716/09.05.20017г., с
което е потвърдено решение №151/13.01.2017г. по гр. дело №659/2016г. по
описа на ВРС, на осн. чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, като с две решения, постановени
по гр. дело №2256/2019 и по гр. дело №1905/2020г. по описа на ВКС,
молбите на В. Н. Н. са оставени без уважение.
С оглед изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното
определение, с което производството е прекратено се явява правилно и
законосъобразно. Предвид съвпадащи изводи на двете инстанции, частната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
определение- потвърдено.
С оглед изложеното, и на осн. чл. 278 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №6843/24.06.2022г., постановено по гр.
дело №98/22г. по описа на ВPC,18-ти състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС на
РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6