№ 3
гр. гр. Добрич, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павлина Н. Паскалева
при участието на секретаря Н. Ил. Бъчварова
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело №
20213200900160 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от З. Б. Ж. в
качеството му на синдик на „Сънфлаурс БГ продукт“ ООД /в
несъстоятелност/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Балчик,
ул.“***“ №18А иск срещу „Сънфлаурс БГ продукт“ ООД /в несъстоятелност/,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Балчик, ул.“***“ №18А и
„Био газ България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Шабла, ул.“***“ №3 вх.А ет.1 ап.1 иск за обявяване за недействителна
спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Сънфлаурс БГ продукт“ ООД
на сделката, обективирана в договор за покупко-продажба от 04.03.2020г., с
който „Сънфлаурс БГ продукт“ ООД е продало на „Био газ България“ ЕООД
следните движими вещи: Автомобилна везна с павилион- инв. № 001/204;
Система за видеонаблюдение- инв. №002/204; Машина за шиене на чували
Н600А, инв.№ 004/204; Парно отоплителна система, инв.№005/204;
Опаковъчна машина ЕККО101- инв.№ 006/204-; Климатична система, инв.
№007/204; Везна 600/1500НЛ- инв.№ 008/204; Система за почистване
ЕВ3000И- инв.№009/204-; Котел биомаса 35 кв.- инв.№010/204;
Зърночистачна машина- инв.№008/207; Зърнотоварач шнек- инв.№ 009/207;
Зърнотоварач шнек- инв. N0 010/207; Зърнотоварач шнек- инв. №011/207.
1
Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата
молба обстоятелства:
С решение №2600111 от 14.10.2020г., постановено по т.д.№59/2020г., на
ДОС, по реда на чл.630, ал.1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на
длъжника "Сънфлауърс Бг продукт" ООД, открито е производство по
несъстоятелност и е обявена началната дата на неплатежоспособността-
31.12.2019г. Производството по горното дело е образувано по молба от
кредитор, предявена на 18.05.2020г.
При проверка и след анализ па търговските книги на длъжника е уставено
наличието на договор за покупко- продажба от 04.03.2020г., по силата на
който „Сънфлауърс БГ продукт" ООД продава на ответното дружество
движими вещи подробно описани в приложение №1, както следва:
Автомобилна везна с павилион- инв. № 001/204-1 900 лева; Система за
видеонаблюдение- инв. № 002/204- 190 лева; Машина за шиене на чували
Н600А, инв. № 004/204- 130 лева; Парно отоплителна система, инв. №0
005/204-530 лева; Опаковъчна машина ЕККО101- инв. № 006/204-1 320 лева;
Климатична система, инв. №007/204- 800 лева; Везна 600/150011Л- инв. №
008/204- 580 лева; Система за почистване ЕВ3000И- инв. № 009/204-1 500
лева; Котел биомаса 35 кв.- инв. № 010/204- 3 000 лева; Зърночистачна
машина- инв. №008/207- 9 700 лева; Зърнотоварач шнек- инв. № 009/207-1100
лева; Зърнотоварач шнек- инв. №010/207- 1 450 лева; Зърнотоварач шнек-
инв. № 011/207- 1 850 лева; за обща продажна цена в размер на 24 050 лева
без ДДС, или 28 860 лева с включен ДДС.
Описаната сделка е сключена на 04.03.2020г., т.е. след определената в
решението за откриване на производство по несъстоятелност начална дата на
неплатежоспособност- 31.12.2019г. и в 2г. срок по чл. 647 ал. 1, т. 3 от ТЗ
преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ- 18.05.2020г.
Твърди се, че даденото по сделката /описаните движими вещи/ значително
надхвърля по стойност полученото /продажна цена в размер на 28 860 лева с
ДДС/. Договорените от страните цени на движимите вещи са силно занижени
и не съответстват на съществуващите към датата на сключване на договора за
покупко- продажба пазарни цени.
Горното, както и обстоятелството, че сделката е сключена във визираните
периоди по чл.647 ал.1 от ТЗ, обуславят нейната недействителност спрямо
кредиторите на несъстоятелността, по аргумент от чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ.
2
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът „Сънфлаурс БГ продукт“ ООД
не е подал писмен отговор на исковата молба.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК от ответника „Био газ България“ ЕООД е
депозиран писмен отговор на исковата молба с вх.рег.№3657/25.11.2021г.
Заявява се оспорване на исковата претенция.
Не се оспорва факта, че по силата на сключен договор за покупко-продажба
от 04.03.2020г., ответното търговско дружество „Био газ България“ ЕООД е
придобило правото на собственост върху движими вещи, подробно описани в
Приложение №1, предвидено като неразделна част от оспорения търговския
договор, за сумата от 28 860 лв., надлежно заплатени в полза на дружеството
продавач. Към датата на сключване на договора, а и към настоящия момент,
местонахождението на движимите вещи, предмет на продажбения договор е
във Фабрика за преработка на слънчоглед с адрес: с. Стефан Караджа, община
Добричка, като държането/владението на вещите се осъществява от страна на
„ПАВЛОВИ ФУУД ИНДЪСТРИЙС" ООД, ЕИК *** - трето лице,
представлявано от *** - Управител, в качеството му на страна по сключен
наемен договор по отношение на недвижимия имот /Фабриката/, в който се
помещават процесните движими вещи. В качеството си на собственик на
вещите, „Био газ България“ ЕООД е поканило "Сънфлауърс БГ Продукт"
ООД, чрез синдика, както и наемателя на базата в седем дневен срок от
получаване й да предадат държането на същите в полза на собственика или на
упълномощено от дружеството, лице/представител, за което да бъде съставен
приемно-предавателен протокол.
За да бъде уважен искът по чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ, следва да са налице
следните предпоставки: да е открито производство по несъстоятелност с
определена начална дата на неплатежоспособността; да е извършена
възмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността, при
която даденото значително да надхвърля по стойност полученото; сделката
да е извършена от длъжника след началната дата на неплатежоспособността;
сделката да е извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по
чл.625 ТЗ; недействителността да не засяга права на трети добросъвестни
лица, придобили възмездно права преди вписването на исковата молба,
изискване произтичащо от чл.647, ал.3 ТЗ.
Действително в конкретния случай, че установява, че длъжникът
„Сънфлаурс БГ продукт“ ООД е продало движимите вещи на 04.03.2020г.,
3
т.е. в двугодишния срок преди датата на молбата за откриване на
производството по несъстоятелност – 14.10.2020г. и след датата на
настъпване на свръхзадължеността – 31.12.2019г. Твърди се, че стойността на
продадените от „Сънфлаурс БГ продукт“ ООД движими вещи не надхвърля
по стойност договорената и заплатена продажна цена. Вещите са силно
амортизирани, тяхната експлоатационна годност е силно занижена,
вследствие срока на експлоатацията им, а за част от тях отделянето им като
прикрепени към части от недвижимия имот ще допринесе допълнителен
коефициент за намаляване тяхната пазарна стойност при определянето й.
Релевантен момент за определяне на тази реална пазарна стойност на вещите
при преценка основателността на твърденията за надхвърлено дадено над
получено по оспорената сделка е датата на сключване на договора. Съгласно
фактическия състав на чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, като попадащ в рамките на
подозрителния период – за кредиторите на несъстоятелността е от значение
уговорена ли е равностойна по размер насрещна престация и ако не
разминаването в стойностите на насрещните престации значително ли е или
не. Съпоставянето само на парични потоци, напускащи, съответно попълващи
актива на търговеца по различно време, не позволява извод за действителната
стойност на разпореждането.
Не е налице и втората предпоставка за основателност на иска -даденото
значително да надхвърля по стойност полученото и недействителността да не
засяга права на трети добросъвестни лица, придобили възмездно права преди
вписването на исковата молба, изискване произтичащо от чл.647, ал.3 ТЗ. По
смисъла на цитираната законова разпоредба не се установява дали
приобретателят на вещите е добросъвестно лице, като синдикът не е
релевирал такива доводи, липсват и доказателства в тази насока. Съгласно
разпоредбата на чл.646, ал.7, изр.2 ТЗ недобросъвестността се предполага до
доказване на противното, ако третото лице е свързано лице с длъжника или с
лицето, с което длъжникът е договорял. Твърди се, а и от справка в ТР не се
установява свързаност по смисъла на §1 от ДР на ТЗ на третото лице –
приобретател с длъжника и с дружеството, с което е договаряло. Ето защо
следва да се приеме, че „Био газ България“ ЕООД е добросъвестно лице и се
ползва от защитата на чл.647, ал.3 от ТЗ.
Доколкото не са налице две от кумулативните предпоставки за уважаване
на иска, то същият е неоснователен и следва да се отхвърли.
4
Настоява се да бъде съобразено, че въпреки наличието на вещно-
прехвърлителен ефект на осъществената покупко-продажба, движимите вещи
се намира в държане, владение на длъжника/третото лице, а именно в масата
на несъстоятелността, част от която е фабрика за белене на слънчоглед, който
се ползва от наемател на имота, за което се заплащат наемни вноски,
постъпващи в несъстоятелността и обслужващи именно интересите на
кредиторите. Не е налице увреждане на кредиторите на масата на
несъстоятелността, поради което не е налице основателност на исковата
претенция.
След преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата
на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
В договор от 04.03.2020г. е обективирана сделка за покупко-продажба,
сключен между „Сънфлаурс БГ продукт“ ООД като продавач и „Био газ
България“ ЕООД като купувач с предмет следните движими вещи:
Автомобилна везна с павилион- инв. № 001/204; Система за
видеонаблюдение- инв. №002/204; Машина за шиене на чували Н600А, инв.№
004/204; Парно отоплителна система, инв.№005/204; Опаковъчна машина
ЕККО101- инв.№ 006/204-; Климатична система, инв. №007/204; Везна
600/1500НЛ- инв.№ 008/204; Система за почистване ЕВ3000И- инв.№009/204-
; Котел биомаса 35 кв.- инв.№010/204; Зърночистачна машина- инв.№008/207;
Зърнотоварач шнек- инв.№ 009/207; Зърнотоварач шнек- инв. N0 010/207;
Зърнотоварач шнек- инв. №011/207 и цена 24050 лв. без ДДС, 28 860 лева с
включен ДДС. В приложение №1 към договора са посочени следните
стойности на отделните вещи: Автомобилна везна с павилион- инв. №
001/204-1900 лева; Система за видеонаблюдение- инв. № 002/204- 190 лева;
Машина за шиене на чували Н600А, инв. № 004/204- 130 лева; Парно
отоплителна система, инв. №0 005/204-530 лева; Опаковъчна машина
ЕККО101- инв. № 006/204- 1 320 лева; Климатична система, инв. №007/204-
800 лева; Везна 600/150011Л- инв. № 008/204- 580 лева; Система за
почистване ЕВ3000И- инв. № 009/204- 1 500 лева; Котел биомаса 35 кв.- инв.
№ 010/204- 3 000 лева; Зърночистачна машина- инв. №008/207- 9 700 лева;
Зърнотоварач шнек- инв. № 009/207-1 100 лева; Зърнотоварач шнек- инв.
№010/207- 1 450 лева; Зърнотоварач шнек- инв. № 011/207- 1 850 лева. От
„Сънфлаурс БГ продукт“ ООД е издадена фактура №********** от
04.03.2020г.
5
С решение №2600111 от 14.10.2020г., постановено по т.д.№59/2020г., на
ДОС, по реда на чл.630, ал.1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на
"Сънфлауърс Бг продукт" ООД, открито е производство по несъстоятелност и
е обявена началната дата на неплатежоспособността - 31.12.2019г. Постоянен
синдик на длъжника е З. Б. Ж..
В производството е назначена и приета съдебно-техническа експертиза
/л.80-84 по делото/, в заключението по която вещото лице след анализ е
определило пазарна стойност за процесните движими вещи към датата на
сключване на договора – 04.03.2020г., както следва: Автомобилна везна с
павилион- 25000 лева; Система за видеонаблюдение- 1900 лева; Машина за
шиене на чували - 120 лева; Парно отоплителна система – 250 лева;
Опаковъчна машина – 4000 лева; Климатична система - 200 лева; Везна
600/150011Л- 700 лева; Система за почистване ЕВ3000И- 4000 лева; Котел
биомаса 35 кв.- - 2 000 лева; Зърночистачна машина- 7000 лева; Зърнотоварач
шнек- 900 лева; Зърнотоварач шнек- 1 000 лева; Зърнотоварач шнек- 1 200
лева, или общо 48270 лева.
По искане на ответника „Био газ България“ ЕООД е приета повторна
съдебно-техническа експертиза /л.120-129 по делото/, в заключението по
която вещото лице е определило пазарна стойност на процесните движими
вещи към датата на сключване на договора – 04.03.2020г. в размер на общо
47920 лв. без вкл.ДДС и 57504 лв. с вкл.ДДС, както следва: Автомобилна
везна с павилион- 17490 лв. без вкл.ДДС / 20988 лв. с вкл.ДДС; Система за
видеонаблюдение- 140 лв. без вкл.ДДС / 168 лв. с вкл.ДДС; Машина за шиене
на чували - 210 лв. без вкл.ДДС / 252 лв. с вкл.ДДС; Парно отоплителна
система – 1640 лв. без вкл.ДДС / 1968 лв. с вкл.ДДС; Опаковъчна машина –
3900 лв. без вкл.ДДС / 4680 лв. с вкл.ДДС; Климатична система - 940 лв. без
вкл.ДДС / 1128 лв. с вкл.ДДС; Везна 600/150011Л- 1020 лв. без вкл.ДДС /
1224 лв. с вкл.ДДС; Система за почистване ЕВ3000И- 3020 лв. без вкл.ДДС /
3624 лв. с вкл.ДДС; Котел биомаса 35 кв.- - 3590 лв. без вкл.ДДС / 4308 лв. с
вкл.ДДС; Зърночистачна машина- 9870 лв. без вкл.ДДС / 11844 лв. с вкл.ДДС;
Зърнотоварач шнек- 1600 лв. без вкл.ДДС / 1920 лв. с вкл.ДДС; Зърнотоварач
шнек- 2080 лв. без вкл.ДДС / 2496 лв. с вкл.ДДС; Зърнотоварач шнек- 2420
лв. без вкл.ДДС / 2904 лв. с вкл.ДДС.
Съдът кредитира заключениeто на вещото лице инж.Н.В., прието в о.с.з. от
16.12.2022г. При извършването на оценката и двете вещи лица, разполагащи с
6
необходимите специалност и квалификация, са използвали метода на
посредственото сравнение, допустим съгласно Българските стандарти за
оценяване, задължителни за прилагане в страната от 01.06.2018г. и съответно
адекватни съобразно предмета на оценката. Съответно възприетото от съда
заключение на вещото лице инж.Н.В. е в по-пълна степен обосновано и
мотивирано с оглед обстоятелството, че при изготвяне на оценката са
отчетени данните за оценяваните вещи от счетоводството на несъстоятелния
длъжник и е извършен оглед на по-голяма част от тях. И при двете
заключения се сочи, че не е извършен оглед на част от процесните вещи,
както и че липсват достатъчно инидвидуализиращи данни за тях /например
година на производство, кога са въведени в експлоатация, какви грижи са
полагани за поддържането и пр./, поради което във възприетото от съда
заключение, при определянето на цените на тези вещи към датата на
сключване на договора е използван и метода на амортизираната
възстановителна стойност/вещен метод. Следва да се посочи също, че макар
ответникът „Био газ България“ ЕООД да е оспорил изготвеното от вещото
лице заключение, не е ангажирал други доказателства, които да опровергават
формирания от вещото лице извод, възприет от съда.
При така установените факти и обстоятелства по делото съдът възприе
следните правни изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл.647,
ал.1, т.3 от ТЗ.
Искът по чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ е конститутивен и има за предмет
обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на изрично посочени действия и сделки в уредените от
закона хипотези и очертани рамки. Искът е способ за попълване на масата на
несъстоятелността, тъй като с уважаването му се констатира относителната
недействителност и се постига правната промяна - възстановяване на
правното положение преди сключване на сделката. Успешно проведеният
отменителен иск установява със сила на пресъдено нещо относителната
непротивопоставимост на разпоредителната сделка единствено спрямо
кредиторите на несъстоятелността, като по отношение на страните, същата е
валидна и поражда действие.
Основателността на предявения иск с правно основание чл.647, ал.1, т.3 от
ТЗ се обуславя от кумулативното наличие на три предпоставки – ищецът носи
7
доказателствена тежест да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между ответниците е сключена възмездна сделка, по която
даденото значително надхвърля по стойност полученото и че сделката е
сключена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ.
Искът е предявен от процесуално легитимирано лице - синдик, в
едногодишния срок по чл.649, ал.1 от ТЗ, поради което се явява допустим.
Сделката, чиято недействителност се твърди, е извършена в двугодишния
срок по чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ от подаване на молбата по чл.625 от ТЗ и
същевременно не по-рано от датата на неплатежоспособността.
Сключването на процесната възмездна сделка не се спори и се установява
от представения договор от 04.03.2020г. Спорен между страните е въпросът за
наличието на третата предпоставка, а именно даденото значително да
надхвърля по стойност полученото по процесната сделка.
В константната практика на ВКС по приложението на чл.647, ал.1, т.3 ТЗ (и
част от другите хипотези) е прието, че преценката дали имуществото,
отчуждено от длъжника в производство по несъстоятелност чрез възмездна
разпоредителна сделка след началната дата на неплатежоспособност,
надхвърля значително по стойност полученото, е винаги конкретна. Въпросът
налице ли е еквивалентност между разменените престации или даденото от
длъжника надвишава по действителна стойност полученото е фактически, а
не правен и е изцяло в зависимост от конкретните данни по делото.
Нормата на чл.647, ал.1, т.3 ТЗ е бланкетна и изисква нееквивалентността
на насрещните престации, в случая, несъответствието между уговорената
цена и действителната стойност на предмета на сделката, да е значителна, т.е.
съществено да се отклонява от действителната средна пазарна цена на
вещите, в което се изразява нейният увреждащ масата на несъстоятелността
характер. Равностойността на престациите се преценява към момента на
сключването на сделката. Критерият "равностойност" не е еднозначен и не
може да се тълкува като пълен идентитет между цената на даденото и цената
на полученото по сделката. Те следва да са съпоставими и съответстващи на
цените на конкретните стоки /имущество/ през релевантния период.
Наличието на неравностойност т. е. несъответствие на платената цена с
действителната стойност на придобитото имущество не съставлява
самостоятелно основание за прогласяване на относителна недействителност.
За да е налице такава, несъответствието следва да бъде значително. Не може
8
да бъде въведен единен критерии относно това, кое е "значително" - нито като
абсолютна стойност (напр.: разлика от 5000 лв.), нито като процент или
обикновена дроб. Дали неравностойността на престациите е значителна и
оттук - дали тя обуславя недействителност на сделката, се преценява във
всеки конкретен случай.
Пазарната цена на процесните вещи, дадена от вещото лице по възприетото
от съда повторното заключение, а именно - 47920 лв. без вкл.ДДС,
съпоставена с договорената продажна цена в размер на 24050 лв. води до
извод за нееквивалентност на престациите на страните в ущърб на
несъстоятелния търговец. Разликата между двете цени е в размер на 23870
лв., което е почти 1/2 от общата пазарна цена на вещите. Тази разлика съдът
намира за значителна по смисъла на чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ. Следователно,
налице е сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност
полученото.
Неоснователни са направените от ответника „Био газ България“ ЕООД
възражения, че не е налице ощетяване на кредиторите с тази сделка,
доколкото длъжникът не е изпълнил задължението си по договора да му
предаде процесните вещи. Договорът за продажба е консенсуален по характер
и затова предаването на вещите от продавача е задължение, което е част от
съдържанието на вече възникнало правоотношение. Евентуалното
неизпълнение на задължението не се отразява върху валидността на договора,
а в случая именно извършването на сделка при значително несъответствие
между престациите на страните по нея е действието, имащо увреждащ
характер за кредиторите на продавача, които ако не беше отчуждителната
сделка биха се удовлетворили именно от пазарната стойност на
имущественото право, което е излязло от масата на несъстоятелността.
Наведените доводи биха били относими по предявен осъдителен иск за
реституция на вещите, но доколкото по делото не е предявен такъв иск, тези
доводи нямат отношение към основателността на предявения иск по чл.647,
ал.1, т.3 от ТЗ.
В случая ответникът „Био газ България“ ЕООД няма качеството на трето
лице /последващ приобретател/ и спрямо него не намира приложение
разпоредбата на чл.647, ал.3 ТЗ, на която страната се позовава.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ като основателен и доказан следва да бъде
9
уважен.
С оглед направеното искане в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 450 лв. – депозити по СТЕ, в
полза на масатата на несъстоятелността на „Сънфлаурс БГ продукт“ ООД /в
несъстоятелност/, ЕИК ***.
На основание чл.649, ал.6 ТЗ, вторият ответник следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ДОС и сума в размер на 479,20 лева, представляваща
държавна такса, която държавна такса на основание чл.620, ал.5 ТЗ не се
внася предварително и е определена по реда на чл.649, ал.6 ТЗ и чл. 69 от
ГПК.
Водим от изложеното Окръжният съд,
РЕШИ:
ОБЯВЯВА, на основание чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ, за недействителен по
отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност на
„Сънфлаурс БГ продукт“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК *** договор за
покупко-продажба от 04.03.2020г. на следните движими вещи: Автомобилна
везна с павилион- инв. № 001/204; Система за видеонаблюдение- инв.
№002/204; Машина за шиене на чували Н600А, инв.№ 004/204; Парно
отоплителна система, инв.№005/204; Опаковъчна машина ЕККО101- инв.№
006/204-; Климатична система, инв. №007/204; Везна 600/1500НЛ- инв.№
008/204; Система за почистване ЕВ3000И- инв.№009/204-; Котел биомаса 35
кв.- инв.№010/204; Зърночистачна машина- инв.№008/207; Зърнотоварач
шнек- инв.№ 009/207; Зърнотоварач шнек- инв. N0 010/207; Зърнотоварач
шнек- инв. №011/207, сключен между „Сънфлаурс БГ продукт“ ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.Балчик, ул.“***“ №18А като
продавач и „Био газ България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Шабла, ул.“***“ №3 вх.А ет.1 ап.1 като купувач, по иск
предявен от З. Б. Ж. в качеството му на синдик на „Сънфлаурс БГ продукт“
ООД /в несъстоятелност/, ЕИК ***.
ОСЪЖДА „Био газ България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Шабла, ул.“***“ №3 вх.А ет.1 ап.1 да заплати в полза на
масатата на несъстоятелността на „Сънфлаурс БГ продукт“ ООД /в
несъстоятелност/, ЕИК *** сумата от 450 лева - сторени по делото разноски.
10
ОСЪЖДА, на основание чл.649, ал.6 от ТЗ, „Био газ България“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.Шабла, ул.“***“ №3 вх.А ет.1
ап.1 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен
съд Добрич сумата от 479,20 лева представляваща дължимата държавна такса
по иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр. Варна
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
11