РЕШЕНИЕ № 22
гр.Бяла, 07.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Бяла , втори граждански състав на
пети февруари ,две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА БОНЕВА
Секретар МАРИЕТА Й., като разгледа докладваното от съдия Бонева гражданско дело номер 1041 по описа за 2019 година
Предявен е иск с правно основание чл.49,
ал.1 СК.
Производството по делото е образувано по
исковата молба на Ц.Й.А. против Д.Д.А., с правно основание чл.49, ал.1 СК, с която се иска от съда да прекрати сключения между страните граждански
брак като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса
за вината. В съдебно заседание, лично и чрез процесуалния си представител
поддържа иска за развод и моли съда да го уважи. Ангажира писмени и гласни
доказателства.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК не
е постъпил писмен отговор от ответника Д.Д.А..Редовно призован за съдебно
заседание се явява лично и заявява,че
също желае бракът му с ищцата да бъде
прекратен.
След преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, съдът намира за
установено следното:
Страните са съпрузи, като бракът им е
сключен на 06.01.1986г. в гр.Златарица,област Велико Търново, за което е
съставен акт за граждански брак №1/06.01.1986г. на Община Златарица, видно от
представеното удостоверение за граждански брак. От брака си страните нямат
родени малолетни и непълнолетни деца.
По делото е разпитан в качеството на
свидетел А.И.Д., б.р.със страните, която
заявява, че е ищцата и ответника не
живеят заедно от 1992г., като ищцата живеела в с.Полско Косово,а ответника в
гр.Златарица. Съдът кредитира показанията този свидетел , тъй като са
непротиворечиви, обективни и основани на лични възприятия.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира предявеният иск за развод за доказан по основание.
Отношенията между съпрузите не са изградени на основата на взаимно уважение,
привързаност, разбирателство и обща грижа за семейството, същите са се
отдалечили и отчуждили един от друг, като потвърждение за това състояние е
безспорно установената продължителна фактическа раздяла между тях. Брачната
криза в резултат на продължителната фактическа раздяла, води до извода, че не
може да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения,поради което
запазването на брака им е абсолютно безпредметно. С оглед на това, съдът
намира, че брачната връзка на страните не съдържа предписаното й от закона и
добрите нрави съдържание и съществува само формално, безполезна е за страните и
е лишена от социалната си функция, като настоящото фактическо състояние е
несъвместимо с целите и функциите на брака. По тези съображения съдът намира,
че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл.49,
ал.1 СК, което обуславя извод за основателност на предявения иск и разводът
следва да бъде допуснат от съда.
Относно вината за разстройството на
брака: Съгласно чл.49, ал.3 СК, при допускане на развода съдът се произнася
относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е
поискал това. В случая, както в исковата молба, така и в съдебно заседание ищцата
заявява искане да се прекрати гражданския й
брак с ответника, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в него,
без съдът да се произнася по въпроса за вината за разстройството на брачните
отношения. От страна на ответника също не е направено искане съдът да се
произнесе по въпроса за вината, поради което настоящият състав не следва да
разглежда този въпрос и да взема отношение.
По въпросите за упражняване на
родителските права, мерките спрямо децата и ползването на семейното жилище,
съдът не следва да се произнася, тъй като от брака си страните нямат
ненавършили пълнолетие деца, като по делото не е направено и искане за
предоставяне ползването на семейно жилище.
На основание чл.53 СК ищцата след
прекратяване на брака следва да продължи да носи брачното си фамилно име А..
Съгласно чл.329, ал.1 ГПК, по брачните
дела, когато няма вина, т.е. когато съдът не се произнася по въпроса за вината,
съдебните разноски остават в тежест на страните така, както са ги направили. На
основание чл.6, т.2 ТДТССГПК съдът определя държавна такса за допускане на
развода в размер на 50 лв., която съгласно чл.329, ал.1 ГПК следва да бъде
заплатена от страните по равно.В случая ищцата при завеждане на делото е внесла
40 лв.,от които следва да се приспадне сумата от 25 лв. за завеждане на делото,дължима се на
основание чл.6,т.1 от Тарифата, като след приспадане на останалите 15 лв. от
общо внесените 40 лв.,то ищцата следва да заплати сумата от 10
лв.,представляваща д.т. по допускане на развода.
Мотивиран от горното ,съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
гражданския брак между Ц.Й.А.,
ЕГН ********** и Д.Д.А., ЕГН **********,*** на 06.01.1986г.,за което е
съставен акт за граждански брак №1 от 06.01.1986г. на Община Златарица, като
дълбоко и непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака
съпругата Ц.Й.А. да продължи да носи брачното
си фамилно име А..
ОСЪЖДА Д.Д.А., ЕГН ********** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на БРС сумата от 25.00
лв. (двадесет и пет лева), представляваща държавна такса за допускане на
развода,както и сумата в размер на 5.00/пет/лева,в случай на издаване на ИЛ.
ОСЪЖДА Ц.Й.А., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на БРС сумата от 10.00 лв. (десет лева ), представляваща
държавна такса за допускане на развода,както и сумата в размер на
5.00/пет/лева,в случай на издаване на ИЛ.
Решението подлежи обжалване пред Окръжен
съд гр.Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Ивелина
Бонева