РЕШЕНИЕ № 108
гр. Пазарджик, 13.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на седми август през две хиляди
и двайсета година, в публично заседание, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Н В
като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 86/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск от П.Д.В., ЕГН **********,***, чрез адв. Г.Х. от САК, срещу „Ливърпул Виктория Иншурънс
Къмпани Лимитид“ ООД („Liverpool Viktoria Insurance Company Limited“) № на
компанията 03232514, със седалище и адрес на управление: Англия, гр. Борнмът,
Каунти Гейтс BG1 2NF, за заплащане на
обезщетения: от 100 000
лева за претърпени неимуществени вреди, от 52.20 лева за
претърпени имуществени вреди – разходи за лечение и 1 265.60 лева за претърпени имуществени вреди –
увредени детайли /части/ по собствения му л. а. марка „.“, модел „.“ рег. № , всички настъпили от ПТП от с
делинквент П С Б-Т, управлявал МПС марка „.“, модел „.“, рег. №, по
твърдение за застрахована гражданска отговорност при ответника, ведно със законната лихва за забава върху главниците от датата
на подаване на иска - 25.04.2019 г. до окончателното им изплащане, на основание чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предявените искове се основават на следните фактически
твърдения:
На около , по
републикански път с посока на движение от АМ към с. Ц, община Л, област П, се
движи МПС марка „.“, модел „.“, рег. №, управлявано от П С Б Т, който в района на км. навлиза в лентата за насрещно
движение и се блъска в л. а. марка „.“,
модел „.“ рег. №, управляван от ищеца, който пострадал вследствие на удара. Бил
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. №
1006р-4260/15.03.2018 г. на ОД на МВР-Пазарджик, видно от който управляваният
автомобил на виновния водач е застрахован при чуждестраното застрахователно
дружество-ответник. Било образувано досъдебно производство, респ. прокурорска
преписка по описа на Районна прокуратура – Пазарджик. Подробно са описани
претърпените от ищеца телесни увреждания, които довели и до отражение върху
психиката му. Излагат се твърдения за направени разходи за лечение по две
фактури. Сочи се, че при пътния инцидент притежаваното от ищеца МПС е сериозно
увредено, като са деформирани предната му част, предното му панорамно стъкло и
други. След кореспонденция с Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи по смисъла на чл. 506, ал. 1 от КЗ е установен и кореспондента
на чуждестранния застраховател, а именно „Корис България“ ООД, спрямо
който е водена кореспонденция за заплащане на обезщетение за покриване на
настъпилите вреди. Излага се, че е поискано
от кореспондента да се извърши оглед на автомобила и да се състави опис на
увредените детайли, но такъв не се състоял. Твърди се също, че определената от
кореспондента сума за обезщетение е крайно недостатъчна за репариране на
вредоносните последици, което обосновало интереса от предявяване на настоящите
искове. Моли за уважаване на исковете, като претендира и разноски.
Извън срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „Ливърпул Виктория
Иншурънс Къмпани Лимитид“ ООД, чрез адв. Т.Т. от САК, е подал отговор на
исковата молба. Излага, че искът е недопустим понеже не се сочат фактите,
водещи до извод за вината на П Т при реализиране на пътния
инцидент. Твърди се и неспазване на процедурата по чл. 511, ал. 3 от КЗ. Излага
се, че представеният констативен протокол не съдържа констатации за виновно
поведение от страна на английския водач. Искът е завишен по размер. Бланкетно е
посочено, че ако има платени суми, то искът е неоснователен до техния размер
/не се твърди обаче да е плащано на пострадалия/.
Съдът приема, че поради неподаване на отговора в срока по чл. 367, ал. 1
от ГПК възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия не
следва да се разглежда по същество, тъй като е преклудирано (подробно съдът е
обсъдил просрочения отговор с определението от 10.06.2020 г. по чл. 374 от ГПК
за насрочване на делото, към което препраща).
По допустимостта на производството:
Легитимацията
на страните съответства на твърденията на ищеца за претърпени вреди от деликт и
застрахована гражданска отговорност на делинквента при
ответника-застрахователно дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 513, ал. 1 от КЗ в случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно
събитие по чл. 511, ал. 1 или 2 от КЗ и при спазване на реда по чл.
511, ал. 3 от КЗ бюрото е единствено процесуално легитимирано пред
компетентния български съд, освен
ако искът е предявен срещу застрахователя на виновния водач /както е в
настоящия случай/, а кореспондентът на
този застраховател не е процесуално легитимиран по исковете по изречение първо.
Сезиран
е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
Съдът
приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищецът е провел
описаната в чл. 511, ал. 3 вр. чл. 496, ал. 1 от КЗ процедура за разглеждане на
претенцията пред кореспондента на застрахователя - „Корис България“ ООД, ЕИК
*********, като го е сезирал с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния
инцидент на 11.03.2018 г., респ. не е доволен от определената от него сума за
обезщетение. Искът е предявен на 25.04.2019 г.
Съдът приема от фактическа страна следното:
На
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните обстоятелството, че между ответника „Ливърпул Виктория Иншурънс
Къмпани Лимитид“ ООД и делинквента П С Б-Т е сключена застрахователна полица №
22041866475 за застраховка „ГО на
автомобилистите“, валидна за периода
01.03.2018-22.07.2018 т., т. е. към датата на процесното ПТП от , както и че „Корис
България“ ООД, ЕИК ********* е кореспондент на застрахователя по смисъла на чл.
510 от КЗ и чл. 4 на Вътрешните правила на Съвета на бюрата за периода
07.04.2012 г. – 07.10.2019 г.
По
делото е приложено като писмено доказателство НАХД № 1719/2019 г. по описа на РС – Пазарджик,
от което се установява, че с влязло
в сила на решение № 676 от 25.11.2019 г.
П С Б-Те признат за виновен в това, че на на третокласен път при управление на МПС марка „.“, модел „. “, рег. №, движейки се с посока на
движение от АМ към с. Ц, община Л, област П, е нарушил правилата за движение, а
именно чл. 8, ал. 1 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства
използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в
случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго“,
чл. 67, ал. 1 от ППЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се
движи възможно най-вдясно на платното за движение, а когато пътните ленти са
очертани с пътна маркировка - да използва най-дясната свободна лента“, и чл.
68, т. 1 от ППЗДвП – „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно
превозно средство е забранено когато платното за движение има две пътни ленти -
да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване
и заобикаляне“, като управляваният от него автомобил е навлязъл в насрещната
лента за движение в посока от с. Ц към АМ , в резултат на което е настъпило ПТП
с лек автомобил „.“, рег. №, управляван от П.Д.В.
*** и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В., изразяваща се
в трайно затрудняване на движенията на снагата, причинено в резултат от
счупване на пет десни ребра – от пето до девето по мишничната линия и счупване
на тялото на пети поясен прешлен, като на осн. чл. 78а, ал. 1 от НК го е
освободил от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Въпреки разминаването в описанието на републиканския път в
исковата (молба III-8402) и в решението по НАХД (III-82 02) няма спор, че се касае до едно и също
ПТП.
От приложеното свидетелство за регистрация – част I се
установява, че процесният лек автомобил „.“, рег. № , управляван от П.Д.В., е негова собственост. Няма спор относно
това обстоятелство.
От изслушаното заключение по допуснатата по делото
Комплексна САвТМЕ, изготвена от вещи лица автоексперт и ортопед, неоспорено от страните, прието
от съда като компетентно изготвена, се установява следното:
Автотехническа
част:
По управлявания
от ищеца лек автомобил „О. К.“ се установяват увреждания по предната челна част
на автомобила. Средната пазарна стойност на увредените авточасти към датата на
инцидента възлиза на сума не по-малко от 1 730 лева, а действителната
средна пазарна цена на автомобила към същата тази дата на сумата от 1 808
лева.
Вследствие на процесния пътен инцидент
ищецът П.В. е получил травма на интраабдоминални органи без открита рана на
корема, счупване на 5-ти поясен прешлен на гръбначния стълб и фрактури на пет
ребра от 5-то до 9-то вдясно по аксиларната линия, както и плеврален излив по
малкия интерлоб вдясно и малък преврален излив вляво. Ищецът е лекуван от
неусложнено счупване на ребрата, причинено от притискане на гръдния кош. Проведено
е консервативно медикаментозно лечение с обезболяващи средства, водно-солеви
разтвори, антитромбоцитна профилактика. По време на първия прием в болницата не
е провеждано оперативно лечение, не са установени усложнения. Неусложнените
счупвания на ребрата се лекува чрез премахване на силната болка и осигуряване
на нормално дишане. Ребрата зарастват за около 3-8 седмици без никакви
последствия. По време на втория прием на ищеца в болнично заведение на
19.03.2018 г. е извършена оперативна интервенция на петия прешлен на гръбначния
стълб. Направена е вертебропластика на същия, като фрактурните линии се
запълват с костен цимент. Описаните травми са в причинно-следствена връзка с
ПТП. Оздравителният и възстановителен период при ищеца е продължил около 6 месеца.
Получената от ищеца травма на интраабдоминални органи в корема предизвиква
малки или по-големи кръвонасядания, но в случая не е имало усложнения. Тази
травма отшумява за около 7-8 дни. Травмата на гръбначния стълб – счупването на
поясния прешлен е предизвикало у ищеца силна болка при транспортирането му до
болницата и при медицинската обработка, както и около инвазивните мероприятия
по време на болничния престой, като болката се е редуцирала до към края на
третата седмица. По време на лечебно-въстановителния период болката в гръдния
кош се усилва при всяка промяна на положението на гръдния кош, при всяко
вдишване, а става още по-силна при опит за кашляне. Получените преврални изливи
не представляват опасност за живота, тъй като е нямало усложнение от гръдната
травма. Същите представляват кръвонасядания по париеталната плевра. Посочените
изменения в белия дроб търпят обратна реакция за около 10 дни - без последици.
Не се очаква за в бъдеще ищецът да страда от болков синдром или други
оплаквания в гръдния кош и корема. Ще изпитва обаче преходни болки и лесна
умора в кръста при продължително ходене и стоене прав и навеждане. От време на
време ще получава изтръпване на двата долни крайника. Няма да може да извършва
тежка физическа работа. Установено е, че ищецът е заплатил потребителска такса
за 6-дневен болничен престой в неврохирургично отделение в размер на 34.80 лева
(6 дни х 5.80 лева) и 17.40 лева – потребителска такса за 3-дни хоспитализация
в хирургично отделение, или общо 52.20 лева, които са в причинна връзка с
лечението му от уврежданията, получени от процесното ПТП. Гръдната и коремната
травма са отзвучали напълно без остатъчни изменения.
В открито съдебно заседания вещото лице
подчертава, че при ищеца се касае до неправилни контури на петия прешлен и
намалена височина – наполовина на нормалния неувреден прешлен. Сочи се също
така, че с времето е възможно да настъпят някакви изменения в тази част на
тялото, защото целият гръбнак претърпява дегенеративни промени, дисковете също,
и така той намалява своята дължина. Това не е резултат от инцидента, а нормален
физиологичен процес - с течение на годините, а оттам се нарушават и размера на
отворите, откъдето излизат нервите и е допустимо те да се притискат, да дразнят
и да има болка. Смачкването на прешлена на ищеца и получената неправилно
конфигурация е във връзка с произшествието и това ще остане трайно. Установено
е от личния преглед на ищеца, че трудно кляка и е нестабилен в клекнала
позиция, има болки и лесна умора при продължително ходене и стоене прав, които
оплаквания ще останат доживот.
От събраните гласни доказателства се установи следното:
Свидетелят Д И В, , дава показания, че е запозната с
инцидента от 2018 г., тъй като е била в автомобила при ПТП. Разказва, че една
кола навлязла в насрещното и ги ударила. След като излязла от автомобила,
забелязала съпруга си да лежи в канавката, не можел да мърда, изпитвал силни
болки в гърдите и кръста. Бил в съзнание, но не можел да мърда. В болницата
разбрали, че имал счупени ребра. На следващия ден му казали, че има и сплескан
прешлен. Първо бил в хирургия, а после в неврохирургия за операция на прешлена,
някакъв цимент му сложили. Само веднъж е лежал в болницата. Не можел да се
движи. След изписването също бил на легло. Постоянно се оплаквал от болки, бил
на болкоуспокояващи. По този начин лежал 4 месеца. След това започнал да
раздвижва гръбнака. И към момента счита, че съпругът й не се е възстановил, все
го боли кръста, не може да прави резки движения, не може да работи както преди.
Не можел да вдига тежко. Психически се затворил в себе си, като има много хора
се дразнел, преди не бил такъв. Първите месеци сънувал кошмари от инцидента. И
към настоящия момент се оплаква от болки в кръста, заради счупения прешлен.
Показанията на свидетеля са подкрепени и от приложените
епикризи, удостоверяващи, че ищецът е бил хоспитализиран в МБАЛ в периода 12.03.2018 г. до
15.03.2018 г. в хирургично отделение и от 16.03.2018 г. до 22.03.2018 г. в
неврохирургично отделение.
Правни
изводи:
Предявен
е иск по чл. 432, ал. 1 вр. чл. 513,
ал. 1 от КЗ.
Съгласно
цитираната норма увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В
производството по иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ върху ищеца
лежи доказателствената тежест да установи: 1/ противоправно поведения от страна
на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна връзка между деяния и вреда; 4/ вина
(която се презумира); 5/ наличие на валидно застрахователно правоотношение
между делинквента и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите; 6/ настъпване на застрахователното събитие
като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Съгласно
чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
С присъдата и с решението по чл. 78а от НК фактическият състав на престъплението е установен по съдебен ред и
постановеното от наказателния съд, и в двата случая, има обвързващата сила по
чл. 300 ГПК за гражданския съд. С решението по чл. 78а НК наказателният съд се
произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата – за дееца, деянието,
противоправността му и за вината. Разликата се състои само във вида на
отговорността – освобождаването от наказателна отговорност и налагане или
неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца. Деянието
и в този случай си остава престъпление, а не административно нарушение, и
решението по чл. 78а НК, с което е наложено административно наказание, е
приравнено на влязла в сила присъда.
Отговорността
на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска
отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на
застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при
които отговаря самият причинител на вредите. По делото безспорно се установи
наличието към датата на процесното ПТП от 11.03.2018 г. на валидно застрахователно правоотношение между причинителя на
вредата и ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
С
оглед на горното, съдът приема, че по делото безспорно са установени
противоправното поведения от страна на делинквента (П С Б-Т),
вината на дееца, наличието на валидно застрахователно правоотношение между
причинителя и застрахователя по застраховка „ГО на автомобилистите”, респ.
настъпването на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ
неговата отговорност. Вредата (имуществена или неимуществена) е елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане. Вредите са не само основание за
отговорността при непозволено увреждане, но и определят размера на
обезщетението.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Обезщетението
за неимуществени вреди с оглед приложението на чл. 52 от ЗЗД и критериите, за
определянето му по справедливост, следва да отчита както общо-икономическата и
социална рамка на равнището на живот към датата на ПТП – 2018 г., така и че тя
е фон на проявление на конкретна неимуществена вреда за конкретния ищец.
Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях
следва да съответства на необходимото за преодоляването им. Не е пряка проява
на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта, определяне на парично
обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди.
В
случая обективните данни, събрани по делото са, че от процесния инцидент на 11.03.2018
г. пострадалият П.Д.В. (на към датата на деликта) е получил травма на интраабдоминални органи в корема, счупване на
5-ти поясен прешлен на гръбначния стълб и фрактури на пет ребра от 5-то до 9-то
вдясно, както и плеврален излив по малкия интерлоб вдясно и малък преврален
излив вляво. Бил е хоспитализиран в болнично заведение - първо в хирургично
отделение за 3 дни, а веднага след това в неврохирургично отделение за 6 дни,
когато му е направена оперативна интервенция на петия прешлен на гръбначния
стълб чрез запълване на фрактурните линии с костен цимент. Следоперативният период е протекъл без усложнения.
Получената травма на интраабдоминални органи в корема не е довела до усложнения,
същата е отшумяла за около 7-8 дни. Счупените ребра са зарастнали без
последствия, като лечението е било насочено основно към премахване на болката и
осигуряване на нормално дишане. По време на лечението при всяка промяна на
положението на гръдния кош, при всяко вдишване, болката в гръдния кош се
усилвала. Ребрата са зарастнали без последици. Получените преврални изливи не са
представлявали опасност за живота, тъй като е нямало усложнение от гръдната
травма. Същите са отминали за около 10 дни без последици. Не се очаква за в
бъдеще ищецът да страда от болков синдром или други оплаквания в гръдния кош и
корема, но ще изпитва преходни болки и лесна умора в кръста при продължително
ходене и стоене прав, и навеждане. От време на време ще получава изтръпване на
двата долни крайника. Няма да може да извършва тежка физическа работа.
Смачкването на прешлена на ищеца и получената неправилно конфигурация ще остане
трайно, като измененията в гръбнака ще доведат до дразнене и болка. Въпреки по-краткотрайното
възстановяване на останалите травми, обстоятелството, че ищецът е търпял болки
и страдания и ще продължава да търпи от уврежданията в прешлена на гръбначния
стълб, която травма е трайна и доживот, съобразявайки възрастта му към момента
на увреждането, настоящият състав приема, че справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 80 000 лева,
което в достатъчна степен отговаря на обществено-икономическите условия към
момента на настъпване на застрахователното събитие – 2018 г. и особеностите на
случая. За разликата над присъдената сума до претендираната от 100 000 лева искът подлежи на отхвърляне.
По размера на обезщетението за имуществени вреди:
Съдът
намира, че всички приети по делото писмени доказателства – фактури за лечение с
приложени към тях касови бонове напълно доказват причинно-следствената връзка с
увреждането, били са необходими, поради което претенцията в тази част се явява
основателна за сумата от 52.20 лева.
По
делото се установи, че средната пазарна стойност на увредените части на собствения
на ищеца автомобил към датата на инцидента възлиза на сума не по-малко от
1 730 лева, а средната му пазарна цена, към същата тази дата, на сумата от
1 808 лева. В тази връзка, претенцията на ищеца за имуществени вреди – увредени детайли /части/ по собствения му л. а. „.“ рег. № за сумата от 1 265.60
лева е изцяло основателен.
По
разноските:
Ищецът е ползвал безплатна адвокатска помощ на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв – материално затруднено лице. В случая ответникът
следва да се осъди да заплати съразмерно на уважената част от исковете
адвокатско възнаграждение в полза на Адвокатско дружество „Д.И Х.“,
Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Слатина,
ул. „Кадемлия“ № 1, ет. 3, в размер на 3
516 лева с ДДС съразмерно на уважената част от исковете,
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Ответникът
от своя страна също претендира разноски за възнаграждение и депозит за вещите
лица. Съразмерно на отхвърлената част от исковете, ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника сумата от 750
лева, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Ищецът
е освободен от задължението за внасяне на държ. такса по чл. 83, ал. 2 от ГПК и
за разноски – по чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК, когато
делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски
по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и
разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда. Съразмерно на уважената част от
исковете ответникът
следва да заплати в полза на съда сумата от 3 442.17 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Ливърпул
Виктория Иншурънс Къмпани Лимитид“ ООД („Liverpool Viktoria Insurance Company
Limited“) № на компанията 03232514, със седалище и адрес на управление: Англия,
гр. Борнмът, Каунти Гейтс BG1 2NF, да
заплати на П.Д.В., ЕГН **********,***, сума в размер на 80 000 (осемдесет хиляди) лева за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, 52.20 лева (петдесет
и два лева и двайсет стотинки) за претърпени имуществени вреди – разходи
за лечение и 1 265.60 лева (хиляда
двеста шейсет и пет лева и шейсет стотинки) за претърпени имуществени вреди – увредени детайли /части/ по
собствения му л. а. марка „.“, модел „.“ рег. №,
всички настъпили от ПТП от с делинквент П С Б-Т,
управлявал МПС марка „.“, модел „.“, рег. №, ведно със законната лихва за забава върху главниците от датата на
подаване на исковата молба в съда – 25.04.2019 г. до окончателното им
изплащане, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ, по банковата сметка на Адв. дружество „Д.И Х.“, Булстат
*********, в „Общинска банка“ АД, с IBAN ***, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над присъдените
80 000 лева до претендираните 100 000 (сто хиляди) лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Ливърпул
Виктория Иншурънс Къмпани Лимитид“ ООД („Liverpool Viktoria Insurance Company
Limited“) № на компанията 03232514, със седалище и адрес на управление: Англия,
гр. Борнмът, Каунти Гейтс BG1 2NF, да
заплати на Адвокатско дружество „Д.И Х.“, Булстат *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Слатина, ул. „Кадемлия“ № 1,
ет. 3, сумата от 3 516 лева с ДДС (три хиляди петстотин и
шестнайсет лева), представляващи адв. възнаграждение, съразмерно на уважената
част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв.
ОСЪЖДА „Ливърпул
Виктория Иншурънс Къмпани Лимитид“ ООД („Liverpool Viktoria Insurance Company
Limited“) № на компанията 03232514, със седалище и адрес на управление: Англия,
гр. Борнмът, Каунти Гейтс BG1 2NF, да
заплати по сметка на Окръжен съд –
Пазарджик сумата от 3 442.17 лева (три хиляди четиристотин четиресет и два лева и
седемнайсет стотинки), представляващи разноски по
делото, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 5 (пет) лева – за служебно
издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за доброволно
изпълнение.
ОСЪЖДА П.Д.В., ЕГН **********,***, да заплати на „Ливърпул Виктория Иншурънс
Къмпани Лимитид“ ООД („Liverpool Viktoria Insurance Company Limited“) № на
компанията 03232514, със седалище и адрес на управление: Англия, гр. Борнмът,
Каунти Гейтс BG1 2NF, сумата от 750 (седемстотин
и петдесет) лева, представляващи направени
съдебно-деловодни разноски от ответника, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може
да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: