Р Е Ш Е Н И Е
№ 259 / 26.4.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, Х-ти състав, в открито заседание на пети април две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
2. МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Антоанета Метанова и
участието на прокурора Георги Кацаров, като разгледа докладваното от съдия
Колева к.а. дело № 248 по описа за 2023 г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 72, ал. 4 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по касационната жалба на полицейски орган в Група ООР при РУ-Панагюрище – младши
инспектор Я.Г., подадена чрез процесуален представител юрисконсулт К.П., срещу
Решение № 6/30.01.2023 г. по АНД № 148/2022 г. на Районен съд-Панагюрище, с
което е отменена негова Заповед за задържане на лице
рег.№ 310зз-72/13.10.2022 г. Релевирани са
доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с
материалния закон, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.
Ответникът – Х.П.К., чрез процесуален представител
адвокат В.В., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и
претендира присъждане на разноски по приложен списък.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик,
взел участие в настоящото производство, дава заключение за основателност на
касационната жалба.
Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав, приема
касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по
чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните
съображения:
Производството пред районния съд е образувано по
жалбата на Х.К. срещу Заповед за задържане на лице рег.№ 310зз-72/13.10.2022 г на
полицейски орган в Група ООР при РУ-Панагюрище – младши инспектор Я.Г., с която
на посочено правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е задържан за срок до 24
часа в помещение за временно задържане за това, че има данни за престъпление от
общ характер по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс НК) – управление на МПС
след употреба на наркотични вещества.
От данните по преписката се установява, че на
13.10.2022 г., около 15.04 часа в гр. Панагюрище, ул. „Георги Бенковски“ след
МБАЛ „Уни хоспитал“ е спрян за проверка лек автомобил Рено Меган с рег.№ ***,
управляван от Х.К.. На лицето е извършена проба за употреба на алкохол, като
техническото средство е отчело 0.00 промила на хиляда в издишания въздух, като
след покана за тестване за употреба на наркотични вещества и техните аналози К.
е отказал. На водача е съставен АУАН № 641680/13.10.2022 г. за нарушение по чл.
174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП и е издаден талон за медицинско изследване, които е
отказал да подпише. Впоследствие е издадена обжалваната заповед за задържане на
лицето с посочване, че има данни за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. С
Определение № 67/14.10.2022 г. по чнд № 147/2022 г., Районен съд-Панагюрище е
разрешил извършването на действия по освидетелстване на лицето Х.П.К. – вземане
на кръвна проба без негово съгласие. Образувано е ДП № 199/2022 г. по описа на
РУ-Панагюрище.
За изясняване на фактите по делото, районният съд
е събрал административната преписка и е изслушал показанията на свидетелите. За
да отмени заповедта е приел, че същата е издадена от компетентен орган в кръга
на делегираните му правомощия, при допуснати съществени нарушения на процесуални
правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с
целта на закона. Приел е, че в заповедта липсват фактическите основания за
задържане на лицето, което е нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР във вр. чл.
5, § 2 КЗПЧОС, като е посочил, че
не става ясно как е установено към момента на задържане, че К. управлява под
въздействието на наркотични вещества. Това от своя страна е прието за
ограничаване правото на защита на лицето, тъй като не било наясно с причините
за задържането му. Посочено е, че в нарушение на материалния закон при издаване
на заповедта не са събрани доказателства/данни задържаното лице да е било съпричастно
към извършено престъпление, за да е налице хипотезата на чл. 72, ал .1, т. 1 ЗМВР. Приел е, че актът е издаден в несъответствие с целта на закона и
по-конкретно на чл. 6 АПК, тъй като правата и законните интереси на К. са
засегнати в по-голяма степен от необходимото за целта.
Постановеното решение е правилно.
В касационната жалба се релевират оплаквания за
неправилност на оспореното решение като се излагат аргументи за наличие на
данни за съпричастност на Х.К. към извършено престъпление. Въз основа на
приобщения доказателствен материал по делото, Районен съд-Панагюрище е
установил правилно спора от фактическа страна и е достигнал до обосновани
правни изводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед. В решението си съдът
е изложил аргументи, които се споделят изцяло от настоящата касационна
инстанция, поради което и на основание чл. 221 АПК, съдът препраща към тях.
Разпоредбата на чл. 72 ЗМВР регламентира
правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок
от 24 часа лицата, по отношение на които са налице лимитативно изброените обстоятелства
в т. 1 до т. 7. От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че в
случая задържането е било извършено във връзка с наличие на данни за извършване
на престъпление по чл. 353б, ал. 3 НК. Задържането под стража на основание чл.
72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява по смисъла на
чл. 22 ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се
предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За
прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и
данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се
уточнява характера на престъплението.
Както правилно е приел първоинстанционния съд
доказателствата по делото не обосновават наличието на материалноправните
предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а именно - наличие на „данни“, че
задържаното лице е извършило престъпление. Съдът е направил разграничение между
„данни“ по смисъла на ЗМВР и „достатъчно данни“ по НПК. За да бъде образувано
досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно
данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено
престъпление. При налагането на ПАМ „задържане за 24 часа“ по чл. 72 ЗМВР, са
необходими само данни за извършено престъпление, т. е. тези данни може да не са
достатъчни за образуване на досъдебно производство, но са достатъчни да се
направи извод, че задържаното лице е извършило престъпление. В хода на
съдебното производство административният орган не е представил доказателства,
които установяват по безспорен начин наличието на данни за извършено от Х.К.
престъпление, които да обосноват необходимостта от задържането му. В
представените докладни записки относно извършената проверка е посочено
единствено, че е спрян лек автомобил, управляван от К., на когото е извършена
проверка за алкохол и същият е отказал извършването на тест за употреба на
наркотични вещества или техните аналози. Никъде в доказателствата по делото не
става ясно причината, която е налагала извършването на такава проверка – напр.
поведението на лекия автомобил по време на движение, състоянието на водача след
спирането му и др. От друга страна в заповедта за задържане освен посочването
на разпоредбата по НК, която е за извършено престъпление не са изложени никакви
фактически основания за задържане на лицето, не са посочени и данни за
съпричастност към извършено престъпление. Представените по делото справки със
заявителски материали и за съдимост на Х. Бойчев са ирелевантни към настоящия
спор, доколкото са относими към друга фактическа обстановка и не съответстват
на правното основание, което е посочено при задържането му.
Следва да се отбележи, че за прилагането на тази
ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен
начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е
само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето
да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право
на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи
мярката. Такива данни по отношение на Х. Б. не са били налице, поради което изводите
на Районен съд-Панагюрище, че към момента на задържането полицейският орган не
е бил събрал данни за извършено престъпление от лицето са обосновани и в
съответствие с представените по делото писмени доказателства.
За пълнота следва да се приеме за основателно
изложеното в съдебно заседание пред първоинстанционния съд твърдение на
процесуалния представител, че срокът на задържане на жалбоподателя е бил повече
от 24 часа, което от своя страна е незаконосъобразно. Видно от процесната
заповед Х.К. е задържан на 13.10.2022 г. в 15.04 часа и е освободен на
14.10.2022 г. в 14.55 часа. Поставеният от полицейския служител час на
освобождаване се опровергава от протокола за освидетелстване на лице с
разрешение на съдия, в който е посочено, че освидетелстването е започнало в
17.35 часа на 14.10.2022 г. и е завършило в 17.50 часа, като изрично във фиша
за спешна медицинска помощ е записано, че лицето е доведено от органи на МВР.
Правилно съдът е приел, че в случая не е спазена и
целта на закона, както и че е налице нарушение на чл. 5 КЗПЧОС. Съгласно § 1 от
посочената разпоредба, никой не може да бъде лишен от свобода, освен в изрично
посочените случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона.
Съобразно чл. 5, § 1, б. „c“ КЗПЧОС, допустимо ограничение на посоченото
основно право е законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се
осигури явяването му пред предвидената в закона институция при обосновано
подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта
да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на
престъпление. Правилно РС-Панагюрище е обосновал липсата в случая на визираните
основания, за да се приеме, че задържането е в съответствие с изискванията за
обусловеност на мярката. От друга страна правилно е приел, че е налице
нарушение и на чл. 5, § 2 КЗПЧОС доколкото на К. не
му са били незабавно съобщени основанията за арестуването му и всички
обвинения, които му се предявяват. В случая за задържането на жалбоподателя не са
били налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост от налагане на
мярката в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на
зачитане на личната му свобода.
По изложените съображения съдът приема, че
решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения,
представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена
фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и
обсъждане на доводите на страните, районният съд е издал правилно решение,
съобразено с приложимия материален закон, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора и предвид своевременно
направеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за
присъждане на разноски, следва ОДМВР-Пазарджик да бъде осъдена да заплати на Х.К.
такива в размер на 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция по приложен списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и
съдействие от 02.03.2023 г. Съдът не дължи произнасяне по останалото искане от
списъка, доколкото първоинстанционният съд се е произнесъл по него и е осъдил
органа да му заплати възнаграждението пред първата инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6/30.01.2023 г. по АНД № 148/2022 г. на Районен съд-Панагюрище.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Пазарджик
да заплати на Х.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 500 (петстотин)
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/