№ 2255
гр. Варна, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20223110115366 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 432 КЗ.
Образувано е по предявен иск от С. Д. А. срещу ЗАД „А.“, ЕИК ***, с искане да бъде
постановено решение, по силата на което ответното дружество да бъде осъдено да заплати в
полза на ищеца сумата от 704,17 лв., представляваща дължима сума за обезщетение на
претърпените от ищцата имуществени вреди, в резултат на настъпило ПТП на 17.08.2022г.,
когато около 15:10ч., в гр. Варна, на кръстовището между бул. „***“ и ул. „***“,
собственият на ищеца л. а. ***, с рег. номер ***, бил блъснат от „***“, с рег. номер ***,
управляван от П. А., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба следното: На 17.08.2022г., около 15:10ч., в гр. Варна,
на кръстовището между бул. „***“ и ул. „***“, собственият на ищеца л.а. ***, с рег. номер
***, бил блъснат от „***“, с рег. номер ***, управляван от П. А.. Ищецът бил спрял на знак
„Стоп“, когато П. А. го ударила отзад, тъй като не успяла да спре. Изготвен бил протокол за
ПТП. В него било посочено, че виновен за ПТП е водачът П. А., който не е спазвал
необходимата дистанция. Л.а. на виновния водач е застрахован при ответника.
Застрахователят извършил оглед на автомобила и изготвил снимков материал, като
съставил опис на щетите. В описа като увредени детайли били описани – задна броня,
предпазна лайсна задна броня, носач задна броня и задна престилка. Като обезщетение за
щетите ищецът получил сумата от 409,29 лв., която според него била много ниска.
Необходимата сума за ремонт е в размер на 1200,00 лв.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника. Оспорва се предявеният иск по основателност и размер. Не се спори за
настъпване на ПТП, нито че виновния водач е имал активна застраховка „ГО“ при
ответника. Не се спори и че ответникът е изплатил на ищеца сумата от общо 409,22 лв. С
това си действие същият изцяло е погасил задължението си.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
В своя проектодоклад настоящият съдебен състав е приел за безспорно между
страните, че:
1
между ответното дружество и собственика на „***“, с рег. номер *** е сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, която е била валидна към момента на ПТП;
на 17.08.2022г., около 15:10ч., в гр. Варна, на кръстовището между бул. „***“ и ул.
„***“ е настъпило процесното ПТП;
ищецът е завел щета;
ответното дружество е изплатило сумата от 409,22 лв.
За установяване на тези факти са представени по делото съответни писмени
доказателства – опис на щетите и констативен протокол за ПТП.
Следователно спорен е единствено въпросът за това, каква е дължимата сума от
застрахователя в полза на пострадалото лице. В тази връзка съдът допусна извършването на
САТЕ, като от заключението на вещото лице се установява следното: Реалният и възможен
механизъм на настъпване на застрахователното събитие е следният – пряк контакт между
две превозни средства, движещи се в една и съща посока, като предното превозно средство
намалява скоростта си на движение и спира, като е застигнато и ударено от движещото се
зад него второ превозно средство. Общата стойност на щетите на автомобила на ищеца, като
се определи стойността на ремонта по средни пазарни цени за части и труд към датата на
произшествието, като при определяне на средна пазарна цена на труда се използва цената,
предлагана в сервизи, отговарящи на съвременните изисквания за качество, а именно да
притежават европейски сертификат за качество, както и сервизи без европейски сертификат
за качество, е в размер на 1113,46 лв.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск намира своето правно основание в чл. 432, ал. 1 вр. чл. 429, ал. 1, т.
1 КЗ. Чл. 432, ал. 1 КЗ урежда, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. Последният пък
урежда, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. От приетата фактическа
обстановка се установи, че в действителност е налице отправена писмена застрахователна
претенция.
В разглеждания случай, в тежест на ищеца бе да установи следните
правнорелевантни факти, а именно че към датата на настъпване на ПТП между ответника и
причинителя на вредата е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”; факта, че водачът на застрахования автомобил е извършил противоправно
деяние, при описаните в исковата молба обстоятелства, време и начин на извършване;
настъпилият за ищеца вредоносен резултат от същото; че вредите са пряка последица от
противоправното поведение на застрахования водач.
В тежест на ответника от своя страна бе да установи онези свои твърдения и
правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
От приетата фактическа обстановка се установи безспорно, че по отношение на лекия
автомобил, марка „***“, с ДК № ***, към момента на настъпване на процесното ПТП, е
съществувала валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.
Бе прието за безспорно по делото, че вина за настъпване на процесното ПТП има
водачът на л.а. „***“, с ДК № ***. Претърпените щети от ПТП са - задна броня, предпазна
лайсна задна броня, носач задна броня и задна престилка. Безспорно е, че като обезщетение
за щетите ищецът получил сумата от 409,29 лв. От събраните по делото доказателства се
установи, че общата стойност на щетите на автомобила на ищеца, като се определи
стойността на ремонта по средни пазарни цени за части и труд към датата на
произшествието, като при определяне на средна пазарна цена на труда се използва цената,
предлагана в сервизи, отговарящи на съвременните изисквания за качество, а именно да
притежават европейски сертификат за качество, както и сервизи без европейски сертификат
2
за качество, е в размер на 1113,46 лв.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС, обективирана в
решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г.
по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009
г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС
по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. №
1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в
настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на
разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените
части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество,
като увредената вещ.
Следователно дължимата от застрахователя сума е била в размер на 1113,46 лв. От
нея следва да се извади вече заплатената сума в полза на ищеца в размер на 409,29 лв. Към
момента на постановяване на съдебния акт ответникът дължи на ищеца сумата от 704,17 лв.
Исковата претенция е изцяло основателна и следва да бъде уважена.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати в полза на ищеца сторените от последния разноски в
производството в размер на общо 655,00 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. София, да
заплати на С. Д. А., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, сумата от 704,17 лв.,
представляваща дължима сума за обезщетение на претърпените от ищцата имуществени
вреди, в резултат на настъпило ПТП на 17.08.2022г., когато около 15:10ч., в гр. Варна, на
кръстовището между бул. „***“ и ул. „***“, собственият на С. Д. А. л. а. ***, с рег. номер
***, бил блъснат от „***“, с рег. номер ***, управляван от П. А., от което ПТП са настъпили
следните щети - задна броня, предпазна лайсна задна броня, носач задна броня и задна
престилка, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба
в съда – 21.11.2022г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. София, да
заплати на С. Д. А., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, сумата от 655,00 лв.,
представляваща сбор на сторените от ищеца разноски в производството, на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок,
който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
3
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4