РЕШЕНИЕ
№ 2274
гр. Пловдив, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330109425 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* против
Община Пловдив, ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени
осъдителни искове с правно основание по чл. 410, ал.1, т.2 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди настъпило ПТП на ... в гр. П, при което за застрахован по им.
застраховка „Автокаско“ л.а. с ДК № ..., настъпили имуществени вреди, поради
преминаване през неравност на пътното платно /изпъкнала паважна повърхност/. Бил
съставен Протокол за ПТП № ....
Бил извършен ремонт, във връзка с образуваната щета, като застрахователят
платил сумата от общо 321 лева /вкл. за репатриране на автомобила/. Въпреки
изпратената покана, ответникът не погасил.
Счита, че отговорност за вредите носи Община Пловдив. С плащане на
застрахователното обезщетение, в негова полза възникнало регресно вземане в размер
на платената сума, ведно с ликвидационните разноски от 25 лева, поради което
претендира същата, както и 42,44 лева – обезщетение за забава за периода 31.08.2019 г.
– 18.12.2020 г. Моли за уважаването им, ведно със законната лихва върху главницата
от постъпване на ИМ в съда до окончателното погасяване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. Оспорва – фактическата обстановка, нанасянето на вредите;
механизма на ПТП и причинната връзка; наличието на валидна застраховка за МПС и
застрахователно правоотношение. Въвежда възражение за съпричиняване на резултата
от водача на МПС, който не съобразил скоростта си с атмосферните условия и
състоянието на пътя. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Възразява
1
за прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По иска по чл. 410, ал.1, т.2 КЗ:
В тежест на ищеца е да докаже в кумулативност следните факти: сключен
договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря
ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение, застрахователят да е изплатил на
застрахования или на трето лице, овластено да получи плащане /респ. автомобилния
сервиз, извършил ремонта и за репатриране на МПС/, застрахователно обезщетение,
както и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който да са нанесени
твърдените вреди на автомобила и размера на обезщетението, ведно с дължимост на
ликвидационни разноски.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да докаже
възраженията си в отговора, вкл. за съпричиняване на резултата, а при установяването
на фактическия състав на вземането, следва да докаже, че е погасил.
При така разпределената доказателствена тежест, искът е неоснователен по
следните съображения:
Предвид своевременното оспорване на ответника на самото възникване,
съществуване и валидност на твърдяното застрахователно правоотношение към
момента на събитието, с доклада по делото /вж. първото о.с.з. от 02.11.21 г. – л.30-31/,
на ищеца изрично е указано по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства
относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор
„Автокаско“ именно за МПС с ДК № РВ ....
Такива не са ангажирани, въпреки изричното възражение на ответника и
разпределената доказателствена тежест. Според представения договор за застраховка
„Автокаско“ застрахованите автомобили са „по списък“. Такъв списък не е представен,
за да се направи извод, че именно увреденото МПС е било сред застрахованите
автомобили, за да е било дължимо и плащането на обезщетение от застрахователя.
Договор за застраховка на конкретния автомобил няма представен, нито
застрахователна полица за него.
В този смисъл и вещото лице по ССЕ, в устния си доклад пред съда сочи, че е
изискала списък или приложение към полицата, от които да е видно, че застраховката е
касаела процесния автомобил. От счетоводството на ищеца заявили, че по условия на
възложителя не фигурират и не могат да бъдат предоставени регистрационни номера,
рами или други идентификационни данни на автомобилите, а публична информация
относно сключения договор няма открита.
Предвид изложеното, искът е неоснователен, т.к. не се доказва първият елемент
от ФС на претенцията – наличието на валидно възникнало застрахователно
2
правоотношение именно за процесното МПС.
Съществуването на застрахователното правоотношение именно за този
автомобил не може да се предполага, а следва да се установи с надлежен документ,
поради предвидената в чл. 344, ал. 1 КЗ форма. Отделно, чл. 345, ал.1, т.2 КЗ изисква
като задължително съдържание на договора за застраховка да бъде посочен неговият
предмет. В случая, поради липсата на списък, всъщност не се установява рискове
спрямо кои МПС са поети.
Непредставянето на посочените документи препятства съда да прецени дали е
съществувало застрахователно покритие и дали е възникнало задължение за плащане
на обезщетение от страна на ищеца към застрахования. Установеното от ССЕ плащане
на премиите не променя извода, защото не удостоверява дали именно процесният
автомобил е бил част от застрахованото имущество.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата,
на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва
всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. Доколкото
липсват доказателства относно първата необходима предпоставка за изплащане на
застрахователно обезщетение, предявеният главен иск е неоснователен.
Безпредметно е да се обсъждат събрани доказателства и останалите елементи от
фактическия състав, т.к. не могат да доведат до различни изводи, при липсата на
доказано действащо застрахователно правоотношение.
По иска по 86, ал.1 ЗЗД:
Съдът не формира извод за наличие на главен дълг, поради което искът за
акцесорното вземане следва да се отхвърли, като обусловен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ответника, като на осн. чл. 78, ал.3 и ал. 8 ГПК, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, се присъждат такива от 100 лева – юрк.
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
********* против Община Пловдив, ЕИК *********, обективно съединени искове за
осъждане на ответника да заплати следните суми: общо 321 лева - главница,
представляваща сбор от регресна претенция в размер на 236 лева за изплатено
застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско”,
обективиран в полица №.. от 02.11.2018 г. за причинени щети на лек автомобил с ДК
№ ..., в резултат на настъпило ПТП на .... при движение в гр.П., поради преминаване
на автомобила през неравност на пътното платно, 25 лева – ликвидационни разноски и
60 лева за репатриране на автомобила, ведно със законната лихва, считано от датата на
3
постъпване на исковата молба в съда – 18.12.2020 г. до окончателното погасяване;
42,44 лева – обезщетение за забава за периода 31.08.2019 г. – 18.12.2020 г.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87
да заплати на Община Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, сумата от 100 лева /сто лева/ - разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4