МОТИВИ
от 06.02.2017 г. по НОХД № 617/2016 г. на РС-А.
Съдебното производство е образувано по внесен обвинителен акт срещу Г.Н.К.:
роден на *** ***, български гражданин, безработен, неженен, основно
образование, осъждан, ЕГН ********** за това, че в условията на продължавано
престъпление и опасен рецидив /след като К. е бил осъждан на лишаване от
свобода за умишлено престъпление от общ характер – по НОХД № 30/2015 г., Споразумение
№ 11/12.02.2015 г. на Районен съд гр. Карнобат, в сила от 12.02.2015 г. – на
наказание лишаване от свобода повече от една година, чието изпълнение не е било
отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК/ извършил следните деяния, а именно: 1. На
15.07.2016 г., около 10:00 часа, в гр. А., обл. Б., от тротоара, намиращ се на
ул. „***“ № 82А, отнел чужда движима вещ – 1 бр. контейнер /кофа/ за смет с
вместимост 240 литра, с две гумени колела, черна на цвят, произведена от фирма
„Мева България“, на стойност от 87.30 лева, собственост на Община А., от
владението на К.С.Н. от същия град /на който е предоставена за ползване/, без
неговото съгласие и без съгласието на представител на Община А., с намерение
противозаконно да го присвои 2. На 26.08.2016 г., около 23:30 часа, в гр. А.,
обл. Б., на ул. „***“, пред дом № 4А, чрез издърпване от джоба на ризата на С.Й.Б.
***, отнел чужди движими вещи – сумата от 150.00 лева /сто и петдесет лева/ в
банкноти с номинал от по /20 лв. и 10 лв./ от владението на собственика Б., без
негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои 3. На 31.08.2016 г., около 23:30 часа, в гр. А.,
обл. Б., от къща, намираща се на ул. „***“ № 21, отнел чужда движима вещ – 1
бр. професионална машина за рязане на теракот марка „RUBI“, модел „TR-600“, ведно с куфар, използвана, запазена, на стойност 397.03 лева, от
владението на собственика О.Й. ***, без негово съгласие, с намерението
противозаконно да го присвои, като общата стойност на отнето имущество възлиза
на 634.33 лева /шестстотин тридесет и четири лева и тридесет и три стотинки/ – престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194
ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ вр. чл.26 ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура – гр.А. в съдебно заседание поддържа изцяло обвинението
против подсъдимия. Излага подробни аргументи, установяващи фактическата
обстановка при извършване на престъпното деяние от подсъдимите и доказващи
както от обективна, така и от субективна страна последното. Аргументира
изводите си относно правната квалификация на същото. Пледира за реализация на
наказателната отговорност спрямо подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.1
от НК, като бъде наложено наказание лишаване от свобода от шест месеца, което
да се изтърпи при първоначален строг режим, като акцентира върху смекчаващите
обстоятелства – младата възраст на подсъдимия, нелекото детство, което е имал,
изключителното съдействие за наказателното производство, което е оказал, факта,
че е възстановил част от вредите.
Подсъдимият, в
производство по чл.370 и следв от НПК, признава при условията на чл.371, т.2 от НПК изцяло вината си и фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като изразява съгласие да не се събират нови доказателства за
тези факти, освен събраните такива в хода на досъдебното производство.
Защитникът на
подсъдимия пледира за определяне на наказание на подсъдимите при условията на
чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно – лишаване от свобода под предвидения минимум,
като също подробно анализира смекчаващите обстоятелства, наблягайки върху
личността на дееца и съдействието му за протичане на наказателното производство
както на досъдебната фаза, така и в съдебната фаза.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено:
Подсъдимият е осъждан многократно, като от представената
справка за съдимост се установява, че актовете на съда
са влезли в сила, преди да
е извършил престъплението, за което му
е повдигнато обвинение с обвинителния акт, предмет на настоящото
производство. За периода от 2011
– 2013 год. подсъдимият е осъждан като непълнолетен за престъпления против
собствеността, поради което и те не следва да се обсъждат във връзка с правната
квалификация на деянията по обвинителния акт, тъй като съгласно чл.29, ал.2 от НК при прилагане на разпоредбата на чл.29, ал.1 от НК не се вземат предвид
престъпленията, извършени от дееца като непълнолетен. За периода от 2014 -2015
год. подсъдимият е осъден по НОХД
№145/2014 год. за престъпление по
чл.195, ал.1, т.5 и 7 вр. чл.194, ал.1 от НК, НОХД №245/2014
год. за престъпление по 195, ал.1,
т.3, 6, 7 вр. чл.194, ал.1 от НК, НОХД №254/2014 г. За престъпление по чл.195, ал.1, т.3, 5, 7 вр. чл.194, ал.1 от НК и НОХД
№30/2015 год. за престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр.
с чл.194, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, всички на РС-Карнобат, като деянията са извършени при
условията на реална съвкупност, която следва да се третира като едно осъждане
въпреки отделните присъди. С влязлото
в сила определение е одобрено споразумение №11 от 12.02.2015 год. на РС-Карнобат по НОХД № 30/2015 год., в сила от 12.02.2015 год., с което К.
е осъден за тежко умишлено престъпление по чл.195, ал.1, т.7
вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК на
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което да се изтърпи при
първоначален строг режим в затвор, като в последствие с определение по ЧНД № 40/2015 год.
по описа на РС-Карнобат е определено едно общо наказание измежду това и осъжданията му по НОХД
№145/2014 год., НОХД №245/2014 год., НОХД №254/2014
г., и трите на РС-Карнобат, а именно: лишаване от свобода за срок от 1 година и 4 месеца, наложено по НОХД №254/2014 год. на РС-Карнобат. На основание чл.24 от НК общото наказание от 1 година и четири месеца е увеличено с
3 месеца, като за така определеното
наказание лишаване от свобода за
срок от 1 година и 7 месеца е постановено изтърпяването му
при първоначален строг режим в затвор.
На 15.07.2016 год., подсъдимият К. бил в гр. А.. Около 10:00
часа видял на ул. „***“ №82А контейнер /кофа/ за смет от пластмаса, с вместимост 240 литра, с две
гумени колела, черен на цвят, произведен от фирма „Мева България“. Описаната
вещ била собственост на Община-А., но била предоставена за ползване на
свидетеля К.С.Н. от гр. А.. Последният бил извадил контейнера пред дома си, за
да бъде почистен от сметопочистващата фирма. К. решил
да открадне контейнера, като започнал да го
тегли, осъществявайки фактическа власт върху него. Докато го теглил, контейнерът
се счупил и подсъдимият го захвърлил. От заключението на вещото лице се
установява, че стойността на контейнера възлиза на 87,
30 лева.
На 26.08.2016 год., вечерта подсъдимият К. бил заедно със
свидетеля С.Й.Б. *** в квартално
кафе, намиращо се в кв. „Странджа“ в гр. А.. Подсъдимият поискал от Б. в заем сумата от 10 лева, като последният бръкнал в
джоба си и му дал. Малко по-късно, след като употребил алкохол, свидетелят Б. си тръгнал от заведението,
а подсъдимият К. тръгнал с него, решавайки да извърши кражба
на пари от
Б., тъй като видял, че в джоба
на ризата си има пари.
Двамата вървели един до друг. Докато били на ул. „***“, пред
дом № 4А, около 23:30 часа, подсъдимият издърпал от
джоба на ризата на свидетеля Б. сумата от 150 лева в банкноти с номинал от по
20 и 10 лева. Свидетелят Б. бил под въздействието на
алкохол, което било причина да не потърсил веднага помощ, а да се прибере
вкъщи. На следващия ден обаче Б. сезирал органите на МВР. След като бил установен К.
възстановил само сумата от 10 лева,
тъй като останалата част вече я бил изхарчил.
На 31.08.2016 год. подсъдимият
бил отново на територията на гр. А.. Около 23:30 часа, в гр. А., обл. Б.,
проникнал в къща, намираща се на ул. „***“ № 21, от където отнел чужда движима вещ - 1 бр. професионална
машина за рязане на теракот марка „RUВI“, модел „TR-600“, използвана,
собственост на свидетеля О.Й.С.. Машината взел заедно с оранжев на цвят
куфар, в който собственикът я съхранявал. К. извършил
кражбата, докато собственикът С. бил в банята. Успял да я изнесе и да
напусне дома на С.. Малко след това я предложил за продажба на
свидетеля А. Х. Т., който му дал за нея сумата от 20
лева.
Впоследствие собственикът С.
сезирал органите на МВР, които установили
К.. Било установено, че машината е била продадена на свидетеля Т., който я върнал,
за което бил съставен протокол за доброволно предаване от 02.09.2016 г. На
същата дата, с разписка вещта била върната на собственика С.. От
заключението на вещото лице на съдебно
оценъчната експертиза се установява, че машината е на стойност 397,03 лева.
От заключението на съдебно оценъчната експертиза се установява,
че общата стойност, на всички
откраднати вещи възлиза на 634, 33 лева.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които се допълват и кореспондират със самопризнанието на
подсъдимия, дадено по реда на чл.371, т.2 от НК, а именно: събраните на
досъдебното производство показания на свидетелите О.Й.С. /л. 91/, С.Й.Б.
/л. 93/, К. С. Н. /л. 95/, Г.Г.Г. /л. 97/, М. А. Т. /л. 96, 99/, П. Н. Р. /л.
100/, А. Х. Т. /л. 101/, В. Н. Н. /л. 102, 103/; протокол за разпознаване на
лице и фотоалбум към него /л. 104 и следв./; оценъчни
експертизи /л. 112 и л. 117/; справка за
съдимост на подсъдимия /л. 121/; протокол за доброволно предаване на
откраднатите вещи /л. 17 и л. 66/, разписки, удостоверяващи възстановяване
на щети /л. 18 и л. 67/.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
От обективна страна подсъдимият К. е осъществил състав на престъпление по престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ вр.
чл.26 ал.1 от НК, тъй като в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив
извършил следните деяния, а именно: 1. На 15.07.2016 г., около 10:00 часа, в
гр. А., обл. Б., от тротоара, намиращ се на ул. „***“ № 82А, отнел чужда
движима вещ – 1 бр. контейнер /кофа/ за смет с вместимост 240 литра, с две
гумени колела, черна на цвят, произведена от фирма „Мева България“, на стойност
от 87.30 лева, собственост на Община А., от владението на К.С.Н. от същия град
/на който е предоставена за ползване/, без неговото съгласие и без съгласието
на представител на Община А., с намерение противозаконно да го присвои 2. На
26.08.2016 г., около 23:30 часа, в гр. А., обл. Б., на ул. „***“, пред дом №
4А, чрез издърпване от джоба на ризата на С.Й.Б. ***, отнел чужди движими вещи –
сумата от 150.00 лева /сто и петдесет лева/ в банкноти с номинал от по /20 лв.
и 10 лв./ от владението на собственика Б., без негово съгласие, с намерението
противозаконно да ги присвои 3. На
31.08.2016 г., около 23:30 часа, в гр. А., обл. Б., от къща, намираща се на ул.
„***“ № 21, отнел чужда движима вещ – 1 бр. професионална машина за рязане на
теракот марка „RUBI“, модел „TR-600“, ведно с куфар, използвана, запазена, на стойност 397.03 лева, от
владението на собственика О.Й. ***, без негово съгласие, с намерението
противозаконно да го присвои, като общата стойност на отнето имущество възлиза
на 634, 33 лева. Престъпната дейност не може да
се определи като маловажен случай предвид личността на
обвиняемия, за която съдът обосновава извод по многобройните осъждания все за
престъпления срещу собствеността и обстоятелството, че вещите, предмет на
обвинителния акт, не са на незначителна стойност и не са възстановени в цялост.
Престъплението е квалифицирано
по чл.26, ал.1 от НК като „продължавано“, тъй като се
състои от две отделни деяния, като всяко от
тях осъществява състава на престъпление
против собствеността, извършени са последователно,
през непродължителни периоди от време,
при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, поради което последващите се явяват от
обективна и субективна във връзка и в продължение на предшестващите.
Тъй като към момента на извършване на настоящото престъпление подсъдимият е
бил осъден с влязъл в сила съдебен акт по НОХД
№ 30/2015 год., в сила от 12.02.2015 год. за тежко умишлено престъпление по чл.195, ал.1, т.7
вр. с чл.194, ал.1 вр. с
чл.26, ал.1 от НК, за което е
наложено
наказание „лишаване от свобода“ за
срок от една
година, което да се изтърпи
при първоначален строг режим в затвор,
т.е. чието изпълнение не е отложено по чл.66, ал.1 от НК,
поради което правилно извършеното деяние е квалифицирано като престъпление, извършено при условията на
опасен рецидив в хипотезата на
чл.29, ал. 1, б. „а“ от НК.
От
субективна страна престъплението е извършено при условията на пряк умисъл от
подсъдимия К.. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянията си,
предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. Налице
е присвоително намерение, което е било обективирано чрез отнемането на вещите.
При отмерване размера на предвидената в чл.196, ал.1, т.1 вр чл.194, ал.1 от НК санкция за подсъдимия
К., като съобрази императивната разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът
прие, че са налице едновременно условията по ал.1-3 на чл.58а и условията на
чл.55 от НК. До този извод, съдът достигна вземайки предвид степента на
обществена опасност на личността на дееца – изключително младата му възраст, едва
на 21 години, оказаното изключително
съдействие от страна на подсъдимия в хода на наказателно
производство, с което улеснява протичането на наказателното производство както в досъдебната, така и в съдебната фаза на процеса, както и проявеното
критично отношение относно извършеното от него престъпление. Също така съдът
взе предвид невисоката стойност на вредите и че част от вещите са възстановени.
Подсъдимият осъзнава допуснатата от него грешка и проявява искрено съжаление за
стореното. С оглед на това и като отчете многобройните смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът определи наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК като по-благоприятен за дееца и наложи на подсъдимия наказание „лишаване от
свобода” за срок от осем месеца,
които на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС следва да изтърпи при
първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Предложението
на прокурора за наказание под наложеното от осем месеца лишаване от свобода
съдът не възприема, тъй като предходните осъждания на подсъдимия са за все за
престъпления срещу собствеността, което сочи склонност и упоритост при
извършването на този вид престъпления от негова страна. Поради това в предложения
от прокурора размер наказанието би се явило занижено с оглед особеностите на
личността на дееца и в разрез с целите на превъзпитателната и предупредителната
превенция, залегнали при определяне на наказанието. Съдът намира, че както е
определено наказанието
по вид и размер се явява
адекватно на степента на обществена
опасност на извършеното от К. престъпление като деяние, степента на обществена опасност
на подсъдимия като личност и напълно достатъчно по размер да
съдейства в максимална степен за постигане
целите на специалната и генералната превенция, залегнали в разпоредбата на чл.36 от НК.
На основание чл.189, ал.3 от НПК разноските са в тежест на подсъдимия.
Мотивиран от
горното, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: