№ 204
гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София П. Ем. П.
като разгледа докладваното от Пламен Дацов Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600412 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на
осъдения Б. А. Д. чрез адв.С., за възобновяване на наказателното производство по
НОХД№329/2019 г. по описа на Районен съд - Разлог. Твърди се, че са налице нарушения
визирани в чл.348, ал.3 (по всяка вероятност жалбоподателят е имал предвид ал.1), т.1-3
НПК.
Правното основание е чл.424, ал.3 вр. ал.1 от НПК и чл.422, ал.1 т.5.
В хода на съдебните прения пред САС защитникът поддържат искането.
Осъденият не се явява.
Представителят на САП предлага искането да бъде оставено без уважение, тъй като
не са налице основанията предвидени в закона за възобновяване на въпросното дело.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на
правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване е допустимо и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1 от
НПК.
Разгледано по същество е неоснователно, като мотивите на настоящия състав за това
са следните:
С Присъда №503045/11.10.2021 год. Районен съд - Разлог по НОХД№329/2019 год. е
1
признал Б. А. Д. за виновен в извършено престъпление по чл.343б, ал.4 вр. ал.3, пр.1 вр.
чл.28, ал.1 НК като го е осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и „глоба“ в
размер на 500 лева при „общ“ режим. На основание чл.59, ал.4 НК е зачетено времето на
лишаване от право по административен ред, а на основание чл.343Г НК го е лишил от право
да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца. На основание чл.68, ал.1 НК е приведено
в изпълнение наказанието наложено на К. „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца
постановено по НОХД№520/18г. по описа на Районен съд – Дупница, съгласно протоколно
определение за споразумение за решаване на делото №169/20.09.2018г. влязло в сила на
20.09.2018г.
Така постановената присъда е потвърдена с Решение №64/29.03.2022 г. на ІІІ
въззивен състав на Окръжен съд – Благоевград по ВНОХД№37/2022 година.
По депозираните възражения и искания на осъдения и неговия защитник:
Сочи се, че първият съд не е извършил никакъв анализ от фактическа и правна
страна, а установената фактология от съда не се основавала на събраните доказателства.
Този състав е на мнение, че няма как да се приеме, че има липса на мотиви и анализ
на събраните доказателства, видно от актовете и на двете инстанции. Следва да се има
предвид, че изискването за мотивиране на съдебните актове е установено в чл.121, ал. 4 от
Конституцията на Република България. Мотивирането на вътрешното съдийско убеждение е
важна гаранция за правото на справедлив процес по чл.6 ЕКПЧ в този смисъл са Решенията
Salov v. Ukraine, 65518/01, 6 септември 2005 г., Boldea v. Romania, 19997/02, 15 февруари
2007 г. За да бъде качествен, съдебният акт трябва да се възприема от страните, а и от
обществото, като ефективно приложим резултат от точна оценка на фактите и правилно
прилагане на законовите правила в справедлив процес.
От друга страна, факт е, че недостатъчните, непълните и неясни мотиви на
първоинстанционния съд пречат на второинстанционния да изпълни своята контролна
функция - в този смисъл е и ППВС №1-53. В мотивите на присъдата съдът трябва да изложи
кои обстоятелства приема за установени, въз основа на кои доказателствени материали и
какви са правните съображения за взетото решение. Или казано по друг начин, мотивите
трябва да дадат представа за констатациите на съда относно релевантните към предмета на
доказване факти и тяхната правна квалификация - Р. 808-1933-ІІІ. Именно поради тази
причина присъдата трябва да бъде мотивирана по начин да може да се вижда, че наистина са
били надлежно обсъдени всички доказателства по делото и да може да се провери
правилността на направените въз основа на тях фактически и правни изводи - Р.92-1938-ІІ, Р.
1135-1933-ІІ.
В чл.305, ал.3 НПК по общ начин е установено какво трябва да бъде съдържанието
на мотивите на присъдата. Именно поради това там трябва да се разгледат поотделно всички
2
въпроси по чл.301 НПК, с разликата, че трябва да се обосноват взетите решения, като се
изложат съображения и се даде отговор по становищата на страните по фактите
(включително и относно допустимостта и достоверността на доказателствата) и правото.
В процесния случай в съдебните актове горецитираните критерии и стандарти са
спазени, а още повече, че и самото обвинение не се характеризира с фактическа и правна
сложност. Всичко онова, което е било налице в доказателствената маса е взето предвид от
решаващия и въззивния съд.
Районният, а и въззивният съд са отговорили на доводите на защитата и са обсъдили
всички писмени и гласни доказателства и доказателствени средства. Доказателствената маса
е коментирана съобразявайки наличните източници както поотделно, така и в тяхната
съвкупност. Мотивирано е защо се кредитират едни доказателства, а други се отхвърлят и
вследствие на цялостната преценка и анализ е достигнато до правилни и законосъобразни
изводи довели до постановяване на крайния съдебен акт. В тази връзка няма как настоящият
съд да се съгласи с посоченото, че са налице липса на мотиви и анализ, че присъдата е
постановена без да са съобразени доказателствата, които са събрани.
По отношение на възраженията за нарушение на материалния закон, а именно
процедурата за установяване на употреба на наркотични вещества при проверка на
осъденото лице. Нарушението се изразявало в отказаната възможност на К. след теста с
техническото средство да направи проверка по кръвен път. В тази връзка в искането
пространно се проследява цялата фактология като се твърди, че е налице нарушение на
Наредба №1/2017 година, тъй като това, че осъденият е записал, че „приема“ теста и
„отказва“ кръвна проба не може безусловно и безотказно да се кредитира, тъй като той
впоследствие със своите конклудентни действия след като е отишъл да му вземат кръв без
негово съгласие и под давление на св.М. се е прекъснала манипулацията. Счита се, че не
следва да се кредитират показанията на св.М., тъй като те са в противоречие с обясненията
на осъденото лице и показанията на свидетелите Х. и Ш..
Във връзка с така направеното искане е необходимо да се отбележи, че аналогични
възражения са направени от защитника и пред районния и пред окръжния съд по
процесното дело, като и двете инстанции са дали подробен отговор на същите, с която
аргументация САС изцяло се солидаризира.
От една страна правилно първата и въззивната инстанция са кредитирали
показанията на К. и М., като няма данни за каквато й да е предубеденост на тези свидетели.
По отношение на противоречията в една малка част от техните сведения, които са били
констатирани и от двете инстанции, а именно между казаното от посочените свидетели и Ш.
и Х., то същите са изяснени след повторния разпит пред първата инстанция на Ш. и
проведената впоследствие очна ставка. Същите са изяснили въпросното объркване, на което
се позовава в искането си защитникът, като обяснението е напълно логично и проверимо за
това правилно първата инстанция го е кредитирала, а именно че имало предходен случай от
същата дата, но както основателно отчитат съдилищата в нито един момент двамата
3
свидетели не са заявили, че процедурата по вземане на кръв от К. е прекъсната с изявление
на полицейския служител М.. Горното се потвърждава от показанията на посочените
медицински служители, полицейските служители и попълнената медицинска документация,
където е отразено, че осъденият е отказал по собствена воля да даде кръв за изследване, като
по този начин твърденията на искателя остават изцяло изолирани и правилно са приети като
негова защитна версия.
По отношение на възражението за злоупотреба на М. с доверието на осъденото лице,
настоящият състав изцяло се съгласява с даденото тълкувание на стр.5 и 6 от мотивите на
въззивната инстанция и намира за безпредметно да ги преповтаря.
Не може да се приеме и нарушение на реда за установяване и употреба на наркотични
вещества отбелязана в Наредба №1/2017 година. Правилно съдилищата са отбелязали, че
полицейските служители са спазили реда депозиран в чл.7, ал.2 от цитирания подзаконов
нормативен акт, а именно, че полицаите са длъжни да придружат лицето до мястото за
кръвни проби, където то може да откаже процедурата, както и се е случило в процесния
случай. Това, че е било налице прекъсване на процедурата по никакъв начин не се споделя и
подкрепя от каквото й да е доказателство, напротив от всички събрани по делото се
установява, че осъденият доброволно се е отказал да даде кръв и това се потвърждава от
вече посочените писмени и гласни доказателства и доказателствени средства. Що се отнася
до подробното тълкуване, буквално и по аналогия, с други текстове на определи норми от
цитирания подзаконов нормативен акт, САС не може да се съгласи със същото, тъй като
това е анализ на защитата, който не отговоря нито на съдебната практика за този тип
производства, нито на правния анализ на цитираните норми.
По отношение на възражението за несправедливост на наказанието и
незаконосъобразното неприлагане на чл.78А НК.
От една страна, САС не може да разбере, тъй като липсват мотиви в искането, защо
защитата и осъденото лице са на мнение, че следва да се приложи разпоредбата на
чл.78АНК. Въпреки това след служебна проверка този състав прецени, че напълно
законосъобразно не е приложена нормата на чл.78АНК, тъй като нито са налице съответните
предпоставки за освобождаване на наказателна отговорност (още повече, че съществува и
забрана визирани в чл.78А, ал. НК), нито е имало и каквато и да е друга възможност извън
приложената от районния съд.
От друга страна, правилно първата инстанция е отказала да приложи чл.55 НК поради
липсата на предпоставки за това, правилно е взето предвид, че деянието е извършено в
изпитателния срок на предходно осъждане и по този начин законосъобразно е приложена и
нормата на чл.68, ал.1 НК и не на последно място въпреки съдебното му минало и
наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът му е наложил минимума както
за наказанието „лишаване от свобода“, така и за наложената „глоба“. В тази връзка не могат
да се уважат възраженията за явна несправедливост на наложеното наказание.
По отношение на останалите възражения свързани с необоснованост, макар и
4
облечени в твърдения за нарушение на чл.422, ал.1, т.5 НПК, САС няма как да вземе
отношение, тъй като същите не са сред основанията за възобновяване поради
обстоятелството, че в това производство съдът няма компетенциите да коментира по
същество правилността на съответните съдебни актове. В този смисъл настоящият състав
изрази своето становище по онези възражения, които имат отношение към процесното
производство, а за пълнота коментира и констатираните от защитата нарушения доколкото
твърденията за липса на анализ в мотивите за това обстоятелство са неоснователни.
Крайният извод е, че не са налице предпоставките за възобновяване както и това, че
не се констатират нарушения на чл.13 НПК.
Мотивиран от така изложеното VIII състав на САС, НО на основание
чл.424, ал.1 НПК,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. А. Д. подадено чрез адв.С., за
възобновяване на наказателното производство по НОХД№329/2019г. по описа на Районен
съд - Разлог потвърдено с Решение №64/29.03.2022г. на ІІІ въззивен състав на Окръжен съд
– Благоевград по ВНОХД№37/2022 година.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5