Р Е Ш Е Н И Е
Номер………. 11.08.2020г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
окръжен съд – търговско отделение, на 28.07.2020г., в публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател: ДИМИТЪР Х.
Членове: РУМЯНА ТАНЕВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
И секретаря Антонина
Николова, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев въззивно търговско
дело номер 1115 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б.П.П.Ф.С.А., клон Б., ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С.*** против Решение №126/25.01.2020г. по гр.дело №2562/2019г. по
описа на С. районен съд, с което се отхвърлят исковете за установяване на дължимост по отношение на И.Х.Р., ЕГН **********,***,
съществуването на вземанетo на “Б.П.П.Ф.“ С.А., със седалище в гр. П., чрез Б.П.П.Ф.С.А.,
клон Б., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***, чрез юриск.М.
и юриск.П. за следните суми: сумата в размер на 709,61лв. - главница по договор
за потребителски кредит с номер CREX-13752698/03.08.2016г., сумата в размер на
49,65лв. – договорна лихва по кредита за периода от 01.08.2018г. до
05.09.2018г., 37,01 обезщетение за забава за периода от 05.09.2018г. до
11.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 25.03.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед №
1021/26.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч. гр. д. №
1758/ 2019г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е
недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск, за което са
изложени конкретни съображения. Направено е искане съдът да обезсили изцяло обжалваното
решение и да върне делото на районния съд за произнасяне по предявения иск.
В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който ищецът
заявява, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди първоинстанционното
решение.
С.т окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.7 и чл.269 ГПК и
като взе предвид становищата и възраженията на страните, в съвкупност с
доказателствата по делото, намира следното:
Обжалваното решение е валидно, но е недопустимо.
Видно е от изложените в ИМ фактически твърдения, на които е основан иска,
че предмет на същия е установяване съществуването на вземане на ищеца към
ответника, произтичащо на договор за револвиращ кредит CARD-14231118 от 03.08.2016г., предоставен му под формата на кредитна карта Master card. В исковата си молба,
ищцовото дружество заявява, че при сключване на договор за кредит за покупка на
стоки или услуги с номер CREX-13752698, И.Х.Р. дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде
отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта
MasterCard. На 20.03.2017г. И.Х.Р. активирал
предоставената му от „Б.П.П.Ф.С.А.”, П.**, чрез Б.П.П.Ф.С.А., клон Б. кредитна
карта №CARD-14231118, с максимален кредитен лимит в размер 1500 лева. Същият представлявал револвиращ
потребителски кредит, който кредитополучателят усвоил посредством всякакви
транзакции - теглене в брой от банкомати ATM, плащания, чрез терминални
устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената му кредитна карта.
Върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за обслужване за
използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и
чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потреителски кредит, за кредитополучателя
възниквало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска,
представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението. И.Х.Р. преустановил редовното обслужване на
кредитната карта на 01.08.2018, когато е последното му плащане по нея, като
балансът по същата бил в размер на минус 759,26 лева. Това принудило кредитора
да блокира използването й и да предяви правата си по съдебен ред, тъй като въпреки
многократните опити за контакт с длъжника и отправените му покани да погаси
натрупалите се задължения доброволно, той продължавал виновно да не ги изпълнява.
Към датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК, задължението на ответника
по кредитната карта било в размер на 759,26 лева, представляващо използваната
главница в размер на 709,61 лева, както и договорна лихва от 01.08.2018 (първа
пропусната вноска) до 05.09.2018 (дата на изпращане на покана за доброволно
изпълнение) върху използваната сума в размер на 49,65 лева. И.Х.Р. дължал и
обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 37,01 лева за
периода от 05.09.2018(дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) до
11.03.2019 (дата на завеждане на дело).
Въпреки така изложените в ИМ твърдения, видно от мотивите на решението,
районният съд е обсъждал доказателства и е формирал изводи, касаещи
съществуването на задължения на ответника по сключения между същите страни
договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-13752698,
отпуснат за закупуване на телевизор, вземания по който обаче не са предмет на
предявения иск.
В диспозитива на решението, районният съд е постановил, че отхвърля
исковете срещу И. Д.И. за съществуването на вземането на “Б.П.П.Ф.“ С.А., със
седалище в гр. П., чрез Б.П.П.Ф.С.А., клон Б., ЕИК ***, за сумата в размер на 709,61
лв. - главница по договор за потребителски кредит с номер CREX-13752698/03.08.2016г.
С така постановения първоинстанционен акт, съдът очевидно не се е произнесъл
относно съществуването на вземането на ищеца по договор за револвиращ кредит
CARD-14231118 от 03.08.2016г., предоставен му под формата на кредитна карта
Mastercard, какъвто е предмета на иска, с който е бил сезиран. Че вземането на
ищеца е по договор за револвиращ кредит CARD-14231118 от 03.08.2016г. е видно и
от данните по заповедното производство по ч.гр.дело №1758/2019г. на С. районен
съд, във връзка с което е образувано и първоинстанционното дело, където в
заявлението ясно е посочено, че вземането е по договор за револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта CARD-14231118, сключен заедно
с договор за потребителски кредит с номер CREX-13752698/03.08.2016г. Следва да се
отбележи, че в самата заповед за изпълнение, районният съд погрешно е посочил,
че вземането на заявителя е по договор за потребителски кредит с номер
CREX-13752698/03.08.2016г., вместо по договор за револвиращ потребителски кредит
под формата на кредитна карта CARD-14231118, но това несъответствие подлежи на
отстраняване по друг ред, не в рамките на настоящото исково производство.
В заключение, предявеният иск е за установяване съществуването на вземания
на ищеца по договор за револвиращ потребителски кредит CARD-14231118 от 03.08.2016г.,
предоставен на ответника под формата на кредитна карта Master card, а не по
договор за потребителски кредит с номер CREX-13752698/03.08.2016г. за покупка
на телевизор Philips Независимо че кредитната карта е издадена на ответника по повод
сключването на потребителския кредит за покупка на телевизор, касае се за
съвсем отделен договор и отделно задължение, съществуването на което не е
обусловено от съществуването, респ. погасяването на задълженията на ответника
по договор за потребителски кредит с номер CREX-13752698/03.08.2016г.
Гореизложеното налага първоинстанционното решение да бъде обезсилено и
делото да бъде върнато на районния съд за произнасяне по предявения иск.
Разноски в настоящото производство не
следва да се присъждат, доколкото не се разрешава спорът по същество. Такива
страните ще могат да претендират при новото разглеждане на делото.
Водим от горното и на основание чл.270, ал.3, изр. последно ГПК, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №126/25.01.2020г. по гр.дело №2562/2019г. по описа на С.
районен съд И ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за произнасяне по
предявения иск съобразно указанията в мотивната част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.