Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.05.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на дванадесети май през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
като разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.ч.гр.д.
№ 1522 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалби от 20.01.2020
г. на длъжника В.Н.А. срещу разпореждания от 06.01.2020 г. на ЧСИ М.П.с рег. № 851
и район на действие СГС, с което е отказано да бъдат намалени разноските за
адвокатското възнаграждение на взискателя по изп. дело № 1227/2019 г. и изп.
дело № 1228/2019 г.
В жалбите се твърди, че претендираното
от взискателя допълнително уговорено и възложено от съдебния изпълнител адвокатско
възнаграждение е прекомерно, предвид възлагането на такова по всяко от
изпълнителните производства между страните и липсата на възможност за
допълнително възлагане на такива в течение на принудителното изпълнение, за
които липсват и доказателства да са заплатени. Претендира отмяна на обжалваните
разпореждания и присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Взискателят К. ЕООД е подал възражения
по жалбите, навеждайки че същите са неоснователни – допълнително уговорените
възнаграждения съответствали на извършените действия за неговата защита и са
заплатени. В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител също заявява
становище за неоснователност на жалбите.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК
във връзка с наведените в жалбите пороци на обжалваното действие, възраженията
по тях и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:
Производството по изп. дело
№ 1227/2019 г. по описа на ЧСИ М.П.с рег. № 851 и район на действие СГС е
образувано по молба от 01.07.2019 г. на взискателя К. ЕООД по изпълнителен лист
от 24.06.2019 г., издаден въз основа на влязло в сила решение в частта за
разноските по заповедното производство по гр. дело № 32280/2015 г. по описа на
СРС и по исковото производство по гр. дело № 70188/2015 г. по описа на СРС и
гр. дело № 703/2019 г. по описа на СГС, за заплащане от длъжника В.А. *** общо
на сумата 1342.21 лева.
Въз основа на молба от
същата дата на взискателя К. ЕООД и по приложен към нея изпълнителен лист от 24.06.2019
г., издаден по същото заповедно производство - гр. дело № 32280/2015 г. по
описа на СРС, въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение за сумата
4760.58 лева – заета сума по разписки от 2011 година, заедно със законната
лихва върху тази сума от 09.06.2015 г., е образувано от съдебния изпълнител
производството по изп. дело № 1228/2019 г.
Молбите на взискателя К.
ЕООД са подадени чрез процесуален представител – адвокат, като с тях е поискано
налагането на запор върху вземания на длъжника за трудово възнаграждение и по
сметки от всички търговски банки. Според представените към молбите договори за
правна защита и съдействие от 01.07.2019 г. уговореното и заплатено от
взискателя на адвоката възнаграждение за образуването на изпълнителното производство
и за защитата при провеждането на действията по принудително изпълнение възлиза
в размер на 360 лева по изп. дело № 1227/2019 г. и в размер на 480 лева по изп.
дело № 1228/2019 г., като тези възнаграждения са възложени от съдебния
изпълнител в тежест на длъжника заедно със сумите по изпълнителните листове и таксите
по изпълнението, видно от поканите за доброволно изпълнение.
С протокол от 01.07.2019 г.,
поради образуване на изпълнителни производства между едни и същи страни,
съдебният изпълнител е присъединил изп. дело № 1228/2019 г. към изп. дело №
1227/2019 г.
На същата дата съдебният
изпълнител е изпратил по всяко изпълнително производство покана за доброволно
изпълнение до длъжника, връчена на последния на 04.07.2019 г., а общо по тях
запорни съобщения до работодателя му и до търговски банки.
С молби от 16.07.2019 г. по
всяко производство, въпреки тяхното присъединяване, представителят на
взискателя е поискал налагането на възбрана върху притежавания в съпружеска
имуществена общност недвижим имот на длъжника, по което искане съдебният
изпълнител е разпоредил налагането на такава и внасяне на дължимите от
взискателя такси. Възбраната върху ½ идеална част от недвижимия имот за
вземанията на взискателя по производствата е вписана от СВп – София на 23.07.2019
г.
На 01.08.2019 г. съдебният
изпълнител е изпратил запорно съобщение до длъжника В.А. за налагане на запор
върху притежаван от него автомобил Форд Фиеста, а с молби от 02.08.2019 г. представителят
на взискателя е поискал пристъпването към опис на движими вещи, намиращи се на
адреса на длъжника, по които съдебният изпълнител е разпоредил да се извърши
след внасяне от взискателя на дължимите такси. С призовка от същата дата,
връчена на 06.08.2019 г., длъжникът е уведомен за пристъпването към изпълнение
по производствата чрез опис, оценка и изземване на движимите вещи на 25.09.2019
г., които действия по изпълнение поради неосъществено съдействие от длъжника не
са извършени. На 03.10.2019 г. представителят на взискателя е поискал отново извършването
на опис на движимите вещи на длъжника, като нов опис е насрочен за 08.10.2019
г., а след това за 31.10.2019 г., който отново поради същата причина не е
осъществен, но е насрочен друг опис на движимите вещи на 06.11.2019 г., видно
от протокол за опис на движими вещи от 31.10.2019 г.
С молба от 04.11.2019 г.
длъжникът е поискал разсрочване на задълженията му и вдигане на наложените
обезпечителни мерки, като видно от изготвената от съдебния изпълнител сметка за
размера на дълга от 07.01.2019 г. за погасяване на задълженията по
производствата са постъпили от длъжника следните суми: на 04.11.2019 г. - 3000
лева; на 05.12.2019 г. - 100 лева, и на 23.12.2019 г. - 1367.41 лева.
На 18.12.2019 г. с молби,
подадени от представителя на взискателя К. ЕООД, е поискано отново да се
пристъпи към изпълнение върху движимите вещи на длъжника и да му се възложат и
разноски за допълнително уговорено адвокатско възнаграждение за осъществената
защита и съдействие по производствата в размер на 400 лева по всяко едно от
тях, като са представени анекси от 17.12.2019 г. към договорите за правна защита
и съдействие. С постановления за разноските от 18.12.2019 г. съдебният
изпълнител е приел за събиране за взискателя сумите от по 400 лева по всяко от
производството, като след съобщаването му длъжникът В.А. е подал възражение с
искане за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до първоначално
възложените му в негова тежест от съдебния изпълнител.
С разпореждания от
06.01.2020 г. съдебният изпълнител е отказал да намали размера на разноските на
взискателя за адвокатско възнаграждение, като същите са съобщени на длъжника В.А.
на 07.01.2020 г.
При така установените факти съдът
намира от правна страна следното:
Жалбите са подадени в срока по
чл. 436, ал. 1 от ГПК. Същите са допустими – насочени са срещу подлежащ на
обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК акт на съдебния изпълнител, а
именно – разноски по изпълнението.
Отговорността за разноските по
изпълнителното производство се урежда по правилата на чл. 79 от ГПК, чл. 78 –
84 от ЗЧСИ и Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (Тарифата към ЗЧСИ).
Съгласно чл. 78 от ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършване на
изпълнителни действия и за извършването на други действия, като размерът и
видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на МС по предложение
на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. За събиране на
таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни
екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва
на задълженото лице – арг. от чл. 79 от ЗЧСИ. Обикновените такси се събират
само за действия, изрично посочени в Тарифата, а пропорционалните такси се
събират в процент според материалния интерес - чл. 82 и 83 от ЗЧСИ.
Длъжникът съгласно чл. 79 от ГПК
не отговаря за разноските в изпълнителното производство само в три случая.
Когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил
дълга си преди това, респ. при прекратяване на изпълнението на друго основание
по чл. 433 от ГПК, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или отменени от съда или когато разноските, направени от взискателя
са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Молбите по чл. 426 от ГПК за
образуването на процесните изпълнителни производства е подадена чрез процесуалния
представител на взискателя К. ЕООД. В тях той е посочил изпълнителен способ, представляващ
налагане на запори върху вземания на длъжника от работодателя и от търговски
банки, посочването на който е част от изискванията за редовност на молбата за
образуване на изпълнително производство. През време на принудителното
изпълнение, продължило около 5 месеца до м. декември 2019 г., когато на
длъжника В.А. са възложени разноските за допълнителното адвокатско възнаграждение,
представителят на взискателя е посочвал и други изпълнителни способи за принудително
събиране на вземанията му – изпълнение върху движими вещи на длъжника и
изпълнение върху притежавания от същия недвижим имот, и е изразил становище по
направените от длъжника искане за разсрочване на задълженията и възражение по
разноските. Тези действия са извършени от представителя на взискателя в
изпълнение на поетото от него по сключените между тях договори задължение да осъществява
защитата на взискателя в принудителното производство, като осъществяването им
не се отличава с фактическа и правна сложност и за тях е уговорено и заплатено
адвокатско възнаграждение за всяко едно от процесните изпълнителни производства
с договорите за правно защита и съдействие от 01.07.2019 г., възложени на
длъжника В.А. с поканите за доброволно изпълнение.
Възнагражденията по чл. 10, т. 1
и 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредбата) не се кумулативни, а самостоятелни по своето основание
и ред за определяне на техния размер и са обусловени от спецификата на
изпълнителното производство и дадената от закона изрична възможност на длъжника
да погаси дълга си в срока за доброволно изпълнение, което изпълнение в този
срок прави ненужна защитата на взискателя с предприемане на други (нови)
изпълнителни действия по производството. По тези съображения законодателят е
изключил и възможността за възлагане върху длъжника и на разноските за изпълнителните
способи, които са изоставени или не са приложени, респ. са ненужни за
принудителното изпълнение на дълга – чл. 79, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК. Длъжникът
и жалбоподател в настоящото производство В.А. не е погасил дълга си в срока за
доброволно изпълнение и към настоящия момент, поради което той дължи на взискателя
както разноските за адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителните
производства (при възможност за образувано на едно такова, което е обосновало и
тяхното присъединяване от съдебния изпълнител), така и за адвокатско възнаграждение
за защитата и съдействие на взискателя по тях и извършването на действия с цел
удовлетворяване на паричните му вземания съответно в размер на 1342.21 лева и
4760.58 лева. С договорите за правна защита и съдействие от 01.07.2019 г.
страните – взискателя К. ЕООД и адвоката, са уговорили общо адвокатските възнаграждения
по чл. 10, т. 1 и 2 от Наредбата, като уговарянето им в минималния общ размер
на тези възнаграждения, възлизащ по Наредбата съответно на 361.97 лева (200
лева + 161.97 лева) и 481.62 лева (200 лева + 281.62 лева), не може да обоснове
възлагането на разноски на длъжника за допълнително уговореното между страните
по тях възнаграждения по чл. 10, т. 2 от Наредбата. Съобразявайки тези доводи, размера
на паричните вземания, установени при решаването на съществуващия спор между
страните по заповедното производство и продължаващото го исково производство и чието
удовлетворяване се цели в образуваните две изпълнителни производства, и предоставената
адвокатска защита на взискателя при предприемането на изпълнителните действия
по тях, които не се отличават с фактическа и правна сложност и за които на
длъжника вече са възложени разноски по изпълнението, възраженията на последния
за недължимост на възложените му разноски за допълнително уговорените от
взискателя адвокатски възнаграждения, респ. по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на така претендираните от него адвокатски възнаграждения се явяват
основателни, а обжалваните разпореждания на съдебния изпълнител -
незаконосъобразни. Разноските за възнагражденията на адвоката на взискателя е следвало
да бъдат редуцирани до размерите по чл. 10, т. 1 и 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в които
размери всъщност са и първоначално претендираните от взискателя, и възложените
от съдебния изпълнител в тежест на длъжника разноски за тях с поканите за
доброволно изпълнение, връчени му на 04.07.2019 г. Ето защо, обжалваните разпореждания
следва да бъдат отменени изцяло.
Независимо от извода за
незаконосъобразност на обжалваните разпореждания следва да се отбележи, че
доводите на жалбоподателя за липса на доказателства за заплащане на така
уговорените от взискателя възнаграждения са неоснователни. Приложените договори
и анекси към тях имат значението и на разписка поради вписаното в тях плащане
на възнагражденията (така т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по
тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС), поради което те представляват не само
доказателство за уговарянето им, но и за тяхното заплащане.
С оглед константната практика на
ВКС за недължимост на разноски при разглеждане на спор за разноските по
производството, какъвто е разглежданият, такива не следва да бъдат присъждани
на жалбоподателя.
По изложените съображения Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба от 20.01.2020 г. на В.Н.А.
разпореждане от 06.01.2020 г. по изп. дело № 1227/2019 г. по описа на ЧСИ М.П.с
рег. № 851 и с район на действие Софийски градски съд, с което е отказано
намаляване на разноските по изпълнението за адвокатското възнаграждение на К.
ЕООД до възложения в негова тежест размер от 360 лева с връчената му на
04.07.2019 г. покана за доброволно изпълнение.
ОТМЕНЯ по жалба от 20.01.2020 г. на В.Н.А.
разпореждане от 06.01.2020 г. по изп. дело № 1228/2019 г. по описа на ЧСИ М.П.с
рег. № 851 и с район на действие Софийски градски съд, с което е отказано
намаляване на разноските по изпълнението за адвокатското възнаграждение на К.
ЕООД до възложения в негова тежест размер от 480 лева с връчената му на
04.07.2019 г. покана за доброволно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.