Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 185 /30.8.2019г. 2019 г. Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На единадесети юли Година две хиляди и
деветнадесета
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Иваничка Славкова Членове:Светлозар
Г.
Яна Панева
Секретар
Катя Апостолова
Прокурор
Милен Ставрев
като разгледа докладваното от съдия
Панева
ВНОХД
№ 612 по описа на
съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда №
80/01.04.2019 г. по
НОХД № 4717/2017г. на РС-Варна, ХХIII състав. С нея подсъдимият С.Т.Г. е признат за виновен в това, че на
неустановена дата през месец май 2016г. в гр.Варна в условията на опасен
рецидив, противозаконно присвоил чужда движима вещ - лек автомобил „Ауди А
6" с рег.№ * **** ** на стойност 17 500лв./седемнадесет хиляди и петстотин
лева/, собственост на Е.П.П., която владеел, поради
което и на основание чл.206 ал.3, пр. 2 вр.ал. 1 вр. чл.54 от НК му било наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от три години, което да бъде изтърпяно
при строг режим. Подсъдимият
Г. бил осъден на основание чл. 45 от ЗЗД да заплати на гражданския ищец Е.П.П.
сумата от 17 500 лв., представляващи претърпени в резултат на
деянието имуществени вреди, както и на
основание чл. 189 ал. 3 от НПК да заплати направените по делото разноски в
размер на 148.12 лв. в полза на бюджета на ОД на МВР-Варна, 20 лв. в полза на
ВРС и 700 лв., представляващи държавна такса върху уважения граждански иск в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Варна.
Присъдата е обжалвана с въззивна жалба от
подсъдимия Г., чрез служебния му защитник – адв. Й.Й.-ВАК, с която се твърди че
първоинстанционната присъда следва да бъде отменена, като незаконосъобразна,
немотивирана, необективна, постановена при неизяснена фактическа обстановка и
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. С жалбата
се иска въззивният съд да отмени присъдата и да признае подсъдимия Г. за
невиновен. Направено е и алтернативно искане от защитата, обективирано в
протокол от о.с.з., проведено на 11.07.2019 г. за намаляване на наказанието. Не
се правят нови доказателствени искания.
В пренията пред настоящия
въззивен състав прокурорът счита, че така постановената присъда е мотивирана и
законосъобразна, съобразена с наличните доказателства по делото. В този смисъл
моли съда да остави жалбата без уважение.
В пренията пред настоящия
въззивен състав защитникът на подсъдимия Г. поддържа изложеното в допълнението
към въззивната жалба от 20.06.2019 г. относно наличието на противоречия,
установени в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, поради които
счита, че престъплението, за което е осъден подзащитния му не е извършено от
него. Твърди, че става въпрос за неизяснени гражданскоправни отношения между
подсъдимия С.Г. и свидетеля Е.П.. В тази връзка в допълнението към въззивната
жалба е изложено твърдението, че между горепосочените лица е налице устен
договор за покупко-продажба на процесния лек автомобил „Ауди А 6”, като е
забавено плащането на част от продажна цена. Навежда доводи за наличие на
противоречиви и нелогични действия от страна на Е.П.. За нелогични се посочват
действията на П. относно предаването на процесния автомобил, заедно с „големия”
талон на малко познато за него лице, както и същият да присъства с евентуалния
купувач в кредитни институции относно отпускането на кредит за покупката, както
и неполагане на усилия за възстановяване на владението над автомобила. Твърди се, че е договорена продажба за сумата
от 10 000 лв, от които е предадена сумата от 8000 лв., а останалите 2000 лв ще
бъдат платени впоследствие, след като се осигурят от Е.П. необходимите
документи за изповядване на сделката. Насочва възраженията си срещу
неизясняване и неотстраняване от страна на прокуратурата на горецитираните
противоречия, които според защитата не са отстранени и в съдебната фаза на процеса.
Счита, че виновността на подсъдимия не е доказана по безспорен и категоричен
начин, поради което моли съда да постанови акт, с който да отмени
първоинстанционната присъда и да обяви подсъдимия Г. за невиновен.
Подсъдимият Г. не се явява
в последното съдебно заседание. По отношение на същия още на първа инстанция е
проведено задочно производство, тъй като е обявен за ОДИ от 23.01.2018 г. По
делото са налице данни, от които е видно, че лицето е напуснало пределите на
Република България на 15.12.2018 г. и няма регистрирано официално влизане в
страната.
Гражданският ищец Е.П. не
се явява и не се представлява в проведеното на 11.07.2019 г. съдебно заседание
на настоящата инстанция. От същия не е постъпило становище по отношение на
постановената първоинстанционна присъда.
След преценка на
доводите, изложени в жалбата, както и предвид позицията на страните, както и
след цялостна служебна проверка на решението на основание чл.313 и 314 от НПК,
настоящият състав намира жалбата за неоснователна.
От
доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от фактическа
страна следното:
Свидетелят Е.П. бил собственик на
лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № „* **** **”, който бил закупил през 2012г. за
сумата от 31 000 лв. и за който след 2012г. не бил плащал дължимите местни
данъци. На 29.11.2015 г. против свидетеля П. била издадена Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 15-0460-00118. С нея било постановено
временно спиране от движение на превозното средство за срок от 30 дни на
основание чл.171 т.2 б.“з“ от ЗДП, тъй като св. П. на 29.11.2015г. го
управлявал под въздействие на алкохол, а именно с концентрация от 0,67 промила,
установено със съответното техническо средство. У свидетеля останала само част
1 от свидетелството за регистрация на МПС. След извършване на нарушението и
спирането на автомобила от движение св.П. прибрал колата в гаража на къщата си
в м-т „Дилбер чешма“ и не го управлявал. Дори и след изтичане на срока на заповедта,
автомобилът продължавал да бъде спрян от движение, тъй като свидетеля имал
незаплатени глоби.
В периода 2015г.-2016 г. подсъдимият
С.Г. работел на автомивка в близост до ВСУ „Черноризец Храбър“, в района на
който се намирала и стопанисвана от свидетеля Е.П. пекарна. Подсъдимият и св. Е.П.
се познавали по повод работата си, като подс. Г. знаел, че П. е собственик на гореописания
автомобил. На 11.01.2016г. той отишъл в пекарната на свидетеля и го помолил да
му даде колата си, за да премести с нея багаж. Свидетелят П. се съгласил да
помогне на подсъдимия, който пък споделил, че харесва автомобила и има желание
да го купи. Свидетелят П. от своя страна му казал, че може да продаде колата за
25 000 лв., с предоставяне на
3 000 лв. като капаро. В крайна сметка двамата мъже се разбрали
вечерта подъдимия Г. да отиде до дома на свидетеля, където се намирал
автомобила и който свидетелят се съгласил да му предостави, за да пренесе
багаж. По-късно същия ден подсъдимият помолил свидетеля К.И., който работел
като охранител в университета, да го закара до дома на св.П., откъдето да вземе
автомобила съгласно уговорката им. Свидетелят К.И. се съгласил и от обясненията
на подсъдимия разбрал, че той ще вземе колата или за ползване, или за да я
купи. Вечерта той откарал подсъдимия Г. до дома на св.П., като двамата мъже
провели разговор докато св.И. обръщал автомобила си. Свидетелят П. дал големия
талон и ключовете за колата на подсъдимия Г., за да я ползва той за пренасянето
на багаж, а и да я изпробва във връзка с водения принципен разговор за
продажба. Свидетелят П. тогава му казал, че колата е спряна от движение, но
подсъдимият му отговорил, че майка му работи в КАТ и това не го притеснява.
След това подсъдимият тръгнал с автомобила, което направил и свидетелят К.И.
със своя автомобил. Когато стигнали до главния път двамата се разделили, като
свидетелят К.И. се върнал обратно в университета.
На следващия ден през деня св. Е.П.
видял, че подсъдимият Г. пристига с колата в автомивката и отишъл при него.
Подсъдимият му казал, че е харесал автомобила и иска да го купи. В следващите
дни той взел св.П. и двамата отишли в офис на банка „ДСК“, където свидетелят
имал познат кредитен инспектор, за да провери подсъдимия дали не може да му
бъде отпуснат кредит. По-късно отишли и до офис на „Първа Инвестиционна Банка“,
където подсъдимият Г. отново искал да проучи условията за отпускане на кредит.
След това той върнал обратно до пекарната св.П.. Два-три дни след това на
свидетеля се обадил кредитния инспектор, който му казал, че подсъдимия Г. е
неблагонадежден, тъй като имал други необслужвани кредити и бил вписан в
централния кредитен регистър. Тогава свидетелят разбрал, че подсъдимият няма да
може да закупи автомобила. На 16.01.2016 г. той
видял, че подсъдимият е на автомивката, но не видял колата. Затова
отишъл при него и го попитал къде е автомобилът. Подсъдимият Г. отговорил, че е
пред хотел „Девора“, където пребивавал. Тогава св.П. казал на подсъдимия да му
даде ключовете и да му върне колата, тъй като е разбрал, че няма да може да
изтегли кредит за покупката й. Подсъдимият Г. на свой ред започнал да убеждава
свидетеля, че в момента тече продажба на семейна къща в град Габрово, която ще
приключи след около седмица и тъй като половината от продажната цена била за
него, той щял да може да закупи колата от П.. Тогава свидетелят се съгласил да
изчака още една седмица. На 26.01.2016 г. св.П. видял, че автомобилът се намира
на автомивката и е в много лошо състояние. Той попитал подсъдимия Г. какво
става с продажбата на къщата. Подсъдимият му казал, че има проблеми с
документите и затова се бавят нещата. Св.П. обаче се усъмнил в думите му и
поискал телефона на майката на подсъдимия-св.К., за да разговаря лично с нея.
Подсъдимият Г. му дал някакъв телефонен номер, като опитите на св.П. да се
свърже със св. К. останали неуспешни. За това свидетелят си взел „големия“
талон на колата и „Гражданската отговорност“ и казал на подсъдимия Г. да измие
колата и да му я върне в пекарната, тъй като се отказва от намерението да му я
продаде. След това свидетелят П. си тръгнал от автомивката. До вечерта
подсъдимият Г. не върнал колата на свидетеля. Затова свидетелят П. отишъл до
хотела, в който знаел, че живее. Подсъдимият обаче не бил там. На следващия ден
св.П. се срещнал със собственичката на автомивката, която му казала, че е
изгонила подс.Г., тъй като имал неизпълнение на парични задължения в размер на
около 5 000 лв. В хода на разговора св.П. разбрал, че майката на
подсъдимия действително работи в КАТ-Варна, като научил и малкото й име. В
следващите дни той отишъл до КАТ-Варна и се срещнал със св.К.. Тя му казала, че
не контактува със сина си, че няма информация за никакъв автомобил, както и че
не продава имот в град Габрово. След това св.П. правил многократни, но
неуспешни опити да се свърже с подсъдимия Г. на ползвания от него до момента
номер: 0890/24 24 10. Със случващото се бил запознат и сина на св.Е.П.-св.Р.Е.П.,
който също звънял на подсъдимия по телефона, но не успял да разговаря лично с
него.
На 30.01.2016г. около 11:22 ч. лекият
автомобил бил управляван по път № 9, до хотел „Св.Елена“ в посока КК „Златни
пясъци“, със скорост от 112 км/ч. За това нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДП срещу
св.П., като собственик на колата, бил издаден електронен фиш серия К № 1127155.
През месец април 2016г. били предприети действия за връчване на фиша. На
04.04.2016г. св.Е.П. попълнил Декларация по чл.188 от ЗДП и посочил, че в деня
и часа на извършване на нарушението, автомобилът е бил управляван от подсъдимия
Г., но не приложил копие от свидетелството му за управление на МПС. Подсъдимият
също попълнил такава декларация, в която посочил, че колата е била управлявана
от различно от него лице, за което посочил номер на СУМПС и телефонен номер.
След връщане на описаните документи в V РУ-Варна, до св.Е.П. било изпратено
писмо, че издадения фиш няма да бъде анулиран, тъй като не е представил копие
на СУМПС на лицето, което го е управлявало.
На 17.05.2016 г. св.Е.П. подал сигнал
за случилото се в V РУ-Варна. Междувременно, на 11.05.2016г. в интернет–сайт www.mobile.bg, била публикувана
обява за продажба на л.а. „Ауди А6“ за сумата от 1 000 лв. В обявата като
телефон за контакти бил посочен номерът, ползван от подсъдимия Г..
След като св. Е.П. сигнализирал за
това, че подсъдимият Г. не му връща автомобила, била образувана проверка.
Подсъдимият Г. бил установен и с протокол за доброволно предаване на
18.05.2016г. предал две регистрационни табели с номер * **** ** от л.а. „Ауди
А6“. В протокола той посочил, че табелите са от автомобила, който закупил от
св. Е.П., като колата я продал на части. Накрая формулирал искане табелите да
бъдат предадени на свидетеля.
След приключване на проверката било
образувано и досъдебно производство. В хода на разследването била назначена и
изготвена съдебно-оценителна автотехническа експертиза, чието заключение първоинстанционният
съд кредитирал като обективно, компетентно и пълно. От него се установява, че
стойността на лекия автомобил към месец май 2016 г. била 17 500 лв.
В хода на досъдебното производство
били изискани справки, от които се установило, че телефонният номер, посочен от
св. Е.П. като такъв, на който е разговарял с подсъдимия Г., е регистриран на
името на майката на подсъдимия-св.К.. Установено било още, че подсъдимият е
имал активни кредити към четири финансови институции, както и че през
2015г.-2016г. той и майка му не са извършвали разпоредителни сделки с имоти в
град Габрово.
Първоинстанционният съд възприел
горната фактическата обстановка за установена въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства– от части от показанията на св. Е.П. и от
показанията на свидетеля К.И., депозирани в хода на съдебното следствие, от
показанията на св.Е.П., св.Р.Е.П. и св.В.Г. от досъдебното производство,
приобщени на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 и т. 5 от НПК, от заключението на съдебно-оценителната
автотехническа експертиза, поддържано от вещото лице в съдебно заседание, както
и от писмените доказателства по ДП № 275/2016г. по описа на V
РУП-Варна-докладна записка за извършено престъпление, протокол за доброволно
предаване, разписка, разпечатка от интернет сайт, копие на електронен фиш серия
К, № 1127155, докладни и декларации, заверено копие на СРМПС част 1, справка за
данъчни задължения на св. Е.П.,***, копие на ЗППАМ, справка от Централен
Кредитен Регистър за подсъдимия Г., справка от Агенция по вписванията в град
Габрово, справки от мобилните оператори, докладни записки за призоваване на
свидетели и подсъдим, справка за съдимост и други, инкорпорирани по реда на
чл.283 от НПК, както и от служебно изисканата справка от ТД на НАП по отношение
на подсъдимия Г., чиито съвкупен анализ и според настоящата инстанция не налага
различни изводи.
При
така установената по делото фактическа обстановка, настоящият въззивен състав,
приема за правилни и направените от първоинстанционния съд правни изводи:
Подсъдимият С.Т.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.206 ал.3 вр. ал.1 от НК , тъй като на неустановена дата през месец май 2016г. в град Варна в
условията на опасен рецидив, противозаконно присвоил чужда движима вещ - лек
автомобил „Ауди А 6" с рег.№ „* **** **” на стойност 17 500 лв.
/седемнадесет хиляди и петстотин лева/, собственост на Е.П.П., която владеел.
Правилно
първоинстанционният съд е изложил изводите си относно съставомерността на
деянието, като е приел, че е доказано от обективна и субективна страна.
Подробно са били анализирани показанията на свидетелите Е.П. и сина му Радослав
П.. Първоинстанционният съд е отчел установената
между двамата свидетели родствена връзка, но правилно е приел, че само по себе
си това не е обстоятелство, което да води до извод, че заявеното от тях не
следва да бъде кредитирано. В своите показания св.Е.П. категорично твърди, че
разговорите относно автомобила са били водени лично между него и подсъдимия Г..
В този смисъл, заявяваното в рамките на процеса от другите свидетели относно
уговорките между тях би представлявало преразказ на твърденията на пострадалия
и подсъдимия. Поради това и при анализа на доказателствата настоящият състав
намира, че първоинстанционният съд е обсъдил подробно показанията на св.Е.П. и
ги е съпоставил с обективно установените по делото факти.
Въззивната
инстанция не намира за нужно да преповтаря изводите на първоинстанционния съд
относно установените факти по делото, както и анализа на гласните и
писмени доказателства събрани в хода на
досъдебното и съдебно производство, като намира същите за правилни и обосновани.
Въззивната
инстанция намира, че възведеното против подсъдимия Г. обвинение е доказано по
несъмнен начин,поради което и правилно първоинстанционния съд е признал С.Т.Г. за виновен в извършването на
престъплението по чл.206 ал.3 вр. ал.1 от НК.
Обсъждайки и анализирайки
доказателствата по делото въззивната инстанция намира, че възраженията на
служебния защитник направени в хода по същество на въззивното производство са
неоснователни, като взе предвид следното:
1. По възражението, че настоящият казус представлява
неизяснен гражданскоправен спор, същото въззивната инстанция намира за неоснователно и недоказано, тъй като в хода на
досъдебното и съдебното производство не са събрани безспорни доказателства за
действително сключен между страните договор на покупко-продажба на процесния
автомобил, предаване и получаване нито на цяла част от уговорена продажна цена,
нито на част от такава. Може да се приеме за установено единствено наличието на
преговори за евентуална сделка за покупко-продажба, с оглед приетото за
установено посещение на подс. Г. и св. П. в кредитни институции относно
възможността за получаване на кредит от страна на евентуалния „купувач”.
Твърдението на защитата, че действията на св. П., изразяващи се в посещение на
горепосочените институции заедно с подсъдимия, са нелогични, не се споделя от
настоящия състав, тъй като същият не смята съдействието на „продавач” за
набавяне на средства за реализиране на сделка в негов интерес за житейски
нелогично. На против от друга страна подс. Г. е знаел, че има задължения към
кредитни институции, но въпреки това е създал впечатление у св. П., че има
сериозни намерения като купувач, като единствения проблем е финансирането на
сделката. Той изначално е бил наясно, че с лошото си кредитно досие няма да
получи кредит от нито една банка.
2.Съдът не приема за нелогично и предаването на
„големия талон” на подсъдимия във връзка с предоставянето на процесния
автомобил, прието като услуга за пренасяне на багаж, доколкото собственикът на
автомобила следва да предаде на водача както ключа на автомобила, така и
документ, удостоверяващ правото му да управлява въпросното МПС, а тъй като
същият не разполага с „малкия талон” е предал за извършване на услугата
„големия талон”, доколкото същото би било необходимо за представяне при
евентуално спиране на водача за проверка от контролни органи на МВР.
3.Неоснователно е възражението на защитата, че е
налице противоречиво разглеждане на свидетелските показания от
първоинстанционния съд доколкото в показанията си, дадени в досъдебното
производство, подсъдимият твърди, че е заплатил част от уговорена продажна цена
в размер на 8000 лв., като за това говори и св. В.Г., което е в противоречие с
показанията на пострадалия св. Е.П.. В тази връзка настоящият състав
приема, че първоинстанционният съд е направил подробен анализ на
горепосочениете свидетелски показания и правилно не е кредитирал показанията на св. Г.,
тъй като фактите изложени от същия са узнати от него при разговор с подсъдимия,
а не са непосредствено възприети от свителеля като действително извършени в
негово присъствие.
Въззивната
инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд относно
съставомерността на деянието извършено от подсъдимия Г., като не следва да ги повтаря.
Въззивната инстанция споделя преценката на първоинстанционния съд,
относно размера на наложеното наказание лишаване от свобода.
По
отношение на определеното в обжалваната присъда наказание, въззивната инстанция
намира, че първоинстанционният съд е мотивирал индивидуализацията на
наказанието, като е описал липсата на изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, като е отчел и наличието на отегчаващи такива, както и високата степен на обществена опасност на
деянието и дееца. Правилно е определил и наказанието при приложението на чл. 54
от НК, като е определил наказанието „Лишаване от свобода“ в минималния предвиден от закона
размер, а именно в размер на
три години
„Лишаване от свобода”. В тази връзка следва да бъде оставено без уважение
алтернативното искане на защитата, отправено в пренията пред настоящия състав,
а именно наказанието да бъде намалено. Съдът счита същото за неоснователно, тъй
като наказанието е определено в минималния предвиден от закона размер.
Въззивната инстанция споделя преценката на първоинстанционния съд,
че с оглед на предходната съдимост на подсъдимия, наложеното наказание лишаване
от свобода следва да се изтърпи ефективно, като правилно е определено
наказанието да бъде изтърпяно при първоначален строг затворнически режим. Правилно първоинстанционният съд е приел, че
така определеното наказание отговаря на степента на обществена опасност на
извършеното деяние, както и степента на обществена опасност на подсъдимия и
така определено ще допринесе за постигне целите на наказанието, визирани в чл.
36 от НК - от една страна за поправяне и превъзпитание на осъдения, а от друга
– за превантивно въздействие върху останалите членове на обществото при
динамиката на този вид престъпления против собствеността.
Въззивната инстанция
счита, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена и в частта си
по отношение на предявения граждански иск, тъй като правилно първоинстанционния
съд е приел, че предявеният граждански иск е доказан по основание и размер.
Въззивната инстанция счита, че
първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена и в частта си по
отношение на направените съдебно-деловодни разноски и по отношение на ДТ върху
уважения граждански иск.
С оглед
на гореизложеното и при извършената съгласно чл.314
от НПК цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт въззивната
инстанция прави изводите си, че атакуваната присъда не страда от пороци по
смисъла на НПК, като не са налице основания за нейното отменяване или
изменяване, поради което същата следва да бъде потвърдена.
Водим
от горното въззивната инстанция намира, че присъдата на първоинстанционният съд
е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена, поради което и на
основание чл. 338 от НПК
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 80/01.04.2019 г. по НОХД №
4717/2017г., ХХIII състав по описа на Районен съд
– Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: