РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. Бургас, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова
в присъствието на прокурора Веселина Ат. Гайдажиева
като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Частно наказателно дело №
20222100201452 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е по повод постъпило пред Окръжен съд – гр. Бургас
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции,
издадено въз основа на Решение № BHHF/622210069318/2021, постановено на
20.12.2021 г. от несъдебен орган в издаващата държава –
Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Furstenfeld, Република Австрия, влязло в сила
на 18.02.2022 г., с което на *** гражданин С. К. Т., роден на *** г., с адрес: гр.
***, ж.к. „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, е наложена финансова санкция в
размер на 90,00 евро.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Окръжна прокуратура – гр. Бургас изразява становище за наличие на
1
законовите предпоставки за признаване на решението за налагане на
финансови санкции, постановено от несъдебен орган в издаващата държава
по отношение на българския гражданин С. К. Т..
Засегнатото лице С. К. Т., редовно призован, не се яви в съдебно
заседание пред настоящия съд. Същият депозира писмено заявление, с което
посочва, че е уведомен за съдебното заседание по настоящото дело, но не
може да присъства поради служебен ангажимент, като моли делото да се
гледа в негово отсъствие.
Бургаският окръжен съд, след поотделната и съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразно становищата на страните, намира
следното:
Република Австрия е държава - членка на Европейския съюз. Като
такава се явява издаваща държава по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби на ЗПИИРКОРНФС.
Засегнатото лице С. К. Т. е *** гражданин, роден на *** г., ЕГН:
**********, с регистрирани постоянен адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. *, вх. *,
ет. *, ап. * и настоящ адрес: гр. *, ул. „*“ № *.
От данните, съдържащи се в удостоверението, се установява, че на
20.12.2021 г. спрямо С. Т. е постановено Решение №
BHHF/622210069318/2021 от несъдебен орган в издаващата държава –
Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Furstenfeld, Република Австрия, с което спрямо
същия е наложена финансова санкция - осъждане за заплащане на парична
сума в размер на 90,00 евро. Санкцията е за деяние, реализирано на
територията на издаващата държава – Република Австрия, квалифицирано
като административно нарушение по § 20 Abs. 2 от StVO (Правилник за движение);
§ 99 Abs. 3 lit.a от StVO (Правилник за движение), изразяващо се в това, че на
05.10.2021 г. в 09:48 часа, засегнатото лице С. Т., като водач на превозно средство с
регистрационен номер СВ 2513 СВ, движейки се в район Bad Waltersdorf, A2, км.
127,97, в посока на движение Виена, е превишил максимално допустимата скорост от
130 км/ч. с 15 км/ч.
От текста на удостоверението се установяват и
индивидуализиращите засегнатото лице данни – неговите имена и адрес в
България, а също датата на издаване на решението и на влизането му в сила
(съответно 20.12.2021 г. и 18.02.2022 г.), размерът на наложената санкция –
2
90.00 евро. Изрично е посочено, че производството спрямо засегнатото лице е
било писмено и на санкционираното лице е била предоставена възможност да
се защити, като е уведомено, съгласно законодателството на издаващата
държава лично или чрез упълномощен представител относно правото и
сроковете за обжалване.
Удостоверението е издадено за физическо лице, извършило
административно нарушение на територията на издаващата държава. Съдът
констатира, че удостоверението съдържа данни за издаващия орган, такива за
извършеното административно нарушение, обстоятелствата, при които е
извършено, паричната сума, която е наложена на засегнатото лице за
извършеното деяние, както и за обстоятелството, че решението е влязло в
сила на 18.02.2022 г. Изпълнено е и изискването за изпращане от страна на
издаващата държава на самото решение, с което е наложена подлежащата на
изпълнение финансова санкция. Съдът констатира наличие на съответствие
между решението за налагане на финансова санкция и удостоверението по
член 4, издадено от компетентния орган на издаващата държава.
При така установените факти настоящият съдебен състав установява
наличието на законови предпоставки и липса на нарочни пречки за
признаване на решението за наложена финансова санкция.
На първо място, желаното за признаване решение е издадено от
несъдебен орган в издаващата държава въз основа на наказуемо деяние
(правонарушение) по нейния национален закон.
Видно от удостоверението, в същото е изрично отбелязано, че
описаното в него деяние, попада в списъка от деяния, изброени в чл. 5, § 1 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции, а именно като „поведение, което нарушава разпоредбите за
движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за
времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите
относно опасни товари”. Предвид на това и съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 от
ЗПИИРКОРНФС, в случая не следва да се извършва проверка от настоящия
съд за двойна наказуемост на деянието, като условие за признаване и
изпълнение на решението.
На следващо място, засегнатото лице С. Т. има местоживеене на
3
територията на Република България. Настоящият съдебен състав е изискал и
приел като писмено доказателство справка от НБД „Население“, от която се
установява, че Т. има регистрирани постоянен и настоящ адрес на
територията на Република България, а именно в гр. Бургас. Предвид на това
съдът прие, че в случая е изпълнено и заложеното в чл. 30, ал. 3 от
ЗПИИРКОРНФС като необходимо условие за признаване от страна на
българския съд на решението за налагане на финансова санкция, тъй като
декларирането на настоящ адрес в Република България по същество означава,
че това лице пребивава именно на територията на нашата страна, а съгласно
текста на чл. 94, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, настоящ адрес е
адресът, на който лицето живее.
Горните две обстоятелства сочат липсата на задължителна пречка за
признаване на решението.
Не е налице и някое от факултативните основания за отказ, визирани
в чл. 35 от закона. Удостоверението съдържа предвидените в закона и в
Рамково решение 2005/214/ПВР реквизити. Лицето не е санкционирано за
същото деяние в друга държава. Видно от констатираното време на
извършване на деянието - 05.10.2021 г., влизането в сила на решението –
18.02.2022 г. и вида на наложеното наказание - глоба, се налага извод, че
предвидената по българското законодателство три годишна абсолютна
давност за изпълнение на административно наказание глоба по чл. 82, ал. 3,
вр. ал. 1, б. „а“ от ЗАНН не е изтекла. Същевременно, за да може да бъде
приложено основанието за отказ по чл. 35, т. 3 от ЗПИИРКОРНФС, освен
констатация за изтекла давност по българското законодателство, следва да е
налице кумулативното условие решението да се отнася за деяние подсъдно на
български съд, а процесното деяние не е подсъдно на българския съд, тъй като
не се засягат интереси на българската държава по смисъла на чл. 4 от ЗАНН.
Българският гражданин няма имунитет или привилегии, определящи като
недопустимо изпълнението на решението. Деянието е извършено на
територията на чуждата държава, респективно не е налице някоя от
хипотезите на чл. 35, т. 5 от закона, а санкцията, която се претендира да бъде
приета не е по-малка от 70 евро. Не е налице и факултативното основание за
отказ по чл. 35, т. 7 от ЗПИИРКОРНФС. Деянието, за което засегнатото лице
е санкционирано от компетентния несъдебен орган на Република Австрия,
представлява административно нарушение и по българското законодателство.
4
Засегнатото лице С. Т. е физическо лице, което е пълнолетно според
българското законодателство, и което носи наказателна и административно
наказателна отговорност.
Според чл. 35, т. 9 от ЗПИИРКОРНФС основание за отказ да се
признае решението за налагане на финансова санкция е налице, когато
съгласно удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета, в случай на писмено производство и в съответствие със
законодателството на издаващата държава, засегнатото лице не е било
уведомено лично или чрез упълномощен представител за правото си и срока
за обжалване на решението. От приложеното по делото удостоверение е
видно, че на българския гражданин С. Т. е наложено наказание при писмено
проведена процедура и при стриктно спазване на изискванията на
законодателството на Република Австрия за уведомяването му, включително
за правото си да обжалва решението, както и за сроковете за това. В този
смисъл е надлежно отбелязана информация в представеното удостоверение, а
именно, че решението е било връчено лично на лицето на 03.02.2022 г. и то е
било изрично уведомено за правото на повторно разглеждане или обжалване,
в което има право да участва и което позволява делото да се преразгледа по
същество, включително и с оглед на нови доказателства, и което може да
доведе до отмяна на първоначалното решение, като лицето не е поискало
повторно разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок. В
потвърждение на това обстоятелство е приложено и копие на обратна
разписка, удостоверяваща, че решението е било връчено лично на засегнатото
лице на 03.02.2022 г. Това е напълно достатъчно, за да се приеме, че отсъства
основанието по чл. 35, т. 9 от ЗПИИРКОРНФС за постановяване на отказ да
се изпълни решението на чуждия съдебен орган. При изрично отбелязване в
удостоверението, че производството е било писмено и при липса на данни за
проведен съдебен процес, в който да е възможно явяването на лицето,
изискванията на чл. 35, т. 10 и 11 от ЗПИИРКОРНФС са неприложими в
настоящия случай.
За съдебния орган на изпълняващата държава не съществуват
легитимни причини да се съмнява във верността на отразеното в
удостоверението от чуждия несъдебен орган, доколкото взаимното доверие
между компетентните органи на държавите членки на ЕС е в основата на
5
сътрудничеството по наказателни дела и в частност на прилагането на
практика на принципа за взаимно признаване на финансови санкции между
държавите. Въз основа на редовното удостоверяване на обстоятелството за
писмено проведено производство и уведомяването за него, и възможността и
сроковете за атакуването му според съответния национален закон, следва да
се приеме, че на санкционирания С. Т. надлежно е била предоставена
възможност за атакуване на решението, упражняването на които права е
зависело изцяло от неговата воля. В този смисъл и след като в
удостоверението е изрично посочено, че решението е влязло в сила, тоест
лицето не е обжалвало решението в предвидения срок, гаранциите, свързани с
правото му на защита са били спазени, респективно не е налице основание за
отказ от признаване и изпълнение.
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав
намира, че са налице всички изискуеми се предпоставки за признаване на
решението и за незабавното му изпращане на изпълнителния орган –
Националната агенция за приходите (НАП). С оглед разпоредбата на чл. 32,
ал. 1, вр. чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС, съдът определи равностойността на
дължимата парична сума – 90.00 евро в български левове по курса на
Българска народна банка за деня на постановяване на решението за налагане
на финансова санкция в издаващата държава, която в случая възлиза на
176,02 /сто седемдесет и шест лева и две стотинки/ лева.
По делото няма представени доказателства за пълно или частично
изпълнение, извършено във връзка с решението за налагане на финансова
санкция, чието признаване и изпълнение се иска, поради което съдът не
следва да извършва приспадане по реда на чл. 33, вр. с чл. 17 от
ЗПИИРКОРНФС.
По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16,
ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, Окръжен съд – гр. Бургас
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № BHHF/622210069318/2021, постановено на
20.12.2021 г. от несъдебен орган в издаващата държава –
Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Furstenfeld, Република Австрия, влязло в сила
на 18.02.2022 г., с което на ***гражданин С. К. Т., роден на *** г., с адрес: гр.
6
***, ж.к. „***“, бл.*, вх. *, ет. *, ап. *, е наложена финансова санкция в
размер на 90,00 евро, за деяние, квалифицирано като административно нарушение
по § 20 Abs. 2 от StVO (Правилник за движение); § 99 Abs. 3 lit.a от StVO
(Правилник за движение), изразяващо се в това, че на 05.10.2021 г. в 09:48 часа,
засегнатото лице С. Т., като водач на превозно средство с регистрационен номер СВ
2513 СВ, движейки се в район Bad Waltersdorf, A2, км. 127,97, в посока на движение
Виена, е превишил максимално допустимата скорост от 130 км/ч. с 15 км/ч., с
равностойност в български левове по курса на БНБ – 176,02 /сто седемдесет и шест
лева и две стотинки/ лева и ИЗПРАЩА същото на Националната агенция за
приходите.
Да се уведоми компетентният орган на издаващата държава за решението на
съда, както и копие на уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието
на Република България.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – гр. Бургас в 7-
дневен срок от узнаването за постановяването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7