РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. гр. Хасково, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Елена П. Стефанова
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20215640101026 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „Балкам Груп“ ООД, ЕИК
********* против „Надежда“ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 вр. чл.183, ал.1 ЗЗД. За претендираните суми е издадена заповед № 260066 от
21.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
123 по описа за 2021г. на РС Хасково.
Ищецът твърди, че на 10.08.2020г. доставил на ответника стока на стойност 3580.00
лв., подробно описана във Фактура № **********/03.11.2020г., а на 12.08.2020г. - стока на
стойност 8 401.25 лв., подробно описана във Фактура № **********/03.11.2020г. За всяка
една от доставките ответникът подписал приемо - предавателен протокол, удостоверяващ
получаването на стоката. За всяка доставка, между страните били сключени отделни устни
договори за покупко - продажба, по силата на които ищецът се задължил да достави и
прехвърли собствеността на стоките, подробно описани в процесните фактури срещу
продажна цена, посочена в самите фактури, а ответникът се задължил да заплати цената на
доставената стока. Доставката на стоките, според ищеца, бил за негова сметка, като всяка
една от тях била извършена на договорена между страните дата. Договорът за доставка на
стоките, подробно описани във Фактура № **********/03.11.2020г. бил сключен на
10.08.2020г., а този по Фактура № **********/03.11.2020г. – на 12.08.2020 г. Във всяка
фактура била посочена дата на плащане. Към датата на подаване на заявлението до съда,
ответникът не бил заплатил на ищеца никаква част от доставените стоки. Така, ищецът
1
твърди, че дружеството – ответник му дължи сумата от 11 981.25 лв., от която 3 589.00 лв.
по Фактура № **********/03.11.2020 г. и 8 401.25 лв. по Фактура №
**********/03.11.2020г. Ищецът заявява, че е поканил ответника да заплати цената на
доставените стоки с покана - уведомление, връчена от ЧСИ С. П. с peг. № *** на КЧСИ.
Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да бъде
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 11 981.25 лв. от която
3589.00 лв. по Фактура № **********/03.11.2020г. и 8 401.25 лв. по Фактура№
**********/03.11.2020г.
Ответникът счита предявените искове за допустими, но за неоснователни. Оспорва
фактическите твърдения на ищеца като излага насрещно такова, че въпреки наличието на
търговски взаимоотношения с ответника в периоди и дати преди посочените в приложените
от ищеца фактури и протоколи, към настоящия момент финансовите им отношения били
напълно уредени. По отношение на вменените им за плащане суми, ответникът категорично
заявява, че не ги дължи на ищеца, твърди още, че не е получил и описаните от ищеца стоки.
Ответникът намира, че представените протоколи от 10.08.2020г. и от 12.08.2020г. били
непълни и не ясни. И в двата протокола било посочено само личното име на получателя,
което било нечетливо изписано и субектът, който стоял зад него не можел да бъде
индивидуализиран. Не било упоменато качеството на лицето, приело услугата от страна на
ответника. Твърди се, че поставеният подпис срещу приел стоката не бил на управителя на
дружеството - ответник. В единия от протоколите – този от 10.08.2020г. липсвал подпис на
лицето, предало стоката, както и каквито и да било данни за същото, а в протокола от
12.08.2020г. с просто око било видно, че подписът, поставен от лицето, предало стоката бил
абсолютно идентичен с този на лицето, приело стоката. Така, според ответника, ищецът с
цел да мотивира тезата си, е представил неавтентични и неверни частни документи, като
материализираните в тях изявления, нито изхождали от представители на дружеството
ответник, нито отговаряли на действителното фактическо положение в конкретния случай.
Същото се отнасяло и за приложените към протоколите фактури. Фактурата била частен
свидетелстващ документ и при липсата на подпис за получател от лице, което било
отговорно да оформи съответната стопанска операция, тя не представлявала годно
доказателство за извършени фактически действия по получаването и приемането на стоките,
нито пък била доказателство за някаква облигационна обвързаност между страните по
силата на неформални договори за търговски продажби. Ответникът твърди, че след като не
е получавал от ищеца въпросната стока, то явно било, че същият напълно неоснователно и
необосновано претендирал исковата сума от него. Предвид изложеното се иска от съда да
постанови решение, с което да се отхвърлят предявените искове и да се присъдят на
ответника направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител в лицето на адв. Д.
Ц. – САК, счита предявените искове за основателни и доказани като в писмени бележки
излага конкретни правни и фактически доводи за това. Претендира разноски по настоящото
и по заповедното производство, за което представя списък по чл.80 ГПК.
2
Ответникът, чрез пълномощника си адв. К. С. – АК Хасково, в съдебно заседание
поддържа неоснователност на предявените искове като излага подробни съображения, вкл. и
в депозирани писмени бележки. Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80
ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното по делото ч.гр.д. № 123/2021г. по описа на Районен съд-Хасково се
установява, че ищецът „Балкам груп“ ООД, ЕИК ********* е подал заявление с вх. рег. №
261116 от 20.01.2021г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
ответника „Надежда" ЕООД, ЕИК *********, за сумата от 11 981,25 лева за главница – цена
за доставени и незаплатени стоки по фактури № ********** от 03.11.2020 г. и №
********** от 03.11.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.1.2021 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 239,63 лева за платена държавна такса и
780,00 лева за адвокатско възнаграждение, разноски по делото. За посочените суми е била
издадена Заповед за изпълнение № 260066 / 21.01.2021г. по ч.гр.д. № 123/2021г. по описа на
Районен съд Хасково. В едномесечния срок от връчване на заповедта, е постъпило
възражение от длъжника. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил против
ответника настоящия иск за установяване на вземанията, предмет на заповедта.
По делото са представени вкл. и в оригинал фактура № ********** от 03.11.2020 г.
на стойност 3580,00 лв с ДДС и фактура № ********** от 03.11.2020 г. на стойност 8401,25
лв с ДДС, с посочен доставчик „Балкам груп“ ООД и получател „Надежда" ЕООД съответно
за доставка на кафе. И в двете като дата на възникване на данъчното събитие е посочена
датата на издаването на съответната фактура – 03.11.2020г. Във връзка с тези фактури са
представени и Приемо-предавателен протокол от 10.08.2020г. и Приемо-предавателен
протокол от 12.08.2020г.
Освен това, видно от Покана – уведомление изх. № 5343/07.12.2020 г. от „Балкам
Груп“ ООД до „Надежда“ ЕООД чрез Съдебен изпълнител с рег. № *** С. П. е, че ищецът е
уведомил ответника, че не е извършил заплащане по доставени стоки, получени с приемо-
предавателни протоколи от 12.08.2020г. и издадена фактура към него на стойност 8401,25
лв. и от 10.08.2020г. и издадена фактура към него на стойност 3580 лв., което изявление
съобразно представените Разписка 17.12.2020 г. за връчена покана на „Надежда“ ЕООД;
Покана – уведомление изх. № 17462/15.12.2020 г. до „Надежда“ ЕООД от Съдебен
изпълнител С. П.; Приложение № 33 към чл. 4, т. 2 – Уведомление до Управителя на
„Надежда“ ЕООД като длъжник, оформено на 17.12.2020 г.; Писмо изх. № 17962/23.12.2020
г. до „Балкам Груп“ ООД от Съдебен изпълнител С. П.; Копие на пощенски плик R PS 6300
0154I8 Q с дата на пощенското клеймо 03.11.2020 г. и посочване че пратката е непотърсена,
е било връчено от ЧСИ по реда на чл.47 ГПК чрез залепяне на уведомление.
По искане на ищеца се приеха като писмени доказателства още оригинали на фактура
№ **********/01.10.2020г.; фактура № **********/05.10.2020г.; фактура №
3
**********/06.10.2020г.; фактура № **********/09.10.2020г.; фактура №
**********/12.10.2020г.; фактура № **********/14.10.2020г.; фактура №
**********/14.10.2020г.; фактура № **********/15.10.2020г.; фактура №
**********/19.10.2020г.; фактура № **********/22.10.2020г.; фактура №
**********/23.10.2020г.; фактура № **********/26.10.2020г., ведно с фискален бон;
фактура № **********/30.10.2020г., ведно с фискален бон – всички с посочен доставчик
„Балкам груп“ ООД и получател „Надежда“ ЕООД.
По делото, по искане на ищеца, се събраха и гласни доказателства посредством
разпита на свидетеля Т. Д. М. – служител в ищцовото дружество, която сочи, че във връзка с
отношенията между двете дружества по доставка на насипно кафе, стоката от ищеца на
ответника се предавала от лице на име П. К., който работел като търговски представител в
„Балкам груп“ООД като той разнасял стоката по клиенти и той доставял стоката, а също
така той изготвял приемо-предавателните протоколи за доставка на стоката. За процесните
задължения заявява, че той представил приемо-предавателните протоколи, за да изготви
фактури по дадената стока.
От представените по делото удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на П. С. К.
с изх.№ ГРАОН18-153 от 29.12.2021г., издадено от Община Хасково и удостоверение за
съпруг/а и родствени връзки на Р. П. К. с изх.№ ГРАОН18-152 от 29.12.2021г., издадено от
Община Хасково, се установява, че двамата се намират в роднинска връзка помежду си като
Р. П. К., едноличен собственик на капитала на ответното дружество и негов управител
съобразно приложените и неоспорени от страните Декларация по чл. 13, ал. 4 от Закона за
Търговския Регистър, подписана от Р. П. К. и Учредителен протокол от 01.06.2021г.,
подписан от Р. П. К. с нотариална заверка на подписите и съдържанието от 01.06.2021 г. при
Нотариус рег. № *** на НК Х. К., е брат на бащата на П. С. К., тоест негов чичо.
Видно от представения Трудов договор № 670 от 22.12.2014г., сключен между
ищцовото дружество и П. С. К. е че същият е бил назначен на длъжност „продавач –
консултант“ като е отбелязано, че е постъпил на работа на 05.01.2015г.
За цялостното изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което възприема изцяло като компетентно и
обективно изготвено. От заключението е видно, че при ответника процесните две фактури
не били осчетоводени, не били отразени в дневниците за покупки и съответно не бил
ползван данъчен кредит по тях. При ищеца те били осчетоводени, отразени в дневниците за
продажби и справките по ЗДДС и съответно бил платен дължимия ДДС по тях. В устния си
доклад в съдебно заседание вещото лице посочва, че е установило, че има още две фактури,
които са платени - фактура № **********/26.10.2020 г. и фактура № **********/30.10.2020
г., но не са осчетоводени от страна на ответното дружество.
По делото се представи като доказателство и Писмо с изх. № ВХК-4329/18.10.2021г.
на НАП-ТП Пловдив, Офис Хасково, видно от което е, че ответникът „Надежда“ЕООД към
14.10.2021г. няма данни да е включил процесните две фактури (фактура № ********** от
4
03.11.2020 г. на стойност 3580,00 лв. с ДДС и фактура № ********** от 03.11.2020 г. на
стойност 8401,25 лв. с ДДС) в Дневника си за покупки, но според чл.124, ал.4 ЗДДС, към
датата на изготвяне на справката срокът за отразяването им не е изтекъл.
Тъй като в срока за отговор на искова молба е направено оспорване на
автентичността на Приемо-предавателен протокол от 10.08.2020г. и Приемо-предавателен
протокол от 12.08.2020г., носещи подписа на законния представител на ответното
дружество. В тази връзка са дадени указания на ищеца да представи оригиналите им и да
заяви дали ще се ползва от тези доказателства. В предоставения от съда срок ищецът е
изпълнил указанията, като е представил оригиналите на оспорените писмени доказателства
и е заявил изрично желанието си да се ползва от тях. Освен тях е представил и оригинали на
Фактура/копие №**********/01.10.2020 г. на обща стойност 1227,06 лв.; Фактура/копие
№**********/05.10.2020 г. на обща стойност 8586,76 лв.; Фактура/копие №**********/06.10.2020
г. на обща стойност 1740 лв.; Фактура/копие №**********/09.10.2020 г. на обща стойност 9416,14
лв.; Фактура/копие №**********/12.10.2020 г. на обща стойност 2562,50 лв.; Фактура/копие
№**********/14.10.2020 г. на обща стойност 1201,78 лв.; Фактура/копие №**********/14.10.2020
г. на обща стойност 6000 лв.; Фактура/копие №**********/15.10.2020 г. на обща стойност 6822,06
лв.; Фактура/копие №**********/19.10.2020 г. на обща стойност 6602 лв.; Фактура/копие
№**********/22.10.2020 г. на обща стойност 6971,51 лв.; Фактура/копие №
**********/23.10.2020г. на обща стойност 9540,05 лв. В съдебно заседание, провело се на
01.12.2021г., съдът е открил производство по чл. 193 от ГПК, като е разпределил тежестта на
доказване. Назначил е и изслушал заключение по съдебно-почеркова експертиза, което
следва да се кредитира изцяло като компетентно, обективно, обосновано и неоспорено от
страните и от което се установява, че Р. П. К. не е изпълнил подписите за получател и приел
в гореописаните фактури, вкл. и в процесните два Приемо-предавателни протокола от
10.08.2020г. и от 12.08.2020г., но според вещото лице всички подписи са положени от един
и същ изпълнител.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно
основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл.183, ал.1 ЗЗД, които са
процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител, по образувано заповедно
производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за своевременно
депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение
относно процесните вземания.
Разгледани по същество, исковете са неоснователни, поради следните съображения:
Няма спор по делото, че между страните са съществували търговски отношения през
процесния период през 2020г. по договори за доставка на стоки на ищеца (насипно кафе).
Фактът за наличие на търговски взаимоотношения между страните през този период се
установява от представените по делото писмени доказателства (фактури и касови бонове) и
от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, а и не се
5
оспорва от ответника. Ответникът оспорва единствено обстоятелството, че е получил
доставка по процесните две фактури – фактура № ********** от 03.11.2020 г. на стойност
3580,00 лв с ДДС и фактура № ********** от 03.11.2020 г. на стойност 8401,25 лв. с ДДС, и
двете неподписани от представител на ответното дружество. Доводът на ищеца, че тъй като
както тези две фактури, така и други две - фактура № **********/26.10.2020 г. и фактура №
**********/30.10.2020 г., не са включени в дневниците за продажби при ответника, но за
заплатени на ищеца и оттам, че това обстоятелство следвало да се преценя като
доказателство за извършената доставка, не може да бъде споделен. Безспорно е, че
договорите за продажба между търговци, за наличието на които се навеждат твърдения от
ищеца, имат неформален и консенсуален характер и за сключването им не е необходима
писмена форма за действителност. Достатъчно е да се постигне съгласие между страните, за
което обаче в настоящия случай не са ангажирани убедителни доказателства. Представените
две процесни фактури не са подписани, а при липсата на подпис за получател от лице, което
е отговорно да оформи съответната стопанска операция, те не могат да бъдат годни
доказателства за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките,
респ. за приемане на извършената работа, нито пък доказателство за облигационна
обвързаност между страните. В този смисъл са Решение № 62 от 25.06.2009 г. по т. д. №
546/2008 г. на ВКС, II т. о. и Решение № 96 от 26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г. на ВКС, I
т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК и имащи характер на задължителна съдебна
практика съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г.
на ВКС, ОСГТК. От друга страна, с оглед установената от вещото лице Е.Д. липса на
отразяване на фактурите в счетоводството на ответното дружество, съотв. и в дневниците за
покупко-продажбите и справките по ДДС и неползването на данъчен кредит по тях, те не
могат докажат съществуването на спорните вземания.
Действително, съгласно чл. 55, ал. 1 ТЗ, редовно водените търговски книги и
записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване
на търговски сделки. Доказателствената сила на счетоводните книги е производна и това
следва както от разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ТЗ, така и от тази на чл. 182 ГПК.
По отношение преценката на съда за тяхната редовност следва да се кредитира
заключението на вещото лице и устният му доклад в съдебно заседание. То посочва
единствено, че в счетоводството на ответника са включени освен спорните, още две
фактури, по които е извършено плащане на ищеца - фактура № **********/26.10.2020 г. и
фактура № **********/30.10.2020 г. Съгласно чл.124, ал.4 ЗДДС, регистрираното лице е
длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно
до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не
по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1. Регистрираното лице е длъжно да
отрази информацията от регистъра по чл. 123, ал. 6 в дневника за покупки за данъчния
период, през който тази информация или промените в нея са отразени в този регистър, като
съдържанието на информацията и начинът на нейното отразяване се определят с правилника
за прилагане на закона и тъй като този период към момента на изготвянето на експертизата
6
не е изтекъл, не би могло да се приеме, че счетоводството на ответника е било водено
неправилно, а това на ищеца е било редовно, за да се придаде на записванията му в
счетоводните книги, характер на доказателство за наличие на търговска сделка между тях.
Представените по делото приемо-предавателни протоколи от 10.08.2020г. и от
12.08.2020г. съдържат известни данни за количеството на стоката, респ. на нейната цена,
които съответстват на отразеното в гореописаните фактури - фактура № ********** от
03.11.2020 г. на стойност 3580,00 лв. с ДДС и фактура № ********** от 03.11.2020 г. на
стойност 8401,25 лв. с ДДС, но тяхната автентичност е оспорена своевременно от ответника
с отговора му на исковата молба, респ. е открито нарочно производство по чл.193 ГПК.
Доказването по несъмнен начин чрез съдебно-почерковата експертиза на факта, че
протоколите не са подписани от лицето, сочено за техен издател и представляващ ответното
дружество, води до извод, че ищецът не е доставил на ответника стоки по посочената
фактура. Обстоятелството, че както процесните приемо-предавателни протоколи, така и
други фактури между същите страни са подписани от едно и също лице и наличните
доказателства, изводими и от събраните както писмени, така и гласни доказателства, че това
лице – служител в ищцовото дружество и законния представител на ответното са роднини,
са само индиция за извършената доставка. Следователно, в случая би могло най-много да се
приеме, че е налице евентуална вероятност за това обстоятелство, но вероятността дори и в
най-голяма степен не означава пълно установяване, което препятства възможността съдът да
приеме за доказани тези релевантните факти, по аргумент на чл.154, ал.1 ГПК.
Освен това, по делото липсват данни за надлежно упълномощаване на лицето П. С. К.
да е действал от името на ответното търговското дружество при получаване и/или
предаването на стоката. В случая не може да се приложи презумпцията по чл. 301 ТЗ,
съгласно която когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се
смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след
узнаването. Относим за спора би бил моментът на представянето/получаването/ на
фактурите и/или протоколите или доставянето на стоката на купувача. По делото липсват
годни писмени или гласни доказателства за уведомяване на ответното дружество, респ. на
неговия законен представител, или надлежен пълномощник, за сключени от негово име
договори за продажба. Поканата – уведомление изх. № 17462/15.12.2020 г. до ответника от
частен съдебен изпълнител С. П., според Писмо изх. № 17962/23.12.2020 г. до ищеца, видно
и от копието на пощенски плик R PS 6300 0154I8 Q с дата на пощенското клеймо 03.11.2020
г. с посочване че пратката е непотърсена, е било връчено от ЧСИ по реда на чл.47 ГПК чрез
залепяне на уведомление. Затова за момент на узнаване по смисъла на чл. 301 ТЗ би
следвало да се приеме моментът на получаване на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК №
260066 от 21.01.2021г., постановена по ч.гр. д. № 123/2021г. по описа на РС Хасково, а
именно 19.03.2021г.
При това положение не може да се приеме, че в настоящото производство ищецът е
установил при условията на главно и пълно доказване обстоятелствата, на които се основава
претенцията му за съществуването на спорните вземания и които съответно обуславят
7
нейната основателност. По така изложените съображения предявеният иск следва да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Предвид изхода по спора обаче, на ищеца не се следват такива.
Ответникът също претендира разноски като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК единствено на
същия следва да се присъдят разноски, а именно сумата от общо 930,00 лева, от които 830,00
лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение и 100,00 лева за съдебно-
почеркова експертиза.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Балкам груп“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Сливница“ № 9, съдебен адрес:
****************************** – адв.Д. П. Ц. – САК, срещу „Надежда" ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул.“Св. Св. Кирил и Методий“ №
82, вх. Б, ет. 2, ап. 14, съдебен адрес: ****************** – адв. К. С. – АК Хасково, искове
с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл.183, ал.1 ЗЗД,
за установяване по отношение на „Надежда“ЕООД, ЕИК *********, че дължи на „Балкам
Груп“ ООД, ЕИК *********, сумата от 11 981,25 лева за главница – цена за доставени и
незаплатени стоки по фактури № ********** от 03.11.2020 г. и № ********** от 03.11.2020
г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.01.2021 г. до окончателното й
изплащане, както и направените в производството по ч. гр. д. № 123/2021 г. по описа на РС-
Хасково разноски, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК № 260066 / 21.01.2021г. по ч.гр.д. № 123/2021г. по описа на Районен съд
Хасково.
ОСЪЖДА „Балкам груп“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Сливница“ № 9, съдебен адрес: ****************************** – адв.Д. П.
Ц. – САК, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „Надежда" ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул.“Св. Св. Кирил и Методий“ № 82, вх. Б, ет.
2, ап. 14, съдебен адрес: ****************** – адв. К. С. – АК Хасково, сумата от 930,00
лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ несе чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
9