Р E Ш Е
Н И Е
гр. С.,……………..2014г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито
съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и четирина десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря Е.К.
като
разгледа
докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. №5167 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе
предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл.345,ал.1 ТЗ, чл.92 ЗЗД , чл. 86 ЗЗД от Е.В.Б.Л. ООД ЕИК ********* срещу ЕТ В. – П.П.
ЕИК ********.
ИЩЕЦЪТ твърди, че на 28.12.2004г. е сключил с ответника договор за Л.,
по силата на който той като Л.одател е предоставил на ответникът, като Л.ополучател шинцова машина, която по негово
възлагане е придобил от трето лице и му
я е предал на 10.06.2005г.. За Л.ополучателя е възникнало задължение да заплаща
Л.овите вноски и останалите суми дължими съобразно договорът за Л.,
погасителния план и общите условия към него. Твърди, че ответникът не е
изпълнил задълженията си за погасяване на Л.овите вноски и други парични
задължения, поради което на същия са начислени наказателни лихви. Общият размер
на задълженията на ответникът по договорът за Л. към 22.11.2011г. възлизат в
размер на 47 247.20 евро, с левова равностойност от 92 407.49 лв.
Вземанията са обезпечени със запис на заповед от 10.06.2005г., издаден от
ответникът и авалиран от П.П. за сумата от 45 558 евро., платими на дата
01.08.2006г.. Оспорва твърдението, че вземането е погасено по давност, тъй като
ответникът изрично го е признал в нотариална покана, получена от ищецът на
18.04.2012г.. Поради липса на доброволно изпълнение на задължението ищецът моли
ответникът да бъде осъден да му заплати следните дължими суми : сумата от
34 899.82 евро / 68 258.11 лв./, представляваща просрочена главница
за периодът от 01.12.2008г. до 25.06.2012г., сумата от 12 255.35 евро неустойка
за забава да периодът 01.12.2009г. до 25.06.2012г., както й 92.03 евро, разходи
по договора, в едно със законната лихва и разноските за съдебното производство.
ОТВЕТНИКЪТ
оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че вземането за месечните вноски
за периодът 01.11.2008г. до 01.07.2009г. е погасено по давност на
осн.чл.116,б.В от ЗЗД, доколкото се касае за месечни Л.оВ.вноски, с характер на
наемна цена и периодични плащания. Моли исковете да се отхвърлят изцяло, тъй
като са налице предпоставките на чл.306 от ТЗ – непреодолима сила - финансово
икономическа световна криза довела до невъзможност за упражняване на търговска
дейност от страна на ответникът и до погасяване на задълженията си по договорът
за Л.. Цялата търговска дейност на ответникът е съсредоточена в сферата на
строителството. Имено строителния бранш в България е бил най – тежко засегнат
от от световната икономическа криза. Като резултат от нея се е получило силно
намаляване на приходите от извършваната строителна дейност, което е отразено и
във финансовите отчети. До 2009г. приходите са били значителни, като през
2009г. се забелязва рязък спад. За
периодът 2009г.-2011г. намаляването е с 50 %. Ищецът е бил уведомен от
ответникът за това обстоятелство.
СГС, като взе в предвид становищата на
двете страни и събраните по делото доказателства намира, за установено
следното:
Между
страните няма спор, а и от представения по делото договор за финансов Л. № С – VDRA – 4 - 003 сключени
между страните на 28.12.2004г.,
с който ищецът е поел задължение да достаВ.на ответникът и предаде за
ползване следната движими вещ : „ШАНЦОВА МАШИНА С ЦПУ TRUMATIC
2000“ чиито характеристики са подробно описани в приложение А
към договора. Срокът на договорът за Л. е 48 месеца или това са 4 ри години,
като изрично е уговорено, че с изтичане на срокът на Л.а Л.ополучателят
придобива собствеността. Цената и плащанията са договорени както следва :
покупна цена – 188 000 евро, такса за сключване на договора – 2 820
евро, първоначална вноска – 37 600 евро, Л.ова вноска – 3 796.50
евро. Договорен лихвен процент – 9.75 % годишно, както и 14.75 % годишно лихва
за забава. Общата дължима стойност е 219 832 евро. Подписан е анекс от
28.12.2004г., в който е посочено, че Л.одателят е поел задължение в тридневен
срок от погасяване на всяка Л.ова вноска да връща на Л.ополучателят подписаният
от него запис на заповед за съответната вноска. Представен е запис на заповед
за сумата от 45 558 евро издаден от ответникът едноличен търговец и
авалиран от физическото лице П.П. . Сумата е била платима на 01.08.2006г.
Видно
от общите условия, неразделна част от договорът за Л. плащанията се извършват в лева – т.3.5.1 от Общите условия.
Представен
е и приемо-предавателен протокол, от който е видно, че шанцовата машина е
предадена на ответникът на дата 10.06.2005г.
Към
исковата молба ищецът е представил и извлечение от счетоводната сметка на
ответникът, водена при ищецът за този договор и от същата е видно, че ищецът
води като просрочени и неплатени
От
приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза, неоспорена от страните се
установява, че ищецът като Л.одател е издавал по-отделно фактури за главницата
и за лихвата. От таблицата на погасените фактури за главницата към 16.07.2012г.
се установява, че е платена общо сума за главницата в размер на 386 772.99
лв., като последното плащане е в размер на 3 435 лв. на дата 1.12.2008г.
по фактура ********** от 5.11.2008г.. От заключението се установява, че
ответникът е погасил фактури за възнаградителна лихва към 16.07.2012г. /дата на
предявяване на иска/ общо в размер на 70 018.94 лева, като последното
плащане е в размер на 76.45 лева на дата 1.07.2009г. по фактура № ********** от
09.06.2009г. Предвид забава на някои от плащанията ответникът е извършвал
плащания на начислени му неустойки за забава в размер на 11 259.17 лева по
общо 20 издадени му фактури. Видно от заключението ответникът е платил на
01.01.2005г. първоначалната вноска в размер на 94 865.58 лева, както и
след този момент е заплащал Л.ови вноски през м.02.2005г. и редовно от 01.11.2005г. От заключението е
видно, че ищецът води като непогасени пред себе си осем броя фактури – първата
от 5.11.2008г., а последната от 09.06.2009г. в размер на общо 68 258.12
лева, както и тридесет броя издадени фактури за неизплатени неустойки общо в
размер на 25 073.41 лв., последната към 14.08.2012г.Останалите
осчетоводени разходи вкл.180 лв. ОП и за такса и процесуално представителство
по делото.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Между
страните е сключен договор за финансов Л. на движима вещ – машина, която е
закупена по възлагане на ответникът, от ищецът, като в последствие ищецът я е
предоставил за ползване на ответникът. По своя характер, до момента на
преминаване правото на собственост върху вещта договорът за финансов Л. има
характер на договор за наем. Видно от основните договорки, ползването, срещу
заплащане на Л.ови вноски е за 48 месеца или 4 години. Първоначалната вноска и
месечната Л.ова вноска са конкретно
посочени в договорът за Л. – първата 37 600 евро или това при курс на
еврото от 1.956 е 73 545 лева. На ответникът е била фактурирана сума и той
е заплатил 94 865.59 лева по фактура № 2334 от 09.12.2004г. Тъй като няма
възражения от страна на ответникът, съдът приема, че към този момент
01.01.2005г. е заплатена първоначалната дължима сума и другите дължими плащания
и като такси и Л.ови вноски, и в последствие са извършвани прихващания, видно
от заключените на вещото лице/таблицата на стр.2/, като редовно Л.овите вноски са заплащани от
1.11.2005г., т.е. след предаване ползването на машината. Покупната цена на
машината е в размер на 188 000 евро, видно от договора за Л. и ищецът нито
твърди, нито сочи доказателства да е заплатил по-голяма сума за тази машина.
Посочено е и, че общата стойност, която ответникът следва да заплати по
договорът за Л. е 219 832 евро, която се формира от първоначалната вноска
и всички Л.ови вноски и остатъчната стойност, но остатъчна стойност не е
посочена, поради което следва да се приеме, че тя е разпределена във всички Л.ови
вноски и с плащането на цялата сума, собствеността върху Л.овата вещ преминава
без допълнителни условия върху ответникът. Левовата равностойност на цялата
дължима сума по договорът за Л. е 429 991.39 лв. при курс 1.956 лв. за
едно евро. Видно от приетото и обсъдено
по-горе заключение е установено, че до момента на спиране на погасяване на
издадените фактури – 5.11.2009г. ответникът вече има погасена главница в размер
на 386 772.99 лева и договорна лихва в размер на 70 018.94 лева.
Месечните вноски за главница и лихви е фактурирана по отделно, макар и в общите
условия това да не е предвидено, а няма представен по делото погасителен план,
от който да е видно, какво точно е договорено. Месечната погасителна вноска в
договорът за Л. е уговорена като едно цяло в размер на 3 796.50 евро или
това е 7 425.95 лева месечно при курс 1.956 лева за евро. От заключението
на вещото лице и размерът на месечните Л.ови вноски разпределени по отделно за
главница и лихви може да се направи извод, че същите са променяни от ищецът в
посока към увеличение. Общите условия дават възможност за това, но само при
изрично предвидени предпоставки – т.3.3.3 – промени в базата на изчисляване –
покупна цена и допълнителни разходи и остатъчна стойност и промени в условията
на паричния, съответно капиталовия пазар. Тогава ищецът има задължение да
преизчисли всички суми и да информира Л.ополучателят чрез актуалния погасителен
план, като той може да бъде актуализиран четири пъти в годината.Съгласно с
чл.7.3 от общите условия измененията и допълненията се извършват единствено в
писмен вид. В конкретния случай нито ищецът е мотивирал в исковата молба
промяна на размерът на месечните Л.ови вноски, обосновани с промяна в основния
им елемент – цена на вещта, разходи, нито промяна в условията на капиталовия
или паричен пазар. Наред с това липсват данни по делото промяната да е ставала
чрез актуализиран Л.ов план, който да е връчван и приеман от ответникът,
съответно изменението да е ставало в писмена форма. Едностранното увеличени,
чрез издаваните фактури, с промяна, както в главницата, така и в лихвите, не
обосновава редовно изменение на ответникът по Л.овия договор. В конкретния
случай Л.овата вноска, макар за ищецът да погасява главница – т.е. покупната
цена на машината и разходи да съдържа и възнаградителна лихва, за ответникът
има характер на наемна цена. Промяната обаче на тази наемна цена страните са
договори да става обосновано и съгласувано, в писмен вид. Липсват данни по
делото това да е правено. Макар и да няма възражение от страна на ответникът,
при така установените данни чрез приетата по делото съдебно счетоводна
експертиза, при договорена първоначално сума общо за изплащане от страна на
ответникът в размер на 219 832 евро и заплатени към 5.11.2009г. 386 772.99 лв. за
главница /1** 736.70 евро/, 70 018.94 лева възнаградителна лихва/ 35 7**
евро/ или общо 233 533.70 евро при
курс 1.956 лева за евро, което е в повече от крайната дължима по договорът за Л.
цена, съдът намира, че ищецът следва подробно да е обосновал дължимостта на
вземанията си по останалите осем фактури, тъй като той на практика е получил
цялата договорена наемна цена преди крайния срок на Л.овия договор. Извън това
остават начислените и заплатени от страна на ответникът неустойки за забава в
размер на 5 756.22 евро. Няма обосновка каква е причината на ищецът да са
му събирани в повече суми от това, което е договорено с Л.овият договор. По
тези съображения съдът намира, че претенцията на ищецът за заплащане на Л.овите
вноски общо в размер на 34 899.82
евро или 68 258.12 лева по фактури за периодът 5.11.2008г. до 09.06.2009г.
е изцяло неоснователна. Доколкото се касае и за периодични плащания, които са
предварително определени по размер, и имат характер на наемна цена, видно от
нормата на чл.345,ал.1 от ТЗ, съдът намира за основателно възражението на
ответникът за изтичане на погасителна давност. Дори и да се приеме, че са били
дължими, предвид договорения срок за ползване от 48 месеца, което Б.означавало,
че ищецът е имал правото и е могъл едностранно да увеличи дължимата наемна цена
на машината с 48 601.52 евро или 95 064 лева, то съдът намира, че
възражението за изтичане на погасителната давност за вземанията по всяка една
от тези осем фактури/№ 20000 – 17773,..18858,..19893,..20864,
..21761,..22680,…23429, ..24139 / –
първата с дата 5.11.2008г., а последната с дата 01.07.2009г. е основателно, тъй като сме изправени пред
хипотезата на чл.111,б.В от ЗЗД и е
изтекъл тригодишния период за предявяване на вземането пред съд преди подаване
на исковата молба, която е от 16.07.2012г. . Предвид на това искът за главницата
се явява изцяло неоснователна и следва да се отхвърли като такава.
Факт
е, че ответникът е издал запис на заповед на ищецът обхващаща процесната сума
за главницата, но предвид, че в исковата молба и видно от договорът ищецът е
обвързал вземането по тази ценна книга каузално, след като вземането по
договора е недължимо, съответно не може същото да се присъди и при наличие на
издаден запис на заповед.
По отношение възражението на ответникът за
наличието на предпоставките на чл.306 от ТЗ и настъпване на обективна
невъзможност за ответникът да заплаща Л.овите вноски поради затруднения в
дейността му с оглед финансовата икономическа криза, съдът намира същото за
неоснователно, тъй като намира, че ответникът не е установил по безспорен начин
една такава твърдяна като обективна предпоставка. Изслушания по делото свидетел
З. установява намаляване на дейността на ответникът от 2009г., както и че е
уведомил за това ищецът. Намаляване на дейността може да се установи и от
представените финансови отчети с отговорите, но как това се съотнася към
финансовата възможност за заплащане на договорените Л.ови вноски, по делото не
е установено.Същото може да послужи като основание съдът да приеме, че е било
налице противопостовяне от страна на
ответникът на увеличаване размерът на Л.овата вноска по договорът. Съдът намира обаче, че изводът му като цяло,
че ответникът не е установил невъзможност да заплаща Л.овите си вноски и като
цяло неоснователността на това възражение, не се отразява върху направения
по-горе извод за неоснователност на исковата претенция, предвид на правните
изводи направени от съдът по-горе.
След
като искът за главницата – месечните Л.ови вноски за осеммесечния период се
явява неоснователен, неоснователни са и претенциите за неустойки за забава в
заплащане на тези суми. Наказателната лихва, наименована от ищецът неустойка е
акцесорно вземане и е обусловена от съществуването на главното вземане. След
като същото не съществува, съответно погасено е по давност, то не се дължи и
неустойка за забава в заплащане на тези вноски. Искът за сумата от
12 255.35 евро за периодът 1.12.2008г. до 25.06.2012г. също следва да се
отхвърли изцяло като неоснователна. Не
се следват и разходите направени от ищецът за връчване на уведомителното писмо
от 92.03 евро, тъй като претенцията за вземането му е приета изцяло за
неоснователна.
При
този извод на спора на ищецът разноски не се следват, а същият следва да
заплати на ответникът направените от него разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 500 лева, видно от представеното по делото пълномощно и договор за
правна помощ.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл.345,ал.1 ТЗ и чл.92 и чл.86 от ЗЗД предявени от Е.В. Б.Л. ООД ***, съд.адрес : ул.П. № *,вх.*,ет.*,офис *
адв. С. срещу ЕТ В. – П.П. ЕИК ******** ,
гр.С., жк.Н. *,
ул.Й.Х. № ** за заплащане на сумите 34 899.82 евро Л.ови вноски за
периодът 01.12.2008г. до 01.07.2009г. , наказателни лихви – неустойка в размер
на 12 255.35 евро за периодът 01.12.2009г. до 25.06.2012г. , както и
разноски в размер на 92.03 евро изцяло като неоснователни.
ОСЪЖДА от Е.В.Б. Л. ООД ***, съд.адрес :
ул.П. № *,вх.*,ет.*,офис**
адв. С. да заплати на ЕТ В. – П.П. ЕИК ********
, гр.С., жк.Н. *, ул.Й.Х. № **, сумата от 500 лева / петстотин лева/ разноски на осн.чл.78 ГПК за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
в двуседмичен срок от съобщаването пред
САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: