О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 05.05.2021г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, ІІІ
състав, в закрито съдебно заседание на пети май през хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар и с участието
на
прокурора като разгледа
докладваното
от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 173 по описа за 2021г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искова молба на М.Г.Х.,
изтърпяващ наказание „доживотен затвор без замяна” в Затвора – Стара Загора, с
която е предявен иск с правно основание 284,ал1 от ЗИНСЗ срещу Министерство на
правосъдието – гр. София за сумата от
4000 лева, представляваща парично обезщетения за претърпени неимуществени вреди
в за периода 18.01.2002 г.до 01.06.2009 година , причинени му от осъществяване
спрямо него нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, извършено от затворническата
администрация на затвора гр. Стара Загора и иск спрямо Главна дирекция „
Изпълнение на наказанията” гр. София за сумата от 9000 лева,представляваща парично
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди за периода от 18.01.
2002 г.до 13.07.2004 г. и от 01.06.2009 г. до 17.02.2017 година, причинени му
от осъществяване спрямо него нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, извършено от затворническата администрация на затвора гр. Стара Загора
Ищецът твърди, че от 18.01.2002г. пребивава в
Затвора – Стара Загора,до 07.04.2016 гдина изтъпрява наказанието си лишаване от
свобода в затвора гр. Стара Загора при лоши битови условия , в постоянна
изолация. Времето за къпане било недостатъчно, както и престоя на
открито.Времето за тоалет било по график и недостачъно . В килията му липсвали
санитарен възел с течаща вода и тоалетна. Той изпирал и сушал дрехите си в
килията . Не можел да се храни в общата столова. Подът на килията бил покрит с
цименти плочки и не бил измазан . Не му била осигурена и метла за да поддържа
хигиена в килията си Въздухът в килията му застоял, влажен поради липса на
вентилация . В затвора не се предпремали действия за унищожаване и недопускането
в килията му на насекоми и гризачи Осветлението било лощо и слабо. Килията била с недостатъчна жилищна
площ и студена през зимния сезон. Храната била еднообразна и недостатъчна Не му били осигурявани обувки
и спални принадлежности. Релевила доводи за нарушаване на чл.3 от ЗИНСЗ и чл. 3
от ЕКПЧОС
Искът на М.Х. спрямо Министерството на правосъдието
е недопустим поради следното:
В
Европейския съд по правата на човека е било образувано дело по жалби № 15018/
11 и 61199/ 12 срещу Република България, подадени от М.Г.Х. и Людвик Славов
Толумов съгласно чл.34 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи /ЕКПЧ/. Делото е приключило с Решение от 8 юли 2014г. на
ЕСПЧ, Четвърто отделение, влязло в сила и окончателно от 08.10.2014г. Видно от
обстоятелствената част на Решението на ЕСПЧ, жалбоподателят Х. е основавал
жалбата си по чл.34 от ЕКПЧ и свързаната с нея претенция за обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 30 000 евро, на допуснато от българската
държава в лицето на нейните органи /Министерство на правосъдието, Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията”, затворническата администрация/ нарушение
на права, провъзгласени от Конвенцията – правата по чл.3 и чл.13 от ЕКПЧ.
Нарушаването на чл.3 от Конвенцията от фактическа страна е обосновано с режима
и условията на неговото задържане при изтърпяване на наложеното му наказание
„доживотен затвор без замяна”, представляващи изтезание или нечовешко и
унизително отношение, при липса на ефективно вътрешно правно средство за защита
по отношение на условията на задържането. Видно от Решението на ЕСПЧ /I. 2, §14, §15, §16, §17, §18, §19, §23 и
др./, обстоятелствата, на които се основава жалбата на Х., са свързани с
недостатъчната свободна жилищна площ в килията; със старото и негодно за ползване обзавеждане; с
липсата на системи за вентилация и отопление;
с лошите санитарно-хигиенни и битови условия, при които е бил поставен при
изпълнение на наложеното му наказание; с липсата на санитарен
възел /тоалетна и мивка с течаща вода/
в килията и ограничен /по брой и времетраене/ достъп до санитарните помещения
/тоалетна и баня/ - по определен график, утвърден от Началника на Затвора -
Стара Загора, което налагало през другото време да ползва кофа за облекчаване
на физиологичните си нужди в килията; с липсата на осигурена възможност за
работа и за участие в спортни, културни или образователни дейности и т.н.
В Решението на ЕСПЧ //I,
4, §30, §31, §32; §33; §34; §35/, Съдът е изложил фактологията по разглеждането
и произнасянето по предявените от М.Х. искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против Министерството на правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразна административна дейност свързана с режима и условията на задържането
при изтърпяваното на наказанието в Затвора – Стара Загора, по които искове е
било образувано адм. дело № 564/ 2009г. по описа на Административен съд – Стара
Загора,. Подробно са описани приетите за установени от националните съдилища факти
и констатациите им във връзка със санитарно-хигиенните и битови условия, при
които ищецът Х. е бил поставен в Затвора – гр. Стара Загора при изпълнение на
наложеното му наказание „доживотен затвор без замяна”, както и постановените от
Старозагорския административен съд и от ВАС решения - Решение № 370/
21.12.2010г. по адм. дело № 564/ 2009г. по описа на Административен съд – Стара
Загора; Решение № 179/ 08.01.2013г. по адм. дело № 5865/ 2011г. по описа на ВАС
и Решение № 38/ 05.04.2013г. по адм. дело № 17/ 2013г. по описа на
Административен съд – Стара Загора.
.
По
същество /§ 171 и сл. от Решение от 08 юли 2014г. на ЕСПЧ/, основавайки се на
общите принципи, установени в съдебната практика на съда и при прилагането на
тези принципи в случая по жалбата на Х., Европейският съд по правата на човека
е приел, че кумулативния ефект от условията на задържане /единична изолация в
постоянно заключена килия за по-голямата част от денонощието без осигурена
достатъчна възможност за занимания /упражнения/ на открито; материалните
условия, свързани с вентилацията и отоплението в килията, достъпа до тоалетна,
хигиената и т.н./ и периода на задържането /12 години за Х. към момента на
разглеждане на делото/, сочи понесени от М.Х. страдания и трудности,
превишаващо неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, излизащи
извън минималния праг на строгост, който се изисква по чл.3 от Конвенцията,
които следва да бъдат квалифицирани като нечовешко и унизително отношение. С
оглед на което ЕСПЧ е направил извод, че е налице нарушение на чл.3 от ЕКЗПЧОС.
В следствие на установеното нарушение на чл.3 от Конвенцията във връзка с режима
и условията за задържане на жалбоподателя Х., ЕСПЧ е приел /§ 248/, че г-н Х.
трябва да е понесъл неимуществени щети в резултат на нарушение на правата му по
тази разпоредба.
С оглед
на което съдът е приел, че е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията по
отношение на режима и условията на задържане на Х. и отсъждайки въз основа на
справедливостта, съобразно изискванията на чл.41 от Конвенцията, е определил на
М.Х. обезщетение за неимуществените вреди в размер на 4 000 евро плюс
всякакви данъци, които биха могли да се начислят върху тази сума по отношение
на неимуществената вреда и е отхвърлил останалата част от исковете на
жалбоподателите за справедливо удовлетворение.
В случая предмет на
разглеждане в производството по настоящото дело е предявения от М.Г.Х. иск с
правно основание 284,ал.1 от ЗИНЗС за обезщетение за претърпени неимуществени
вреди срещу Министерство на правосъдието
за нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, по силата
на която осъдените и задържаните под
стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Според ал.2 за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност
В случая предявения иск за претърпени
неимуществени вреди от нарушаване на чл. 3 от ЗИНЗС за периода от 18 .01.2002г.
до 01.06.2009г., се отнасят до санитарно-хигиенните, битовите и материални
условия и режима на задържане, при които ищецът М.Х. е бил поставен при изпълнение
на наложеното му наказание „доживотен затвор без замяна” в Затвора – Стара
Загора, в нарушение на чл.3 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи.
Посоченият иск се основава на фактически обстоятелства, идентични с тези
по жалбата на М.Х., по която е постановено Решение от 08 юли 2014г. на ЕСПЧ,
Четвърто отделение /I. 2, §14, §15, §16, §17, §18, §19, §23 и др. от
решението/. Налице е идентичност на фактическото основание, на което Х.
претендира обезщетения с предявения иск – предмет на разглеждане в настоящото
съдебно производство и това, на което му е определено обезщетение в размер на 4
000 евро с Решението на ЕСПЧ. Присъденото обезщетение по чл.41 от ЕКПЧ, което
българската държава следва да заплати на М.Х., е за претърпени от лицето
неимуществени вреди вследствие на нарушение на чл.3 от ЕКПЧ във връзка
условията и режима на неговото задържане в Затвора – Стара Загора за целия
период на задържането /от 2002г. до постановяването на решението – м. юли
2014г./, каквото по същество съставлява и фактическото основание на предявения
по настоящото дело искова претенция, доколкото твърдените като
незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация се основават на
обстоятелства, релевирани като допуснато нарушение на чл. 3 ЕКПЧ, довели до
понесени от Х. страдания, трудности и негативни емоционални преживявания,
надвишаващи неизбежното ниво присъщо на лишаваното от свобода и имащи за
последица унижаване на неговото човешко достойнство, в нарушение на чл.3 от
ЕКПЧ.Искът е основан на незаконосъобразна административна дейност -
неосигуряване на минимални битови, материални и хигиенно-санитарни условия на
задържаното лице, като кумулативния ефект на отделните аспекти на условията,
при които е било поставено лицето, имат за последица квалифицирането им като
нечовешко и унизително отношение, в нарушение на забраната по чл.3 от ЕКЗПЧОС.
Съгласно разпоредбата на чл.41 от ЕКЗПЧОС
„Справедливо удовлетворение”, ако съдът
установи, че е имало нарушение на конвенцията или на протоколите към нея и ако
вътрешното право на високодоговарящата страна допуска само частично обезщетение
за последиците от това нарушение, съдът присъжда, ако това е необходимо,
справедливо удовлетворение на потърпевшата страна.
В
случая съдът приема, че с определянето и отсъждането „въз основа на
справедливостта съобразно изискванията на чл. 41 от Конвенцията” на обезщетение
на М.Х. в размер на 4 000 евро с влязло в сила Решение от 8 юли 2014г. на
Европейския съд по правата на човека, Четвърто отделение, за претърпени от Х.
неимуществени вреди вследствие на нарушаване на правото му по чл.3 от ЕКПЧ във
връзка с режима и условията на неговото задържане при изпълнението на
наложеното му наказание за периода 2002г. – 2014г., отговорността на държавата,
ангажирането на която се претендира с предявения в настоящото съдебно
производство иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС е реализирана. Повторно присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди за същия период и на същите фактически
основания, е недопустимо. Съдебните решения, постановени от ЕСПЧ в производство
по чл.34 от Конвенцията, образувано по
индивидуална жалба от лице, което твърди, че е жертва на нарушение от страна на
някоя държава - страна по Конвенцията, на правата, провъзгласени в Конвенцията
или протоколите към нея, когато станат окончателни, се ползват със сила на
присъдено нещо по отношение на страните по конкретното дело, имат установително
действие по отношение на констатираното и признато нарушение на гарантирано от
Конвенцията право и са задължителни за изпълнение от държавата, която е страна
по делото. Формираната сила на присъдено нещо и задължителния характер на
решението на ЕСПЧ, при идентичност на фактите, от които черпи основание
исковата претенция по чл284, ал.1 от ЗИНЗС /от гл.т незаконосъобразната
административна дейност във връзка с условията и режима на задържането, вида и
характера на вредите и причинно-следствената връзка между претърпените вреди и
административната дейност/, изключва възможността да бъде преразглеждан и
пререшаван спора както досежно наличието на нарушение на чл.3 от ЕКПЧ/ чл.3 от ЗИНЗС/ свързано с режима и условията на задържане при изпълнение на наложеното
на Х. наказание „доживотен затвор без замяна” в Затвора – Стара Загора за целия
период от 2002г. до 2014г., така и за претърпените вреди и тяхното справедливо
възмездяване чрез присъждане на справедливо обезщетение.
С оглед
на гореизложеното съдът приема, че предявеният от М.Х. на основание чл. 284,ал.1
от ЗИНЗС иск срещу Министерство на
правосъдието, за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, за нарушение
на чл. 3 от ЗИНЗС в периода от 18.02.2002г. до 01.06.2009г. във връзка с
материалните, битовите и санитарно-хигиенните условия и режим на задържането
при изпълнение на наложеното на Х. наказание „доживотен затвор без замяна” в
Затвора – Стара Загора, след влизане в сила на Решение от 8 юли 2014г. на ЕСПЧ,
Четвърто отделение и с оглед присъденото с решението компенсаторно обезщетение
за справедливо удовлетворяване на понесените от М. Х. неимуществени вреди от
допуснатото нарушение на чл.3 от ЕКПЧ във връзка с тези условия, следва да бъде
оставен без разглеждане, като недопустим.
Водим от горните мотиви Старозагорският
административен съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от М.Г.Х., ЕГН **********, с
адрес *** иск с правно основание чл284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Министерство на правосъдието – гр. София за
сумата от 4000 лева , представляваща парично обезщетение за причинени му неимуществени
вреди в резултат на нарушение но чл.3 от ЗИНЗС, като недопустим
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 173/ 2021г. по
описа на Административен съд – Стара Загора в тази част.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Тричленен
състав на Административен съд гр. Стара Загора в 7 дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: