Р
Е Ш Е Н И Е
260377
гр. П., 22.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и трети
септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на секретаря
БОЖУРА АНТОНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3559 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано по
искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника
си юрк. Максимова, срещу
ОБЩИНА П., с ЕИК: *********, със седалище/адрес на управление: град П., пл.
„Св. Иван Рилски“ № 1, представляван от Станислав Иванов Владимиров – кмет, с искане да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружествосумата
в размер на сумата 784,21 лева, от които сумата 722,75 лв. (седемстотин
двадесет и два лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.;сумата
61,46 лв. (шестдесет и един лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до
03.01.2019 г.;ведно със законната лихва върху главницата 722,75 лв., считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
26.05.2020 г., до окончателното изплащане на вземането. Вземането произтича от
следните обстоятелства: неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2018 г. включително, за топлофициран имот, находящ се град П., ул. „Ю.Г.“ */*/**.
В
исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия,
Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в
топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил
задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване. Посочена е релевантната нормативна база.
В исковата молба е посочено, че между
топлофикационното дружество от една страна и титуляра по партида от друга
страна е налице облигационноправна връзка, относно продажбата и покупката на
топлинна енергия, която по безспорен начин се доказва с представените общи
условия за битови нужди действали за процесния период.
С влизането в сила на
Закона за енергетиката /ЗЕ/ в областта на енергетиката действа Наредба № 16 -
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Съгласно разпоредбата на чл.150,
ал.1 от ЗЕ - продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди,
включително за общите части в СЕС /сграда етажна собственост/ се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
съответно одобрени от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Съгласно
разпоредбата на ал.2 - топлопреносното предприятие задължително публикува
общите условия най-малко в един местен и един централен всекидневник. Съгласно
разпоредбата на ал.3 - в срок от 30 дни, след влизането в сила на общите
условия, клиентите, които не са съгласни с тях имат право да внесат в
съответното дружество заявление, в което да предложат различни условия. Към настоящия момент в дружеството ни няма никакви
доказателства, удостоверяващи несъгласието на ответната
страна с публикуваните общи условия или предложени от същата различни условия
за уреждане на взаимотношенията между страните. Клиент на топлинна енергия за
битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдения
имот. Ответника е абонат на топлопреносното дружество по силата на общите
условия, действали към процесния период като собственик на имота в
топлоснабдената сграда, които условия имат действия спрямо него. Това е видно
от разпоредбата на чл.150, ал.1 от сега действащия Закон за енергетиката-
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиентите на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от дружеството и съответно одобрени от КЕВР.
Изрично трябва да подчертава, че облигационноправните взаимотношения
между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови
нужди се уреждат по силата на приети и одобрени общи условия.
Тъй като тези взаимоотношения се уреждат по силата на закона с
изготвянето и одобряването на общи условия от държавен контролен орган, не е
необходимо сключване на индивидуален договор с всеки потребител.
Задължението на
топлофикационното дружество е да доставя до имота топлинна енергия, а съгласно
разпоредбата на чл.139в от ЗЕ - задължението на лицето /фирмата за дялово
разпределение на топлинна енергия/ е да отчита и разпределя тази енергия и
съответно задължението на потребителя е да заплаща в срок дължимите суми за
начислена топлинна енергия. То може да става на 11
прогнозни месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечен реален отчет,
в зависимост от договора подписан между СЕС и ФДР. Съгласно
чл.41, ал.1 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на
топлинната енергия се дължи обезщетение в размер на законната лихва. В общите условия е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия - в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Срокът за плащане е до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на
топлинна енергия. С изтичане на последния ден от месеца, дължимата сума изпада
в забава.
Моли се съдът да признае за
установено, че ответникът дължи процесните суми.
Представени са писмени доказателста. Отправено е искане за
назначаване по делото на съдебно-икономическа и съдебно-технически експертизи,
с въпроси, поставени в исковата молба. Представени са и писмени доказателства
към исковата молба. По делото
са били изслушани СИЕ и СТЕ.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от ОБЩИНА П., с ЕИК: *********, със седалище/адрес на управление: град П.,
пл. „Св. Иван Рилски“ № 1, представляван от Станислав Иванов Владимиров – кмет,
в който претенциите се оспорват по основание и размер. Посочено е, че със
Заповед №121 от 01.06.1983г. в процесното общинско жилище е настанена В.С.К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.П.ул.Ю.Г.,
БЛ.5, ВХ. г ап.77, ведно с тричленното и семейство - К.Т.И./дъщеря/ и И.В./дъщеря/.Титулярката
по договора за наем е починала на 26.09.2012г., за което е бил изаден Акт за
смърт № ****.Общинското жилище е предадено на Община П. с протокол - Приемо -
предавателен протокол - опис за недвижим имот от дата 17.08.2017г.В периода
26.09.2012г. до 05.10.2018г. в общинското жилище не е предоставяно на друго
лице.На 05.10.2018г. със Заповед №1573 в жилището е настанена Велика Асенова
Виденова, ЕГН **********.Видно от гореизложеното през периода посочен в
исковата молба Общинското жилище не е обитавано, респективно не е потребявана и
тoплинна енергия, поради което оспорваме изцяло по основание и размер сумите
посочени в исковата молба. Обшина П. се твръди да не е била
уведомявана през процесния период, посочен в исковата молба за дължими
към шццовото дружество суми за изразходвана топлоенергия, не са получавани;
фактури за дължими суми. Съгласно чл. 11, т.2 от Общите у еловия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от ,.Тоилофикация --П.“ ЕАД ма потребители в
град П.: „купувачът има право да получава информация от продавача за измерените
и начислени количества топлинна енергия в абонатната станция“, което в
конкретния случай шццовото дружество не е изпълнило по отношение на Община П.,
за която в исковата молба се твърди, че дължи процесиите суми.В разпоредбата на чл.20 от общите условия е
регламентирано, че отчитането на продаденото на купувача количетво топлинна
енергия се извършва чрез средство за търговско измерване - топломер. В случая
топзопреиосното дружество не е спазило разпоредбите на Общите условия за
продажба на топлинна enepi ия м би тови нужди от „Топлофикация - П.“ ГАД на
потребители в град П. за измерени и начислени количества гоплоенргия, тъй като
Община П. не е уведомена за осигуряване на юстъи за отчитане на измервателните
уреди.Предвид гореизложеното, се моли съдът да отхвърли предявените искове
срещу Община П., като неоснователни и недоказани и да присъди на Община П. направените по делото разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00лв.
В проведеното по делото съдебно
заседание, ищецът поддържа исковете така, както са предявени с исковата молба.
Ответникът, от своя страна, моли за отхвърляне на исковете, като
неоснователни и недоказани. По делото са били приобщени допълнителни писмени
доказателства- по четливи копие на представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства /заповеди за настаняване, приемо-предевателен протокол/,
като по делото са назначени и изслушани в СИЕ и СТЕ, досежно спорните по делото
факти.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
За
сумите по предявените обективно съединени искове е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.грд.№
**** по описа на съда за 2020 година по
описа на ПРС, като заповедта е връчена на ответника и е постъпило възражение по чл.414 ГПК. С
оглед тези обстоятелства, съдът намира исковата молба за допустима и следва да
се произнесе по нея.
По
основателността:
Ищецът “Топлофикация-П.”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Това качество
е определено в разпоредбата на чл. 153,
ал.1 ЗЕ, според която клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на
горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва
писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от
закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от КЕВР.
В
настоящия случай, не се спори, че
собственик на имота е именно ответникът- Община П., като от
анализа на приетите по делото писмени доказателства, в т. ч. –със Заповед №121
от 01.06.1983г. се установява, че в
процесното общинско жилище е била настанена В.С.К., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр.П.ул.Ю.Г., БЛ.5,
ВХ. г ап.77, ведно с тричленното и семейство - К.Т.И./дъщеря/
и И.В./дъщеря/.Титулярката
по договора за наем е починала на 26.09.2012г., за което е бил изаден Акт за
смърт № ****.Общинското жилище е предадено на Община П. с протокол - Приемо -
предавателен протокол - опис за недвижим имот от дата 17.08.2017г.В периода
26.09.2012г. до 05.10.2018г. в общинското жилище не е предоставяно на друго
лице.На 05.10.2018г. със Заповед №1573 в жилището е настанена Велика Асенова
Виденова, ЕГН **********, като тези
обстоятелства са били изложени и в отговора на исковата молба. В с.з.
представителят поддържа като възражение само, че не е обитавано жилището, както
и че не е била уведомявана за дължимите суми.
Следователно се установява,
че ответникът е собственик на процесния имот. Съдът намира, че ответникът, като
собственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като
облигационната връзка между страните по делото
е възникнала ex lege, по силата на закона,
от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на
топлинна енергия за битови нужди”. В сгради - етажна собственост,
разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост,
е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за
разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От
своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за
отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като
последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти
по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Фактът,
че се касае за топлоснабдени имот, видно от назначената и изслушвана СТЕ по
делото, изготвена от вещото лице З. се установява безспорно. В заключението си
вещото лице е посочило, че през процесния период, топломерът е преминал
задължителните периодични метрологични проверки и съответства на одобрения тип,
годен е да се използва за търговско измерване, показанията му могат да се считат
за достоверни. Количеството на топлинната енергия за СЕС е определено правилно,
съгласно методиката. Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на
нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в
СЕС. Изрично вещото лице е посочило, в заключението си, че Прогнозно
определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми,
са приведени, към реално отчетените или нормативно /служебно/ начислените с
изравнителните сметки за съответните периоди. Няма разлика в сумите по
главницата определени от вещото лице и тези по исковата молба на
ищеца.Изравнителни сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за
потреблението на топлинна енергия в СЕС. Преизчислените /изравнителни/ суми са
отразени в индивидуалните сметки по имоти. Същите са предавани на представител
на СЕС в законно установения срок, предоставени са ми Известията, които
удостоверяват този факт.Количеството на топлинната енергия за СЕС е определено
правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на наредбата за
разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между
собствениците на имоти в СЕС. Вещото
лице е посочило, че смята, че начислените суми са коректни и пресметнати
съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през
процесуалният период. В този смисъл, съдът намира представеното заключение по
изготвената по делото СТЕ за обективно, пълно и дало обективен отговора на поставените
задачи, поради което и съдът го поставя в основата на своите решаващи изводи,
като намира, че безспорно по делото се установи, че имотът е топлофициран,
какви измервателин уреди са находящи се в имота, че същите са минали през
надлежна проверка, как е било извършено като механизъм отчитането им, като не
се споделят доводите да необитаемост на имота, като дори и имотът да не е бил
обитаем това не освобождава ответника от заплащането в качеството му на
собственик на претендираните и начислени суми.
На следващо място, идва да се посочи, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от КЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни. В случая, съобразно назначената и изслушана по делото СИЕ, която съдът кредитира, като обективна и пълна, се установява, че размерът на задължението на ответника към ищеца за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия на топлофициран имот, находящ се в адрес: град П., ул. „Ю.Г.“ */*/**, са били начислени за потребена топлоенергия следните суми: за абонат № ********** в счетоводството на ищеца е начислена сума общо в размер на 722,75 (седемстотин двадесет и два лева 75 стотинки) лева, ПО елементи: 584,98 лева за енергия за битова гореща вода, включително по изравнителни сметки, 133,45 лева за енергия за отопление, включително по изравнителни сметки, 4,32 лева вноски за дялово разпределение Обезщетението за забава на месечните плащания за периода от датата на падежа на всяка сума поотделно (30 дни след датата на начисляването или срока на безлихвено плащане) до 03.01.2019 г. е общо в размер на 61,46 (шестдесет и един лев 46 стотинки) лева, колона 9 на таблица по т. 1 от експертизата. За периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., включително, за топлинна енергия на адрес гр. П. ул. „Ю.Г.", бл. 5, вх. Г, ап. 77, на името на Камелия Тодорова Антова - абонатен № ********** в счетоводството на ищеца е начислена сума общо в размер на 784,21 (седемстотин осемдесет и четири лева 21 стотинки) лева, колона 10 на таблица № 1, от тях:722,75 лева главница за топлинна енергия и лихва 61,46 лева обезщетение за забава от датата на падежа до 03.01.2019 г.Към датата на проверката - 11.09.2020 г. не са извършени плащания на сумите посочени в исковата молба.В счетоводството на ищеца са начислени суми по индивидуалните изравнителни сметки изготвяни от ФДР «Директ» за клиент Камелия Тодорова Антова за отоплителен сезон 2017/2018 г. общо в размер на 203,71 (двеста и три лева 71 стотинки) лева за доплащане, от тях:221,64 лева за доплащане за енергия за битова гореща вода17,93 лева за възстановяване за енергия за отопление.
С оглед
изложеното, съдът намира, че по делото се установи безспорно и размерът на
претенцията, като в заключение исковете се явяват основателни, както по
основание, така и по размер.
От
изложеното е видно, че следва да се отбележи, че договорът между страните по
делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и
общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското
право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите
суми се различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно
чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на
купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със
съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите
Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ-
квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за
начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот,
сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово
разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на
сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите
получават разписка с идентично
съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съгласно
чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок. В случая
ответникът възразява, че не е бил уведомен за дължимите суми, видно обаче от
гореизложеното, то такова уведомяване ищцовото Дружество при незаплатени суми
не дължи- касае за периодични плащания, които имат точно определен падеж и с
настъпване на същия, сумите стават дължими, а не с уведомяване. Поради което
това възражение на ответника се явява
неоснователно такова.
Както
беше изяснено по-горе, съгласно чл. 34 от Общите условия купувачите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от
изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно
ал. 6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане
купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната
лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
В случая размерът на претенцията е за общо 784,21 лева, от които сумата 722,75
лв. (седемстотин двадесет и два лева и седемдесет и пет стотинки),
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2018 г.;сумата 61,46 лв. (шестдесет и един лева и четиридесет и
шест стотинки), представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 09.07.2017 г. до 03.01.2019 г.;ведно със законната лихва върху
главницата 722,75 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда – 26.05.2020 г., до окончателното изплащане на
вземането. Съдът намира, следователно, че исковете се явяват основателни както
по основание така и по размер, както за главната, така и за акцесорната
претенция. С оглед на което исковете заявени от Дружеството срещу ответника, с правно
основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно
основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира за изцяло
основателни.
На основание чл.86 ЗЗД съдът намира,
че се дължи и законната лихва за забава
върху размера на претендираната главница, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в
исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона
за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след
като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства,
каквато е и претенцията по представения списък по чл. 80 ГПК /СТР. 55 ОТ
ДЕЛОТО/, като именно такава е и заявената претенция за възнаграждение.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски, в заповедното
и исковото производство, в общ размер на 480,00 лв - държавни такси, депозити
за СТЕ и СИЕ. които следва да му се присъдят.
С оглед гореизложеното,
Пернишкият районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че ОБЩИНА П., с ЕИК: *********, със
седалище/адрес на управление: град П., пл. „Св. Иван Рилски“ № 1, представляван
от Станислав Иванов Владимиров – кмет, ДЪЛЖИ
на"ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД –
със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република
ищцовото дружество сумата в размер на общо 784,21 лева, от които сумата 722,75 лв.
(седемстотин двадесет и два лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г.;сумата 61,46 лв. (шестдесет и един лева и четиридесет и шест
стотинки), представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 09.07.2017 г. до 03.01.2019 г.;ведно със законната лихва върху
главницата 722,75 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда – 26.05.2020 г., до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА ОБЩИНА П., с ЕИК: *********, със седалище/адрес на
управление: град П., пл. „Св. Иван Рилски“ № 1, представляван от Станислав
Иванов Владимиров – кмет, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД
– със седалище и адрес на управление гр.
П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, направени разноски по делото общо за
заповедното и исковото производства в размер на 480 /четиристотин и осемдесет лева/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението
в сила, ч. г. д. №**** по описа на съда за 2020
година на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Вярно с
оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: