Решение по дело №136/2019 на Районен съд - Враца

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №

 

гр.Враца, 01.05.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, ІІ наказателен състав в публично заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                                                              Председател : Васил Ганов

 

При секретаря Милена Софронова и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 136 по описа за 2019г. за да се произнесе взе предвид следното :

 

 Производството е по реда на чл. 59 – 63 от ЗАНН и е образувано по жалба от  И.Н.Б., чрез адв. Н.В. срещу Наказателно постановление №16-0967-000853 от 17.05.2016 г. на началник група на ОД на МВР Враца, сектор „Пътна полиция” Враца, в което за  нарушение на чл.103 от Закона за Движение по пътищата /ЗДвП/ на осн. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от два месеца и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лв.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно и постановено при нарушение на административно производствените правила.

Ответната страна – Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Враца не взема становище по жалбата.

След като се запозна с депозираната жалба съдът установи, че същата е подадена от активно легитимирано лице и в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

           Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема са установена следната фактическа обстановка:

На 05.05.2016 г. полицейските служители П.Г. и К.К. контролирали движението в Община Враца на път №I-1/Е-79/ на км. 152+830 като следели за движение на товарни автомобили над 12 тона и ги отклонявали да спират вдясно или на бензиностанция „Ромпетрол“ в изпълнение на Заповед №RD-11-15-42/21.12.2015 г. на директора на Агенция пътна инфраструктура.

На същата дата около 16:30  ч. на път първи клас №I-1/Е-79/ на км. 152+830 до бензиностанция „Ромпетрол“ с посока на движение гр.Мездра-гр.Враца се движил И.Н.Б. с управлявания от него влекач „Скания“, с рег. *********с прикачено полуремарке с рег*********, собственост на „Ташев транс“ ЕООД гр.Враца.

Полицейските служители указали на водача И.Б. да спре най-вдясно или на бензиностанция „Ромпетрол“ като му обяснили, че има забрана да се движи и трябва да изчака до 20:00ч. във връзка със Заповед  №RD-11-15-42/21.12.2015 г. на директора на Агенция пътна инфраструктура.

            При спирането му, Б. помолил полицейския служител П.Г. до го пуснат да отиде до гр.Враца, но като му било отказало продължил движението си до гр.Враца, нарушавайки указанието на полицейските служители да спре движение и изчака до 20:00ч. във връзка с цитираната по-горе заповед.

При това положение полицейският служител П.Г. потеглил след жалбоподателя със служебната кола с пуснат светлинен и звуков сигнал. Настигнал Б. до входа на гр.Враца, до завод „Химко“ и му поискал документи за управление на МПС. Г. извикал за съдействие полицейските служители К.К. и Д.Д., които пристигнали на място.

За констатираното нарушение е издаден АУАН от 05.05.2016 г., съставен от П.Г.–мл. автоконтрольор при Пътна полиция към ОД на МВР Враца, според който на 05.05.2016 г. около 16:30 ч. в първи клас №I-1/Е-79/ на км. 152+830 до бензиностанция „Ромпетрол“ с посока на движение гр.Мездра-гр.Враца, И.Н.Б. управлявал влекач „Скания“, с рег. *********с прикачено полуремарке с рег*********, собственост на „Ташев транс“ ЕООД гр.Враца като нарушил дадените му от служителя указания да спре възможно най в дясно или на паркинга и да изчака до 20:00часа във връзка със Заповед №RD-11-15-42/21.12.2015 г. на директора на Агенция пътна инфраструктура и продължил движението към гр. Враца. Водачът е спрян на ул. „Втори юни“ до „Химко“ без контролен талон към СУМПС.

Констатирано е, че водачът не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което е нарушил чл.103 ЗДвП и не носи контролен талон за свидетелство за управление, с което е нарушил чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.

Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление с идентична фактическа обстановка, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.103 от Закона за Движение по пътищата/ЗДвП/ на осн. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от два месеца и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лв.

 В съдебно заседание са разпитани свидетелите П.Г. /мл. автоконтрольор към  ОД към сектор Пътна полиция на ОД на МВР-Враца - съставител на АУАН/, Д.Д. /ст. полицай към жандармерийско управление гр.Монтана - свидетел на АУАН/, К.К. /свидетел на АУАН/.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства:  АУАН от 05.05.2016 г., съставен от П.Г.–мл. автоконтрольор при Пътна полиция към ОД на МВР Враца, Наказателно постановление №16-0967-000853 от 17.05.2016 г. на началник група към ОД на МВР Враца, сектор „Пътна полиция” Враца, показанията на полицейските служители  П.Г., Д.Д. и К.К..

  Тълкувайки събраните по делото доказателства съдът приема следното:   

   НП е издадено от компетентен орган. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.

   Постановлението е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, като съдържа всички минимално изискуеми реквизити, нарушенията са описани  точно и ясно, ведно  с обстоятелствата, при които е извършено. Ясно и конкретно е посочено, че на  05.05.2016 г. около 16:30 ч. в първи клас №I-1/Е-79/ на км. 152+830 до бензиностанция „Ромпетрол“ с посока на движение гр.Мездра-гр.Враца, И.Н.Б. управлявал влекач „Скания“, с рег. *********с прикачено полуремарке с рег*********, собственост на „Ташев транс“ ЕООД гр.Враца като нарушил дадените му от служителя указания са спре възможно най в дясно или на паркинга и да изчака до 20:00часа във връзка със Заповед №RD-11-15-42/21.12.2015 г. на директора на Агенция пътна инфраструктура и продължил движението към гр. Враца.

   Правилно са  квалифицирани деянията, с оглед текстовото им  описание, посочена е дата и място на нарушенията, както и  извършителя. Посочени са санкционните разпоредби, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба. Наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

  От материално правна страна обстоятелствата, изложени в АУАН и в наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин.

  Съдът счита, че в хода на съдебното производство въз основа на събраните гласни и писмени доказателства безспорно е установена фактическата обстановка, посочена в АУАН и НП.

По категоричен и несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вменените му нарушения.

 Съгласно нормата на чл. 103 ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

   В конкретния случай обстоятелствата, при които е допуснато нарушението се установяват по категоричен начин от събраните по делото доказателства – АУАН – относно факта на нарушението и показанията на свидетелите/ полицейските служители П. Г., Д.Д. и К.К./, които съдът кредитира като достоверни поради тяхното безпротиворечие и пълнота.

  Установи, че след като първоначално свидетелят П. Г. е дал знак за спиране и отбиване на жалбоподателя, последния въпреки че е спрял, не е изпълнил разпореждането на полицейските служители да преустанови движението и да изчака до 20:00ч. във връзка с издадена заповед на директора на Агенция пътна инфраструктура, а отново е потеглил, за което е бил догонен от полицейския служител П. Г., който го е настигнал със  служебната полицейска кола с включен светлинен и звуков сигнал. По този начин, въпреки изрично подаден знак от контролен орган – полицейски служител от Сектор „Пътна полиция“ за преустановяване на движението съгласно Заповед №RD-11-15-42/21.12.2015 г. на директора на Агенция пътна инфраструктура и даденото указание да изчака, тъй като има надлежно издадена заповед в това отношение, жалбоподателят е отказал да изпълни това разпореждане като самоволно е потеглил в посока към гр. Враца. По този начин с поведението си жалбоподателят несъмнено е нарушил разпоредбата на чл. 103 ЗДвП, който вменява задължение на водачите да спрат плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Ето защо в случая се налага изводът, че при така извършеното и доказано нарушение, правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя Б..

   Съгласно санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50.00 до 200.00 лева водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

Настоящият съдебен състав споделя извода на наказващия орган за налагане на глоба под средния определен размер и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, доколкото видно от приложената по делото справка за нарушител/водач, жалбоподателят е системен нарушител на ЗДвП – за времето, в което е правоспособен водач – от 2006 г.  насам, същият е санкциониран многократно. Явно жалбоподателят се чувства необвързан от действащите правила за поведение, регулиращи една толкова важна обществена сфера, поради което съдът намира, че целите на наказанието в случая оправдават налагането на глоба в посочения размер.

Съдът приема, че жалбоподателят е извършил и нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, а именно не носи контролен талон за свидетелство за управление. Съгласно посочената разпоредби водачът на МПС е длъжен да носи контролен талон към свидетелство за управление, което не се установи да е представено. Този факт не се отрича и от жалбоподателя. Поради тази причина правилно отговорността и е ангажирана за нарушения по чл.100 ал.1  ЗДвП, за което на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗдвП му е наложена глоба във фиксиран от законодателя размер от 10лв.

По приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.

Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административни нарушения /, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.

В настоящия случай посочените нарушения са формални, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. А по отношение на нарушението на чл.103 ЗДвП се засягат изключително важни обществени отношения, касаещи личната безопасност на жалбоподателя и тази на останалите участници в движението по пътищата. Неговата обществена опасност не е по-ниска от тази на други нарушения от същия вид, поради което и същото не би могло да се квалифицира като “маловажен случай”.

Самите деяния не разкриват и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Дори напротив, касае за извършени две нарушения, които безспорно се явяват отегчаващо отговорността обстоятелство и правят неприложима нормата на чл. 28 ЗАНН.

           От всичко изложено следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършила вменените и административни нарушения по чл. 103 и чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП. Обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

 Така мотивиран, Районният съд Враца

 

 

                                                         Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №16-0967-000853 от 17.05.2016 г. на началник група към ОД на МВР Враца, сектор „Пътна полиция” Враца, в което на И.Н.Б. за  нарушение на чл.103 от Закона за Движение по пътищата/ЗДвП/ на осн. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП  е наложена глоба в размер на 100лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от два месеца и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лв.

  РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд-гр.Враца, в 14 дневен срок от съобщението на страните, за изготвянето му.

                                                                                    

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: