№ 14793
гр. С., 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110172123 по описа за 2021 година
С. е предявило против „Т. иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ
за сумата 13548 лева /в съдебно заседание на 13.10.2022г. е допуснато изменение на иска
чрез увеличение на размера му/, представляваща обезщетение за ползване на тръбопровод и
абонатна станция за снабдяване с топлоенергия на жилищна сграда, в гр. С., ул. „К. I” № . за
периода от 01.01.2019г. до 09.03.2021г., с която сума ответникът „Т. неоснователно се е
обогатил за сметка на ищеца „С.”, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 16.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът „С. излага, че на 14.09.2007 г. подписал с „Т. предварителен договор за
присъединяване на потребители за битови нужди № 593. Посочва, че съгласно договора
ищцовото дружество се е съгласило да изгради за своя сметка съоръжения за
присъединяване, включващи присъединителен топлопровод с диаметър 2Ду ф 80 мм, 2 Ду
65 мм. и съответна дължина по трасе 50м. и 8м. и абонатна станция с мощност 300 kW за
БГВ. Целта на това съоръжение била да бъде захранена с топлинна енергия за отопление и
БГВ жилищна сграда-етажна собственост, находяща се в гр. С., ул. К. I № ., УПИХ1-12, 13,
15, 16, кв. 77а. С договора било уговорено, че собственик на съоръжението до подписване на
окончателен договор е ищецът, като ответникът поема задължение да изкупи съоръжението
при условията на чл. 137, ал.2 и 3 ЗЕ, т.е. в срок до 3 години. До изкупуването ответникът
дължи на ищеца цена за ползване на процесиите съоръжения. Посочва, че в предварителния
договор не бил уговорен режим на заплащане на цената за ползване, липсвало отделен
договор, който да определя стойността на ползването между страните. Тази цена не била
уговорена и в окончателен договор, поради което цената се дължала на основание
неоснователно обогатяване. Посочва, че съоръжението е изградено след предварително
1
проучване от страна на ответника, по негово предписание, изградено е за задоволяване на
негови нужди, а също така ответникът реално ползвал съоръжението и бил във фактическа
власт. Считано от 13.03.2009 г. ищцовото дружество следвало да заплаща цена за ползване
на съоръжение, собственост на ищеца, но не изпълнило задълженията си. Посочва, че след
подадени от ищеца жалби по реда на чл. 22 ЗЕ ДКЕВР с Решение № Ж-328/18.11.2013г.,
потвърдено и от ВАС, бил установен факта на изграждане на съоръженията, на ползването
им от ответника, както и задължението на ответника да ги изкупи от ищеца.
Моли за присъждане на разноски и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва иска като неоснователен и недоказан. Посочва, че не били доказани от страна на
ищеца елементите от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД. Според ответника, в случай, че
заплати исканата сума по чл. 137, ал. 2 ЗЕ ищецът би се обогатил неоснователно, за сметка
на ответника. В случая било налице неправомерно поведение на ищеца, изразяващо се в
непредоставяне на необходимите документи и неподаване на необходимото заявление, за да
може да бъде изкупено съоръжението от ответното дружество, като по този начин ищцовото
дружество само е причинило имущественото си обедняване или поне било допринесло за
него. Позовава се и на разпоредбата на § 4, ал. 4 от ПЗР на ЗЕ.
Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ е
да докаже следните релеватни факти: че е собственик на съоръженията за присъединяване,
за които се претендира заплащането на обезщетение за ползването; обедняването си - размер
на претендираното обезщетение за ползване; обогатяването на ответника - че съоръженията
фактически са се ползвали от ответника през исковия период, както и наличието на връзка
между обогатяването и обедняването - че ответникът е ползвал процесиите съоръжения при
липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата
субекта.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си да плаща цена за
ползването на изградените съоръжения.
По делото не се спори, че на 14.09.2007г. между страните „Т. и „С. е сключен
предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи ТЕ за битови нужди №
593. С договора страните постигнали съгласие за изграждане от страна на ищцовото
дружество за негова сметка на съоръжения за присъединяване, включващи присъединителен
топлопровод с диаметър 2Ду ф 80 мм, 2 Ду 65 мм. и съответна дължина по трасе 50м. и 8м.
и абонатна станция с мощност 300 kW за БГВ. Видно от т. 1 от договора, съоръжение
следвало да послужи за захранване с топлинна енергия за отопление и БГВ на жилищна
сграда-етажна собственост, находяща се в гр. С., ул. „К., УПИ ХI-12, 13, 15, 16, кв. 77а.
2
Съгласно чл. 23 от Предварителния договор ответникът се задължил да придобие
правото на собственост върху изградените съоръжения, които да му бъдат прехвърлени от
ищцовото дружество при условията на чл. 137, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ с договора за
присъединяване, като до прехвърляне на собствеността ищцовото дружество остава техен
собственик.
Приобщеният по делото и коментиран по-горе Предварителен договор не е оспорен от
страна на ответника, поради което съдът го кредитира изцяло, правейки изводи относно
факта на сключването му и уговорките, постигнати между страните във връзка с процесните
съоръжения.
Именно въз основа съдържането на Предварителния договор и в частност чл. 23 от
него, съдът направи извод за възникналото въз основа на сключения договор задължение от
страна на ответника, обусловено и от нормите на чл. 137, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ, към които
препраща чл. 23 от Договора – да придобие правото на собственост върху изградените от
ищеца съоръжения в срок до три години.
От приобщеното по делото Решение № 2911 от 30.12.2019г. на Софийски Апелативен
съд, постановено по гр.д. № 1143/2019г. се установява, че процесният Предварителен
договор за присъединяване на потребители, ползващи ТЕ за битови нужди, сключен на
14.09.2007г. между „С. и „Т. за прехвърляне на собствеността от собственика „С. на
купувача „Т. на следния недвижим имот: присъединителен тръбопровод, съоръженията към
него и абонатна станция за топлоснабдяването на сграда – етажна собственост, находяща се
в гр. С., ул. „К. I” № 195-201 /УПИ Х1-12, 13, 15, 16, кв. 77а по плана на гр. С./, бил обявен
за окончателен при цена на имота 39 174 лева. Видно от отбелязването върху решението,
последното е влязло в сила на 09.03.2021г.
Постановяването на горното решение води до извод, че него момент ответникът „Т. не
е изпълнило задължението си, поето със сключването на предварителния договор - да закупи
съоръженията от неговия собственик. От тук следва извода, че от момента на изграждане на
съоръжението до датата на влизане в сила на решението на САС по гр.д. № 1143/2019г.,
ответното дружество като топлопреносно предприятие, по силата на чл. 137, ал. 2 ЗЕ дължи
на собственика на съоръженията /ищеца/ цена за ползване на съоръженията, изградени от
него.
В подкрепа на горния извод е и приобщеното по делото Решение на ДКЕВР № Ж-238
от 18.11.2013г., с което на „Т. са били дадени указания в едномесечен срок от датата на
решението да сключи договор за присъединяване, съгласно изискванията на ЗЕ и да
представи в комисията доказателства за това обстоятелство, за сградите, находящи се на
конкретно посочени адреси, между които и сграда на адрес ул. „К. I” № 195, като договорите
следва да съдържат клаузи относно прехвърляне на собствеността върху съоръженията и
заплащане на цена на предоставения достът до прехвърлянето на собствеността, съгласно
одобрената Методика от ДКЕВР. Видно от представените по делото Решение № 8877 от
26.06.2014г. на ВАС по адм.дело № 16928/2013г., жалбата на „Т. срещу така постановеното
решение на ДКЕВР е отхвърлена, а това решение на ВАС е било оставено в сила от
3
петчленен състава на ВАС с решение № 14737 от 12.09.2014г.
Изграждането на процесните съоръжения от страна на ищеца се установява от
представените и приобщени по делото писмени доказателства, неоспорени от страните:
Предварително проучване за присъединяване на потребители, ползващи ТЕ за битови нужди
№ 810/24.07.2006г. относно присъединяване на жилищна сграда в УПИ Х1-12, 13, 15, 16, кв.
77а, ул. „К. I” и Разрешение за ползване № ДК-07-139 от 13.03.2009г. на ДНСК /също
неоспорено от ответника/, касаещо процесната сграда, находяща се на административен
адрес: ул. „К. I” № 195, с вх. А и вх. Б, УПИ Х1-12, 13, 15, 16, кв. 77а, заедно със
съоръженията за външно топлозахранване и абонатна станция.
Тези изводи намират подкрепа и в приетото по делото заключение на СТЕ.
Съдът кредитира изцяло и приетото по делото заключение на СТЕ, като съобрази, че
вещото лице е отговорило в пълнота на поставените въпроси. Съгласно заключението:
В съответствие с Разрешение за ползване на Дирекция за национален строителен
контрол №ДК-07-139/13.03.2009г. за „ Жилищна сграда с подземни гаражи, помещение за
абонатна станция, магазини,офиси,ателиета, гаражи, външно електрозахранване с кабели
НН, Външно топлозахранване и абонатна станция, находящ се в УПИ Х1-12,13,15,1б, кв.77а,
по плана гр.С., м."Зона В-16", с административен адрес ,гр.С., ул."К. I" №195 с вх.А и вх.Б,
район „Сердика" - Столична община, е узаконено изпълнението на всички технически
изисквания, поставени от ответника за изграждането на процесното топлосъоръжение-
присъединителен топлопровод и абонатна станция поставени в предварителния Договор за
присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди
№593/14.09.2007г.
Процесният обект е въведен в редовна ескплоатация чрез присъединяване към
топлопреносната мрежа на С. през м.03.2009г.
ТР" С." са предоставили информация на вещото лице относно постъпилата и отчетена
топлинна енергия в процесното съоръжение от м.01.01.2019г. до 31.03.2021г., с цел отчитане
на цената за ползване на съоръжението по определените цени на ДКЕВР от 01.01.2019г. до
09.03.2021г.
По предоставени данни от ТР „С.", относно ежемесечните стойности на
доставена топлинна енергия /отчетената ТЕ/ по общия топломер в абонатната
станция, ежемесечните стойности на загубите в абонатната станция /техно-
логичните разходи/, както и ежемесечните стойности на потребената топлинната енергия
/ТЕ за разпределение/ за периода м.01.01.2019г-м.31.03.2021г. са
посочени обобщени данни за доставена и потребена топлинна енергия, както
данни за технологичните разходи от работата на съоръжението в табличен вид
в Приложение №1 към експертизата се предоставя и цитираната справка от ТР
„С.".
Като използва получената информация за доставена и разпределена ТЕ за СЕС през
периода от 01.01.2019г. до 09.03.2021г. и след изчисленията по горните формули
4
/обективирани в самото заключение/, определени в Методиката за определяне на цените за
предоставен достъп, вещото лице дава заключение, че размерът на цената за ползване на
съоръжението /абонатната станция/ за периода от 01.01.2019г. до 09.03.2021г . по
определените цени на ДКЕВР съгласно Методика на ДКЕВР, приета с Протокол 24 от
04.02.2008г., е в размер на 13 548 лв.
Съдът кредитира и допълненията, направени от вещото лице в съдебна зала, като
същото изрично потвърждава, че през процесния период се е доставяла топлинна енергия до
абонатите, което се установява от Приложение № 1 за месечните показания на общия
топломер в АС на СЕС за процесния период, предоставена от ТР „С." . Там по месеци е
посочено количеството топлинна енергия, която е била доставена и отчетена в блока.
Именно въз основа на така даденото заключение, съдът прие за безспорно, че в
процесния период съоръженията са били ползвани от топлоснабдителното предприятие –
ответника „Т., доколкото до процесната сграда, находяща се на адрес: гр. С., ул. „К. I” №
195 е била доставяна ТЕ.
Видно е от приобщения по делото изпълнителен лист /л. 28 от делото/ - същият е бил
издаден във връзка с решението, постановено по гр.д. № 11935/2017г. на СГС, като „Т. е
била осъдена да заплати на „С. обезщетение за ползване на процесните съоръжения –
топлопровод и абонатна станция за снабдяване с топлоенергия на жилищна сграда в гр. С.,
ул. „К. I” № 195-201 за периода от 26.01.2012г. до 26.01.2017г.
При безспорно установено задължение за заплащане на цена за ползване на процесните
съоръжения в релевантния период – 01.01.2019г. – 09.03.2021г., ответникът не доказва да е
изпълнил задължението си.
С оглед на това искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 137 ал. 2 ЗЕ следва да бъде уважен
изцяло.
Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД – всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.
В конкретния случай по делото безспорно се установи, че ищецът е изградил
поцесните съоръжения, като същият е останал техен собственик от въвеждането им в
експлоатация /издаването на разрешение за ползване/ до датата на влизане в сила на
решението на САС, с което процесният предварителен договор е бил обявен за окончателен
и съоръженията са станали собственост на „Т.. Това е станало на дата 09.03.2021г.
Установи се също така въз основа на приетата по делото СТЕ, че в периода от
01.01.2019г. до 09.03.2021г., съоръженията са били ползвани от топлоснабдителното
предприятие, което е доставяло ТЕ до процесния имот. За ползването на съоръженията не е
бил сключен изричен договор, като липсва и друго основание за ползването, поради което
следва да се приеме, че ползването е било без основание и е довело до неоснователно
обогатяване на ответното дружество за сметка на обедняването на ищеца.
Установява се също така въз основа на приетата по делото СТЕ, че цената за ползване
на процесните съоръжения в периода от 01.01.2019г. до 09.03.202г. е 13 548 лева. С тази
5
сума „Т. се е обогатило за сметка на ищеца, доколкото не доказа да е заплатило тази цена.
Ответникът не доказа твърденията си за неправомерно поведение на ищеца,
изразяващо се в непредоставяне на необходимите документи и неподаването на
необходимото заявление, за да може да бъде изкупено съоръжението от ответното
дружество, като не ангажира доказателства в тази насока. В този смисъл неоснователни се
явяват и възраженията му свързани с разпоредбата на § 4, ал. 4 от ПЗР на ЗЕ. Съгласно
посочената разпоредба - енергийните предприятия и собствениците по ал. 1 не могат
необосновано да отказват да изкупят или съответно да продадат енергийните обекти.
Неоснован отказ за продажба от страна на ищеца на процесните съоръжения не се
установява по делото, поради което съдът не намери за основателни доводите на ответника.
С оглед на всичко изложено, предявеният иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ
се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът.
Ищецът е стори следните разноски: 541,92 лева – държавна такса; 870 лева –
адвокатско възнаграждение; 450 лева – депозит за СТЕ.
Съдът с оглед защитавания правен интерес счита възражението на ответника за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за неоснователно.
С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
настоящото производство пред СРС разноски в общ размер на 1861,92 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я. да заплати на
„С. с ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С., жк. „С., на основание чл. 59, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ сумата от 13548 лева /тринадесет хиляди петстотин четиридесет и
осем лева/, представляваща обезщетение за ползване на тръбопровод и абонатна станция за
снабдяване с топлоенергия на жилищна сграда, находяща се в гр. С., ул. „К. I” № . /УПИ ХI-
12, 13, 15, 16, кв. 77а/ за периода от 01.01.2019г. до 09.03.2021г., с която сума „Т.
неоснователно се е обогатило за сметка на „С., ведно със законната лихва, считано от
16.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Т., ЕИК . да плати на „С. с ЕИК ., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 1861,92 лева /хиляда осемстотин шестдесет и един лева и 92 стотинки/ - разноски,
сторени в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7