№ 3426
гр. Варна, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Г.а
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20233110105157 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 ГПК.
Производството по делото е образувано по предявени от „М.И.” АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, чрез
процесуалния му представител – адв. В. Д., срещу „М.Ф.” ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. *****, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 15514.01 лв.,
представляваща главница за незаплатена ел. енергия за период на
потребление 01.04.2021 г. – 15.11.2021 г., за което са издадени фактури в
периода 30.04.2021 г. – 15.11.2021 г., съгласно сключен между страните
договор за продажба на ел. енергия и участие в балансираща група/договор за
комбинирани услуги № МЕ-2240/11.12.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
05.12.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1698.55 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
31.03.2022 г. – 31.10.2022 г., които вземания са предмет на заповед №
7617/06.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № ****2022 г. по описа на ВРС, ***** състав.
В исковата си молба ищецът „М.И.” АД твърди, че на 11.12.2020 г.
между страните е сключен договор за продажба на ел. енергия и участие в
балансираща група /договор за комбинирани услуги/, по силата на който е
извършил доставка на ел. енергия в качеството си на продавач, получена от
купувача. Поддържа, че за извършените доставки по надлежния ред е издал на
ответника данъчни фактури за всеки отчетен период, които са приети и не са
1
оспорени от купувача. Въпреки настъпилия падеж – изискуемост и
ликвидност на вземанията, ответникът не е заплатил задълженията си. По
изложените съображения моли исковите претенции да бъдат уважени.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „М.Ф.” ЕООД, редовно
уведомен, не е депозирал писмен отговор на исковата молба.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Въз основа на подадено от ищеца заявление е издадена заповед №
7617/06.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
образуваното ч. гр. д. № ****2022 г. по описа на ВРС, **** състав, срещу
длъжника „М.Ф.“ ЕООД за заплащане на посочените в заповедта суми,
предмет на настоящото производство.
В срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжника, че не
дължи сумите по заповедта за изпълнение. Настоящият иск за установяване
съществуването на претендираните вземания е предявен на 26.04.2023 г., в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
В проведено по делото на 18.10.2023 г. открито съдебно заседание
редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение с нарочна молба от
12.10.2023 г.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване
му в съдебно заседание.
В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание
ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от
представените писмени доказателства, в това число сключен между страните
на 11.12.2020 г. договор за продажба на ел. енергия и участие в балансираща
група/договор за комбинирани услуги.
Следва да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на
претендираните суми.
По изложените съображения съдът приема, че предявените искове са
вероятно основателни.
Предвид посоченото, съдът приема, че в случая е установено наличието
на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал.
1, т. 1 и 2 ГПК, поради което исковата претенция следва да се уважи по този
ред.
Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза
на ищеца. В заповедното производство направените от негова страна
разноски са в общ размер от 3344.26 лв. /за държавна такса – 344.26 лв. и за
адвокатско възнаграждение – 3000 лв./, които следва да бъдат присъдени в
полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В настоящото производство ищцовото дружество представя
доказателства за извършени разноски в общ размер от 4344.24 лв., от които
сумата 344.24 лв. – довнесена държавна такса и 4000 лв. – платено в брой
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
24.04.2023 г. Ето защо в полза на страната следва да бъдат присъдени така
сторените разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
2
Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
„М.Ф.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
*****, дължи на „М.И.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. ****, следните суми: сумата 15514.01 лв. /петнадесет
хиляди петстотин и четиринадесет лева и една стотинка/, представляваща
главница за незаплатена ел. енергия за период на потребление 01.04.2021 г. –
15.11.2021 г., за което са издадени фактури в периода 30.04.2021 г. –
15.11.2021 г., съгласно сключен между страните договор за продажба на ел.
енергия и участие в балансираща група/договор за комбинирани услуги №
МЕ-2240/11.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.12.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата 1698.55 лв. /хиляда
шестстотин деветдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
31.03.2022 г. – 31.10.2022 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които вземания са предмет на заповед №
7617/06.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № ****2022 г. по описа на ВРС, ***** състав.
ОСЪЖДА „М.Ф.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. *****, да заплати на „М.И.” АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, сумата 3344.26 лв.
/три хиляди триста четиридесет и четири лева и двадесет и шест
стотинки/, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № ****2022 г. по описа на ВРС, ****
състав, както и сумата 4344.26 лв. /четири хиляди триста четиридесет и
четири лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3