Решение по КНАХД №1541/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на И. С. В., [ЕГН] от [населено място], [жк], вх.А, ет.1, ап.2, чрез адв. П. срещу Решение № 655 от 13.06.2025 г., постановено по АНД № 1255 по описа на Районен съд - Пловдив за 2025 година, с което е потвърден електронен фиш серия К № 9700050 на ОДМВР Пловдив, с който на И. С. В. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Според касатора обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на електронния фиш, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане.

Ответникът - ОДМВР – Пловдив, в писменото становище, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли тя да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна по чл. 210, ал. 2 от АПК страна в преклузивния по чл. 211, ал.3 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С процесния ЕФ отговорността на касатора е ангажирана за това, че на 19.08.2024 г. в 21:53 ч. в [населено място], на [улица], срещу № 72, в посока [улица]при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 km/h, МПС лек автомобил [Марка], модел „РХ 300“, с рег. № [рег. номер] се е движил със скорост от 62 km/h, като е превишил максимално допустимата скорост от 50 км.ч. за населено място с 12 km/h, установено с АТСС CELERITAS MVD 2020. Електронният фиш е издаден на И. С. В., в качеството му на собственик на автомобила.

За да потвърди процесния електронен фиш, районният съд е приел, че при издаването му, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Направено е точно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са нарушени. Счел е нарушението за безспорно установено от приложената разпечатка от използваното техническо средство, представляваща годно доказателствено средство. Посочил е, че от обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство с превишена скорост от 62 км/ч, в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава е била с ограничение от 50 км/ч. Районният съд подробно е обсъдил и доказателствата, въз основа на които е установено, че използваното в случая техническо средство е годно и технически изправно.

По отношение на наличието на повторност, обуславяща налагането на глоба в двоен размер, съдът е изложил мотиви относно предходно издаден и влязъл в сила електронен фиш. В тази насока съдът отбелязал, че от постъпилото и приложено като доказателство по делото писмо от ОД на МВР, Сектор „Пътна полиция“ относно електронен фиш Серия К № 8124777 от 15.09.2023 г., ведно със справка АИС "АНД", от системата на МВР се установява по безспорен начин, че същия е бил връчен на 28.12.2023г., и е влязъл в сила на 02.01.2024г., когато е бил заплатен, а именно в 14:45 ч. на 02.01.2024г. Направен е извод, че датата на плащане на глобата по ЕФ № К 8124777 представлява най-късния и окончателен момент, в който този акт е влязъл в сила, което потвърждава наличието на деяние по чл. 21 от ЗДвП, санкционирано с електронен фиш, влязъл в сила, след като нямало данни в законния срок да бил обжалван. Поради това, според районен съд процесното нарушение за скорост било извършено в рамките на едногодишния срок, обосноваващ квалифициращия признак "повторност".

Съдът е приел, че правилно е приложен законоустановения толеранс от 3 км/ч, че в електронния фиш е посочено коректното основание за ангажиране отговорността на жалбоподателя, а наложеното наказание съответства на предвиденото в чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ЗДвП – абсолютно установен размер от 50 лева, удвоен предвид повторния характер на нарушението, което препятства възможността на ревизиране на този размер.

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства. Изложените от първоинстанционния съд мотиви за законосъобразност на ЕФ са подробни, задълбочени и обосновани от съвкупната преценка и анализа на представените към преписката писмени доказателства. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си да събере относими, допустими и необходими доказателства за установяване на правнорелевантните факти по делото.

С разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е създаден облекчен ред за налагане чрез ЕФ на административно наказание глоба за нарушение, установено и заснето с техническо средство, което в случая според редовно събраните по делото доказателства е CELERITAS MVD 2020, а и изрично този факт е отбелязан в издадения ЕФ. Минимално изискуемото съдържание на ЕФ е установено в същата разпоредба на закона и то е спазено. В случая, с оглед формата и вложеното съдържание ЕФ съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В частност, в него са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение, които да индивидуализират по безспорен и категоричен начин нарушението от обективна и субективна страна. Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на касатора, предвид факта, че в срока по чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП не е заявил в декларация за друго лице, което да е извършило нарушението съобразно нормата на чл. 188, ал. 1, изр. 2-ро от ЗДвП, и като собственик на автомобила на същия е наложено наказанието, предвидено за извършеното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Видно от данните по делото изрично е приспаднат т. нар. толеранс 3 км/ч, като засечената скорост е 65 км/ч при допустима максимално разрешена скорост 50 км/ч в населено място с оглед категорията на процесното МПС, при което крайната превишена скорост посочена в ЕФ е 62 км/ч.

АТСС CELERITAS MVD 2020 е било годно да установява нарушения от вида на процесното към 19.08.2024 г., видно от приложената по делото извадка от регистъра на одобрените типове средства за измерване, както и Протокол за проверка № 153-СГ-ИСИС/07.12.2023г.

Районен съд е изложил подробни съображения и относно наличието на основания за прилагане на квалификацията "повторно" по отношение на извършено от касатора административно нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В легалната дефиниция, дадена в т. 33 на § 6 от ДР на ЗДвП, "повторно" е нарушението извършено в едногодишен срок, а в случаите на чл. 174, ал. 2 от ЗДвП – в двегодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

Според настоящият състав на съда е налице квалифициращият признак "повторност". За надлежното му установяване районният съд е проявил необходимата, съгласно принципа на служебното начало, процесуална активност, вследствие на която делото е попълнено с относимите доказателства, достатъчни до обосноват извода, че ЕФ серия ЕФ № К 8124777 е влязъл в сила. В тази насока следва да се отбележи, че дори в конкретния случай да не са представени преки доказателства за връчване на посочения ЕФ, от другите доказателства по делото става ясно, че наложената с него глоба е била заплатена от касатора и това е станало на 02.01.2024г. Несъстоятелни са възраженията на адв. П., че не са представени доказателства за това дали ЕФ 8124777 е обжалван. Тежестта да представи доказателства за обжалване на ЕФ не е на административния орган, а на адресата на този акт, като в случая И. В. не е представил такива. Ето защо, предвид извършеното плащане на глобата по него, което несъмнено е индиция за знание за съществуването му, а и за евентуалното му връчване, настоящият съдебен състав не споделя доводите в касационната жалба за липса на повторност на санкционираното с потвърдения от районния съд ЕФ административно нарушение. Касационна инстанция счита, че плащането е най-ранната дата, която може да се приеме за дата на връчване на ЕФ, в случая 02.01.2024г.

Въз основа на събраните в производството доказателства, обосновани са изводите на районен съд, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, при безспорно установено нарушение, нарушител и неговата вина.

Спрямо И. В. е бил наложен двойния размер глоба от 100 лева, съгласно чл. 182, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП (в редакция преди изм. ДВ, бр. 64/05.08.2025 г., в сила от 07.09.2025 г.).

След постановяване на решението на районен съд, в хода на съдебното производство пред настоящата инстанция обаче е настъпила законодателна промяна, чрез изменението в ДВ, бр. 64 от 05.08.2025 г., в сила от 7.09.2025 г. на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, при повторно нарушение по ал. 1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6, ал. 3, т. 6 наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. На практика към настоящия момент за доказаното по несъмнен начин нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, не е предвидено удвояване на наказанието глоба, като "повторно".

Предвид настъпилата законодателна промяна, и спазвайки принципа по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН за прилагане на по- благоприятната за нарушителя разпоредба, районният съд разполага с правомощието да измени издадения електронен фиш на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, респ. при еднородност на обстоятелствата по нарушението да извърши преквалификация на нарушението като се изключи от обвинението квалифициращия му признак "повторност" и да приложи закона за по-леко наказуемо административно нарушение, а именно чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, относима в настоящия случай, с оглед установения размер на превишението на скоростта, в който смисъл е и постановеното в т. 1 на Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г.

Съгласно т.2 от диспозитива на Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, в касационното производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, след като отмени решението на районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба.

С оглед изложеното, Решение № 655 от 13.06.2025 г., постановено по АНД № 1255 по описа на Районен съд - Пловдив за 2025 година, с което е потвърден електронен фиш серия К № 9700050 на ОДМВР Пловдив, следва бъде отменено, а делото следва да се върне на районния съд за ново разглеждане от друг състав на съда, съобразно дадените указания.

При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 63д от ЗАНН, районният съд следва да се произнесе, с оглед изхода на спора и по отговорността за разноските – чл. 226, ал. 3 от АПК, вр. чл. 63д от ЗАНН.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 655 от 13.06.2025 г., постановено по АНД № 1255 по описа на Районен съд - Пловдив за 2025 година

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Пловдив, при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт.

Решението е окончателно.