№ 17485
гр. София, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110156447 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искове, предявени от В. Й. Й. срещу
******* болест „********" ЕАД, които съобразно подадените уточнителни
молби са следните:
- по чл. 344, ал. 1, т. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ - за отмяна на дисциплинарно
наказание „уволнение”, наложено със Заповед ЧР-09-295/28.09.2022 г. на
Изпълнителния директор на ******* болести „********" ЕАД;
- по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „Старши рентгенов лаборант“ при ответника;
- по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.225, ал.1 КТ - за обезщетение в размер на
11 151,18 лв. (в брутен размер) за оставане без работа в периода от 01.10.2022
г. до 31.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата
молба (14.10.2022 г.)
Твърди се, че ищецът В. Й. е работила при ответника ******* болест
„********" ЕАД по трудов договор от 2009 г. на длъжност „Старши
рентгенов лаборант“ до 30.09.2022 г., когато на ищеца е била връчена
посочената заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл.
190, ал. 1, т. 7 („други тежки нарушения на трудовата дисциплина“) вр. чл.
187, ал. 1, т. 10 КТ („неизпълнение на други трудови задължения…); оспорва
да е извършила посочените в заповедта нарушения; нарушено право на
защита, тъй като не са били искани предварително обяснения от ищеца за
всички посочени в заповедта нарушения – конкретно относно недобра
1
организация на работата в лабораторията, нефункционално разпределение на
времето, изготвяне на работни графици и причини за натрупване на
извънреден труд, като оспорва изготвения от ищеца график да е хаотичен и
нефункционален; Обяснения са били искани с нарочна Покана на
работодателя и само за това, че Диманова недобросъвестно не била
определила свой заместник за периода на ползвания от нея годишен отпуск,
както и че посочената от Диманова за заместник - Боряна Филипова, не е била
на работа по график в три дни, а именно 14, 15 и 16 септември, поради което
било затруднено справянето с технически проблем, възникнал на 15.09.22 г.,
както и за това, че била дала заповед на служителите в отделението,
забраняваща им да подават заявки за ремонт на апаратурата.
Относно посоченото в заповедта (за което признава, че са били искани
обяснения) - че недобросъвестно не е определила свой заместник за периода
на ползвания годишен отпуск за периода 12.09.2022 г. до 23.09.2022 г., както
и че определената Боряна Филипова не е била на работа по график в три дни,
а именно 14, 15 и 16 септември, което работодателят считал, че било
затруднило справянето с технически проблем, възникнал на 15.09.22 г. с
рентгенографската маса – ищецът твърди, че Боряна Филипова е отбелязана
като заместник само защото тя е била единствената, която не е в годишен
отпуск по график (останалите две лаборантки били в годишен отпуск). Наред
с това ищецът твърди, че е било свeдено до знанието на непосредствените
ръководители отсъствието на назначения заместник - лаб. Филипова и това,
че не е бил наличен втори човек за дните 14,15 и 16 септември. Във връзка с
възникналия на 15.09.2022 г. техническия проблем с апаратурата и липсата на
персонал, който да разреши ситуацията, Диманова твърди, че е била
изготвила Доклад във връзка със случая, независимо че е била в отпуск, който
доклад е предала по надлежния ред на г-н Димов – директор на АСблок, като
при проведен разговор по телефона с д-р Елечева (която замествала
непосредствения началник) било отказано на Диманова да прекъсва отпуска
си. Така бил реагирал и д-р Захариев – началник отделение по образна
диагностика; Проблемът с апарата бил разрешен за два часа.
Оспорва да е давала в устна или писмена форма заповеди на колеги
относно подаването на заявки за извършване на ремонтни дейности по
апаратурата; няма наложени предходни дисциплинарни наказания;
наложеното наказание е несъразмерно тежко, дори и да се приеме, че
посочените от работодателя нарушения са били извършени.
От страна на ответника ******* болест „********" ЕАД се
поддържа, че ищецът е извършила описаните в заповедта действия, които
представляват нарушения на трудовата дисциплина. Допуснатите от ищеца
Диманова дисциплинарни нарушения са достатъчно тежки и обосновава
2
налагане на най-тежкото наказание, независимо че ищецът няма предходни
дисциплинарни наказания. „По отношение на констатираното в хода на
дисциплинарната проверка второ дисциплинарно нарушение…“, с Отговора
на исковата молба ответникът твърди, че „е неверен доводът на ищеца, че за
него не е била поканена да даде обяснения“.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
Несъстоятелно е заявеното с Отговора на ответника, че не било
доказано действащо между страните трудово правоотношение за периода до
издаването на заповедта за уволнение. Видно от изявлението на ответника-
работодател в заповедта за уволнение, същата се издава за уволнение на В.
Й. – служител на ответника, изпълняващ длъжността „Старши рентгенов
лаборант“ в отделение за образна диагностика в Болницата. От гледна точка
на настоящия съдебен спор, цитираното изявление се явява неизгодно за
ответника, поради което документът на заповедта се ползва с обвързваща
доказателствена сила относно обстоятелството, че до прекратяването на
трудовия договор с посочената заповед, ищецът е работила при ответника по
трудов договор и на посочената длъжност. Същото се установява и от
представения трудов договор.
Видно от съдържанието на Заповед ЧР-09-295/28.09.2022 г. на
Изпълнителния директор на ******* болести „********" ЕАД,
дисциплинарното наказание „уволнение” е наложено на В. Й. за множество
изброени в заповедта обстоятелства, които са станали известни на
работодателя от цитирани в заповедта писмени сведения и доклади на колеги
на ищеца Диманова. Дисциплинарните нарушения са квалифицирани от
работодателя като такива с правно основание чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ
(„неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния
трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение“).
Съгласно чл. 193, ал. 1 и ал. 2 КТ, работодателят е длъжен преди
налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя
или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства, а когато работодателят предварително не е изслушал
работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът
отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
Следва, че ако заповедта е издадена за нарушения, за които не са били искани
обяснения, спорът за тези нарушения не подлежи на обсъждане, а досежно
тях пряко следва незаконосъобразност и отмяна на уволнението.
3
С оглед изрично заявеното с исковата молба оплакване, че ищецът
Диманова е наказана за нарушения, за някои от които не са й били искани
предварително обяснения и тъй като според заповедта за уволнение,
дисциплинарното уволнение е наложено заради посочени няколко отделни
действия и бездействия на служителя, при съобразяване с цитираната
разпоредба на чл. 193 КТ, съдът ограничава обсъждането си само на тези
посочени в заповедта нарушения, за които на служителя са били искани
обяснения.
Единствено доказателство по делото за искани от работодателя
обяснения представлява представената с исковата молба Покана. От
съдържанието на този неоспорен от ответника документ е видно, че от ищеца
Диманова е било искано да даде обяснения за следното:
1.Защо в период на ползван платен отпуск (от 12.09.2022 г. до 23.09.22
г.) ищецът Диманова е посочила като свой заместник служител Боряна
Филипова, при положение че ищецът Диманова е знаела, че за периода до
16.09.2022 г. Филипова ползва свободни дни съгласно график и това със
сигурност ще затрудни работата на отделението;
2. Вярно ли е, че ищецът Диманова е давала устна/писмена забрана към
други служители в отделението да подават заявки за извършване на ремонтни
дейности на апаратурата в същото отделение и с какви съображения?
При съпоставка с посочените в Заповедта за уволнение повече на брой
нарушения следва, че на разглеждане от съда, дали представляват
дисциплинарни нарушения, подлежат само следните изложени в Заповедта
обстоятелства:
„по време на ползван от ищеца Диманова платен годишен отпуск,
отсъства посочения от ищеца негов заместник, при което на дата 15.09.22 г.,
когато е възникнал проблем с апаратурата и е имало необходимост от
извикване на външни техници за ремонт, колегите на ищеца в отделението не
са можели да сигнализират фирмата, тъй като имали забрана от ищеца
Диманова да се обаждат без нея на фирмата“.
За останалите посочени в Заповедта за уволнение обстоятелства,
формулирани в заповедта като „недобра организация на работата на
отделението по образна диагностика“, изготвяне на хаотични графици…
(което съставлява по-общо от гледна точка на период на извършване и по-
комплексен вид нарушение, в сравнение с посоченото в Поканата за
обяснения), съдът не дължи обсъждане с оглед цитираната разпоредба на чл.
193 КТ.
Поисканите от ответника (за първи път с подадена по електронната
поща на 08.06.2023 г.) гласни доказателства за установяване, че
4
работодателят е бил поискал в устна форма обяснения за непосочени в
писмената Покана нарушения (сред които нарушения се явяват недобра
организация на работата и нефункционално изготвяне на графици за работата
в отделението), са оставени без уважение поради преклузия, поради следното:
Макар и в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК, искането на ответника от
08.06.2023 г. е преклудирано с изтичането на срока за отговор на исковата
молба, тъй като исковата молба съдържа ясно формулирано твърдение, че
обяснения са били искани само за тези действия, които са описани в
представена с исковата молба писмена покана. По аргумент от чл. 133, както
и от чл. 143 ГПК следва, че в срока за Отговор ответникът следва да изчерпи
всички свои възражения по фактите. Действително, има възможност съдът
да даде указания на ответника да уточни своите възражения, но основание за
такова указание на съда към ответника е налице само когато твърдението-
възражение в Отговора не е достатъчно ясно. В случая, като се има предвид
твърдението на ищеца в исковата молба – че обяснения са били искани
само за тези действия, които са описани в представена с исковата молба
писмена покана (която Покана е приложена към исковата молба), то
насрещното твърдение на ответника в Отговора – че „по отношение на
констатираното в хода на дисциплинарната проверка второ дисциплинарно
нарушение, е неверен доводът на ищеца, че за него не е била поканена да
даде обяснения“, представлява отрицание на заявения от ищеца факт, което
отрицание не се нуждае от конкретизиране или допълване. При проверката за
редовност на Отговора, съдът не разглежда представените доказателства по
същество, съответно не дължи запознаване със съдържанието на Поканата и
сравнение със съдържанието на Заповедта за уволнение, за да провери чие
твърдение – на ищеца или на ответника, е вярно (съдържа ли Поканата или не
искане за обяснения за всички нарушения, изброени в Заповедта), само в
който случай съдът би могъл да установи, че действително писмената Покана
се отнася само за част от нарушенията по заповедта, а явно ответникът в своя
Отговор има предвид, но е пропуснал да посочи, че обяснения са били искани
с друга писмена покана или пък в устна форма. Иначе казано, когато
ответникът оспорва твърдението на ищеца за поискани само с посочената от
ищеца писмена покана обяснения, във възможностите на ответника е било с
Отговора да посочи по какъв начин, ако не с Поканата, са били искани
обяснения и за останалите визирани в заповедта за уволнение нарушения –
възражение за факти, които следва да са били известни на ответника към
момента на подаване на Отговора.
По тези съображения съдът намира, че след като се е запознал с
исковата молба и приложените към нея писмени доказателства, ответникът е
имал възможност в срока за отговор да противопостави своето възражение по
5
фактите, като посочи кога и как обяснения са били искани за останалите
нарушения, за които е издадена Заповедта за уволнение, но не са посочени в
представената от ищеца Покана за обяснения. Като не е сторил това в срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът е изгубил правото да твърди нови
обстоятелства, съответно да ангажира доказателства за тези по-късно заявени
след срока за отговор нови твърдения.
По съществото на спора дали са извършени, дали представляват
дисциплинарни нарушения и дали обосновават налагане на най-тежкото
наказание „уволнение“ тези от посочените в Заповедта за уволнение
действия/бездействия на ищеца, за които са били искани обяснения, а именно
– че в период на ползван платен отпуск (от 12.09.2022 г. до 23.09.22 г.)
ищецът Диманова е посочила като свой заместник служител Боряна
Филипова, при положение че ищецът Диманова е знаела, че за периода до
16.09.2022 г. Филипова ползва свободни дни съгласно график и това със
сигурност ще затрудни работата на отделението, както и че ищецът Диманова
е давала устна/писмена забрана към други служители в отделението да
подават заявки за извършване на ремонтни дейности на апаратурата в същото
отделение:
Съдът отбелязва, че акцент в издадената заповед за уволнение не са
обстоятелствата, за които на ищеца са били искани обяснения, а основния
мотив за уволнението са получени от работодателя сведения от колеги на
ищеца, включващи техни или на работодателя негативна оценки на работата
на ищеца като ръководител на отделението. Според посоченото в Заповедта
за уволнение:
- колегата на ищеца - д-р Тачева била представила втори, по-пълен
доклад, в който била посочила, че случаят с техническия проблем от
15.09.2022 г. не била единствената „простъпка на старши рентгеновия
лаборант (т.е. на ищеца);
-„… категорично смятам, че не налага работа от двама лаборанти до
14 часа в работни дни…“;
- „ …по този начин изготвения (от ищеца) график води до генериране
на извънреден труд“;
- в свое сведение друг колега на ищеца „лаборант Чешмеджиева
акцентира върху обстоятелството, че решенията в отделението се взимат
еднолично от Й. (т.е. ищецът Й.-Димова); не се информира своевременно
ръководството за проблеми…; инструктажните тетрадки се подписват
със задна дата; апарат Филипс стои неработещ…; новите здравни кодове
били въведени със закъснение…; „създаденият график от ищеца затруднява
работата на отделението, като причинява хаос“.
6
Положително се установява от представения от ищеца с исковата молба
документ, че дадените от ищеца писмени Обяснения съдържат признание на
ищеца за това, че „не е съобразила чисто технически да отбележи в
молбата си за отпуск“ втори заместващ я човек, освен лаборант Филипова,
„за оставащите дни“, което до момента не е създавало затруднения в
работата на отделението. Признава се от ищеца в същите Обяснения, че на
дата 15.09.2022 г. е възникнал технически проблем с апаратурата, за което
ищецът Диманова е узнала от разговор по телефона с гл.мед.сестра А.
Василева.
Съгласно цитираните по-горе разпоредби на чл. 193, ал. 1 и ал. 2 КТ,
преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен, освен
да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения, още е
необходимо работодателят „да събере и оцени посочените доказателства“,
което предполага работодателят да направи преценка както на посочените от
служителя доказателства, така и да прецени защитните твърдения на
служителя в дадените от него Обяснения. Издадената Заповед не съдържа
изявления, които да сочат, че ответникът-работодател е обсъдил
дадените от ищеца Обяснения, в частта в която ищецът Диманова по
същество е заявила, че няма кого друг да посочи за заместник, освен
Филипова, защото всички колеги на ищеца са в годишен отпуск; не е
обсъдено, че дори и да няма посочен втори заместник, това никога не е
създавало проблеми в работата на отделението, както и е станало на дата
15.09.22 г., когато своевременно са били извикани техници и техническият
проблем с апаратурата е бил разрешен; че ищецът Диманова е изисквала
единствено да бъде уведомявана при проблеми, за да е в течение на
случващото се в отделението, но не е забранявала на колегите си да подават
заявки за ремонт.
Следва да се отбележи, че дори според издадената Заповед за уволнение
няма никакви събрани от ответника-работодател доказателства, дори няма
сведения от колеги ищецът Диманова да е давала устна/писмена забрана към
други служители в отделението да подават заявки за извършване на ремонтни
дейности на апаратурата в отделението. Не забрана да викат техници, а
изискване на ищеца да бъде уведомявана при проблем следва от цитираното в
самата Заповедта сведение – „лаборант Чешмеджиева била казала (на м.с.
Василева), че никой в отделението не е упълномощен и не знае протокола за
отремонтиране на дефектирал апарат и че неведнъж е възниквало
напрежение със старши лаборант (т.е. с ищеца) за неспазване на
йерархията… ето защо лаборант Чешмеджиева каза, че единствено
лаборант Й. (т.е. ищеца) може да задвижи нужната процедура по
отстраняване на проблема…“
7
Извод за тава, че главен мотив на уволнението не е случаят от
15.09.2022 с дефектиралия апарат и отсъствието на заместник (за което само
се установява, че са били искани обяснения), се налага за съда и от
посоченото в самата заповед за уволнение – по повод разваления апарат
колегите са се свързали по телефона с ищеца Диманова, която от своя страна
е извикала техника и проблема е бил разрешен“.
По тези съображения - след като не се установява нито забрана от
страна на ищеца да бъдат подавани заявки за ремонт; нито се установява
отсъствието на посочения от ищеца заместник да е възпрепятствало
поправянето на апарата, като дори се установява оказано съдействие от ищеца
през време на ползване на годишния й отпуск, с чието съдействие проблемът
с техниката е бил разрешен, съдът намира, че няма допуснато от ищеца
нарушение на трудовата дисциплина с оглед цитираните в заповедта трудови
задължения на ищеца по длъжностна характеристика, още по-малко се
установява противопоравност в действия или бездействия на ищеца, за да
бъде направен извод за проявена от ищеца вина, съответно за да е възможен
извод за извършено от ищеца дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 186
КТ (Виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина).
Само за пълнота следва да се посочи, че дори и да бяха положително
установени обстоятелствата, за които на ищеца са били искани обяснения,
само вменената като изказана от ръководен служител забрана, както и
липсата на посочен от ищеца втори заместващ, не могат да обосноват
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
По тези съображения съдът намира, че дисциплинарно наказание
„уволнение”, наложено на ищеца В. Й. Й. със Заповед ЧР-09-295/28.09.2022 г.
на Изпълнителния директор на ******* болести „********" ЕАД, е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, при което се явява
основателен и предявеният обусловен иск за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност „Старши рентгенов лаборант“ при ответника.
Въз основа на извършена в съдебно заседание на 14.06.2023 г.
констатация от трудова книжка, при която констатация се установява, че след
прекратяване на трудовия договор с ответника, на следващите страници
липсва отбелязване за започване на работа при нов работодател, съдът
намира, че ищецът има право на обезщетение за оставане без работа по трудов
договор за пълния максимално допустим от чл. 225, ал. 1 КТ 6-месечен
период след прекратяването, а именно – от 01.10.2022 г. до 31.04.2023 г., в
размер на 11 151,18 лв. (брутен размер), колкото и се претендира, което
следва при извършените по реда на чл. 162 ГПК изчисления и въз основа на
приетия по почин на ищеца (и неоспорен от ответника) фиш за заплата за
последен пълен отработен месец август 2022 г.
8
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
следва присъждане на сторените съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение в пълен размер – 2 320 лв. Неоснователно е заявеното от
страна на ответника възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение, тъй като при съобразяване на чл. 7, ал. 1,
Т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. За минималните размери на
адвокатските възнаграждения („за отмяна на уволнение (чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ) или за възстановяване на работа (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ), когато искът е
предявен самостоятелно - не по-малко от размера на минималната работна
заплата за страната към момента на сключване на договора за правна
помощ (в случая 710 лв.); за други неоценяеми искове - 200 лв.; за трудови
дела с определен интерес - съобразно ал. 2“) следва, че минималният
адвокатски хонорар за предявените от ищеца искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2
и т.3 КТ е в размер на 2 284,53 лв. За да е налице прекомерност, не е
достатъчно минималният по наредбата размер да е надвишен, а следва
надвишението да е значително. С оглед фактическата и правна сложност на
спора, съдът намира, че прекомерност би била налице за възнаграждение над
трикратния размер на минималното по наредбата възнаграждение, каквото в
случая надвишение не е налице.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза
на съда сумата 606,05 лв. - държавни такси за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1,
т. 2 и т.3 КТ (80 лв., 80 лв., 446,05 лв.)
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ, дисциплинарното уволнение на В. Й. Й. с ЕГН **********,
извършено със Заповед № ЧР-09-295/28.09.2022 г. на Изпълнителния
директор на ******* болести „********" ЕАД.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, В. Й. Й. с ЕГН
**********, на заеманата преди уволнението длъжност „Старши рентгенов
лаборант“ при ******* БОЛЕСТ „********" ЕАД.
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ,
******* БОЛЕСТ „********" ЕАД с ЕИК /********* да заплати на В. Й. Й. с
ЕГН ********** сумата 11 151,18 лв. (бруто) – обезщетение за оставане без
работа в периода от 01.10.2022 г. до 31.03.2023 г., ведно със законната
9
лихва, считано от датата на исковата молба (14.10.2022 г.) до окончателното
изплащане, както и сумата 2 320 лв. – съдебни разноски.
ОСЪЖДА ******* БОЛЕСТ „********" ЕАД с ЕИК /********* да
заплати в полза на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, сумата 606,05 лв. – държавни такси.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на
съдебното решение, на основание чл. 242, ал.1 ГПК – в частта за 11 151,18 лв.
– обезщетение за оставане без работа.
Банкова сметка на В. Й. Й.:
BG 95 STSA 93001 5210 53149
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в 2-седмичен срок, считано от датата на връчване на препис
от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10