Решение по дело №898/2025 на Административен съд - Хасково

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А. Ш. М. С., [държава], с посочен в жалбата съдебен адрес за кореспонденция: [населено място], ул.„Д-р Г.М.Д.“ №38 (и настоящ адрес по регистрационна карта на чужденец: РПЦ – Харманли, [населено място], [жк]), срещу Решение №2587/18.03.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт бил незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването му. Административният орган бил пропуснал да обсъди приложимостта по отношение на жалбоподателя на хипотезата на чл.8, ал.6 от ЗУБ. Ноторно било известно за административния орган обстоятелството за влошената обстановка в [държава], настъпила през последните месеци. Светкавичното настъпление на бунтовниците, начело с движението „ХТШ“, превземането на редица ключови градове в цяла [държава] и свалянето на президента Б. А. довело до хиляди жертви от страна на цивилното население. Несигурността и размириците продължавали и никой не можел да предвиди как ще се развият събитията в [държава]. Твърди се, че поради обстановката в там, евентуалното връщане на жалбоподателя в страната щяло да застраши пряко негови основни права, като правото на живот и свобода, и щял да бъде изложен на риск от тежки посегателства.

Намират се за неоснователни доводите на административния орган по приложението на чл.8, ал.8 и чл.9, ал.5 от ЗУБ. Цитира се част от позиция по връщането в [държава] публикувана от Върховен комисар на ООН за бежанците на 16 декември 2024 г.

Счита се, че следва да се вземе предвид решението на СЕС по дело С-406/22 и с оглед тълкуването на член 37 от Директива 2013/32 да се приеме, че дори някои части на [държава] да бъдат определени като сигурни, връщането на търсещи закрила не можело да бъде осъществено, защото в други части на страната съществували заплахи за цивилното население поради продължаващите въоръжени конфликти.

Обжалваното решението било в противоречие с прогласените в чл.13 от АПК принципи на последователност и предвидимост, а именно, че административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. Липсвали ясни и точни мотиви, защо след като през последните години на с.те граждани се предоставяла международна закрила, при липса на коренно променена ситуация в страната, в настоящия момент от ДАБ масово се издавали отрицателни решения.

Твърди се също, че в оспореното решение административният орган не бил спазил императивното изискване на чл.75, ал.2 от ЗУБ, във връзка с чл.7, ал.2 от АПК, да обсъди всички относими факти, декларации и документи, свързани с личното положение на жалбоподателя, или с държавата му на произход, или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава.

Като не обсъдил всички изложени факти и обстоятелства и не съобразил връзката между конкретното местоживеене на жалбоподателя с обстановката в [държава], административният орган произнесъл решението си при липса на мотиви, и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, със законните последици от това.

Ответникът, Председател на Държавна агенция за бежанците, чрез пълномощника си юрк.Ю. Д., в писмен отговор излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага съображения за неоснователност на жалбата.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба, подадена чрез С. – София към Дирекция „Миграция“ – МВР с вх.№105400-3993/25.09.2024 г. и молба, подадена чрез РПЦ – [населено място] към ДАБ при МС под вх.№4083/04.10.2024 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-35046/04.10.2024 г., А. Ш. М. С. от [държава], е поискал закрила от [държава].

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП-35046/04.10.2024 г. като А. (собствено име) М. С. (бащино име) Ш. (фамилно име), гражданство [държава], роден на [дата]. в [държава], С., област Х., със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – к, религия – м.-с, професия – дърводелец, с начално образование, [семейно положение], без документи за самоличност. В приложение към Регистрационния лист са посочени данните за съпругата и децата на чужденеца, родителите му, братята и сестрите му, като за всички е отбелязано, че са в [държава].

С писмо рег.№УП-35046/08.10.2024 г. Началникът на отдел ПМЗД, РПЦ – Харманли към ДАБ, е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата от А. Ш. М. С. молба за закрила.

В писмо с рег.№М-272/08..01.2025 г. (рег.№УП-35046/09.01.2025 г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р.[държава] на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

Под рег.№УП-35046/03.02.2025 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с А. Ш. М. С., [ЛНЧ].

В хода на интервюто чужденецът заявява, че бил роден и живял в [населено място], общ.С., обл.Х.. В момента съпругата и децата му се намирали в [населено място], там били и родителите му, както и тримата му от братя. Имал две сестри и един брат в [държава].

Разказва, че напуснал [държава] на 21.09.2024 г., нелегално за [държава], като в [държава] влязъл на 24.09.2024 г. След това били заведени до един лагер в С., с кола.

На въпроса защо е напуснал държавата си на произход отговаря: „Напуснах страната си, защото няма никаква сигурност в [държава]. Страхувахме се от [държава], защото те не обичат к., мразят ни. Когато напусках страната си в К. и района имаше сражения от т. страна – постоянно хвърлят ракети и пускат дронове. [населено място] беше под контрола на к сили и сега пак е така“.

Относно новата власт в [държава] заявява: „Много лошо. Те са и. и терористи, казват директно, че ще убиват к“.

По отношение ситуацията в К. посочва, че роднините му казали, че Т. и подкрепяните от тях групи продължавали да бомбардират района. Последната бомбардировка била „вчера“, на 24.12.2024 г. пак бомбардирали. Съпругата му била бременна в 6-ия месец, когато паднала бомба и тя абортирала. Това станало през 2023 г. Споделя, че не е виждал убити хора, бил свидетел на бомбардировки.

Интервюираният декларира, че не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход или в друга държава, че не е имал проблеми заради етническата си принадлежност – к, не е имал проблеми заради изповядваната от него религия. Нямал проблеми с официалната власт в страната. Не членувал в политическа партия или организация, не е членувал във въоръжена групировка и върху него лично не е било оказвано насилие. Декларира, че лично никой не го бил заплашвал. Сочи, че „от 2015 г. едно а. племе иска да отмъщава на нашата фамилия, защото братовчед ми през 2015 г. уби един мъж от това племе и оттогава те искат да си отмъстят.“ Заявява, че ако се завърнел в [държава] щели да го убият – т. и и.. Посочва също, че животът бил труден, икономически страната му била много зле, в каквото положение били той и семейството му.

До Председателя на ДАБ е изготвено Становище рег.№УП-35046/11.03.2025 г. от младши експерт в РПЦ – Харманли, интервюиращ орган, че от преценка на събраните по преписката доказателства следва да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца.

С Решение №2587/18.03.2025 г., в производство по общия ред, образувано по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Ш. М. С., поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 и на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ.

На 31.03.2025 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, който е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата срещу решението е депозирана на 07.04.2025 г.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който има правомощията по чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история и обстановката в страната му на произход [държава]. Обективираните в решението фактически съображения са ясни и подробни, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което се отказва предоставяне на исканата международна закрила.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Изложените от последния твърдения са детайлно анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход [държава]. Административният орган е изяснил фактите от значение за спора и обосновано е възприел относими към личното положение на молителя в страната му по произход факти. Извършената от административния орган преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на плоскостта на чл.75, ал.2 от ЗУБ.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в [държава]. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

При регистрацията на чужденеца с Регистрационен лист рег.№УП-35046/04.10.2024 г. същият е регистриран като с. гражданин, с постоянен адрес в [държава], обл.Х., а в проведеното с него интервю чужденецът потвърждава тази информация и конкретизира, че живеел в [населено място].

Въз основа на тези твърдения правилно относимите към личното положение на жалбоподателя факти са преценени по отношение на [държава], като държавата му на произход по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗУБ.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група.

Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че в изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход същият не е направил релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване по причините, изброени в чл.8, ал.1 от ЗУБ, изявленията му не съдържат информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл.8, ал.2 - 5 от ЗУБ, и не заявява дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване. Заявителят не е твърдял да е бил заплашван лично в страната си на произход, спрямо него да е упражнявано физическо насилие, или да е бил обект на репресии. Не са заявени никакви обстоятелства, от които да се направи извод, че изповядваната от него религия – м., с, или етническата му принадлежност – к, са достатъчно основание за опасения от преследване. Не са заявени и конкретни отправени към кандидата за статут целенасочени действия от страна на някоя въоръжена групировка, от които да може да се приеме, че същият е подложен на преследване.

Жалбоподателят сочи в интервюто пред ДАБ, че е напуснал [държава] заради липсата на сигурност, страхувал се от турците, и лошото икономическо положение, в което били той и близките му. Установените в производството твърдения на кандидата не разкриват никакви обстоятелства, годни да бъдат квалифицирани като преследване.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна няма изложени твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

От страна на жалбоподателя не се твърди също така в държавата си по произход да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт”.

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила.

С Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07 (Meki Elgafaji и Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie), с предмет отправено от Нидерландия преюдициално запитване, е прието, че: член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година, във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че: - съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; - съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

В т.39 от мотивите на решението е посочено, че колкото по-способен е евентуално молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарната закрила. Според изложеното в т.40, при предвиденото оценяване на молба за субсидиарна закрила на лично основание може по-специално да се отчитат географския обхват на ситуацията на безогледно насилие, както и действителното местоназначение на молителя в случай на връщане в съответната страна, и евентуалното съществуване на сериозен признак за реален риск като споменатия в член 4, параграф 4 от Директивата (фактът, че молител вече е бил преследван или вече е понесъл тежки посегателства, или е бил обект на директни заплахи за подобно преследване или подобни посегателства е сериозен признак за основателни опасения на молителя от преследване или от реален риск да понесе тежки посегателства, освен ако съществуват определени основания да се смята, че това преследване или тези тежки посегателства не биха се повторили), по отношение на който изискването за безогледно насилие, необходимо, за да може да се търси субсидиарната закрила, може да бъде по-ниско.

Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, считано от 21 декември 2013 г. Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15, буква „в“ от последната е преповторен изцяло в текста на член 15, буква „в“ от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решението от 17.02.2009 г. по дело №С-465/2007 г. на СЕС е запазило своето значение.

Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, въз основа на цитирана в решението информация, обективирана в Справка вх.№МД-02-60/29.01.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, относно актуалната политическа и икономическа обстановка в [държава] към 29.01.2025 г. След извършения анализ на информацията в справката, е достигнал до заключение, че се наблюдавала съществена промяна в политическата и икономическата ситуация в [държава], като взел предвид и обстоятелството за влиянието на международни организации на територията на страната, предлагащи услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица и приемащи общности. Изложеното в справката насочвало на реалистични очаквания за затихване на конфликта в [държава]. Видно било, че много хора се завръщали в родината си и по родните си места. Налагал се извода, че в страната на произход на молителя не бил наличен въоръжен конфликт, при който насилието да било на толкова високо ниво, че да съществувала разумна вероятност да генерира общ риск от тежки посегателства за живота и сигурността на всяко лице, независимо от самоличността му, единствено поради физическото му присъствие на тази територия.

Въз основа на пълзящата скала, посочена в т.39 от цитираното решение на СЕС, органът е преценил, че в конкретния случай от страна на заявителя няма добре обоснован страх от преследване, и за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в [държава] следва да е изключително, каквото то не е. Достигнал е до извода, че не се установява спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени опасения да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.

Административният орган е разгледал случая и във връзка с прилагане на принципа „non refoulment“ (забрана за връщане), регламентиран в нормата на чл.4, ал.3 от ЗУБ, като е изложил съображенията си, че от анализа на събраните по административната преписка доказателства не се констатира наличието на визираните в нормата предпоставки, а след преценка на всички индивидуални фактори, касаещи личното положение на кандидата за закрила, и актуалната информация относно страната му на произход се установява, че при евентуалното му завръщане в [държава], където се намира неговото семейство, той би могъл да води нормален начин на живот.

Настоящият съдебен състав намира, че този извод на административния орган е правилен и съответен на събраните по делото доказателства, като преценката на органа се подкрепя напълно от представените по делото справки и не намира опровержение от други доказателства.

Видно е от информацията в приложената Справка с вх.№МД-02-60/29.01.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, че на 27 ноември 2024 г. ислямистката група „ХТШ“ (HTS), чийто контрол преди това е ограничен до части от провинциите А. (Х.) и И., започва голяма офанзива в С. [държава], в сътрудничество със съюзни бунтовнически фракции. Първоначално бунтовниците превземат А. (Х.), втория по големина град в страната, на 5 декември пада [населено място], а два дни по-късно е превзет и третия по големина град в [държава] – Х.. На 8 декември 2024 г. бунтовниците, водени от HTS, навлизат в Д., а същия ден президентът Б. А. напуска страната. Представители на бившия с. режим продължават да се помиряват и да уреждат статута си с временното правителство на страната. Военен персонал на бившия режим, лица, призовани за задължителна служба, се явяват в центрове за уреждане на статута в голяма численост в дните, откакто „ХТШ“ обявява обща амнистия. Към 29 декември 2024 г. 94 от общо 114-те подкрепяни от Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) обществени центрове в [държава] възобновяват своята дейност.

В справката е изложено също, че на 7 януари 2025 г. са възобновени след падането на режима на Б. А. международните полети от летището в Д.. Посочено е, че преобладаващата несигурност, включително въоръжени сблъсъци, повишена престъпна дейност и остатъчни боеприпаси, продължава да представлява предизвикателство за цивилните лица. Същевременно според справката, в бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) от 2 януари 2025 г. се посочва, че според оценка на Комисариата, от 8 декември 2024 г. насам 115 000 сирийци са се завърнали обратно в [държава]. Същевременно около 486 000 вътрешно разселени лица вече са се завърнали в районите си на произход.

Предвид така установеното в цитираната справка, настоящият съдебен състав приема за правилен извода на административния орган, че към момента на постановяване на оспореното решение в [държава] не е налице такова високо ниво на безогледно насилие, което да се определи като изключително и да съществуват сериозни основания да се смята, че като цивилно лице, жалбоподателят би се изложил на реална опасност поради самия факт на присъствието си на територията на страната. Макар обстановката в страната по произход на молителя да е сложна, то не са налице ситуации, в които конфликтът да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. В проведеното с него интервю заявителят не посочва да е имал взаимоотношения с армията, полицията, или въоръжени групировки, а от съдържанието на Регистрационния лист става ясно, че е работил като дърводелец. Следователно не може да се направи и извода, че личното и общественото му положение предполагат същият да спада към рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. Както се посочи, по смисъла на т.39 от решението по дело C-465/07 на СЕС, за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е. Ето защо обоснован се явява извода на административния орган, че за лицето не се установява наличието на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Нещо повече, от цитираната справка на ДАБ може да се направи и извода, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за пътуване и вътрешно разселване.

Следва да се посочи също, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални.

В настоящото производство допълнително са представени изготвените от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ Справка вх.№МД-02-77/03.02.2025 г. относно състоянието на сигурността в районите на Д., А. (Х.), Х., К., Л. и Т., след падането на режима на Б. А. и Справка вх.№МД-02-200/08.04.2025 г., в която се съдържат данни относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава].

В справките е посочено, че на 18 февруари 2025 г., след провеждането на преговори, с.те демократични сили се съгласяват да интегрират своите военни сили и граждански институции в структурите на новото с. правителство, и че ръководените от с.те демократични сили и с.я демократичен съвет се споразумяват да интегрират своите военни сили в армията на новото правителство.

Посочено е обстоятелството, че ВКБООН поддържа ежедневно присъствие на гранично-пропускателните пунктове в цяла [държава], като продължава да улеснява транспортирането на нуждаещите се от транспортна помощ на граничните пунктове лица до крайните им дестинации на връщане и да оказва подкрепа на разселените лица чрез подкрепяни от Комисариата обществени центрове. Посочено е също, че към 3 април 2025 г. ВКБООН изчислява, че считано от 8 декември 2024 г. около 372 550 сирийци са преминали обратно в [държава] от съседни страни, а по отношение на вътрешното разселване, към 27 март 2025 г. 1,05 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. По отношение на последните политически събития в [държава], на 29 март 2025 г. временният президент А. а Ш. обявява сформирането на ново правителство, поставяйки акцент върху единството за възстановяване на държавата. През март 2025 г. е приета и конституционна декларация, предназначена да служи като основа за междинния период и към настоящия момент продължава да се работи за възстановяване на реда.

Въз основа съдържанието на така представените справки не се установява оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент на страната Б. А. да променя положението в [държава] в негативен аспект. Видно е, че смяната на властта в [държава] настъпва в кратък времеви период и при ниско ниво на оказвана от проправителствените сили съпротива.

От изложените в справките данни, както и от информацията от общодостъпни медийни източни става ясно, че смяната на властта в [държава] не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Наличните данни за териториално ограничени въоръжени сблъсъци и безредици не очертават нивото на насилие като безогледно. Същото не може да се приеме за достигащо толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че само поради факта на присъствието си на територията на страната жалбоподателят би се изложил на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи срещу живота или личността си като цивилно лице.

Обжалваният административен акт не противоречи на принципите по чл.13 от АПК, тъй като в него са налични конкретни мотиви, обосновани с актуалната обстановка в [държава], която е променена в сравнение със съществуващата до средата на 2024 г. и то в положителна насока.

По аргумент от чл.142, ал.2 от АПК, с оглед установената към момента фактическа обстановка и предвид личната бежанска история на жалбоподателя, съдът приема, че правилно искането на същия за предоставяне на хуманитарен статут е отхвърлено като неоснователно, поради липса на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Ш. М. С., [държава], срещу Решение №2587/18.03.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.