Решение по дело №12404/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7776
Дата: 8 юли 2022 г.
Съдия: Цветомир Милчев Минчев
Дело: 20221110112404
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7776
гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110112404
по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответницата ЕР. ЛЮБ. В., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответницата топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на
адрес: ..., като тя не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата
цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена
на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай,
че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима
сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-
старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от
27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
същата в 45-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на
продавача, като публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус и се съставят
констативни протоколи. Допълва, че ответницата не е погасила процесните вземания,
поради което претендира същите, а именно: 366,42 лв., представляваща цена на топлинна
енергия за имот за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; 40,15 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019
г. до 20.04.2021 г.; 21,88 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., както и 3,89 лв., представляваща мораторна лихва
върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до
20.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 13.05.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми по ч.
гр. дело № 26432/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 27.05.2021 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата ЕР. ЛЮБ. В. е подала отговор на исковата
1
молба, с който не оспорва исковете. Сочи, че е предприела действия за погасяване на
процесните суми, в подкрепа на което ще ангажира доказателства по делото в срок до
откритото съдебно заседание. Счита, че доказателствените искания на ищеца за допускане
на експертизи са ненеобходими.
С молба от 22.06.2022 г., докладвана в открито съдебно заседание на 07.07.2022 г.,
ответницата представя фискален бон от 07.06.2022 г. за извършено от нея плащане на сумата
от общо 557,74 лв., с което счита, че претенцията на ищеца следва да се счита за изцяло
удовлетворена.
С молба от 06.07.2022 г., докладвана в открито съдебно заседание на 07.07.2022 г.,
ищецът „... потвърждава извършеното на 07.06.2022 г. от ответницата плащане на сумата от
общо 557,74 лв., с което процесните суми са били изцяло погасени от нейна страна.
Доколкото плащането е станало в хода ан процеса, претендира част от сторените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.. не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по
договор за продажба между него и ответницата, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за нея е възникнало насрещно задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с
което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи наличието на главен дълг; изпадане на ответницата в забава и размера
на обезщетението за забава.
В случая, с оглед плащането на процесните задължения /което представлява
конклудентно признание относно наличието на дълг на посоченото основание/ съдът счита
за безспорно установени всички елементи от фактическите състави на процесните вземания
за главници и лихви /включително и качеството на ответницата ЕР. ЛЮБ. В. на потребител
на топлинна енергия за битови нужди през процесния период по отношение на топлоснабден
имот, находящ се на адрес: .../, които вземания са дължими от нея именно при посочените от
ищеца квоти – 1/3.
По делото е безспорно, че ответницата ЕР. ЛЮБ. В. е заплатила процесните вземания в
хода на процеса – едва на 07.06.2022 г., като това обстоятелство следва и от представения
касов бон /л. 63 от делото/, а освен това изрично се признава от ищеца с молбата му от
06.07.2022 г., докладвана в открито съдебно заседание на 07.07.2022 г., с която същият е
заявил, че всички задължения са били погасени, като неплатени са останали единствено част
от разноските по делото и юрисконсултското възнаграждение в исковото производство.
Предвид изложеното, съдът намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло
поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса.
По отговорността за разноските.
Към момента на завеждане на делото – 13.05.2021 г. ответницата е била в забава на
плащането, доколкото не оспорва по основание и размер вземанията на ищеца, включително
и тези за обезщетение за забава. Установява се, че вземанията са погасени в хода на процеса
– едва на 07.06.2022 г., поради което с поведението си тя е станала повод за завеждане на
2
делото срещу нея и на ищеца се дължат своевременно поисканите от него съдебни разноски
и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в случай, че такива
действително са останали неплатени. Съдът намира обаче, че при съобразяване на
представения по делото касов бон от 07.06.2022 г. същите са били частично погасени. Това е
така, тъй като освен за погасяване на процесните вземания за главници и мораторни лихви,
както и законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.05.2021 г. до
плащането – 07.06.2022 г., общо платената сума от 557,74 лв. е послужила и за погасяване на
част от сторените по делото разноски в размер на 83,33 лв., каквато е била волята на платеца
с оглед съдържанието на фискалния бон от 07.06.2022 г. В случая, съдът приема, че общо
дължимите на ищеца такива възлизат на 25,32 лв. – разноски в производството по ч. гр. дело
№ 26432/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, от които: 8,65 лв. – държавна такса и 16,67 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, както и на 174,68 лв. – разноски в исковото производство,
от които: 74,68 лв. – платена държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в минимален размер, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от
2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му
представител, процесуалното поведение на ответницата с оглед извършеното плащане,
както и липсата на фактическа и правна сложност на делото. При съобразяване на
извършеното от ответницата плащане на сумата от 83,33 лв. съдът приема, че то е
послужило за цялостно погасяване на разноските за платена държавна и юрисконсултското
възнаграждение по заповедното дело /общо 25,32 лв./, както и на част от разноските за
държавна такса по настоящото исково производство /74,68 лв./, а именно: сумата от 58,01
лв., представляваща разлика между платената сума от 83,33 лв. и стойността на разноските
по заповедното дело от 25,32 лв., при което непогасени са останали част от разноските за
държавна по исковото производство в размер на 16,67 лв., както и юрисконсултското
възнаграждение в размер на 100 лв., или общо сумата от 116,67 лв. Именно в този смисъл е
било и изявлението на ищеца, направено с подадената от него молба от 06.07.2022 г.,
докладвана в открито съдебно заседание на 07.07.2022 г., поради което същите следва да му
се присъдят с настоящия съдебен акт. При това положение, в полза на ответницата не следва
да се присъждат разноски с настоящия съдебен акт, още повече, че в хода на устните
състезания процесуалният представител – адв. А. изрично е заявил, че не претендира
такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „... със седалище и адрес на управление: ... срещу ЕР.
ЛЮБ. В., ЕГН **********, с адрес: ... кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични
задължения в размер на сумите, както следва: 366,42 лв., представляваща цена на топлинна
енергия за имот за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; 40,15 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019
г. до 20.04.2021 г.; 21,88 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., както и 3,89 лв., представляваща мораторна лихва
върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до
20.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 13.05.2021 г. до окончателното им заплащане, за които суми
по ч. гр. дело № 26432/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 27.05.2021 г.
3
ОСЪЖДА ЕР. ЛЮБ. В., ЕГН **********, с адрес: ... да заплати на „... със седалище и
адрес на управление: ..., сумата от 116,67 лв., представляваща разноски в исковото
производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца .. – „...
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4