№ 2897
гр. Варна, 25.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500950 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба вх. № 9420/07.02.2023г.,
подадена от „Неткредит“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Лъчезар Станчев“ No 3 (Литекс Тауър), ет.10, представлявано от Ирина Христова-
Станкова – управител, срещу Решение № 4162/ 30.12.2022г., постановено по гр.д. № 2871 /
2022г. по описа на РС – Варна, в неговата цялост, с което е прието за установено в
отношенията между ищеца Ж. Т. Р., ЕГН **********, с адрес гр. В., бул. „Ц. О." **, ет. *,
офис *, от една страна и ответника „Неткредит" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, ул. „Лъчезар Станчев" №3 (Литекс Тауър), ет.10, представлявано
от Ирина Недкова Христова-Станкова, от друга страна, че ищецът няма парично задължение
към ответника в размер на сумата от 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща
неустойка за непредставяне на гаранция, съгласно чл.6, ал.1 във вр. с чл.4, ал.3 от Договор за
потребителски кредит № 202002210156060070 от 21.02.2020 г. тъй като клаузата за
неустойка, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при
договарянето, и води до заобикаляне на закона (Закон за потребителския кредит), поради
което същата се явява на основание чл.26, ал. 1, т. 1 от ЗЗД нищожна, на основание
чл.124,ал.1 ГПК. Жалбоподателят е осъден да заплати и сторените съдебно-деловодни
разноски.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано. Сочи, че по
отношение на характера на задължението за неустойка, първоинстанционният съд не бил
съобразил разпоредбата чл. 6, ал. 3 от Договора, в която изрично било предвидено, че
неустойка се дължала само за периоди, в които кредитът бил без осигурена гаранция.
Кредитополучателят имал възможност да осигури гаранция и след изтичането на срока по
чл. 4, ал. 3 от Договора. От тук следвало, че кредитополучателят можел да избегне
възникването на задължението за неустойка или да ограничи неговия размер, в случай че
предостави надлежно обезпечение и след изтичането на срока по чл. 4, ал. 3 от Договора.
Изрично е предвидено, че неустойка се дължи само при конкретно неизпълнение на
договорно задължение и само за периода на това неизпълнение, като функцията на
обезпечението била да гарантира изпълнението на договора и да намали и обезщети вреди,
които би могъл да претърпи кредиторът. По логиката изложена от първоинстанционния съд
1
предоставянето или не на обезпечение нямало никакво отношение към възможността на
кредитора да получи обратно заемната сума, съответно дали ще се предостави обезпечение
било все едно за кредитора. Правната и житейска логика обаче напълно оборвала тази теза,
тъй като смисълът на обезпечението бил точно този – да ограничат/обезщетят вредите на
кредитора при неизпълнение от страна на длъжника, а практиката била наложила
кредитните и финансови институции като търговци, които по занятие сключват договори за
кредит и носят риска от платежоспособността на кредитополучателите, да изискват
обезпечаване на своите вземания по договора. Твърди, че кредитополучателят бил уведомен
за това свое задължение / да предостави обезпечение/ преди да вземе решение за
сключването на договора и би могъл да направи свободна и самостоятелна преценка дали е
в състояния да изпълни това изискване на кредитодателя или не. След като
кредитополучателят бил уведомен предварително за това изискване на кредитора, той
разполагал с достатъчно време да прецени, кое от обезпеченията може да предостави и едва
след като осигури изпълнението на изискването на кредитора да сключи договора за заем (а
не първо да сключи договора за заем и после да търси обезпечение). След като било
направено изрично волеизявление за сключването на договор за кредит, било безспорно, че
кредитополучателят бил поел и задължението да даде и надлежно обезпечение, като е имал
достатъчно време да прецени дали може да изпълни това задължение в предвидения срок.
От друга страна кредитополучателят разполагал и с правото по чл. 29 ЗПК, съгласно което
той имал субективното потестативно право да се откаже от сключения договор за
потребителски кредит в срок от 14 дни от сключването му, без да дава обяснения за това и
без да дължи обезщетение и неустойки. След като не бил упражнил правото си да се откаже
от договора в предвидения в закона срок, можело да се направи обоснованото
предположение, че той не смятал клаузата на чл. 4, ал. 3 от Договора за неизпълнима.
Обобщава, че необходимостта от обезпечение за кредитора се явявало следствие на
извършваната от него оценка на кредитоспособността на потребителя (съгласно чл. 16 от
ЗПК, кредиторите били длъжни да извършат такава оценка във всеки отделен случай) и
имало за цел да гарантира финансовия риск, който кредитодателят носел от възможността да
има неизпълнение от страна на получателя. Уредената в случай на неизпълнение неустойка
несъмнено изпълнявала присъщите си функции обезпечителна, гаранционна и санкционна и
не накърнявала добрите нрави по смисъла на ТР 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Моли съда да
отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск, както и да присъди разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се
оспорва подадената жалба. Сочи, че решението е правилно и законосъобразно.С оглед
предвидените в договора редица изисквания за обезпеченията по същия, се явявало
несъстоятелно твърдението на въззивника, че неустоичната клауза можела да се избегне и да
не се начислява (съответно заплаща) предвидената неустойка. В договора за кредит бил
посочен изключително кратък срок, в който следвало да се представи обезпечение и то да
отговаря на Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на „Неткредит"
ООД, което от своя страна водело до извода, че в полза на кредитора във всички случаи
щяло да възникне вземане за неустойка в посочения размер. Съдът правилно бил приел, че
непредоставянето на обезпечение не водело до претърпяването на вреди за кредитора, който
би следвало да прецени възможностите на заемополучателя да предостави обезпечение и
риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. В глава четвърта от ЗПК било уредено
задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на
такъв. Сочи, че клауза, която предвиждала, че се дължи неустойка при неосигуряване на
обезпечение в срок до края на следващия ден от сключването на Договора, което
задължение ставало изискуемо след неизпълнение на договора за кредит, била в пряко
противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
2
относно договорите за потребителски кредити. На практика такава клауза прехвърляла
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водела до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се
вменявало задължение да осигури обезпечение след като кредитът бил отпуснат, като ако не
го направел, дългът му нараствал, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се
увеличавала. Предвидената неустойка била за неизпълнение на акцесорно задължение -
непредставено обезпечение, което не било свързано пряко с претърпени вреди. Моли да
бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба и да бъдат присъдени разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК.
С определение No 1857 / 16.05.2023г. и определение No 2305/ 14.06.2023г. въззивната
инстанция е констатирала, че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност, като
съдът е дал надлежни указания за изпълнение на ищеца. С молба с вх. No 13240 /
29.05.2022г. и молба с вх. No 16805/04.07.2023г., нередовностите са отстранени, като
ищецът поддържа, че основанията за недействителност са както следва: 1/ нищожност
поради накърняване на добрите нрави / клаузата за неустойка излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции/, в условията на евентуалност 2/
нищожност поради противоречие със закона /ЗПК/ и в условията на евентуалност 3/
нищожност, поради неравноправност;
Препис от молбата следва да бъде връчена на въззивника с указания за възможността
да изрази становище в седемдневен срок от получаването.
Жалбоподателят не се позовава на процесуални нарушения във връзка с доклада по
делото, не е налице хипотеза, в която да се налага обезпечаване на правилното приложение
на материална норма, но спорът е от естество, при което съдът има служебно задължение да
следи за наличието на неравноправни клаузи в договора, който е сключен с потребител.
Не са направени доказателствени искания от страните.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267,
ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 9420/07.02.2023г., подадена от
„Неткредит“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Лъчезар Станчев“ No 3 (Литекс Тауър), ет.10, представлявано от Ирина Христова-
Станкова – управител, срещу Решение № 4162/ 30.12.2022г., постановено по гр.д. № 2871 /
2022г. по описа на РС – Варна, в неговата цялост, с което е прието за установено в
отношенията между ищеца Ж. Т. Р., ЕГН **********, с адрес гр. В., бул. „Ц. О." **, ет. *,
офис *, от една страна и ответника „Неткредит" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, ул. „Лъчезар Станчев" №3 (Литекс Тауър), ет.10, представлявано
от Ирина Недкова Христова-Станкова, от друга страна, че ищецът няма парично задължение
към ответника в размер на сумата от 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща
неустойка за непредставяне на гаранция, съгласно чл.6, ал.1 във вр. с чл.4, ал.3 от Договор за
3
потребителски кредит № 202002210156060070 от 21.02.2020 г. тъй като клаузата за
неустойка, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при
договарянето, и води до заобикаляне на закона (Закон за потребителския кредит), поради
което същата се явява на основание чл.26, ал. 1, т. 1 от ЗЗД нищожна, на основание
чл.124,ал.1 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.09.2023г. от
14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на въззивника „Неткредит“ ООД, преписи от молба с вх. No
13240 / 29.05.2022г. и молба с вх. No 16805/04.07.2023г., ведно с призовката по делото, с
указания за възможността да изрази становище в седемдневен срок от получаванетo.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от
ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от
съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен
съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава
СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС:
Нора Великова - ет. 4, стая 410, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: mediation@vos.bg.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на
постигане на спогодба следва да уведомят съда.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4