№ 301
гр. Варна, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501932 по описа за 2021 година
Производството е образувано по молба вх. № 1405/19.01.2022 г., подадена от Р. М.
П., лично и в качеството си на законен представител на М. ПЛ. П., чрез адв. С.В., в която е
обективирано искане за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №
1683/10.11.2021 г., постановено по настоящото дело, както и алтернативно –искане за
тълкуване на същото решение по реда на чл. 251 от ГПК.
Искането за поправка на очевидна фактическа грешка се основава на твърдение, че
погрешно е записано в диспозитива на решението на въззивния съд, досежно в частта, с
която е потвърдил първоинстанционното решение - че издръжката на детето е дължима
считано от датата на депозиране на исковата молба – 19.01.2021 г. до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване. Молителят излага становище, че тъй като
ВРС е определил привременни мерки за размера на издръжката, то въззивната инстанция, в
положителното си решение по същите въпроси, следва да постанови, че тя е дължима в
периода извън този, покриван от привременните мерки. В тази връзка твърди, че в от
19.04.2021 г. до 19.11.2021 г. е действал акта на първа инстанция, постановен на основание
чл. 323 от ГПК.
Моли да се поправи диспозитива, като вместо него се запише „…считано от датата на
депозиране на исковата молба 19.01.2021 г. до 18.04.2021 г. и от 10.11.2021 г. до настъпване
на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, като за периода от
19.04.2021 г. до 09.11.2021 г. размера на дължимата издръжка е определен с влязъл в сила
съдебен акт по чл. 323 от ГПК…“.
В случай, че не бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка е отправено
искане за тълкуване на решението. Молбата се основава на становището, че се поражда
1
неяснота относно размера на издръжката с оглед определените привременни мерки от ВРС,
действали в периода от 19.04.2021 г. до 09.11.2021 г. Двуякото значение създава пречка за
изпълнение на решението и е предпоставка за бъдещи спорове между страните. В
допълнение се твърди, че окончателният съдебен акт не действа за назад, нито отменя или
замества определените привременни мерки по чл. 323 от ГПК, тъй като последните
подлежат на предварително изпълнение. В подкрепа на това твърдение е невъзможността да
се възстанови изпълнение на някои видове мерки, определени по реда на чл. 323 от ГПК-
непосредствени грижи за дете, ползване на семейно жилище и др. Счита, че това важи и за
парични притезания.
Моли да се допусне тълкуване на решението и да се постанови акт, с който да се
визира коректно съдебната воля по отношение на дължимата издръжка в полза на общото
дете за периода на привременните мерки – от 19.04.2021 г. – 09.11.2021 г.
Насрещните страни по делото са надлежно уведомени за молбите, като не изразяват
становище по тях.
След запознаване с писмените доказателства по делото, настоящият състав на
Варненски окръжен съд намира следното:
По настоящото дело, Варненският окръжен съд се е произнесъл с Решение №
1683/10.11.2021 г., с което:
ОТМЕНЯ Решение №261363/19.04.2021г., постановено по гр.д. №620/2021г. по описа
на ВРС, VІІ-ми с-в, в частите, с които е осъден ПЛ. М. П., ЕГН ********** да заплаща в
полза на детето М. ПЛ. П., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Р.
М. П., ЕГН **********, месечна издръжка за разликата над 270 лв. до 300,00 лв., считано от
датата на подаване на исковата молба- 19.01.2021г., с падеж от първо до пето число на
месеца, за който се дължи издръжка, до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, както и в
частта, с която е осъден П. да заплати в полза на детето М. ПЛ. П., ЕГН **********
издръжка за минало време за периода 01.10.2020г. до 18.01.2021г. за разликата над 966 лв. до
1 074,19 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-
19.01.2021г.
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. М. П., ЕГН **********, действаща в качеството й на
майка и законен представител на детето М. ПЛ. П., ЕГН **********, иск с правно основание
чл.143 СК срещу ПЛ. М. П., ЕГН **********, за заплащане на месечна издръжка в полза на
детето Мирослав за разликата над 270,00 лв. до 300,00 лв.- претендирана издръжка за
периода след подаване на исковата молба- 19.01.2021г. до настъпване на законово основание
за изменяването и прекратяването й.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. М. П., ЕГН **********, действаща в качеството й на
майка и законен представител на детето М. ПЛ. П., ЕГН **********, иск с правно основание
2
чл.149 СК срещу ПЛ. М. П., ЕГН **********, за заплащане на месечна издръжка в полза на
детето Мирослав за разликата над 966,00 лв. до 1 074,19лв. - претендирана издръжка за
периода 01.10.2020г. до подаване на исковата молба- 19.01.2021г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261363/19.04.2021г., постановено по гр.д. №620/2021г.
по описа на ВРС, VІІ-ми с-в, в частите, с които е осъден ПЛ. М. П., ЕГН ********** да
заплаща в полза на детето М. ПЛ. П., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Р. М. П., ЕГН **********, месечна издръжка за разликата над 162,50 лв. до
270,00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба- 19.01.2021г., с падеж от
първо до пето число на месеца, за който се дължи издръжка, до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, както и в частта, с която е осъден П. да заплати в полза на детето М. ПЛ.
П., ЕГН ********** издръжка за минало време за периода 01.10.2020г. до 18.01.2021г.
сумата от 966 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба- 19.01.2021г., както и в частта, с която е определен режим на лични отношения между
бащата П.П. и детето Мирослав два пъти по десет дни лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск.
От правна страна настоящият състав съобразява следното:
Целта на постановяване на привременни мерки във висящ брачен процес, на
основание чл. 323 от ГПК и във висящи производства по спор между родители относно
упражняването на родителски права, както и за лишаване от родителски права е да се
осигури защита на интереса на детето в случаите, в които липсва трайна уредба на мерките
за местоживеене на детето, упражняването на родителските права и личните контакти на
родител – дете. С постановяване на решение с действие на сила на присъдено нещо или на
въззивно такова с осъдителен диспозитив (чл. 404, т. 1 от ГПК), с което вече са решени тези
въпроси, мерките се заместват, респективно вече не действат (арг. от чл. 297 и чл. 298 от
ГПК). В този смисъл изпълнителната сила на определение на съда по чл. 323 от ГПК се
замества от тази на решението по същество. След постановяване на крайния акт на съда
определението за привременни мерки не е годен изпълнителен титул, а изпълнителен лист
се издава въз основа на решението.
1. По искането за поправка на очевидна фактическа грешка:
Молбата е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, като по
отношение на постановеното решение е приложима разпоредбата на чл. 247 от ГПК.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Съобразно трайната съдебна практика, очевидна фактическа грешка е всяко
несъответствие между действителната воля на съда и тази, която е изразена в диспозитива
на постановения съдебен акт. На поправка подлежи само очевидна фактическа грешка в
постановения от съда диспозитив – актът, който се ползва със сила на присъдено нещо.
По направена пред първа инстанция молба за определяне на привременни мерки, от
3
молителката – ищец, ВРС се е произнесъл в решението по делото.
Пред ВОС се обжалва решението на първа инстанция, включително в частта за
издръжката на детето. Следва обаче да се има предвид, че въззивната инстанция е съд по
същество и предмет на разглеждане не е решението на първа инстанция, а спорното право. С
решението си ВОС е отговорил на претенцията в исковата молба, в нейния предметен
обхват, редуциран чрез въззивната жалба – включително относно периода и стойността на
издръжката, а с акта по чл. 323 от ГПК ВРС - на искането за определяне на привременни
мерки. С крайния си акт ВОС не се е произнесъл по реда на чл. 323 от ГПК, не е и изменил
или отменил с обратна сила привременните мерки, определени от ВРС, тъй като не е
компетентен за това, а е решил спора по същество. В този смисъл, изпълнението на
решението обхваща период занапред. От друга страна решението освен изпълнителна сила
има и сила на присъдено нещо, която определението по чл. 323 от ГПК не притежава. По
отношение на решението действат обективните пределите на сила на присъдено нещо,
поради което се постига стабилност, която определението за временно решаване
поставените и по същество въпроси, не може да даде.
На следващо място, видно от мотивите на решението, ВОС преценява и обсъжда
отговорността за издръжка от бащата на общото дете с оглед нуждите на детето, доходите на
бащата и другите относими факти, за период от датата на исковата молба до момента на
постановяване на решението. А щом мотивната част на решението кореспондира с
диспозитива, то липсва основание за поправянето му по реда на чл. 247 от ГПК
Поради така изложеното не е налице несъответствие между формираната от съда
воля в мотивите и диспозитива на решението, като е записано, че издръжката е дължима от
датата на подаване на исковата молба- 19.01.2021г. до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване.
2. По искането за тълкуване на решението.
Молбата по чл. 251 от ГПК е допустима, подадена от легитимирано лице, по
отношение на акт, подлежащ на тълкуване. Разгледана по същество, същата е неоснователна
по следните съображения:
Тълкуването представлява дейност по изясняване на действителната воля на съда, в
случай, че диспозитивът на решението е неясен, съдържа противоречие или двусмисленост,
което го прави неизпълним. Целта на тълкуването е решението да бъде изпълнено правилно,
като тълкуването следва да изхожда от мотивите на самото решение без да се извършва
нова, различна преценка на фактите и доказателствата.
В разглеждания случай подобна неяснота отсъства. Волята на съда, материализирана
в диспозитива на решението, предмет на настоящата молба за тълкуване, е ясно изразена и
обусловена от приетото в съобразителната част на акта. В мотивите на решението е
записано, че издръжка се дължи от датата на влизане в сила на решението, което е
възпроизведено и в неговия диспозитив. Такива са и твърденията на молителя, който в
молбата си за тълкуване посочва, че тази волята на въззивната инстанция е ясно дефинирана,
както в мотивите, така и в диспозитива на решението.
4
Не без значение е и факта, че в полза на Р.П. е издаден изпълнителен лист по
решението на ВОС в частта, с която П.М. е осъден да изплаща издръжка в полза на детето
Мирослав, в размер на 270 лв. Същият диспозитив е предмет на молбата по чл. 251 от ГПК в
настоящото производство, поради което тя се явява безпредметна (по арг. от чл. 251, ал. 2 от
ГПК).
При така изложеното, съдът счита, че молбата за тълкуване на въззивното решение е
неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
В допълнение на горното, настоящият състав намира, че по същество и с двете молби
се цели произнасяне от въззивния съд относно частта на първоинстанционното решение, в
която са определени привременни мерки за заплащане на месечна издръжка за общото на
страните дете, с начало от депозирането на исковата молба пред съда, което е недопустимо в
производство по чл. 247 или 251 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 1405/19.01.2022 г., подадена от Р. М. П.,
лично и в качеството си на законен представител на М. ПЛ. П., чрез адв. С.В., в частта в
която е обективирано искане за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №
1683/10.11.2021 г., постановено по по в. гр. дело № 1932/2021 г. по описа на ВОС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 1405/19.01.2022 г., подадена от Р. М. П.,
лично и в качеството си на законен представител на М. ПЛ. П., чрез адв. С.В., в частта в
която е обективирано искане за тълкуване на Решение № 1683/10.11.2021 г., постановено по
по в. гр. дело № 1932/2021 г. по описа на ВОС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, по арг. на чл. 247, ал. 3 и чл.
251, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5