№ 147
гр. Л., 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА
при участието на секретаря ВАНЯ К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно
наказателно дело № 20214310200671 по описа за 2021 година
С наказателно постановление № 559414 – F582916/05.02.2021 год. на М.Д.К. -
Началник на Отдел „Оперативни дейности”- Велико Търново в Централно
управление на НАП, е наложена на основание чл. 185, ал.2, изр.2-ро, във
връзка с чл.185, ал.1, предл.2-ро от ЗДДС имуществена санкция в размер на
500.00 /петстотин/ лева на ********, гр.Л., представлявано от СТ. Г. СТР., за
това, че при извършена проверка на 07.12.2020 г. в търговски обект по
смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – книжарница, находящ се в
гр.Л., ********, експлоатиран от *********** с ЕИК *********,
представлявано от СТ. Г. СТР. е установено, че всяка промяна на касовата
наличност извън случаите на продажби не се регистрира във фискалното
устройство чрез операцията „служебно въведени" суми в касата.
Инсталираното и въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство
притежава функциите „служебно изведени“ и „служебно въведени“.
Наличното фискално устройство модел „Датекс DP-150" с регистрационен
номер 41293041 в НАП, индивидуален номер/ИН/ на ФУ DT748929 и ИН на
фискалната памет 02748929 е разчетена наличност в размер на 7.40 лв., видно
от ДФО „Х“ № 0002320. Касовата наличност установена в обекта, преброена
по банкноти и монети, випсана в опис на паричните средства от СТ. Г. СТР. е
в размер на 32.00 лева. Установената разлика между разчетената наличност по
документи и фактическата наличност към момента на проверката е в размер
1
на + 24.60 лв. не е отразена в наличното в обекта ФУ, чрез функцията
„служебно въведени“. Проверката е документирана с протокол за извършена
проверка № 0372764/07.12.2020 г., в който подробно са отразени
констатациите от проверката, съставен на основание чл.110, ал.4, във връзка с
чл.50, ал.1 от ДОПК, което представлява нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят
********, гр.Л., представлявано от управителя С.С., който го обжалва в срок
и излага, че е извършена проверка на двата обекта на фирмата за спазване на
наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, кат оса извършени контролни покупки и
е установено, че и в двата обекта се издават касови бележки за всяка покупка,
като е установена разлика в касовата наличност, която не е отразена чрез
функцията «служебно въведени». Излага, че фирмата извършва дейност от
1990 г. и не е имала никакви нарушения, както и че в книжарницата на ******
разликата от 24.60 лв. се дължи на монети, които не е извадил от чекмеджето,
а тази в павильона на ********* се дължи на това, че съпругата му не е могла
да върне ресто от наличните около 15 лв. и решава да стори това с лични
пари, като при обявяване на проверката от притеснение изважда всички пари
от чантата си около 39 лв. и представя като наличност, която не е отразена
чрез функцията „служебно въведени“. Сочи, че НП за двата обекта са типови
и явно се използват за санкции във връзка с неиздаване на касови бележки,
като основните аргументи в тези типови НП са срещу възможността да се
приложи чл.28 от ЗАНН. Изтъква, че според наказващия орган нарушението
не води до неотчитане на приходи и макар за първи път се явява с по-висока
обществена опасност. Поради изложеното и поради това, че няма щета за
фиска, моли съда да отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание за жалбоподателят, редовно призован се явява
лично, поддържа жалбата си, цитира съдебна практика относно приложението
на чл.28 от ЗАНН и моли съда да отмени НП.
За ответника-ТД на НАП –В.Търново се явява юриск. И., която моли
съда да отхвърли жалбата, като неоснователна и недоказана, тъй като от
писмените и гласните доказателства безспорно се доказва извършеното
нарушение. Излага, че в хода на производството не са допуснати съществени
нарушения, както и че нормата на чл.33,ал.1 от Наредба №Н-18 на МФ има за
цел създаването на условия за съпоставимост на касовата наличност с
документираните със съответното ФУ суми от продажби и от извършено
служебно отразяване на началното салдо „въвеждане“ или „извеждане“ на
суми. Счита, че не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, като
наказващият орган е съобразил като смекчаващо обстоятелство това, че
нарушението е извършено за първи път и е наложил санкция в минималния
2
предвиден в закона размер. Поради изложеното моли съда да потвърди НП.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на
свидетелите В.П., Н.Т. и Милена Тодрова, както и от становищата на
страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 12.12.2020 год. бил съставен Акт № F582916 за установяване на
административно нарушение от св. В.П., в присъствието на св. Н.Т. и М.Т.,
срещу ********, гр.Л., представлявано от СТ. Г. СТР., за това, че при
извършена проверка на 07.12.2020 г. в търговски обект по смисъла на
параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – книжарница, находящ се в гр.Л., ********,
експлоатиран от *********** с ЕИК *********, представлявано от СТ. Г.
СТР. е установено, че всяка промяна на касовата наличност извън случаите на
продажби не се регистрира във фискалното устройство чрез операцията
„служебно въведени" суми в касата. Инсталираното и въведеното в
експлоатация в обекта фискално устройство притежава функциите „служебно
изведени“ и „служебно въведени“. Наличното фискално устройство модел
„Датекс DP-150" с регистрационен номер 41293041 в НАП, индивидуален
номер/ИН/ на ФУ DT748929 и ИН на фискалната памет 02748929 е разчетена
наличност в размер на 7.40 лв., видно от ДФО „Х“ № 0002320. Касовата
наличност установена в обекта, преброена по банкноти и монети, випсана в
опис на паричните средства от СТ. Г. СТР. е в размер на 32.00 лева.
Установената разлика между разчетената наличност по документи и
фактическата наличност към момента на проверката е в размер на + 24.60 лв.
не е отразена в наличното в обекта ФУ, чрез функцията „служебно въведени“.
Проверката е документирана с протокол за извършена проверка №
0372764/07.12.2020 г., в който подробно са отразени констатациите от
проверката, съставен на основание чл.110, ал.4, във връзка с чл.50, ал.1 от
ДОПК, което представлява нарушение на чл.33,ал.1 от Наредба №Н-
18/13.12.2006 г. на МФ. По съставения акт жалбоподателят е вписал като
възражение, че сутрин започват с нулева касова наличност и не са въвеждали
като касова наличност монетите в монетника. Разликата, която е установена е
само заради монетите от монетника, които са се натрупали за 5-6 дни и
клиентите не са ги взели като ресто. Няма скрити обороти. Въз основа на акта
за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното:
3
АУАН е съставен от св. В.П., на длъжност инспектор по приходите в
Национална агенция за приходите при ЦУ на НАП, оправомощена със
заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, и
съответно като такава притежава правото да съставя АУАН за посоченото
констатирано нарушение. НП също е издадено от компетентно лице, в случая
от М.Д.К. – Началник на отдел „Оперативни дейности” - Велико Търново в
ЦУ на НАП, упълномощен със заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП.
Съдът намира, че наказателното постановление и АУАН са съставени в
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Не са налице основания за прекратяване на
административно - наказателното производство. АУАН е съставен съгласно
изискванията на ЗАНН и при условията на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Същият е
съставен и връчен в присъствието на представляващия ЕТ. И АУАН и НП
отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като е направено пълно
и точно описание на констатираното нарушение, обстоятелствата, при които е
извършено и доказателствата, които го потвърждават. Въпреки, че не са
изтъкнати възражения в тази посока, следва да се отбележи, че съгласно
действащата към датата на нарушението нормативна уредба - чл. 33, ал.1
(Доп. - ДВ, бр. 80 от 2018 г.) от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ „Извън
случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми”, а съгласно ал.2 „За фискалните устройства, които не
притежават операциите по ал. 1, в книгата за дневните финансови отчети се
отбелязва всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата) в момента на извършването й с точност
до минута”. Следва да се има предвид, че в акта и НП изрично е посочено, че
инсталираното и въведено в експлоатация в обекта ФУ притежава функциите
„служебно въведени” или „служебно изведени” суми.В хода на проверката, в
протокола за извършена проверка/л.11-12/ изрично е отбелязано, че са
представени и проверени книги за дневните финансови отчети/КДФО/, както
и че не всички промени на касовата наличност, различни от продажби се
регистрират в наличното в обекта ФУ чрез функциите „служебно въведени“,
поради което правилен и обоснован е извода на контролните органи, че се
касае за нарушение по чл.33, ал.1 от наредбата.
4
На следващо място нарушението е безспорно доказано от събраните
писмени и гласни доказателства. Актосъставителят и свидетелите по акта
дават подробни и непротиворечиви показания относно начина на извършване
на проверката и констатираното нарушение. От направения опис на
фактическа касова наличност е установено, че наличните парични средства в
обекта са в размер на 32 лв., а разчетената касова наличност по ФУ е 7.40 лв.,
т.е.разлика от 24.60 лв., която сума не е отразена във ФУ чрез операция
„служебно въведени”. Тъй като за тази сума не е установено, че е от
неиздаване на фискални касови бележки, акта е съставен за неизпълнение на
задължението за въвеждане на сумата от 24,60 като служебно въведени суми
в касата. Обстоятелството, че жалбоподателят не е съобразил, че трябва да
отразява промените в касовата наличност чрез служебните функции на ФУ е
без значение за състава на нарушението, тъй като ЗДДС, както и Наредба
№Н-18 от 13.12.2006 год. изчерпателно посочват случаите, в които
данъчнозадълженото лице е длъжно да отразява промяната в касовата
наличност и не съдържат изключения от правилото, които да позволяват
съхранение в касата на парични средства, които не са отразени по надлежния
ред. Безспорен факт е, че е установена разлика между сумата от финансовия
отчет и касовата наличност, което е достатъчно да се ангажира отговорността
на жалбоподателя, още повече, че в случая се касае за т.нар.безвиновна
отговорност.
Нарушението е правилно квалифицирано и е съобразено основанието за
налагане на санкцията. Разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС предвижда:
Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000
лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Последното
изречение на ал.2 препраща относно размера на санкцията към чл.185, ал.1 от
ЗДДС,което е съобразено от наказващия орган.
В разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС е предвидено, че Министърът
на финансите издава наредба, с която се определят издаването на фискални
касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност и
5
задължителните реквизити, които трябва да съдържат. Наредбата, която
определя издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и
касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат е
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че като не е изпълнило
задължението си да отбележи във ФУ промяната на касовата наличност на
07.12.2020 год. в момента на извършването й с точност до минута, а именно
въвеждането в касата на сумата от 24,60 лева, ЕТ е осъществил състава на
нарушението, визирано в разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-
18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства на МФ.
В хода на производството се установи, че деянието не води до
неотразяване на приходи. Това е така, защото не е установено тези пари да са
били получени като заплащане от клиенти, като в тази връзка сам
наказващият орган е отбелязал в НП, че наличието на тази сума представлява
въвеждане на пари в касата извън случаите на продажби. Още повече, че при
извършената контролна покупка от проверяващите е издаден ФКБ,
обстоятелство изрично отразено в протокола за извършена проверка.
Наказващият орган преценил подаденото възражение по акта като
неоснователно и въз основа на акта за нарушение издал обжалваното
наказателно постановление, като описаната в акта фактическа обстановка
изцяло е била отразена и в него. Наказващият орган е посочил също и че
нарушението е извършено за първи път. Произнесъл се и по въпросите за
маловажност на случая, като е приел и декларирал, че при преценката
тежестта на случая са били взети под внимание всички смекчаващи и
утежняващи отговорността обстоятелства и се констатирало, че не са налице
предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е с
висока степен на обществена опасност.
Съгласно ТР № 1 от 2007 г. на ВКС, преценката на административно-
наказващия орган за „маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Това е така, тъй като
административно-наказателният процес е строго нормирана дейност, при
6
която за всяко извършено административно нарушение се налага съответното
наказание, а прилагането на санкцията на съответната административно-
наказателна норма, във всички случаи е въпрос само на законосъобразност, но
не и на целесъобразност. Ето защо, в административно-наказателното
производство преценката относно наличие на основанията на чл.28, б.”а” от
ЗАНН следва да се извърши от наказващия орган, като се вземе предвид
тежестта на нарушението, причините довели до извършването му, причинени
ли са също така вреди от нарушението и други смекчаващи отговорността
обстоятелства. Пак поради причина, че тази преценка е въпрос на
законосъобразност, тя подлежи и на съдебен контрол.
Наред с понятието административно нарушение в чл.6 от ЗАНН,
законът си служи и с понятията „маловажни” и „явно маловажни” нарушения,
съответно в разпоредбите на чл.28 и чл.39, ал.1 от ЗАНН. Безспорно е
задължението на наказващият орган да приложи правилно закона при
извършване на преценка дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН,
отграничавайки „маловажните” случаи на административни нарушения от
нарушенията, съдържащи се в обхвата на чл.6 от ЗАНН. „Маловажен случай“
ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства
обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното
нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от същия вид.
В настоящият случай, наказващият орган е отчел обстоятелството, че
нарушението е извършено за първи път и с оглед на това смекчаващо
отговорността обстоятелство е наложил минималния размер на предвидената
в закона санкция. Но не е съобразил обстоятелството, че при проверката в
търговския обект други нарушения на данъчното законодателство не са били
констатирани, което обстоятелство до голяма степен навежда на извод за по-
скоро проявена недостатъчна прецизност от търговеца, а не толкова на
целенасочено поведение от негова страна, целящо да увреди интересите на
фиска. Както се посочи по-горе незнанието на обстоятелството, че всяка
промяна в касовата наличност следва да се отразява във фискалното
устройство, не е основание да се приеме, че не е извършено нарушение, още
повече, че субект на нарушението тук е ЕТ, чиято отговорност е безвиновна,
обективна. Но обстоятелството, че все пак разликата е била изцяло от
монети, натрупани в монетника от няколко дни от невзето ресто от клиенти и
7
че не се дължи на извършена продажба, говори за това, че жалбоподателят не
е имал за цел укриването на обороти. В този смисъл и за извършената от
проверяващите инспектори контролна покупка е бил издаден касов бон. Като
смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се цени и ниската
стойност на установената разлика в наличността.
Ето защо, обсъждайки тези обстоятелства, настоящият съдебен състав
стигна до извода, че констатираното нарушение е по-скоро в резултат на
инцидентен пропуск на търговеца, а не на целенасочено поведение, стремящо
се да заобиколи по някакъв начин установения от ЗДДС и Наредба № Н-
18/2006 г. на МФ ред и с това да увреди фиска. Не бяха констатирани
отегчаващи отговорността обстоятелства, нарушението както се посочи по-
горе е извършено за първи път.
С оглед на тези съображения, съдът намира, че случаят е маловажен,
тъй като поради своята малозначителност нарушението има изключително
ниска степен на обществена опасност. Като не е обсъдил тези му
характеристики и не ги е взел предвид при предприемане на действията по
издаване на обжалваното НП в съответствие с нормата на чл.28 от ЗАНН,
наказващият орган е нарушил материалния закон, с което е издал едно
незаконосъобразно постановление и като такова същото следва да бъде
отменено. Не е било необходимо за нарушение с такава степен на обществена
опасност веднага, още от първия път да се налага предвидената от закона
санкция, която макар и в минимален размер е достатъчно висока за търговец
като жалбоподателя, който явно не реализира големи обороти.
При този изход на процеса не следва да се присъждат разноски на
жалбоподателя, тъй като такива не са претендирани.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 559414 –
F582916/05.02.2021 год. на М.Д.К. - Началник на Отдел „Оперативни
дейности”- Велико Търново в Централно управление на НАП, с което е
наложена на основание чл. 185, ал.2, изр.2-ро, във връзка с чл.185, ал.1,
предл.2-ро от ЗДДС имуществена санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лева
на ********, гр.Л., представлявано от СТ. Г. СТР., за нарушение на чл. 33,
8
ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г.на МФ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
9