Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 12.08.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на петнадесети
декември през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при секретаря А.Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 16253 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 ГПК.
С решение № 257986 от 29.10.2019 г. СРС, 51 с-в, по
гр.д.№ 23986/2019 г. е признал за установено по реда на чл.124, ал.1 ГПК вр.
чл.439, ал.1 ГПК, че И.В.А. не дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1 349,15 лв.-главница;
335,68 лв.-мораторна лихва за периода 01.05.2005 г.-03.12.2009 г., както и
67,03 лв.-съдебни разноски, представляващи 1/3 от сумите, за които е издаден
изпълнителен лист от 29.04.2010 г. по ч.гр.д.№ 128/2010 г. по описа на СРС, 87
с-в в полза на „Т.С.“ ЕАД срещу В.В.А..
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника-„Т.С.”
ЕАД.Въззивникът твърди, че ищецът като наследник на В. А. е клиент на топлинна
енергия за процесния топлоснабден имот по смисъла на чл.5, ал.2 от Наредба № 1
за ползване на топлинна енергия /отм./ и & 1, т.42 от ДР на ЗЕ.На
29.04.2010 г. на дружеството е издаден изпълнителен лист и е образувано изп.д.№
2796/2010 г. на ЧСИ М.Б..Излага твърдения, че погасителната давност е
прекъсната с молбата за образуване на изпълнителното дело, и че съгласно ППВС №
3/1980 г. по време на изпълнителното производство погасителна давност не тече.Твърди,
че дружеството е искало извършване на принудителни действия за събиране на дължимите
суми и след извършването им е започвал да тече 2-годишният преклузивен срок по чл.330, б. „д“ ГПК
/отм./, след изтичането на който изпълнителното производство се счита
прекратено и от тази дата започва да тече нов давностен срок.Поддържа становище,
че претенцията не е погасена по давност.Моли съда да отмени обжалваното решение
и да отхвърли иска.Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност.
Ответникът по въззивната жалба- И.В.А. оспорва същата.Излага
доводи, че с ТР № 2/2013 г. на ВКС /т.10/ ППВС № 3/1980 г. е обявено за
изгубило сила и е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК /чл.330, ал.1, б. „д“ ГПК /отм./ нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие.Твърди, че изложените
от въззивника доводи, че висящият изпълнителен процес е основание за спиране на
погасителната давност, е неправилно.Поддържа становище, че първоинстанционният
съд правилно е приел, че с изтичането на три години от 31.05.2010 г. /датата на
подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело/ давността за
вземанията за главница и лихва е изтекла и същите са погасени по давност на
01.06.2013 г.При условията на евентуалност моли съда да приеме, че началната
дата, от която тече погасителната давност, е датата на молбата на наследодателя
за доброволните плащания-14.06.2010 г. или датата на последната удръжка от
пенсията му-11.12.2015 г. и към 14.06.2012 г. /съответно 11.12.2017 г./ на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК делото е било перемирано и е следвало да бъде
прекратено, тъй като не са извършвани и изпълнителни действия и такива не са
поискани от взискателя в продължение на 2 години и три години след последното
изпълнително действие /14.06.2013 г./, съответно от последната удръжка на
пенсията на наследодателя му /11.12.2018 г./ задължението по изпълнителния лист
е погасено по давност.Моли съда да потвърди решението.Претендира разноски.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск
с правно основание чл.439, ал.1 ГПК.Ищецът- И.В.А. твърди, че срещу него в
качеството му на наследник на В.В.А. се води изпълнително дело № 20108380402796
на ЧСИ М.Б. по молба на „Т.-С.” ЕАД въз основа на изпълнителен лист, издаден на
29.04.2010 г. на СРС, 87 с-в по гр.д.№ 128/2010 г. на основание влязла в сила
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 4 047,45 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.03.2005
г.-м.02.2004 г. за имот, находящ се в гр.София, жк „**********, аб.№ 120079 със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението-05.01.2010 г. до окончателното й изплащане; сумата от 1 007,05
лв.-мораторна лихва върху главницата за периода 01.05.2005 г.-03.12.2009 г.,
както и сумата от 201,09 лв.-направени разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, които суми ищецът дължи разделно със
съдлъжниците С.М.А.и М.В.И..Твърди, че не дължи припадащата му се 1/3 част от
задълженията на „Т.-С.” ЕАД, тъй като същите са погасени по давност.Твърди, че
по образуваното изпълнително дело на 14.06.2010 г. наследодателят му е подал
молба за внасяне на доброволни плащания и поради бездействието на взискателя на
14.06.2012 г. делото е перемирано на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и е
следвало да бъде прекратено.Твърди, че всички следващи изпълнителни действия са
ирелевантни поради факта, че са извършени след датата на перемпцията.Въпреки
това на 07.05.2013 г. са запорирани банковите сметки на наследодателя му,
вследствие на което са започнали да постъпват принудително събрани суми, които
не следва да се вземат предвид.На 14.06.2013 г. вземането по изпълнителния лист
от 29.04.2010 г. е погасено по давност.На 26.05.2016 г. ЧСИ М.Б. е изпратил
запорно съобщение до НОИ, а на 09.06.2014 г. е подадена молба от наследодателя
му, с която е поискал да прави доброволни вноски, вследствие на което запорът е
бил вдигнат, а длъжникът е започнал да прави доброволни вноски.На 08.10.2014 г.
е последвал нов запор в НОИ и от пенсията на наследодателя му са правени
удръжки до 11.12.2015 г.Твърди, че ако съдът не приеме, че делото е перемирано
на 16.06.2012 г., като начална дата, от която погасителната давност е започнала
да тече, да се счита 11.12.2015 г., поради което на 11.12.2017 г.
изпълнителното дело е перемирано и е следвало да бъде прекратено.На 28.02.2018
г. като длъжници по изпълнителното дело са конституирани М.В.И., И.В.А. и С.М.А.и
на 11.12.2018 г. /три години след последната удържана сума от наследодателя/
вземането е погасено по давност, поради което постъпилата молба от наследниците
за доброволни плащания и направените периодични преводи не следва да се вземат
предвид, тъй като са извършени, след като вземането е погасено по
давност.Ищецът твърди, че началната дата, от която тече погасителната давност, е
14.06.2010 г., а в условията на евентуалност-11.12.2015 г. и към 14.06.2013 г.,
съответно 11.12.2018 г. задължението по изпълнителния лист е погасено по
давност поради изтичане на 3-годишната погасителна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД.Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ищецът
не дължи на ответното дружество 1/3 част от сумите по изпълнителния лист от
29.04.2010 г., а именно: сумата от 1 349,15 лв., представляваща стойност
на доставена топлинна енергия за периода м.03.2005 г.-м.02.2004 г., сумата от 335,68
лв.-мораторна лихва върху главницата за периода 01.05.2005 г.-03.12.2009 г.,
както и сумата от 67,03 лв.-направени разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, тъй като вземането е погасено по давност към
14.06.2013 г., а при условията на евентуалност-към 11.12.2018 г.
По делото е представен изпълнителен лист от 29.04.2010
г., издаден от СРС, 87 с-в на основание заповед от 13.01.2010 г. по гр.д.№
128/2010 г. за осъждане на В.В.А. да
заплати на „Т.С.” ЕАД сумата от 4 047,45 лв., представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за периода м.03.2005 г.-м.02.2004 г. за имот,
находящ се в гр.София, жк „**********, аб.№ 120079 със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението-05.01.2010 г. до окончателното
й изплащане; сумата от 1 007,05 лв.-мораторна лихва върху главницата за
периода 01.05.2005 г.-03.12.2009 г., както и сумата от 201,09 лв.-направени
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
По молба от 31.05.2010 г. на „Т.С.” ЕАД е образувано
изпълнително дело № 20108380402796 на ЧСИ М.Б. срещу В.В.А. за сумите по
изпълнителния лист от 29.04.2010 г. на СРС, 87 с-в по гр.д.№ 128/2010 г.
На 15.05.2013 г., 16.05.2013 г., 07.05.2013 г.,
26.05.2013 г. ЧСИ е изпращал запорни съобщения до различни банки.На 08.10.2014
г. е изпратено запорно съобщение до СУСО.
На гърба на изпълнителния лист са направени отбелязвания
за преведени суми на взискателя съответно на 14.06.2013 г., 13.06.2014 г.,
29.11.2014 г., 16.12.2014 г., 16.01.2015 г., 19.02.2015 г., 13.03.2015 г.,
22.04.2015 г., 18.05.2015 г., 17.06.2015 г., 27.07.2015 г., 24.08.2015 г.,
29.09.2015 г., 19.10.2015 г., 16.11.2015 г., 16.12.2015 г., 04.04.2018 г.,
17.05.2018 г., 17.07.2018 г., 05.09.2018 г., 30.10.2018 г., 20.02.2019 г.
С молба от 14.06.2010 г. М.В.И.-дъщеря на длъжника е
поискала да й бъде разрешено да погаси дълга чрез разсрочено плащане, като
всеки месец плаща по 100 лв.
С молба от 09.06.2014 г. М.И.е заявила, че желае да плаща
редовно вместо длъжника по 200 лв. месечно и е поискала да се взигне запора на
пенсията му.
С писмо от 05.06.2014 г. НОИ е уведомил ЧСИ М.Б., че
съгласно запорно съобщение от 26.05.2014 г. се правят удръжки от пенсията на В.
А. в размер на 132,32 лв. месечно в полза на „Т.С.” ЕАД, считано от 01.07.2014
г. при спазване на чл.466 ГПК.
С писмо от 03.07.2014 г. НОИ е уведомил ЧСИ, че съгласно
съобщение изх.№ 44794/13.06.2014 г. се преустановява месечната удръжка от
пенсията на В. А., считано от 01.07.2014 г.
С писмо от 06.08.2015 г. НОИ е уведомил ЧСИ М.Б., че във
връзка с ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС от 01.08.2015 г. се променя удръжката от
пенсията на В. А. в размер на 34,86 лв. месечно, с писма от 24.10.2014 г. и
от 02.07.2015 г. НОИ е уведомявала ЧСИ
за промяна в размера на удръжките от пенсията на В. А., а с писмо от 18.01.2016
г. ЧСИ е уведомен, че се преустановява месечната удръжка от пенсията на В. А.,
считано от 01.01.2016 г. във връзка с ПМС № 375/28.12.2015 г. и чл.446 ГПК.
С молба от 09.03.2018 г. В. И. е уведомил ЧСИ, че желае
да поеме цялото задължение по изпълнителното дело, като внесе сумата от
1 000 лв. в срок до края на месец април и всеки месец внася по 200 лв., а
при възможност-и повече до погасяване на цялото задължение.
С вносна бележка от 23.03.2018 г. В. И. е внесъл в брой
сумата от 1 000,00 лв. по изпълнителното дело.
Видно от удостоверение за наследници № 20154/17.11.2017
г. В.В.А. е починал на 11.11.2017 г. и е оставил за наследници: Светла
Методиева Атанасова-съпруга, И.В.А.-син и М.В.И.-дъщеря.
Видно от удостоверение от 08.04.2019 г. на ЧСИ М.Б. към
08.04.2019 г. по изп.д. № 20108380402796 на ЧСИ М.Б. са постъпили 3 475,22
лв. съответно на 20.05.2013 г., 13.06.2014 г., 25.11.2014 г., 11.12.214 г.,
15.01.2015 г., 16.02.2015 г., 13.03.2015 г., 16.04.2015 г., 14.05.2015 г.,
15.06.2015 г., 16.07.2015 г., 20.08.2015 г., 15.09.2015 г., 15.10.2015 г.,
13.11.2015 г., 11.12.2015 г., 23.03.2018 г., 20.04.2018 г., 30.05.2018 г.,
30.07.2018 г., 12.10.2018 г. и 13.02.2019 г.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.439, ал.1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението.Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание /чл.439, ал.2 ГПК/.Ищецът се позовава на изтекла в негова полза
погасителна давност след влизане в сила на заповедта за изпълнение, поради
което искът е допустим.
За да уважи иска
първоинстанционният съд е приел, че задължението за заплащане на топлинна
енергия е периодично и доколкото не е установено със съдебно решение, а с
влязла в сила заповед за изпълнение, се погасява с 3-годишна погасителна
давност.Съдът се е позовал на разясненията по т.10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, че прекъсването на давностният срок настъпва от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, дори
изпълнителното производство да е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.Приел е, че от датата на образуване на изпълнителното дело-31.05.2010 г.
взискателят не е поискал и съответно не са предприемани изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното дело е прекратено на 01.06.2012 г. на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради което изпращането на запорните
съобщения през м.05.2013 г. не е породило действие и на 01.06.2013 г. давността
за вземанията за главница и лихва е изтекла.
Съгласно разясненията по т.10
от ТР № 2/26.06.15 г. по т.д.№ 2/13 г. на ОСГТК на ВКС не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника и др.Прекъсва давността по смисъла на
чл.116, б. „в“ ЗЗД предприемането на което и да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ независимо дали е поискан от
взискателя или е предприет по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ: насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ
и т.н.Със същото ТР е прието, че новата погасителна давност започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие, като е обявено за изгубило сила ППВС № 3/80 г.Налице е трайна съдебна
практика на ВКС в този смисъл и преди постановяване на ТР № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС се прилага и
преди постановяването му /решение от 09.09.2010 г. по т.д.№ 400/09 г., II ТО на ВКС; Р № 173/28.10.2010 г. по т.д.№ 1095/09 г., II ТО; Р № 451/29.03.2016 г. 2306/15 г., IV ГО; Р № 325/13.01.2016 г., гр.д.№ 2783/15 г., III ГО и др./.
Настоящият съдебен състав счита, че настъпилата
перемпция от образуване на изпълнителното дело до предприемане на
изпълнителното действие е ирелевантна, тъй като съдебният изпълнител не може да
откаже извършването на изпълнителния способ-той дължи подчинение на намиращия
се у него изпълнителен лист.Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново-отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.Новото
искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело /в този смисъл-решение № 37/24.02.2021
г., гр.д.№ 1747/20 г., ВКС, IV ГО; решение № 3/04.02.2022
г., гр.д.№ 1722/21 г., IV ГО; решение № 93/17.05.2021 г. по
гр.д.№ 2766/2020 г., IV ГО; решение № 127/12.07.2022 г., гр.д.№ 2884/21 г., III ГО; определение
№ 248/21 г., гр.д. 3647/20 г., IV ГО/.
В случая след
образуването на изпълнителното дело /на 31.05.2010 г./ погасителната давност е
била прекъсвана многократно с изпращане на запорни съобщения /07.05.2013 г.;
26.05.2014 г.; 08.10.2014 г./, като в резултат на инициираните изпълнителни
способи са постъпвали периодични плащания, като между всяко от тях е изминал
период, по-кратък от 3 години, поради което не е изтекла нито кратката
3-годишна погасителна давност, нито 5-годишната погасителна давност.
Поради разминаване на крайните
изводи на двете инстанции първоинстанционното решение следва да се отмени, като
вместо него се постанови решение, с което искът по чл.439, ал.1 ГПК се отхвърли
като неоснователен.
С
оглед изхода на спора въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на
въззивника разноски за настоящата инстаниция в размер на 135,04 лв. /35,04
лв.-държавна такса и 100 лв.-юрисконсултско възнаграждение/, както и 100
лв.-разноски за юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция или общо
235,04 лв.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 257986 от 29.10.2019 г. на СРС, 51 с-в, по гр.д.№ 23986/2019 г.,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.439, ал.1 ГПК,
предявен от И.В.А. с ЕГН ********** и с адрес: *** за признаване за установено,
че ищецът не дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ********и със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 1 349,15 лв.-главница; 335,68 лв.-мораторна лихва
за периода 01.05.2005 г.-03.12.2009 г., както и 67,03 лв.-съдебни разноски,
представляващи 1/3 от сумите, за които е издаден изпълнителен лист от
29.04.2010 г. по ч.гр.д.№ 128/2010 г. по описа на СРС, 87 с-в в полза на „Т.С.“
ЕАД срещу В.В.А., като неоснователен.
ОСЪЖДА И.В.А. с ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати
на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление:*** сумата от 235,04 лв. на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.