Р Е Ш Е
Н И Е
422/7.5.2019г.
гр. Шумен
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.№ 2637 по описа за 2018 г. на ШРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно, кумулативно съединени искове, с правно основание чл.422 от ГПК,
вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В
молбата си до съда, ищецът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от А.В.Г.- изпълнителен директор, излага,
че по ч.гр.д.№1864/2018 г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника И.Т.И.,
ЕГН **********,***, за следните суми: 252,12 лв. - главница, съгласно сключен
на 29.06.2015 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника Договор
за потребителски кредит №*********; 28,86 лв. - договорна /възнаградителна/
лихва за периода от 18.08.2015 г. до 02.09.2015 г.; 15,66 лв. - лихва за забава
за периода от 18.08.2015 г. до 31.05.2018 г.; 114,76 лв. - такси по договора,
за периода от 18.08.2015 г. до 02.09.2015 г., които вземания са прехвърлени от
посоченото по- горе лице на ищцовото дружество по силата на договор за цесия от
28.07.2016 г. Ищецът твърди, че на 29.06.2015 г. между „Провидент Файненшъл
България“ ООД и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № *********, по силата на който дружеството
е предоставило на И. заем, в размер на 300.00 лева, при насрещното задължение
на последния да върне посочената сума, ведно с уговорената лихви и такси, чрез седмични
погасителни вноски. Уговорените в договора такси, в размер на 189, 84 лева били
начислени за използване на услуга „Кредит у дома“. Длъжникът, считано от 18.08.2015
г. /падежът на първата непогасена вноска/ е преустановил плащанията по
договора, в следствие на което и съобразно договореното, му е начислена лихва
за забава. Крайният срок на договора е настъпил на 02.09.2015 г., но и тогава
задължението не е изпълнено. На 28.07.2016 г. между кредитора и ищцовото
дружество е сключен договор за цесия, по силата на който процесното вземане е
прехвърлено на ищеца. На ответника, в качеството му на цедиран длъжник е изпратено
уведомление за настъпилата цесия, но пратката се е върнала в цялост като
непотърсена, поради което ищецът счита, че уведомяването следва да настъпи в
настоящото производство. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по
силата на което, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: 252,12 лв. - главница, съгласно сключен на 29.06.2015 г. между
„Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника Договор за потребителски кредит
№*********, като вземането по договора в последствие е прехвърлено на ищцовото
дружество; 28,86 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
18.08.2015 г. до 02.09.2015 г.; 15,66 лв. - лихва за забава за периода от
18.08.2015 г. до 31.05.2018 г.; 114,76 лв. - такси по договора, за периода от
18.08.2015 г. до 02.09.2015 г., като претендира и законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното ѝ изплащане. Претендира и разноски.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът, действащ чрез назначения му от съда особен представител, представя
писмен отговор, в който заявява, че счита исковете за недопустими,
неоснователни и недоказани, за което излага аргументи.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№1864/2018 г. по
описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение срещу ответника, за следните суми: 252,12 лв. - главница,
съгласно сключен на 29.06.2015 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и
ответника Договор за паричен заем №*********; 28,86 лв. - договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 18.08.2015 г. до 02.09.2015 г.; 15,66 лв.
- лихва за забава за периода от 18.08.2015 г. до 31.05.2018 г.; 114,76 лв. -
такси по договора, за периода от 18.08.2015 г. до 02.09.2015 г. Присъдена е и законна
лихва върху главницата, считано от 25.06.2018 г. до изплащане на вземането,
както и направените разноски в общ размер на 75.00 лева. Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
При настоящия казус, в
тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно отношение между
сочения заемодател- „Провидент Файненшъл
България“ ООД и ответника, по силата на което соченото
дружество е предоставило заем на ответника, в размер на 300.00 лева, със
задължението на последния да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна
лихва. Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит
№********* от 29.06.2015 г., се установи, че на посочената дата „Провидент
Файненшъл България“ ООД и ответника са
постигнали съглашение, по силата на което дружеството е предоставило в заем на
ответника сума в размер на 300.00 лева, при насрещното задължение на ответника
да върне сумата, ведно с уговорена фиксирана лихва в размер на 40, 98 лева. В
същия договор страните са постигнали съгласие кредиторът да предостави
допълнителна услуга на заемополучателя именувана „Кредит у дома“, при
задължението му да достави заемната сума в дома на длъжника, като събира
седмичните, дължими от длъжника, вноски също при посещение на дома му. За тази
услуга ответникът е поел насрещното задължение да заплати сумата от 174, 84
лева. С посочената такса общият размер на дължимата сума по договора възлиза на
530, 82 лева, платими чрез седмични вноски, всяка в размер на 11, 80 лева, с
изключение на последната вноска, която се равнява на сума от 11, 62 лева.
Срокът на договора е 45 седмици, като първото седмично плащане е следвало да се
извърши на 06.07.2015 г., а всяко следващо седмично плащане е следвало да се
осъществи всеки четвъртък от съответната седмица. Текстът на договора е на ясен
и разбираем език, като в случая е спазено изискването на разпоредбата на чл.10,
ал.1 от ЗПК /форматът и размерът на шрифта е 12, установено от съда при просто
сравнение на текста на договора с текст с размер на шрифта 12/. Неоснователни
са и възраженията на ответника за неспазване на изискванията на разпоредбите на
чл.11, ал.1, т.9, т.9а, т.10, т.11 и чл.11, ал.2 от ЗПК, тъй като в случая ясно
и конкретно е посочен лихвеният процент, размерът на годишния процент на
разходите /ГПР/, начина и сроковете на издължаване на сумите по договора. В
случая е уговорената фиксирана лихва в размер на 40.98 лева, т.е. непроменяща
се през срока на договора, като в този смисъл не е необходима методика на
изчисляване на лихвата, тъй като размерът ѝ в парична сума е ясно и
конкретно определен към датата на сключване на договора. В договора се съдържа
и ясна информация относно начина и сроковете на издължаване на кредита, описан
в изнесената по- горе фактическа обстановка. На следващо място, съдът намира и
за неоснователни възраженията на ответника за нищожност на клаузата именувана
„Кредит у дома“. Съгласно разпоредбата на чл.10а от ЗПК, кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. В разглежданата хипотеза уговорените между
страните допълнителни такси са за допълнителните услуги, които кредиторът е
поел ангажимента да предоставя на ответника /да събира седмичните вноски чрез
посещение на представител на дружеството в дома на длъжника/, при насрещния
ангажимент на ответника да заплати стойността на тази услуга. Ето защо
заключава, че така сключеният между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника договор за заем е действителен, респ.
поражда предвидените в него права и задължения за страните. Няма спор, че ответникът е спрял плащанията
по договора, като съответно съобразно уговореното и общите правила за забава на
парични задължения, същият следва да понесе и отговорността за забавеното
плащане. От изготвеното заключение по извършената
ССЕ, по отношение на което съдът няма основания да се съмнява в правилността и
обективността му, се установи, че на 29.06.2015 г. на ответника е предоставен заем
от „Провидент Файненшъл България“ ООД, като общо платените по договора
суми от ответника са в размер на 97.00 лева. Последното плащане по договора е
на 18.08.2015 г. Размерът на остатъка от задължението
по договора е следното: 252, 12 лева- главница; 28, 86 лева- договорна лихва и
15, 66 лева- лихва за забава и 114, 76 лева- такси. Предвид изложеното, съдът
стига до извода, че кредиторът е изпълнил задължението си да предаде на
кредитополучателя паричната сума, предмет на договора за заем, съобразно
уговорения в договора начин /чл. 27, от договора/, като за кредитополучателя е
възникнало задължение да върне предадената парична сума, ведно с уговорената
възнаградителна лихва и такси за уговорени услуги. От приложените по делото писмени доказателства /частно заверени преписи
от Договор за прехвърляне на вземания между „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД и „Провидент
Файненшъл България“ ООД от 28.07.2016,
Приложение № 1 към договора със списък на длъжниците и прехвърлените вземания/, се
установява, че на 28.07.2016 г. „Провидент Файненшъл България“
ООД /в качеството на
цедент/ и „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД /в качеството
на цесионер/, са сключили договор за прехвърляне на вземания, съгласно който
цедентът прехвърля възмездно на цесионера вземания, произтичащи от договори за
заем, описани в Приложение № 1 към договора. От представеното по делото
Приложение № 1 е видно, че вземането на цедента по процесния договор за кредит,
е включено в предмета на договора за цесия от 28.07.2016 г.
На основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, предишният
кредитор /цедентът/ е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето на вземането. По
делото е представено уведомление, адресирано до ответната страна, за
извършеното прехвърляне на вземането на кредитора на ищцовото дружество. Няма данни
това уведомление да е изпращано, преди завеждане на делото, до ответника. Но, съобразно
задължителната съдебна практика, цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор
е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в
хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомление от цедента, макар и като приложение към исковата
молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаване на делото, с оглед императивното правило на
чл.235, ал.3 от ГПК. Изходящото от цедента, действащ чрез пълномощника си,
уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника
с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3,
предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД /в този смисъл са Решение № 123 от
24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. Т.К., II Т.О. на ВКС, Решение №78 от
09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., II т.о., ТК, Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по
т.д.№1711/2013 г., I т.о., ТК, постановени по реда на
чл.290 от ГПК/. В разглеждания казус препис от исковата молба и приложенията
към нея са надлежно връчени на ответника, като в приложенията са както
уведомителното писмо от бившия кредитор, действащ чрез ищеца по силата на
надлежно извършена упълномощителна сделка, така и изричното, за тези действия,
пълномощно от цедента. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД,
кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допуска това. Цесията е съглашение, в което
цедираният длъжник не участва, тъй като при този договор промяната в
облигационното правоотношение се отнася само до кредитора по вземането.
Безспорно процесното вземане е прехвърлимо /няма изрична забрана в закона или
договора за това и естеството на вземането го позволява/. В случая предвид изрично сключения договор за
цесия и уведомяването на ответника, в качеството му на цедиран длъжник, съдът
приема, че по отношение на последния е настъпил прехвърлителния ефект на
цесията, като в този смисъл носител на вземанията по процесния договор за
кредит е ищецът. Ето защо, съдът приема за доказани обстоятелствата във връзка
с надлежното съобщаване на цесията на ответника и предявяването на настоящите
искове от надлежна страна. От заключението на вещото
лице по допуснатата ССЕ се установява, че размерът на остатъчното задължение по
договора за паричен кредит е 252, 12 лева – главница, 28, 86 лв. - договорна
лихва, 15, 66- лихва за забава и 114, 76 лева- такси. Падежът за изпълнение на
посоченото задължение, определен в договора е 02.09.2015 г. Следователно срокът
за издължаване на дълга по кредита е изтекъл, от което следва, че вземането на
ищеца е изискуемо. Ответникът не е ангажирал
доказателства за погасяване на дълга. Не е направил и твърдения в посочения
смисъл.
Предвид изложеното
съдът счита, че така предявените искове са изцяло основателни и доказани, и
следва да се уважат.
Ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца и сторените както в заповедното, така и в исково
производство разноски. Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСТГК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ.
чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски не се включват в
предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват законна
последица от уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът, който разглежда иска
по чл. 422 ГПК, следва да разпредели отговорността за разноски по издаване на
заповедта за изпълнение. Съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното производство (т. 12 от ТР № 4/2013
г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС). Ето защо и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по делото, включително и в
заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в
общ размер на 545, 00 лева /75.00 лева- в заповедното производство и 470.00
лева в исковото/.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от А.В.Г.- изпълнителен директор, че И.Т.И.,
ЕГН **********,***, дължи
на търговското дружество следните суми: 252,12 лв. /двеста петдесет и два лева
и дванадесет стотинки/- главница, съгласно сключен на 29.06.2015 г. между
„Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника Договор за потребителски кредит
№*********, като вземането по договора в последствие е прехвърлено на ищцовото
дружество; 28,86 лв. /двадесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки/-
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 18.08.2015 г. до 02.09.2015 г.;
15,66 лв. /петнадесет лева и шестдесет и шест стотинки/- лихва за забава за
периода от 18.08.2015 г. до 31.05.2018 г. и 114,76 лв. /сто и четиринадесет
лева и седемдесет и шест стотинки/- такси по договора, за периода от 18.08.2015
г. до 02.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2018
г. до окончателното изплащане на главното задължение, присъдени по ч.гр.д. №1864/2018
г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА И.Т.И., ЕГН **********,***, да
заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от А.В.Г.- изпълнителен директор, сумата
от 545, 00 лева /петстотин четиридесет и пет лева/, представляваща направените
по делото, включително и в заповедното производство, разноски, съразмерно с
уважената част от исковете /75.00 лева- в заповедното производство и 470.00
лева в исковото/.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: