МОТИВИ към
ПРИСЪДА № 69/22.05.2019г.
, ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 396/2019 г. ПО ОПИСА НА ЯРС.
ЯРП е
предявила обвинение против В.А.И. ***, за престъпление по чл.343, ал.3, б. „а”
вр. ал.1, б. „б” вр. чл.342, ал.1 от НК.
В съдебна фаза по искане на защитника
производството протече по диференцираната процедура на чл.371, т.2 от глава
27-НПК.
В с.з.
участващият по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия така, както е предявено. Изложената в обвинителният
акт фактическа обстановка счита за безспорно установена от направеното от
подсъдимия признание на фактите в обстоятелствената част на същия, а
самопризнанието му намира за подкрепено в пълна степен от събраните в
досъдебното производство доказателства. Затова счита, че същият следва да бъде
признат за виновен по предявеното му обвинение и предлага да му се наложи
наказание от две години лишаване от свобода, при превес на смекчаващите
отговорноста обстоятелства, чието изтърпяване да бъде отложено за максимален изптателен
срок от пет години. Искането за постановяване отложено изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода прокурорът обосновава с обстоятелството, че
подсъдимият е оказал съдействие за разкриване обективната истина по делото в
досъдебна фаза. Счита, че на подсъдимия следва да се наложи и наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. По отношение на
вещественото доказателство по делото – пътнически автобус „Бова Футура“,
предлага да се постанови връщането му на собственика „***“ ЕООД – гр. С..
Пледира и за присъждане на разноските в тежест на подсъдимия.
Подсъдимият, редовно призован, участва лично в с.з. Признава вината си, признава изцяло изнесените от обвинението факти и изразява
искрено съжаление за сторено. Чрез редовно упълномощения си защитник – адвокат пледира за определяне на
наказанията към законовите минимуми, след отчитане чистото му съдебно минало,
добрите му характеристични данни, добросъвестното му поведение в хода на
наказателното производство, признанието на вината, дадените в досъдебна фаза
подробни обяснения, приносът му за разкриване обективната истина по делото,
проявената критичност и изразеното искрено съжаление за стореното. По тези
съображения защитата пледира на подсъдимия да се наложат наказания лишаване от
свобода и лишаване от право да управлява МПС за срок от по една година и шест
месеца, както и за постановяване отложено изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода за разумен изпитателен срок.
За да постанови присъдата си, на основание чл.373,
ал.3 вр. с чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК съдът прие за установени
следните обстоятелства, изложени от прокурора в обвинителния акт:
Подсъдимият И. бил правоспособен водач на МПС от 1985г., притежава СУМПС № ***г.
за категории „А“, „В”, „С”, „DE“, „D“, „ТКТ”,
„СЕ“ и „АМ“ и бил наказван шест пъти по административен ред за нарушаване
правилата за движение по пътищата – пет пъти с влези в сила НП и веднъж с
налагане на глоба с фиш.
Към 30.10.2017 г. подсъдимият работел в „***“ ООД –
гр. С., като управлявал пътнически автобус „Бова Футура“ с peг. № СВ 3528 ВР, собственост
на дружеството. На
30.10.2017г. подсъдимият извършил курс с автобуса по маршрут к.к. С.– гр. С.,
като потеглил от комплекса в 07:00 часа. Същия ден подсъдимият извършил втори
курс с автобуса по обратния маршрут – от гр. С. до к.к. С.като потеглил от Централна автогара - С. в 17:00
часа с 30 пътника.
Около 22.00 ч. на 30.10.2017г.
в нощни условия, на осветеността на фаровете, при суха и запазена асфалтова
настилка, подсъдимият управлявал пътническия автобус „Бова Футура“ с рег. № СВ
3528 ВР по автомагистрала „***“, в пътния участък на км. 295 - 400 на
територията на Община С., обл.Я., със скорост от около 90 км/ч. Трафикът по
пътното платно в посока към гр. Б. бил минимален и автобусът се движел в
дясната активна лента на магистралата. Платното за движение било организирано с
две активни и една аварийна ленти и вдясно било ограничено от равнинна банкетна
ивица, полегат скат, бетонна отводнителна канавка и телено заграждение. По
време на управление на автобуса в този участък подсъдимият изгубил контрол над
управлението му. В резултат автобусът отклонил плавно надясно, като пресякъл аварийната
лента, и с тази си насоченост пресякъл десния банкет и се спуснал по наклонения
скат. След това преминал през бетонната канавка и се блъснал в теленото
заграждение, което отстояло на около 8,20 метра вдясно от края на платното за
движение. След сблъсъка автобусът продължил движението си напред, преобърнал се
странично наляво, като „легнал“ върху левите си състави, и преустановил
движението си. От напускането на платното за движение до окончателното спиране
автобусът изминал около 104 метра и през това време подсъдимият не е реагирал
по никакъв начин с органите за управление - кормилна и спирачна уредба, за да
контролира управлението на автобуса. В резултат на това, по автобуса били
причинени имуществени щети в размер на 47240 лева, а на пътуващите в него
свидетели Т.Ж.А. и Д.Н.Н. – телесни увреждания,
съответно изкълчване /луксация/ на дясната раменна става, довело до трайно
затрудняване на движенията на десния горен крайник за период над 30 дни за св. А.,
и контузия на дясна ръка с разкъсно - контузна рана и увреждане на сухожилията
на два мускула сгъвач и разгъвач, довели до трайно затрудняване движенията на
десния горен крайник за период над 30 дни за св. Н..
Непосредствено след инцидента,
на място пристигнали органите на полицията, както и на „Спешна помощ“, и
пострадалите били откарани в различни болнични заведения, за оказване на спешна
медицинска помощ.
На
подсъдимия били извършени проверки за употреба на алкохол и наркотици - с технически
средства „Алкотест Дрегер“ 7510 ARDN 0094 и „Дрегер 5000“ № ARJM 0045,
като и двете били отрицателни.
Към
момента на извършване на горното деяние подсъдимият е осъждан е за престъпления от
общ характер по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК и за престъпление по транспорта по
чл.343б, ал.1 от НК - с присъдите по НОХД № ***. и по НОХД № ***., двете на РС
– Н., но за тези си осъждания е реабилитиран на основание чл.88а от НК
Присъдата по НОХД № ***. на РС – Н. е влязла в сила на 15.07.2005г., и с
нея на подсъдимия е наложено наказание глоба в размер на 500 лева за
престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК. Няма данни глобата да е платена.
На 14.12.2006г., или след влизане в сила на горната присъда, подсъдимият е
извършил престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което с присъдата по НОХД № ***.
на РС – Н., влязла в сила на 02.07.2007г., са му наложени наказания от три
месеца лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца. Постановено е отложено изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, и на основание чл.59, ал.3 от НК е
приспаднато времето, през което подсъдимият е търпял наказание лишаване от
право да управлява МПС, считано от 14.06.2007г.
При това положение, доколкото се касае за две осъждания и липсват данни
относно датата на изтърпяване на наказанието глоба, следва да се приложи
разпоредбата на чл.88а, ал.4 от НК, съгласно която, когато лицето е извършило
две или повече престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и
последиците му се заличават след изтичане сроковете по чл.88а, ал.1 от НК за
всичк осъждания. В настоящия случай, към момента на извършване на деянието
сроковете по чл.88а, ал.1 от НК са изтекли и за двете осъждания.
За осъждането по НОХД № ***. на РС – Н. е настъпила реабилитация,
независимо от липсата на данни за изпълнение на наложеното му наказание глоба.
Съгласно т.р. № 2/28.02.2018г. по т.д. № 2/2017г. на ОСНК на ВКС на РБ,
реабилитация е възможна и по отношение на осъден, който не е изтърпял наложеното
му наказание, ако неговата изпълнимост е погасена по давност, като в такива
случаи началният момент, от който започва да тече срокът за реабилитация, е
този на изтичане на обикновената или абсолютната давност. А когато е наложено
наказание глоба, което не е изпълнено, реабилитация е допустима след
последователното изтичане на изпълнителската давност по чл.82, ал.1, т.5 или по
чл.82, ал.4 вр. ал.1, т.5 от НК и срока за реабилитация по чл.86-88а от НК. В
случая реабилитация е настъпила, дори да се приеме по-неблагоприятния за
подсъдимия вариант, че началният момент на срока за реабилитация започва да
тече от изтичане на абсолютната изпълнителска давност. Това е така, защото
както вече се посочи, присъдата по НОХД № *** на РС – Н. е влязла в сила на
15.07.2005г. При това положение, съгласно разпоредбата на чл.82, ал.4 вр. ал.1,
т.5 от НК, абсолютната изпълнителска давност е три години и изтича на
15.07.2008г. От този момент е започнал да тече срокът за реабилитация по
чл.88а, ал.1 вр. чл.82, ал.1, т.5 от НК, който е две години, и е изтекъл на
15.07.2010г. При това положение, се налага извод, че на 16.07.2008г. за това
осъждане е настъпила реабилитация.
Реабилитация е настъпила и за осъждането по НОХД № ***. на РС – Н.. Присъдата
по делото е влязла в сила на 02.07.2007г. и с нея му е наложено наказание от три
месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от
три години, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца, считано от 14.06.2007г. При това положение, наказанието лишаване от
право да управлява МПС следва да се счита за изтърпяно на 14.06.2008г., а
съгласно чл.88а, ал.3 от НК наказанието лишаване от свобода следва да се счита
за изтърпяно с изтичане на тригодишния изпитателен срок – на 02.07.2010г. От
този момент е започнал да тече срокът за реабилитация по чл.88а, ал.1 вр.
чл.82, ал.1, т.4 от НК, който е пет години, и е изтекъл на 02.07.2015г. При
това положение, се налага извод, че на 03.07.2015г. е настъпила реабилитация и за
това осъждане.
Настъпилата
реабилитация се установява и от отбелязването в справката за съдимост на
подсъдимия.
Видно от
приетия като доказателство приемо-предавателен пртокол от 06.03.2019г., СУМПС
на подсъдимия било отнето на 06.03.2019г.
Направеното от подсъдимия признание на изложените обстоятелства се подкрепя
напълно от събраните в досъдебното производство доказателства - от обясненията
му, от показанията на свидетелите В. А., Д.Н., Ц. Н., З.М., М.
П., Ц. П., Р. Б., П.К., Г. К., П. А., С. П., Т.А., Н. Н., А. М., Г. П., Ф. Г., В.Г., С.Г., С. В., Р. Й., С. К., В. С.а, К. ., Н.Г., Д. С., Г. А., Т. М., Ф. О. П., Н. К. и М.С., от
заключенията на вещите лица, изготвили назначените СМЕ, АТЕ, ВТЕ, тройна АОТЕ,
от обективните находки, отразени в протоколите за оглед на местопрестъпление от
31.10.2017г. и в протоколите за оглед на веществени доказателства от
31.10.2017г. и приложените към тях фотоалбуми (том I,
л.2-29, и л.30-38), както и от писмените и от вещественото доказателство по
делото, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни,
логични, безпротиворечиви и се кредитират изцяло от съда.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Както от обективна, така и от субективна страна, с деянието си подсъдимият Ю.
е осъществил състава на чл.343, ал.3, б. „а“ вр. ал.1, б. „б“ вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 30.10.2017г. около 22:00 часа на АМ „***“, в
пътния участък на км.295 – 400 на територията на Община С., обл. Я., при
управление на МПС – пътнически автобус „Бова Футура“, с рег. № СВ 3528 ВР,
собственост на „***“ ЕООД – гр. С., е нарушил правилата за движение по пътищата
по чл.20, ал.1 от ЗДвП, като е изгубил контрол върху управлението на автобула, вследствие по непредпазливост е причинил средни
телесни повреди на повече от едно лице, както следва: на Т.Ж.А. *** - средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване /луксация/ на дясната раменна
става, довело до трайно затрудняване
на движенията на десния горен
крайник за период над 30 дни,
и на Д.Н. *** - средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на дясна
ръка с разкъсно - контузна рана и увреждане на сухожилията
на два мускула
сгъвач и разгъвач, довели до трайно
затрудняване движенията на десния горен
крайник за период над 30 дни,
както и значителни имуществени вреди по пътнически автобус
„Бова Футура“ с peг. № СВ 3528 BP, собственост на „***“ ЕООД – гр. С., представлявано от управителите Г. Л. А. и И. Д.С., заедно, в размер на 47 240 лв.
Фактът, че подсъдимият е автор на деянието съдът намери за безспорно
установен, както от обясненията му, така и от писмените доказателства и заключението на вещото лице, изготвило
назначеното видеотехническа експертиза и от показанията на разпитаните по
делото свидетели.
От обективна страна е налице извършено
от подсъдимия съставомерно
деяние по посочения текст от наказателния закон. Безспорно, управлявайки МПС (каквото е автобусът по смисъла
на параграф 6, т.12, б. „в“ от ДР на
ЗДвП) същият е нарушил правилата за движение
по пътищата по чл.20, ал.1 от ЗДвП, тъй като в пътния участък на
км. 295 – 400 от АМ „Тракия“ изгубил контрол над управлението на
автобуса, вследствие на което автобусът се отклонил плавно надясно, пресякъл аварийната лента и десния банкет, спуснал се по наклонения скат, преминал през бетонната канавка и се блъснал в теленото заграждение, отстоящо на около 8,20 метра
вдясно от края на платното
за движение. След сблъсъка в
заграждението автобусът продължил движението си напред,
преобърнал се странично наляво върху левите си
състави и преустановил движението си. В резултат на това,
по автобуса били причинени значителни
имуществени вреди в размер на 47240 лева, а на пътуващите
в него свидетели Т.Ж.А. и Д.Н.Н., или на
повече от едно лице, били причинени описаните по-горе телесни увреждания, съставляващи средни телесни
повреди по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, а именно: на св. А. средна телесна
повреда, изразяваща се в изкълчване /луксация/ на дясната
раменна става, довело до трайно
затрудняване на движенията на десния
горен крайник за период над
30 дни, и на св. Н. средна телесна повреда,
изразяваща се в контузия на дясна ръка
с разкъсно - контузна рана и увреждане на сухожилията на два мускула сгъвач и
разгъвач, довели до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник за период над 30 дни. Т.е.,
налице е и пряка причинна връзка между деянието на подсъдимия, настъпването на
ПТП и уврежданията на пострадалите и причинените по автобуса имуществени вреди.
Или с други думи казано, по гореописания начин, с нарушаване на горепосоченото
правило за движение, подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да
предотврати ПТП и в този смисъл е станал причина за настъпването му.
От обективна страна е безспорно, вследствие на дянието по пътническия
автобус са причинени и значителни имуществени вреди по смисъла на закона – в
размер на 47240 лева, която сума надвишава както установения в постановление №
1/17.01.1983г. по н.д. № 8/1982г. на Пленума на ВС минимален праг от 1000 лева,
така и 14-кратния размер на МРЗ за страната към момента на извършване на
деянието от 460 лева, съгласно ПМС № 141/13.07.2017г.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия при условията на несъзнавана
непредпазливост, тъй като същият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, за
което го е задължавало правилото на чл.20, ал.1 от ЗДвП – да контролира
непрекъснато ППС, което управлява. Безспорно, подсъдимият е могъл и е бил в
състояние да предвиди настъпването им, тъй като, ако бе спазил горепосоченото
правило и се бе съобразил с него, не би предизвикал настъпването на ПТП.
Дотолкова, доколкото разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП е обща,
регламентира общото задължение на участниците в движението с поведението си да
не създават опасности и пречки за движението, да не поставят в опасност живота и
здравето на хората и да не причиняват имуществени вреди, т.е., същата се
прилага, когато не е нарушена друга специална норма от закона, съдът намери, че
подсъдимият следва да бъде оправдан по обвинението в тази му част, тъй като в
случая е нарушена специалната норма на чл.20, ал.1
от ЗДвП, и именно нейното нарушаване е в пряка
причинна връзка с настъпването на ПТП. Съдебната практика е единна и последователна
по въпроса, че при наличие на доказателства за нарушение на конкретни норми,
уреждащи правилата за движение по пътищата (в случая тази на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП), дееца следва да носи отговорност само за тях, тъй като те се явяват
специални спрямо общите правила и няма възможност, едновременно със
специалната, да се инкриминира и нарушаване на общата разпоредба (в случая тази
по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП). Поради това, и на основание
чл.304 от НПК с присъдата си съдът призна подсъдимия за невиновен в това да е
извършил деянието чрез нарушаване на това правило за движение по пътищата и го
оправда по обвинението в тази му част.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНИТЕ НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЯ
За извършеното от
подсъдимия престъпление законът предвижда наказание от една до шест години
лишаване от свобода. В тези законови рамки, по силата на чл. 373, ал.2 от НПК, наказанието
му следва да се определи при условията
на чл.58а, ал.1 от НК, съгласно който,
при постановяване на осъдителна присъда
в случаите на чл.372, ал.2 от НПК, какъвто е настоящият, съдът определя наказанието лишаване от свобода,
като се ръководи
от разпоредбите на Общата част
на НК и намалява така определеното наказание с една трета.
Ръководейки се от
разпоредбата на чл.54 от НК, съдът определи на подсъдимия И. наказание от ЕДНА
ГОДИНА И ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, под средния и към минималния размер
на предвиденото в закона, при превес на смекчаващите отговорността му
обстоятелства – чистото съдебно минало, добрите характеристични данни за
личността му, дадените в досъдебното производство подробни обяснения и приносът
му за разкриване обективната истина по делото, признаването и осъзнаването на
вината, проявената критичност и изразеното искрено съжаление за стореното. От
друга страна, при определяне такъв размер на наказанието, съдът отчете
завишената степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се от високата
динамика на този вид престъпления понастоящем в страната и в региона, от
обстоятелството, че подсъдимият е управлявал пътнически автобус с 30 пътници и
е нарушил основно правило за движението по пътищата, че е наказван за нарушения
на правилата за движение и е осъждан за престъпление по транспорта, макар да е
реабилитиран, при което намери, че на фона на тези отегчаващи отговорността
обстоятелства, изброените по-горе смекчаващи отговорността такива не са нито
многобройни, нито изключителни по своя характер, и не водят до несъразмерност
на предвиденото в закона най-леко наказание от една година лишаване от свобода,
нито оправдават определяне на по-леко наказание.
След като по
горните съображения, ръководейки се от разпоредбата на чл.54 от Общата част на НК, съдът определи на подсъдимия наказание от ЕДНА ГОДИНА И ДЕВЕТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА (21 месеца), съобразно императивната норма на чл.58а, ал.1
от НК намали така определеното му наказание с една трета, или със седем месеца,
и му наложи наказание от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА (14
месеца).
На осн. чл.343г от НК, съдът наложи на подсъдимия и наказание лишаване от право да управлява МПС
за срок от ДВЕ ГОДИНИ, към средния предвиден в закона размер, отчитайки отново
изброените по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. За да
постанови съдебния си акт в този смисъл, съдът счете, че това кумулативно
наложено наказание, ведно с наказанието лишаване от свобода, ще го мотивира да
се отнася с по-високо чувство за отговорност, да проявява повече внимание при
управление на МПС и за в бъдеще да не извършва нарушение на установените
правила за движение по пътищата.
Съобразно разпоредбата
на чл.59, ал.4 от НК от наложеното на
подсъдимия наказание лишаване от право
да управлява МПС бе приспаднато времето, през което
същият е бил лишен по административен
ред от възможността
да упражнява това си право,
считано от 06.03.2019г.
ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
На основание
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК съдът отложи от изтърпяване наложеното на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ И
ШЕСТ МЕСЕЦА, тъй като с оглед чистото му съдебно минало, предвид настъпилата
реабилитация, и размера на наложеното му наказание лишаване от свобода, който е
в рамките до три години, спрямо него не са налице законови пречки за прилагане
института на условното осъждане. Затова, и имайки предвид изброените по-горе
смекчаващи отговорността му обстоятелства, съдът намери, че за неговото
поправяне и превъзпитание не е наложително да изтърпи ефективно наложеното му
наказание.
ПО ВЪПРОСА ЗА
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Съдът счете, че
след влизане на присъдата в сила вещественото доказателство по делото –
пътнически автобус „Бова Футура“, с рег. № СВ 3528 ВР, оставен на съхранение в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Я.,
следва да бъде върнато на собственика му „***“ ЕООД – гр. С., тъй като
не са налице законовите предпоставки на чл.53 от НК за отнемането му в полза на
държавата. Това е така, защото, макар да е средство за извършване на
престъплението, автобусът не е собственост на подсъдимия, и освен това, не е
послужил за извършване на умишлено, а на непредпазливо престъпление.
При този изход на делото, тъй като подсъдимият беше признат за виновен, на
основание чл.189 ал.3 от НПК същият бе осъден да заплати направените по време
на ДП разноски по делото общо в размер на 1520,77 лева, вносими в приход на
Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР – Я.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: