№ 235
гр. Пазарджик, 27.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Ани Харизанова
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
и прокурора С. Д. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Албена Г. Палова Въззивно
гражданско дело № 20235200500223 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Не се явява жалбоподателя А. Н., нередовно призован, днес изтича
едноседмичния срок за призоваване.
От адв.С. М., пълномощник на жалбоподателя, е постъпила писмена
молба, с която моли да се даде ход на делото и изрично заявяван, че не
възразява по нередовното призоваване на жалбоподателя. Моли да бъде
отменено решението на РС. Исковата претенция да бъде уважена в пълен
размер и да му бъде присъдено възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от
Закона за адвокатурата.
За окръжна прокуратура - Пазарджик се явява прокурор С. П..
Прокурор П.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
1
С Решение № 58 от 21.02.2023г., постановено по гражданско дело № 921
по описа на Районен съд В. за 2022г., съдът е осъдил Прокуратура на
Република България да заплати на А. А. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр. В.,
ул. „**“ № 14, сумата 3500 /три хиляди и петстотин/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото за разглеждане
на следствено дело в разумен срок, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 04.10.2022 г. до окончателното изплащане, както и
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в размер на 1,40 лева.
ОСЪДИЛ е Прокуратура на Република България да заплати на адв. С. Й.
М. от АК-Пазарджик, с личен № ****, сумата от 371,22 лева - деловодни
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.
Срещу постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна
жалба от А. А. Н., чрез пълномощникът му адв.М.. Твърди се, че за да
постанови своето Решение Районният съд правилно бил приел констатирал,
че е налице нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека
и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. - наричана за
краткост ЕКЗПЧОС. Съдът също така правилно и съобразно трайно
установената съдебна практика бил приел, че подлежат на обезщетение
обичайните вреди и е обезщетил такива през призмата на неговото възприятие
за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, като счита, че именно те не
били определени в справедлив размер, както не е приета извън обичайната
вреда причинен заради премахването на простатната жлеза.
На първо място счита, че е в случая А. Н. е сезирал Прокуратура на Р
България със жалба, с искане за извършване на проверка за престъпление по
смисъла на чл. 134 от НК, за да се установи каква телесна повреда средна или
тежка му е причинена поради немарливо изпълнение или друга правно -
регламентирана дейност. Твърди ,че давността за извършване на разследване
на престъпление по тази материална норма е 5 години по аргумента на чл. 80,
ал.1 т.4 от НК, като същевременно чрез изпълнената процедура по Глава
трета „а“ от ЗСВ при извършената обстойна проверка от ИВСС завършила с
Констативен протокол изх. № РС- 22-100 от 30.03.2022г., по един несъмнен и
безспорен начин било установено, че е допуснато забавяне поради
2
бездействие на наказателното производство с обща продължителност от 3
години, 5 месеца и 22 дни. Тоест в процесния случай, било видно, че през по-
голямата част от определената от законодателя давност за разследване на
престъпление не се е работило по делото, като счита това обстоятелство да
бъде прието като такова от извънреден характер. Именно и поради
бездействието на органите да работят през по-голямата част от срока на
досъдебното производство се стига до крайния резултат - прекратяване на
производството. По този начин била възпрепятствана възможността да се
установи каква телесна повреда е нанесена на доверителя му - средна или
тежка предвид на поставената му диагноза Злокачествено новообразувание на
простатата и последващото и оперативно отстраняване. В случая чрез
отстраняването на простатата на доверителя му е причинена и детеродна
неспособност, която несъмнено е вреда над обичайно приетата. В случая и
поради изтеклата давност на наказателното производство била изтекла и
общата предвидена от гражданския закон, която в случая съвпада с
наказателната — 5 години по аргумента на чл. 110 от ЗЗД и така е
възпрепятствана и възможността на Н. за иск по чл. 45 от ЗЗД срещу
причинителя на вредата. Във връзка с горното било и цитираното в
обжалваното съдебно Решение, друго такова с № 6 от 11.02.2022г., на ВКС по
гр.д. 1555/2021г., IV го, ГК на ВКС, което в първоинстанционното Решение е
тълкуване неправилно. Счита, че правилният му прочит е обратния, тъй като
развитието /по-скоро неразвитието/ на наказателното производство, което не
преминало в неговата съдебна фаза поради бездействието на разследването
следвало да се приеме като спор за граждански права по смисъла на
ЕКЗПЧОС. Това било така и заради аргумента и на чл. 300 от ГПК, според
който присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския, като в
случая няма такава поради бездействието на разследването.
На последно място, счита и определения размер на обезщетението като
несправедлив съобразен и икономическия стандарт на живот на гражданите,
като дори същият е в размер по-малък от едно месечно възнаграждение на
ангажираните с разследването магистрати, като по този начин се нарушава и
принципа за пропорционалност при репатриране на вреди. Като база за
паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда служи още и
икономическия растеж, стандартът на живот и средностатистическите
показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата
3
на деликта, които трябва да бъдат съпоставени и с тези към днешна дата, като
е налице несъмнено е завишение на всички тези показатели.
Искането е да се отмени решението на РС и се постанови ново, с което
да се увеличи размера на присъденото обезщетение до търсения с петитум на
исковата молба размер или увеличи присъденото такова до истински
справедливо обезщетение.
Претендират се разноски адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от
Закона за адвокатурата.
Ва законния срок не е постъпил отговор от Прокуратурата на Р
България.
Във въззивната жалба не сочат доказателства. Не се правят
доказателствени искания.
Прокурор П.: - Считам жалбата за допустима доколкото изхожда от
лице с позитивна правна легитимация. Нямам доказателствени искания. Няма
да представям доказателства.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Прокурор П.: Считам обжалваното решение за правилно и
законосъобразно, поради което моля да го потвърдите и предлагам да
оставите без уважение така депозираната жалба.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 27.05.2023г.
4
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09.53
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5