№ 6593
гр. София, 15.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. ХАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело №
20211110153729 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 118, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 119, ал. 3 ГПК.
Подадена е исковата молба с вх. № 54747/15.9.2021 година от ЗД“ (фирма)“ АД срещу
Б.А.П. - А., ЕГН **********, от град Б., (адрес).
Съдът, при извършена служебна проверка на редовността и допустимостта на
исковата молба намира следното:
В исковата молба е посочено, че адресът на ответника е в извън съдебния район на
Софийски районен съд.
От Справка по Наредба № 14/18.11.09 г. по искане № 15020/17.09.2019 г. се
установява, че постоянният и настоящият адрес на ответника е в град Б., както и е посочено
в исковата молба.
Местната подсъдност е процесуална предпоставка за надлежното упражняване на
правото на иск. При граматическото, систематичното и телеологичното тълкуване на
разпоредбите на чл. 105 ГПК – чл. 117 ГПК следва извод, че местната подсъдност е
относителна положителна процесуална предпоставка, освен в случаите, когато
законодателят не е предвидил изрично, че същата е абсолютна процесуална предпоставка,
доколкото това е свързано с възможността на съда да следи служебно до определен
процесуален момент за нея.
В правилото на чл. 113 ГПК (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г. , в сила от 7.08.2018 г.) е
предвидено, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се
намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.
В правилото на чл. 119, ал. 3 ГПК (Нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г.) е
предвидено, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2 ГПК, чл. 113 ГПК и
чл. 115, ал. 2 ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата
молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.
Съгласно § 5 ПЗРЗИД ГПК (ДВ, бр. 65 от 2018 г.) заварените до влизането в сила на
този закон съдебни производства се довършват по досегашния ред, независимо от
1
промяната на подсъдността. В случая, тъй като производството пред Софийски районен съд
е образувано на 15.9.2021 г. (датата на постъпване на исковата молба в съда), то следва да се
приложат новите процесуални разпоредби, т.е. § 5 ПЗРЗИД ГПК не намира приложение в
настоящия случай.
Следва да се изясни, че в случая при граматическото, систематическото,
телеологичното и историко-политическото тълкуване на правилото на чл. 113 ГПК,
настоящият съдебен състав достига до извод, че за разлика от предходната правна уредба, в
случая в изброените в чл. 119, ал. 3 ГПК, местната подсъдност се явява абсолютна
процесуална предпоставка, което е свързано със служебното правомощие на съда, дори при
липса на отвод, да взема отношение за наличието й. Нещо повече, в случая правилото на чл.
113 ГПК, превалира правилото на чл. 105 ГПК, когато се отнася за потребитеслки спор,
какъвто е настоящият случай, доколкото ищецът е застраховател, а ответникът е „ползвател
на застрахователни услуги“ по смисъла чл. 2, ал. 2 КЗ, като същото е аналогично и на
понятието „потребител на застрахователни услуги“ по отменения КЗ, съответно в тази
насока следва да се спазят указанията на т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г.
на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК. Като изрично трябва да се изтъкне фактът, че
мотивите на ВКС са изцяло съобразени със съображение № 2 от Директива 2009/103/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката
"Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол
върху задължението за сключване на такава застраховка, в което е предвидeно, че
застраховката „Гражданска отговорност“ по отношение на използването на моторни
превозни средства (застраховка на автомобилистите) е особено важна за европейските
граждани, независимо дали са застраховани, или са пострадали при произшествие.
Застраховката е и от особено значение и за застрахователните предприятия, тъй като
представлява голяма част от застрахователните договори, различни от
животозастраховането, сключени в Общността. Застраховката на автомобилистите влияе
също и на свободното движение на хора и превозни средства. Затова тя следва да бъде
ключова цел в действията на Общността в сферата на финансовите услуги, за да подсили и
обедини вътрешния пазар в автомобилното застраховане
При граматическото, систематичното и телеологическото тълкуване на правилото на
чл. 2, ал. 2 от КЗ следва да се вземе предвид, че по отношение физическите лица, извън
рамките на професионалната им или търговската им дейност, при сключването на
застрахователни договори, последните ще са потребители по смисъла на ЗЗП и те винаги ще
се ползват от по-благоприятната правна регламентация – арг. § 1 ДРЗЗП. Този извод се
подкрепя от логиката на самото потребителско законодателство, в което е залегнало
схващането, че на потребителите се осигурява един минимален стандарт, под които не би
могло да се влоши правното им положение, а само да се надграждат допълнителни права. От
телеологическа гледна точка, това разбиране важи с още по-голяма сила в застрахователното
право, доколкото застрахователната дейност е специфична, рискова, а трудно обикновеният
потребител би могъл да извърши преценка на рисковете, съответно да съобрази клаузите на
предложения му застрахователен договор, така както това би могъл да направи
застрахователят. Нещо повече, именно за това се заплаща застрахователна премия – за да
носи професионалист съответния риск. Противното тълкуване би обезсмислило целите на
КЗ, залегнали в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ – осигуряване защита на
интересите на ползвателите на застрахователни услуги; създаване на условия за развитието
на стабилен, прозрачен и ефективен застрахователен пазар. Този извод се подкрепя и от
използвания от законодателя израз „независимо дали е потребител по смисъла на Закона за
защита на потребителите“ (к.м.), т.е. дори когато е потребител по смисъла на ЗЗП, то същият
може и е ползвател на застрахователни услуги по смисъла на КЗ. Нещо повече, изрично в
мотивите към законопроекта за КЗ е записано, че „когато в определени случаи защитата,
2
предоставяна с кодекса, се отнася само за тези ползватели, които имат качеството на
потребители, това се указва изрично“ (к.м.).
В случая без значение е обстоятелството, че обстоятелството, че с оглед твърденията
на ищеца в исковата молба се касае за регресна претенция по чл. 500 КЗ. Доколкото
регресната претенция е свързана с твърдяното наличието на застрахователно
правоотношение между ищеца и ответника, а последният при сключването на твърденият
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ е придобил качеството на „ползвател на
застрахователни услуги“, което не може в последствие да отпадне само защото претенцията
за регресно вземане по чл. 500 КЗ. Същото се поражда именно, тъй като страните са се
намирали в застрахователно правоотношение, при посочените в чл. 500 КЗ други
предпоставки при което застраховката е в сила, но застрахованият следва да понесе
неблагоприятните последици. Тоест, правата се черпят именно от наличието на
застрахователен договор, като реално и това е причината застрахователят да твърди, че е
заплатил застрахователно обезщетение на третото увредено лице, тъй като по този начин
той не изпълнява чуждо задължение, а собственото си такива поето по силата на
застрахователният договор.
В случая е необходимо е да се изясни, че не следва да се взема предвид редакцията на
чл. 115, ал. 2 ГПК, приложима за подадени след 07.08.2018г. искови молби, като
законодателят е предвидил особени правила относно местната подсъдност на споровете по
искове за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу
застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи. Същите искове се предявяват пред съда, в чийто район към момента на
настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на
ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие.
Следователно подсъдността по чл.115, ал.2 ГПК, предвид спецификата на горепосочените
искове, разкрива характеристиките на специална местна подсъдност, която във всички
случаи изключва както общата подсъдност по чл.108, ал.1, изр.1 ГПК – по седалище на
ответника при искове срещу юридическо лице, така и всички други предвидени в ГПК
местни подсъдности – чл. 105 и сл. ГПК В рамките на тази специална местна подсъдност са
регламентирани алтернативни възможности за предявяване на иска от увреденото лице пред
местно компетентен съд измежду изброените – така Определение от 31.12.2018 г. на ВКС по
ч. т. д. № 2917/2018 г. ТК, I Т. О.; Определение № 185/11.03.2019 г. на ВКС по ч. т. д. №
503/2019 г. TK, II Т. О.; Определение № 136/20.02.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 280/2019 г.
TK, II Т. О.; Определение от № 82/15.02.2019 на ВКС по ч. т. д. № 306/2019 г. ТК, I Т. О.
Следователно, тъй като е установено, че постоянният и настоящият адрес на ответника
е в град Б., както и вредоносното събитие – пътно транспортното произшествие, от което
ищецът черпи права е в района на град Б., то и производството е местно подсъдно на
Районен съд – Б..
Мотивиран от горното и на основание чл.118, ал.2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 53729/2021 година по описа на
Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 143 –ти състав.
ИЗПРАЩА делото на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, във връзка с чл.113 ГПК, по
3
местна подсъдност на Районен съд – Б..
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на ищеца с
частна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4