Р Е Ш Е Н И Е
№…..…/06.01.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание,
проведено на единадесети декември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Росица
Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13064 по
описа за 2019 година на
Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова
молба от Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Св. Марина“
ЕАД, ЕИК *********, срещу В.С.П., ЕГН ********** за
установяване в отношенията между
страните, че ответницата дължи на МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД сумата от 730,00
лв., представляваща стойността на оказана и незаплатена медицинска помощ
по КП № 50, в резултат на извършени задължителни диагностични процедури и
проведено лечение на ответника, в качеството му на здравно неосигурено лице, в
периода от 01.02.2019 г. до 05.02.2019 г. в Първа клиника по нервни болести при
У. „С.М.“ ЕАД, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№7336/2019г.
по описа на ВРС, 20-то състав, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
15.05.2019 г., до окончателното ѝ изплащане на сумата.
Твърди се, че ответницата е приета в Първа
клиника по нервни болести при У. „С.М.“ болести на 01.02.2019г. В периода
на хоспитализация- 01.02.2019г. до 05.02.2019г. на ответницата са направени
множество медицински изследвания-КТ на главен мозък, рентгенография на бял дроб
и сърце, МП излседване на главен мозък. Проведени са още консултации със
специалисти и е предприето медикаментозно лечение, съгл. ИЗ номер 5242. Към
датата на хоспитализация е извършена справка в НАП относно здравноосигурителния
статут на пациента. Установено е, че здравноосигурителните права на ответника
са прекъснати, поради неплащане на здравни вноски за периода от м.
декември 2016г. до м. декември 2018г. На 01.02.2019г. ответницата е подписала информирано
съгласие, в което е декларирала, че ако не възстанови здравно-осигурителния си
статус преди дехоспитализацията, като здравно неосигурено лице по
Закона за здравното осигуряване на България, на осн. чл. 52 вр. чл. 109, ал. 1 ЗЗО, следва да заплати стойността на оказаната й медицинска помощ, съгласно
утвърдения ценоразпис на лечебното заведение или в случая 730 лева по КП №50.
Поддържа се, че до датата на дехоспиталицията ответницата не е възстановила
здравноосигурителните си права и ищецът е бил възпрепятстван да възстанови
стойността на лечението й от НЗОК. За събиране на вземането си ищеца депозирал
заявление по чл. 410 ГПК, което било уважено, като по
ч.гр.д. № 17336/2019г. по описа на ВРС е издадена заповед за
изпълнение. Срещу заповедта длъжникът възразил, поради което за дружеството възникнал
правен интерес от предявяване на настоящия иск. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен
отговор на исковата молба от ответника. В депозираното по реда на чл.
414 от ГПК възражение поддържа, че е внесла здрави осигуровки на 19.02.2019г,
поради което разходите по лечение следва да се заплатят от НЗОК. В отговора
сочи, че е хоспитализирана по спешност, както и че при подписване на
декларацията, с която поема задължение да заплати предоставените й медицински
услуги, не й е било разяснено за какво се дължи сумата, нито в какъв срок
следва да я заплати.
Твърди се приемът в лечебното заведение бил по спешност.
В съдебно заседание страните, чрез
процесуалните си представители поддържат становищата си по спора. Ответникът
допълнително се позовава на необосноваността на отказа на Агенцията за социално
подпомагане да реимбурсира разноските за лечение в полза на лечебното
заведение. Позовава се, че ответницата е отговаряла на критериите на чл.1,
ал.4, т.4 от ПМС 17/2017Г. и ПМС 313/2013 за това. Евентуално счита, че
лечебното заведение следва да поиска възстановяване на разноските от държавния
бюджет.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното по делото
направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури В.П. е била приета в УМБАЛ „Св. Марина“– Варна на 01.02.2019г. по спешност, поради
настъпил мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или стеноза на
церебралните артерии.
Установява се от представената по делото
епикриза,
издадена Клиниката по нервни болести, че ответницата е била изписана от болничното заведение на
05.02.2019г. Окончателната диагноза е „изхемичен мозъчен инсулт – тромботичен
инфаркт. мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или стеноза на
церебралните артерии.
Степен лека. Посочено е в епикризата, че пациентът е постъпил в спешно
отделение
По делото е представено извлечение от НАП
за здравноосигурителния статус на ответницата В.П. към 05.02.2019г., от което е видно, че същата е
с прекъснати здравноосигурителни права.
В заповед Р – 16/11.01.2019г. е обективиран
размерът на услугата, предоставена на пациенти по кл. пътека – 50, а именно
730,00 лв.
Представена е декларация, подписана от самата
ответница, в която е изложено, че П. е запозната, че към датата на постъпване в болничното заведение е
с прекъснати здравноосигурителни права. Съгласила се е, че ако не възстанови
статуса си преди датата на дехоспитализация, ще дължи на ищцовата страна сумата
от 730,00 лв.
Установява се от писмо, адресирано до МБАЛ
„Марина“– Варна от Агенция „Социално подпомагане“, че
ответницата няма право на целеви средства за диагностика и лечение по
действително извършени медицински дейности, тъй не отговаря на критериите на чл.1, ал.4, т.4
от ПМС 17/2017Г. и ПМС 313.
По делото е представено и подписано от пациента
информирано съгласие
относно реда за заплащане на медицинска услуга в случай на прекратяване на
диагностично-лечебния процес по желание на пациента.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Чл. 52 ЗЗО урежда, че неосигурените лица
заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните
заведения с изключение на предоставяните медицински и други услуги по чл.
82 от Закона
за здравето.
Съгл.
чл. 82 ЗЗдр. извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, на
българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със
медицинска помощ при спешни състояния и интензивно лечение на здравно
неосигурени пациенти (ал.1, 1а на чл. 82 ЗЗдр.). Рапоредбата е израз на
разбирането на социалната държава, каквато Република България е съгласно
преамбюла на Коснтитуцията на страната.
В медицинския стандарт за „Спешна медицина” ,
утвърден с НАРЕДБА
№ 12 от 30 декември 2015 г. на министъра на здравеопазването е
регламентирано, че „спешно“ е „всяко нововъзникнало или съществуващо
болестно състояние, което ако не бъде диагностицирано и лекувано незабавно,
води до смърт или тежки, необратими морфологични и функционални увреждания на
жизненоважни органи и системи” (раздел ІI) – “спешен” е всеки пациент, при който е налице
нововъзникнало или съществуващо болестно състояние, което ако не бъде
диагностицирано и лекувано незабавно, води до смърт или тежки, необратими
морфологични и функционални увреждания на жизненоважни органи и системи”.
В случая видно от направлението за
хоспитализация г-жа П. е приета в лечебното заведение на 1.02.2019г. в спешно
състояние, което се потвърждава и от приложената епикриза. Няма данни, както
неоснователно се позовава ищцовата страна, че спешното състояние е преодоляно и
след това г-жа П. е настанена за лечение в клиниката по Нервни болести. В тази
връзка липсва всякакво доказване. Тъкмо обратното се установява от приложените
доказателства- ответницата е приета с диагноза „настъпил мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена
оклузия или стеноза на церебралните артерии“, която диагноза е приета за окончателна и потвърдена с
изготвената епикриза. Ако
състоянието е престанало да се характеризира със спешност, няма причина
пациентът да се насочва за хоспитализация със същата диагноза.
Не може да се сподели довода на ищеца, че
след като пациентът не е приет в „спешно отделение“, то състоянието му не е
било спешно. Подобен довод, освен че се опровергава от представените от
страната писмени доказателства, няма опора и в законовата уредба. Разпоредбата
на чл. 82 от ЗЗдр. не прави разлика нито относно вида на болничното заведение,
нито относно вида на отделението, в което е приет един спешен пациент, а
акцентира единствено на състоянието на пациента. Ето защо разходите за спешната
помощ следва да се възстановят от
държавния бюджет.
В действителност чл. 5 от НАРЕДБА №
3 от 5 април 2019 г. (за медицинските дейности извън обхвата на
задължителното здравно осигуряване, за които Министерството на здравеопазването
субсидира лечебни заведения, и за критериите и реда за субсидиране на лечебни
заведения) предвижда, че се субсидират само лечебни заведения само за
оказване на спешна медицинска помощ на пациенти преминали през спешни
отделения, които не са хоспитализирани в същото лечебно заведение. В случая
обаче тази нормативна уредба не е приложима за процесния случай, тъй като разглежданото
правоотношение е възникнало преди датата на приемане на процесната наредба,
а от друга посоченият регламент се явява в пряко противоречие с нормативен
източник от по-горен ранг, в случая- Закона за здравето.
По изложените съображения съдът достига до
извод за неоснователност на така предявени иск.
Предвид изхода на спора, в полза на ответника
се следват сторените по делото разноски за адв. възнаграждение в минимален
размер от 300 лева съгл. приложените доказателства за сторени разходи.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ искова претенция на Университетска многопрофилна болница за
активно лечение „Св. Марина“ ЕАД, ЕИК *********, срещу В.С.П., ЕГН ********** за
установяване в отношенията между
страните, че ответницата дължи на МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД сумата от 730,00
лв., представляваща стойността на оказана и незаплатена медицинска помощ
по КП № 50, в резултат на извършени задължителни диагностични процедури и
проведено лечение на ответника, в качеството му на здравно неосигурено лице, в
периода от 01.02.2019 г. до 05.02.2019 г. в Първа клиника по нервни болести при
У. „С.М.“ ЕАД, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№7336/2019г.
по описа на ВРС, 20-то състав, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
15.05.2019 г., до окончателното ѝ изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Университетска многопрофилна болница за активно
лечение „Св. Марина“ ЕАД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на В.С.П.,
ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляваща сторените по делото съдебно-
медицински разноски, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба, подадена от страните в двуседмичен срок от съобщението пред
Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: