№ 56
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря М. Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20221000501288 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение № 901332 от 30.12.2021г., постановено по гр.дело
№ 259/2019г. по описа на ОС-Благоевград ГО, 5-и състав, е осъдено
дружеството ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД да
заплати на М. А. С. сумата от 40 000 лв. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 04.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от 27.03.2019г.
до окончателното изплащане, като искът за разликата до предявения размер
от 80 000 лв. е отхвърлен като неоснователен.
Със същото съдебното решение е осъдено дружеството ЗЕАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД да заплати на М. А. С.
сумата от 1984,30 лв. на основание чл.432, ал. 1 от КЗ представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от ПТП, настъпило на
04.11.2018г. ведно със следващата се законова лихва от 27.03.2019г..
С допълнително решение № 901641 от 18.03.2022г., постановено по
същото дело е допълнено съдебно решение № 901332 от 30.12.2021г., като е
1
отхвърлено искането за заплащане на законна лихва върху присъдените
главници за периода от 11.11.2018г., (датата, от която е поискано
присъждане на законна лихва с исковата молба) до 27.03.2019г., като
неоснователно.
Постъпила е въззивна жалба от М. А. С., с която се обжалва съдебно
решение № 901332 от 30.12.2021г., постановено по гр.дело № 259/2019г. по
описа на ОС-Благоевград ГО, 5-и състав, в частта, в която е отхвърлен
предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди от ПТП, за разликата над уважения размер от 40 000 лв. до пълния
предявен размер от 80 000лв.
Изложени са съображения, че съдебното решение в обжалваната част е
неправилно и незаконосъобразно. Сочи се още, че определеният размер на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди не съответства на критерия
за справедливост, тъй като първостепенният съд при определяне на размера
на присъденото обезщетение не е отчел степента и интензивността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния
период, характера и вида на уврежданията, наличието на трайни последици
за здравословното състояние на ищцата. Поддържа се, че справедливият
размер на обезщетение съответства на сумата от 80000 лв. Излага подробни
съображения във въззивната жалба
По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени съдебно решение № 901332 от 30.12.2021г., постановено по
гр.дело № 259/2019г. по описа на ОС-Благоевград ГО, 5-и състав, в
обжалваната му част и да уважи изцяло предявения иск за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди ведно със следващата се
законова лихва от 11.11.2018г. Претендира разноски.
С въззивната жалба, т. III от същата, се навеждат възражения за
неправилност и незаконосъобразност на определената от съда начална дата
на дължимост на присъдената законна лихва, като се твърди, че
първоинстанционният неправилно е приел, че законна лихва върху
присъдените главници се дължи от 27.03.2019г., а не от 11.11.2018г., датата
посочена в исковата молба.
Въззивната жалба е подадена на 28.01.2022г. и в същата не е посочено,
че се обжалва допълнително решение № 901641 от 18.03.2022г.,
2
(постановено след подаване на жалбата) постановено по същото дело, с
което е допълнено обжалваното съдебно решение № 901332 от
30.12.2021г., и с което е отхвърлено искането за заплащане на законна лихва
върху присъдените главници за периода от 11.11.2018г., (датата, от която е
поискано присъждане на законна лихва с исковата молба) до 27.03.2019г.
Въпреки изрично наведените възражения досежно неправилното
определяне на началната дата на дължимост на законната лихва, настоящата
съдебна инстанция приема, че не е сезирана с жалба против допълнително
решение № 901641 от 18.03.2022г. Същото не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззиваемата страна, ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”
АД, депозира писмен отговор по подадената въззивна жалба от М. С.. Излага
подробно становище относно неоснователността на подадената въззивна
жалба. Претендира разноски.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е
изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са
ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.
В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, а и
същото се установява от събраните по делото доказателства, че с Присъда
по НОХД № 80/2020г. на Районен съд-гр.Петрич, влязла в сила на
02.04.2021г. А. И. И. е признат за виновен за това, че на 04.11.2018г. в
гр.Петрич, на кръстовището на ул.“Рокфелер“ и ул.“Ел Тепе“, в района на
гробищния парк, при управление на МПС – лек автомобил „Фиат Пунто“ с
ДК №***, е нарушил правилата за движение по чл.119 ал.4 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на М. С.- счупване на
големия пищял на лявата подбедрица. Присъдата, постановена по
наказателното дело, на осн. чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския
съд.
На следващо място безспорно е още, че към датата на процесното ПТП
ЗЕАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД е застраховател по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на водачите на МПС
относно лек автомобил „Фиат Пунто“, с ДК № ***.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от
3
ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.
Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.
Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно
законосъобразността на обжалваното решение.
Разгледана по същество въззивната жалба на М. А. С. е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да
предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна
застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за
чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно -
обезпечителна. В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ
срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява
основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи
на сложния фактически състав на посочената правна норма.
Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че са налице
предпоставките за уважаване на заявената искова претенция.
За да се ангажира отговорността на дружеството-ответник е необходимо
да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него
водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи: противоправно
деяние, довело до увреда на ищеца, от което той търпи болки и страдания,
подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-следствена връзка между
деянието и настъпилата увреда. Вината се предполага съгл. презумпцията на
чл.45 ал.2 от ЗЗД.
В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да
4
докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени
средства, което в случая е сторено. От представената Присъда по НОХД се
установява вината на А. И., за причиняване по непредпазливост на средна
телесна повреда на ищцата М. С. при извършеното от него ПТП и виновното
му и противоправно поведение, вследствие на нарушаване на правилата на ЗДвП.
Оплакванията във въззивната жалба досежно размера на присъденото
застрахователно обезщетение решаващият състав намира за неоснователни.
От заключението на СМЕ, което правилно е кредитирано от
първоинстанционния съд се установяват по категоричен начин причинените
на ищцата травматични увреждания, получени от нея в резултат на
процесното ПТП: ищцата е получила една средна телесна повреда ( видно и
от присъдата по НОХД): счупване на големия пищял на лявата подбедрица.
Първоинстанционният съд при съобразяване с разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД като е отчел конкретни факти и обстоятелства е определил справедлив
размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Отчетен е вида и характера на уврежданията на ищцата, продължителността
и интензивността на претърпените от нея болки и страдания, свързани с по-
продължителния процес на възстановяване, предвид възрастта й и
настъпилите остеопоротични изменения на костите. Взета е предвид
възрастта на ищцата, преживяното оперативно лечение. Настоящата съдебна
инстанция изцяло кредитира събраните в тази насока гласни доказателства
(показания на свид. С.) , които изцяло се подкрепят от заключението на СМЕ.
При определяне размера на обезщетението първоинстанционният съд е
съобразил обществения критерий за справедливост и съдебната практика,
размера на застрахователните лимити и правилно е преценено от
първостепенния съд, че сумата от 40 000 лв., представлява справедливо
обезщетение, с което се репарират в пълен размер причинените на ищцата
неимуществени вреди.
По наведеното във въззивната жалба възражение за занижаване размера
на определеното обезщетение за неимуществени вреди: Съдът намира това
възражение за неоснователно и недоказано; първоинстанионният съд
правилно и законосъобразно е приел, че сумата от 40 000 лв. обезщетява в
пълен размер претърпените от ищцата вреди.
Настоящият съдебен състав приема за доказано, че ищцата е претърпяла
5
една средна телесна повреда: счупване на големия пищял на лявата
подбедрица. Други, претърпени травми не са описани, нито в присъдата,
нито в СМЕ.
Съдът приема за доказано, че ищцата е претърпяла и съпътстващи
травмата увреди, изразяващи се в охлузвания, натъртвания и пр., които са
отшумели сравнително бързо. Ищцата е претърпяла една операция, травмата
е напълно излекувана понастоящем без очаквания за негативни последици.
Функцията на крайника е напълно възстановена, целостта на костта също е
напълно възстановена, няма останали трайни негативни последици. Ищцата е
търпяла болки и страдания около 3-4 месеца, през първия месец те са били
по-интензивни. Пълното възстановяване на здравето на ищцата е изисквало
по-продължителен от обичайния период, предвид възрастта й и
остеопоричните изменение на костите й, до 7-8 месеца, но този по-
продължителен период не е в пряка причинно-следствена връзка с характера
на претърпяната травма, а с особености на физиологичното здраве на ищцата.
Към настоящия момент ищцата би могла да търпи само спорадични болки,
провокирани от промяна на времето или претоварване на крака.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че сумата от
40 000лв. репарира в пълен обем претърпените от ищцата неимуществени
вреди, и същата не може да бъде увеличена.
По възражението на жалбоподателя относно несъобразяване на
значението на размера на застрахователните лимити към датата на деликта:
съдът намира това възражение за неоснователно и недоказано. Практиката на
ВКС, задължителна за съдилищата, действително въвежда като ориентир за
размерите на обезщетението и съответните нива (лимити) на застрахователно
покритие към релевантния момент за определяне на обезщетението (датата на
деликта), но не въвежда като абсолютен критерий за определяне на размера
на дължимото обезщетение, съобразяване на този размер с определените
лимити на застрахователните суми, когато приетият за справедлив размер не
надвишава тези лимити. По-скоро следва нормативно определените лимити
да се разглеждат като отражение на обществено-икономическата конюнктура,
която в настоящия казус е съобразена от първоинстанционния съд (в този см.
Р№ 83/06.07.2009г. по т.д.№ 79582008г. , ІІ-ро ТО на ВКС, Р № 1/2012г. по
т.д.№ 29982011г., ІІ-ро ТО на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК.)
6
Съдът намира за неоснователни и останалите възражения на
жалбоподателката: при определяне размера на обезщетението са съобразени
всички, относими доказателства, събрани в първата инстанция, съобразена е
и трайната съдебна практика. Настоящата инстанция напълно споделя
представената от жалбоподателката съдебна практика, но същата е
неотносима към настоящия казус, предвид фактическите различия.
По изложените съображения предявения иск с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на претърпените от
ищцата неимуществени вреди се явява основателен за сумата от 40 000 лв.,
като за разликата до пълния предявен размер от 80000 лв., предявен като
частичен от пълния заявен размер от 90 000 лв., следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По възражението за неправилно определяне началната дата на
дължимост на присъдената законна лихва върху двете главници: това
възражение, макар и по съществото си да няма характера на жалба срещу
постановеното допълнително решение, следва да бъде разгледано, като
наведено с въззивната жалба: това възражение е неоснователно.
Началната дата на дължимост на законната лихва, в случая, се определя
по реда на чл.497 ал.1 т.2 от КЗ, предвид представеното от жалбоподателката
- ищца в първата инстанция писмо изх.№00098/29.01.2019г., изходящо от
ответното дружество: три месеца от датата 27.12.2018г. Нормата е
специална и дерогира приложението на общите разпоредби на ЗЗД, относими
към определяне на течението на законовата лихва при непозволено
увреждане. В този смисъл са несъстоятелни и недоказани възраженията на
жалбоподателката в тази насока, изложени във въззивната жалба.
Решението и в тази му част е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
С оглед изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд съдебното решение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание
чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските: С оглед изхода от правния спор пред настоящата
инстанция, на въззиваемата страна се дължат разноски и такива следва да
бъдат присъдени, съобразно представения списък и при съобразяване на
7
направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност: следва да бъде
присъдена сумата от 300 лв. юристконсултско възнаграждение.
Воден от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 901332 от 30.12.2021г.,
постановено по гр.дело № 259/2019г. по описа на ОС-Благоевград ГО, 5-и
състав, в обжалваната му част.
В ОСТАНАЛАТА му необжалвана част съдебно решение № 901332
от 30.12.2021г., постановено по гр.дело № 259/2019г. по описа на ОС-
Благоевград ГО, 5-и състав е ВЛЯЗЛО В СИЛА.
ОСЪЖДА М. А. С. с ЕГН ********** и с адрес гр.***, ул.“***“ №
*** да заплати на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД с
ЕИК ********* сумата от 300 лв. (триста лева) сторени разноски за
въззивната инстанция, на осн. чл.78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8