№ 73
гр. Габрово, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на трети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Ягода Люб. Лесичарска
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20214210101427 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е искова молба, вх. № 3895/16.08.2021 г., уточнена с молба вх. №
6050/26.11.2021 г., предявена от “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, с
адрес гр. Варна, район р-н Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул. Владислав
Варненчик № 258, срещу АНК. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„********” № 11, вх. Б, ет. 3, ап. 8.
Ищецът твърди, че депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу ответника за сумата 660.14 лв. – главница, представляваща стойност
на незаплатена електрическа енергия, доставена за периода от 06.12.2020 г. до
11.01.2021 г., съгласно издадена на 13.01.2021 г. фактура и за сумата 18.15 лв. –
обезщетение за забава върху главницата за периода от 04.02.2021 г. до 14.05.2021 г.,
както и за направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. По предявеното заявление било образувано ч.гр. дело № 1005/2021
год. по описа на РС Габрово, като била издадена заповед за изпълнение като била
издадена и била издадена заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответникът
депозирал възражение срещу заповедта, поради което и в законоустановения
едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване със сила на
пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочените суми.
Ищецът сочи, че е доставчик на електрическа енергия, като продава електрическа
енергия на клиентите при публично известни общи условия, а АНК. Н. П. е потребител
на такава за битови нужди за обект находящ се в село Новаковци, общ. Габрово,
абонаментен № **********. За периода от 06.12.2020 г. до 11.01.2021 г. е доставена
енергия на стойност 660.14 лева, която не е заплатена в предвидения в Общите условия
1
срок. Ищецът сочи, че ответникът АНК. Н. П. отговаря за задълженията. Ето защо
моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че
ответникът му дължи процесните суми – главница и лихви.
В срока за отговор на исковата молба ответникът депозира такъв, с който оспорва
исковете като неоснователни. Излага, че недвижимият имот, находящ се в село
Новаковци, общ. Габрово не се обитава от 2010 г. и не се ползват електроуреди. Счита,
че ако е останала неплатена доставена ел. енергия, то тя следва да е от 2010 г., когато
за последно е обитаван имотът, в който случай вземането е погасено по давност. Също
така на 05.01.2021 г. се бил разпоредил с правото на собственост върху недвижимия
имот, в който се твърди да е доставена електроенергията.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Видно от представената справка по лице издадена от Служба по вписванията и
нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот № 2, том I, рег.№ 34, дело №
1 от 05.01.2021 г. на нотариус Иван Колев, рег. № 369, ответницата е притежавала
право на собственост върху горепосочения електроснабден недвижим имот, находящ
се в село Новаковци, общ. Габрово, в който е отчетена като потребена електрическата
енергия, като правото на собственост върху имота е прехвърлено на трето за спора
лице на 05.01.2021 г..
Съгласно извлечение от фактури и плащания от 14.05.2021 г., справка за
потребление от 19.07.2021 г. за клиентски №**********, село Новаковци, общ.
Габрово, съставени от ищеца, цената на доставената електрическа енергия за периода
06.12.2020 г. до 11.01.2021 г. е в размер на 660.14 лева, съответно обезщетението за
забава върху тази главница – 18.15 лева.
По делото е прието заключение на СТЕ, което съдът кредитира изцяло като
компетентно изготвено и съответно на събраните в производството доказателства.
Вещото лице сочи, че електромерът тип А4-5Д отчита ел.енергията в обект на
потребление с аб.№ **********, като електромери А4-5Д са били одобрени и
фигурират в регистъра за одобрени от БИМ СТИ. Съгласно заключението
електромерът с №3818636 е монтиран на 30.11.2005 г. и е метрологично негоден.
Вещото лице сочи, че максималната мощност, която би могла да бъде консумирана, в
обект с абонатен № ********** за отчетния период, съобразно ел.инсталацията на
същия обект е равна на 26,4 кВт ежечасно. Отчетеното количество електроенергия от
отчетника на СТИ по тарифа „Дневна" за периода от 06.12.2020 г. - 11.01.2021 г. е 2785
кВтч., което отговаря на средна консумация 3.22 кВт ежечасно. Средната стойност на
преминаващият ток е равна на 8,48 А., което е значително по-малко от допустимия ток
на присъединителните съоръжения 40А, като начислената електроенергия е възможно
да бъде консумирана Съгласно заключението размерът на незаплатената
електроенергия за периода от 06.12.2020г. - 11.01.2021 г. 2785 kWh е определен на база
показанията на СТИ и съответства на фактурираното, като стойността е изчислена
математически вярно, въз основа на утвърдените от КЕВР цени.
С определение от 29.11.2021 г. на основание чл. 155 ГПК е обявен за
служебноизвестен фактът, че общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Енерго – Про Продажби” АД и общи условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
2
„Електроразпределение север” АД са обявени на адрес: https://www.energo-
pro.bg/bg/Obshti-usloviya-Bitovi-klienti. В общите условия са уговорени условията за
продажба, начините и сроковете за заплащане на електрическа енергия за битови
нужди.
От приложеното за послужване частно гр. дело № 1005/2021 год. по описа на ГРС,
се установява, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
10.06.2021 г., като ответникът възразил срещу издадената на 15.06.2021 г. такава.
Съдът не обсъжда останалите представени доказателства по делото, с оглед
отделените за безспорни в отношенията между страните факти.
По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 107 ЗЕ.
Основателността на предявения установителен иск се обуславя от осъществен
фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ
елементите: съществуване на търговско отношение между страните, изпълнение от
страна на ищеца на задължението да достави електрическа енергия за процесния
период с цена, възлизаща на претендираната стойност 660.14 лв. и неизпълнение на
задължението на ответника да заплати, като насрещна престация, паричната стойност
на доставеното му благо.
Съгласно действащата за процесния период нормативна уредба на ЗЕ и в
съответствие с разпоредбата на § 17 от ПЗР на ЗЕ, според която дейностите, свързани с
разпределение на електрическа енергия и оперативно управление на
разпределителните мрежи, се отделят юридически и организационно от снабдяването с
електрическа енергия и другите дейности на електроразпределителните дружества до
31 декември 2006 г., снабдяването с електрическа енергия на битови потребители,
какъвто е ответникът П., се извършва от дружества, различни от разпределителните
дружества. В случая за територията на обл. Габрово това е дружеството „Енерго - Про
Продажби" АД като „краен снабдител” по смисъла на § 28а от ДР на ЗЕ.
Именно между „крайния снабдител” и битовият потребител е сключен договор по
чл. 98а от ЗЕ за продажба на електрическа енергия при публично известни общи
условия, които съгласно чл.98а, ал.4 ЗЕ влизат в сила за потребителите, които купуват
електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. По
аргумент от чл.298, ал.1, т.1 ТЗ, следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.98а,
ал.4 ЗЕ е специална по отношение на общата, съдържаща се в ТЗ и я дерогира, което
означава, че писмено съгласие на потребителя не е необходимо, за да бъде обвързан от
общите условия. Съгласно т.3 от чл. 17 от ОУ потребителят се задължава в 30
(тридесет) дневен срок в писмена форма да съобщава на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби”
АД за всяка промяна в данните по чл.12, ал.1 от настоящите Общи условия, както и за
промени свързани със собствеността относно обекта, в който „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби” АД доставя електрическа енергия.
В конкретния случай от представената справка от Служба по вписванията се
установява, че ответникът за част от процесния период (06.12.2020 г. – 04.01.2021 г.) е
бил собственик на електроснабдения имот, находящ се в село Новаковци, общ.
Габрово, т.е. има качеството „потребител”. Обстоятелството, че по делото е представен
НА № 2, видно от който на 05.01.2021 г. правото на собственост върху
електроснабдения имот е прехвърлено на трето за спора лице не променя изводите на
3
съда, тъй като по делото липсват твърдения, както и доказателства, ответницата да е
изпълнила задължението си да уведоми електропреносното дружество за настъпилата
промяна в собствеността съобразно чл. 17, т. 3 от ОУ. Ето защо се установява, че
между АНК. Н. П. и „Енерго - Про Продажби" АД е сключен договор за продажба на
електрическа енергия и че този договор е уреден от влезли в сила общи условия за
продажба на електрическа енергия от „Енерго - Про Продажби" АД на потребителите,
присъединени към разпределителните мрежа на територията на която „Енерго - Про
Продажби" АД притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия.
Ответникът не твърди и съответно не ангажира доказателства да е предложил
специални условия в предвидения 30-дневен срок, съгласно чл.98а, ал.5 ЗЕ, поради
което и по отношение на правоотношението му с ответника приложими са ОУ на
ответника одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР. Общите условия са
източник на права и задължения, във връзка с продажбата и потреблението на
електрическа енергия, като отношенията между страните са облигационни и при
проявление на принципа на равнопоставеност, тъй като никоя от страните не
упражнява властнически правомощия по отношение на другата.
Съгласно ОУ на ДПЕЕЕМ – чл. 9, т.1 електроразпределителното предприятие е
длъжно да осигури преноса на електрическата енергия през разпределителната мрежа
до границата на собственост на електрическите съоръжения на потребителя с
разпределителната мрежа, където потребителят получава електрическата енергия по
договора за продажба, като съгласно чл. 8, ал.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ потребителите
дължат на електроразпределителното предприятие цена за пренос на доставената му
електрическата енергия. Също така, потребителят дължи на крайния снабдител, като
продавач стойността на използваната в обектите електрическа енергия – чл. 17, т.2 от
ОУ. Това произтича от двукомпонентния характер на цената за електрическа енергия,
която заплащат потребителите – цената на снабдяване и цената на разпределение.
Общата стойност на дължимата от потребителите сума се заплаща от потребителите на
крайния снабдител – „Енерго - Про Продажби" АД - чл. 26, ал.1 ОУ.
Според чл. 120 ЗЕ, чл. 30 и чл. 31, т.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ електрическата
енергия, използвана от потребителите, се измерва със средства за търговско измерване,
разположено до или на границата на имота на потребителя, вписано в държавния
регистър на одобрените в страната типове средства за търговско измерване. На
средството за търговско измерване, както и на таблото, в което то е монтирано,
електроразпределителното предприятие поставя контролни приспособления и/или
знаци. Съгласно чл. 16, т.5 от ОУ на ДПЕЕЕМ потребителят няма право да
преустройва, ремонтира или да заменя елементите на средствата за търговско
измерване, да снема самоволно или поврежда средство за търговско измерване, знак,
пломба или друго контролно приспособление, поставено от представител на
електроразпределителното предприятие или овластен орган, а съгласно чл. 16, т.6 от
ОУ на ДПЕЕЕМ потребителят се задължава да не използва електрическа енергия, без
тя да се отчита от средства за търговско измерване, монтирани и пломбирани от
електроразпределителното предприятие. Твърдения такова нерегламентирано
въздействие върху средството за търговско измерване да е осъществено от страна на
потребителя не са обективирани, напротив. Ответникът твърди, че СТИ е
функционирало нормално и начислените суми за процесния период са на база реално
отчетена консумация.
4
Възникването на задължение за заплащане на цена на електрическа енергия
предполага такава да бъде доставена на потребителя, като количеството й бъде
измерено от годно СТИ – електромер. В тежест на ответното дружество е установяване
на реално доставеното количество електрическа енергия, което по необходимост и при
изрично оспорване от ищеца на показанията на електромера в процесния недвижим
имот, предполага установяване, че същото е преминало първоначална и последващи
метрологични проверки по реда и при условията на действащото законодателство.
Такива доказателства не са ангажирани.
В тази насока е и заключението на СТЕ – вещото лице е посочило, че
електромерът в процесния недвижим имот е метрологично негоден, т.е. налице е
несъответствие на СТИ с метрологичните изисквания, поради което не е възможно да
се установи дали електромерът отчита точно преминаващата през него енергия.
Веднъж получил лицензия за определените дейности в енергетиката, доставчикът на
електрическа енергия – лицензиант е длъжен да осигурява освен надеждно, качествено
и непрекъснато снабдяване на потребителите с изключение на определени случаи,
също и измерване и отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и поддържане
в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран
персонал за контрол и отчитане на измервателните средства /чл. 69, чл. 116, чл. 120 ЗЕ,
чл. 84 и чл. 87 от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката/. При
осъществяване на тези дейности доставчикът на електрическа енергия трябва да полага
дължимата грижа на добрия търговец, за да гарантира качество и надлежен отчет на
подадената електрическа енергия. Съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ средството за техническо
измерване е собственост на ответника, поради което последният има задължение да
осигури правилното и коректно функциониране на средството за измерване, да
констатира своевременно грешката в измерването или неизмерването. Отговорността
за некоректното измерване на подадената електроенергия не може да бъде възложена
на лице, което няма нормативно (нито договорно) вменено задължение да полага
грижи за СТИ - вещ, която не е негова собственост. При неизпълнена доказателствена
тежест, съдът приема, че ответникът не е доказал да е доставил количеството
електрическа енергия, за която претендира заплащане на сумата 660.14 лева и искът за
установяване на дължимостта й е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Неоснователността на иска обуславя неоснователност и на претенцията за
заплащане на законната лихва върху претендираната главница от предявяване на
заявлението по чл.410 ГПК – 10.06.2021 г..
По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Предвид акцесорния характер на претенцията за обезщетение на вредите от
забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата, съдът намира
този иск за неоснователен, тъй като не се установи да е налице главно задължение, с
настъпил падеж, по отношение изпълнението, на което ответникът да е изпаднал в
забава. При несъществуването на главно задължение не се поражда и отговорност за
обезщетяване на вредите от забавеното му изпълнение.
Съгласно указанията, дадени в т.12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
5
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
При този изход на спора право на присъждане на разноски за производството се
поражда за ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, който доказва извършени такива
в размер на 80 лева, представляващи внесен депозит за възнаграждение на вещо лице.
В полза на адв. Б.Г. следва да се присъди възнаграждение в размер на 300 лева за
оказана безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2,
вр. ал. 1 от Закона за адвокатурата.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, с
адрес: гр. Варна, район р-н Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул. Владислав
Варненчик № 258 срещу АНК. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„********” № 11, вх. Б, ет. 3, ап. 8 обективно, кумулативно съединени установителни
искове, с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 660.14 лева –
главница, представляваща цена за използвана и незаплатена електроенергия за
абонаментен № ********** за периода от 06.12.2020 г. до 11.01.2021 г., съгласно
издадена фактура № ********** от 13.01.2021 г., в недвижим имот, находящ се в село
Новаковци, общ. Габрово, заедно със законната лихва за забава, считано от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 10.06.2021 г. до изплащане на вземането и сумата 18.15
лева - обезщетение за забава върху главницата за периода от 04.02.2021 г. до 14.05.2021
г., за които суми в производството по ч. гр. д. № 1005/2021 год. по описа на РС
Габрово, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като неоснователни.
ОСЪЖДА “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, с адрес гр. Варна,
район р-н Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул. Владислав Варненчик № 258
да заплати АНК. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „********” № 11, вх.
Б, ет. 3, ап. 8, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата 80 (осемдесет) лева - разноски за
производство.
ОСЪЖДА “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, с адрес гр. Варна,
район р-н Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул. Владислав Варненчик № 258,
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Б.Г. от АК-Габрово, сумата 300 лева /триста лева/ –
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ответника АНК. Н. П., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за
адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6