№ 13
гр. Горна Оряховица , 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IX СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести октомври, през две хиляди и двадесета година
в следния състав:
Председател:Христо П. Попов
като разгледа докладваното от Христо П. Попов Административно
наказателно дело № 20204120200650 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от О. А. Б. против електронен фиш серия К №
1915861, издаден от ОД на МВР - В. Търново, с който за допуснато
нарушение по чл. 21, ал.2 във вр с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189
ал. 4 вр. с чл. 182 ал.2 т. 3 от ЗДвП, му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 100,00 лева. Навеждат се оплаквания за
незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш, обосноваващи, според
жалбоподателя, неговата отмяна.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява, същият не се
представлява. Депозирано е писмено становище /л.45 от делото/.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 26.01.2018 год. в 09,15 ч. на път ПП I-4 км.145+700 в посока гр.
Варна на около 50м. преди кръстовище за с.Добри дял, при ограничение от 60
1
км/ч , въведено с пътен знак „В-26“, с АТС (автоматизирано техническо
средство) тип мобилна система TFR1-M 556, е заснето движението на МПС -
„Мерцедес 2544Л“ с регистрационен номер СА****МВ, със скорост от 81
км/ч (при отчетен толеранс от минус 3 км/ч.), при което е фиксирана
превишена стойност на скоростта от 21 км/ч. Въз основа на заснетия с
посоченото АТС клип, от ОД на МВР - В. Търново е издаден процесния
електронен фиш серия К № 1915861, в който се установява извършено
нарушение на чл. 21 ал.2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което и на
основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 100,00 лева.
Жалбоподателят е законен представител на „*****” ЕООД /л. 28/.
Дружеството е собственик на посочения процесен автомобил, с който е
осъществено нарушението/ л. 8-гърба на документа/.
Жалбоподателят е депозирал жалба на 21.08.2020г. /л.3/. В нея твърди,
че спорният ЕФ му е връчен на 06.08.2020г. Липсват доказателства,
представени от АНО относно надлежното връчване на ЕФ, поради което
следва да се направят изводи в полза на жалбоподателя относно спазването на
срока за обжалване.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът намира за установена,
въз основа на приетите писмени доказателства по делото.
От правна страна, съдът приема, че депозираната жалба срещу
електронен фиш серия К № 1915861, издаден от ОД на МВР – В. Търново е
подадена от лице, притежаващо процесуална легитимация за това.
Разгледана по същество, че същата е неоснователна.
Настоящият съдебен състав приема, че от формална страна процесният
електронен фиш съдържа всички изискуеми реквизити.
От обективна страна по делото се установява, е осъществен състав на
административно нарушение по смисъла на чл. 21 ал.2, вр.ал. 1 от ЗДвП. По
делото не се представят доказателства, с които да се оспорва авторството на
деянието. От приложения към административнонаказателната преписка
снимков материал от изготвения с АТС клип е видно, че именно описания и
2
посочен в процесния ЕФ автомобил „Мерцедес 2544Л“ с регистрационен
номер СА****МВ е автомобила, чиято скорост е засечена с процесното
автоматизирано техническо средство, и то на посочената дата, час и място
(отразено с точни географски координати). От четирите броя снимки, се
установява, че към момента на засичането на скоростта именно и единствено
в обхвата на техническото средство е същия процесен автомобил /л.8/.
Видно от отразената посока, това според методическите указания /л.15 и сл./
означава, че радарът измерва скоростта само на МПС, движещи се срещу
радарния лъч. Освен това радарът регистрира МПС, движещо се с най-висока
скорост. При трафик с висока интензивност или МПС с голяма отразяваща
повърхност в близост до радара, измерванията се блокират.
От приложените към АНП писмени доказателства (заверен препис от
Протокол № 7-7-17 от проверка на мобилна система за видеоконтрол от
01.11.2017 год. - л.12 от делото, както и от заверен препис от Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 - л. 10 от делото), се
установява, че процесното автоматизирано техническо средство - мобилна
система за видеоконтрол „TFR-1M“ е одобрен тип средство за измерване и
към датата на констатираното нарушение е била технически изправно и годно
средство за измерване.
С измененията на ЗДвП с ДВ, бр. 54 от 2017 год., (в сила от 09.07.2017
год.) се реализира промяна в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДВП,
регламентираща условията за издаване на ЕФ за извършено нарушение на
правилата за движение, като процесното деяние попада в приложното поле на
предвидения облекчен ред за реализиране на отговорност. В съдържанието на
тази разпоредба е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки (какъвто е процесния случай), се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
В тази връзка според съдебния състав, постановките на Тълкувателно
Решение № 1 от 26 февруари 2014 год. по Тълкувателно дело № 1/2013 год.
по описа на ВАС, не са приложими към настоящия случай. Посоченото
3
тълкувателно решение е постановено при действието на предходната
законодателна уредба. С посоченото тълкувателно решение е прието, че във
връзка с използването на мобилни технически средства правилата трябва да
бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно
указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат
право да ги използват. Прието е, че в електронния фиш трябва да се посочи и
точното място на нарушението. С тези доводи върховните съдии са
достигнали до краен извод, че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от Закона за
движението по пътищата, установяването и заснемането на нарушение, могат
да се осъществят само със стационарно техническо средство, което е
предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на
контролен орган. Следва да се има предвид, че след постановяването на
тълкувателното решение е последвала нова нормативна уредба, която
регламентира по нов начин осъществяването на контрола и в частност
установяването на процесното нарушение, които не са поставени в
зависимост и с условие за присъствие или отсъствие на контролен орган.
При това и при действието на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36
от 19.05.2015 год.), в която са разписани ясни и подробни правила във връзка
с използването на мобилни техническа средства, цитираните в
тълкувателното решение „недостатъци” на предходната уредба при
използването на т. нар. „мобилни камери“ са преодолени. Налага се извод, че
е налице нова правна уредба, при която постановките на цитираното
тълкувателно решение са загубили сила и същите не следва да бъдат вземани
предвид, като няма пречка електронен фиш да бъде издаван и при заснемане
на нарушения с мобилна камера, при спазване на правилата. Предвид това
настоящия съдебен състав намира, че при установяване на нарушението с
конкретното техническо средство - мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR1-М, са спазени всички
законови изисквания и процесния ЕФ е законосъобразен. Към материалите,
изпратени от въззиваемата страна, са приложени писмени доказателства
относно годността и изправността на конкретното техническо средство. По
делото не се спори относно сигнализацията в процесния пътен участък към
4
датата на нарушението, както и че с пътен знак „В-26“ е указана скорост от
60км/ч.
Като не се е съобразил да управлява автомобила с предписаната
скорост, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.21 ал.2, във вр. с чл.
21, ал. от ЗДвП. Същият не оспорва обстоятелството, че е законен
представител на собственика на автомобила (управител и едноличен
собственик на капитала на „*****“ЕООД) и от него не е посочено друго лице,
което да е управлявало автомобила, а директно е подадена жалба срещу
електронния фиш. Собствеността на автомобила са установява от справката,
приложена на л.8 /гърба на документа/, а същата, както бе посочено и по-
горе, не се оспорва.
Наказващият орган правилно е приложил санкционната норма относима
към случая, тъй като е налице превишаване на скоростта извън населено
място с 21 км в час, т.е. в рамките, определени в чл. 182, ал.2, т. 3 от ЗДвП. За
извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП
предвижда наказание за превишаване над 21 km/h - глоба в размер на 100.00
лв. На жалбоподателя е наложена глоба именно в този фиксиран размер, с
оглед на което не са налице основания на нейното изменение.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че обжалвания
електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
От справката на лидст 6 е видно, че електронният фиш е издаден на
31.01.2018 г., т.е. дни след посочената във фиша дата на извършване на
нарушението, съвпадаща с датата на неговото заснемане - 26.01.2018г. При
това положение следва да се приеме, че към момента на издаване на
електронния фиш са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН. Връчването на
фиша не е елемент на издаването му, поради което неоснователно като
аргумент е изложеното в жалбата до съда, че са нарушени разпоредбите на
чл.34 от ЗАНН след като ЕФ бил връчен „почти три години след извършване
на нарушението” /л.5/. Не са изтекли три години от нарушението с оглед
позоваването и на изтекла давност.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 1915861, издаден от ОД на
МВР – В. Търново, с който на О. А. Б., ЕГН: **********, с адрес на
местоживеене: гр. С., ж.к. „*****“ бл. 37А, вх. А, ет. 6, ап. 16, за извършено
нарушение на чл. 21 ал.2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189,
ал.4, във вр. с чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 100,00 (сто) лева, като ПРАВИЛЕН и
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. В. Търново в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6