Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 17.09.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в
открито заседание на осми септември през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове:
Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретар Ив.Велчева и прокурор Д.Димитров, като
разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 153 по описа за 2020г. на Административен
съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63 ал.1 предл.второ от Закона за административните нарушения и
наказания(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс(АПК).
Образувано
е по касационна жалба от „А.“ООД-гр.Варна, *** с ЕИК:*********, с управител Т.С.,
чрез адв.М.М.от ШАК срещу Решение № 50 от 26.06.2020г., постановено по ВАНД № 374/2019г.
по описа на Районен съд– град Нови Пазар, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 27-0000904/11.10.2019год. на Директора на Дирекция “Инспекция
по труда”- гр. Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във вр. с чл.413
ал.2 от КТ, на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер
1500.00лв. за нарушение на чл.414 ал.3, във връзка с чл.62 ал.1, във връзка с
чл.1 ал.2 от КТ. В жалбата се твърди, че НП не било обосновано и не било доказано
нарушението в НП, „приемане“ на работа без трудов договор, а лицето за което е установено,
че е наето, всъщност се намирало на територията на предприятието, за да бъде търси
работа. Не било ясно какво точно е нарушението, като били смесени трите
хипотези на чл.63 ал.2 от КТ. Освен това лицето било непълнолетно и
декларирането от него на обстоятелства, без съгласие на родител, е в нарушение
на ЗЛС. С оглед на тези съображения се
иска настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени обжалваното
решение и да отмени потвърденото с решението Наказателно постановление. Не се
прилагат доказателства. В съдебно заседание се явява упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата.
Ответникът
по касация депозира отговор на 02.09.2020г., в който се оспорва жалбата. Не изпраща представител в открито съдебно
заседание.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура, намира жалбата за процесуално допустима, а
разгледана по същество- за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е
правилно и законосъобразно, поради което предлага то да бъде потвърдено.
Настоящата съдебна инстанция, след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК
от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Съображенията
за това са следните:
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № 27-0000904/11.10.2019год. на Директора на Дирекция “Инспекция
по труда”- гр. Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във вр. с чл.413
ал.2 от КТ, на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер
1500.00лв. за нарушение на чл.414 ал.3, във връзка с чл.62 ал.1, във връзка с
чл.1 ал.2 от КТ.
Въззивният
съд е приел за установено от фактическа страна следното: Във връзка със сигнал
за работещи хора без сключени трудови договори на обект на дружеството
жалбоподател- консервена фабрика в гр.Каспичан, ул.Мадарски конник №12 на 20.08.2019г.,
длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда”- гр. Шумен и полицейски
служители, извършили съвместна проверка по спазване на трудовото
законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на „А.”
ООД ***, в качеството му на работодател. Служителите направили обход на обекта
в производствените помещения. В двора имало навес с паднала стена, зад която
били установени около 60-70 човека, между които и непълнолетни лица. Някои
носели найлонови престилки, шапки и ръкавици. Лицата нямали сключени трудови
договори, едно от които
било Н.Д.К.с ЕГН: **********. К. обяснил, че в същия ден е отишъл във фабриката
в 08.00 часа със служебен транспорт, работата му се състояла в това да реди
буркани с консерви домати, за което щял получи възнаграждение от 25 лв. на ден.
Тези изявления непълнолетният вписал и в декларация по чл. 402 ал.1 т.3 от КТ,
която съставил в присъствието на инспектор „Детска педагогическа стая“ при РУ
Нови пазар, свидетелят Н.С.Г./стр.19 по първоинстанционното дело/.
Проверяващите установили също така, че непълнолетният няма сключен трудов
договор в писмена форма за работа в „Айсис“ – ООД. Резултатите от проверката
били надлежно обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР1927559, в
който нарушението е посочено под № 1. Протоколът бил връчен на 13.09.2019г. на
управителя на дружеството. На дружеството бил съставен Акт за установяване на
административното нарушение № 27-0000904 от 13.09.2019г., в който било
посочено, че „А.“ ООД, при осъществяване на дейността си, в качеството си на
работодател е нарушило разпоредбите на трудовото законодателство с това, че е
приело на работа в обекта лицето Н.Д.К., без да е сключило трудов договор в
писмена форма, с което дружеството е осъществило нарушение на чл.62 ал.,1 във
вр. с чл.1 ал.2 от КТ. Същият бил подписан с възражения от представителя на нарушителя,
като и в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН били депозирани допълнителни писмени
възражения, че лицето не е било прието на работа, не е било в работни дрехи и
се намирало в двора на предприятието, за да му се обясни какви документи да
набави за започване на работа, като декларираните от него обстоятелства били
под диктовка на служител на ОИТ и в отсъствие на родител. На 11.10.2019г. въз
основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка, наказващият орган издал процесното Наказателно
постановление, с което основание
чл.416 ал.5 от КТ, във вр. с чл.413 ал.2 от КТ, на дружеството жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер 1500.00лв. за нарушение на чл.414 ал.3,
във връзка с чл.62 ал.1, във връзка с чл.1 ал.2 от КТ, за това, че е приело на
работа лицето Н.К., без да е сключило с него трудов договор.
За да постанови крайния си акт,
съдът приел, че в хода на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а издаденото
наказателно постановление е постановено в съответствие с материалния закон.
Въззивният съд приел, че от доказателствата по делото, сред които и разпит на
служителите на Инспекция по труда, извършили проверката, безспорно се
установява, че дружеството жалбоподател е осъществило процесното нарушение,
поради което потвърдил оспорения пред него правораздавателен акт. Настоящият състав намира, че въззивният съд
е направил обстоен анализ на фактите и правилно е установил фактическата
обстановка, респективно на тази база е направил правилни и законосъобразни
правни изводи в постановеното от него решение, поради което същите не следва да
бъдат изцяло преповтаряни и на осн. чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Касационният
състав не споделя релевирания от касатора довод за допуснато съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл.42 т.4 и чл.57 т.5 от ЗАНН при съставяне
на АУАН и НП, накърняващо правото на защита на касатора. Както в АУАН така и в
НП е налице пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които
същото е било извършено и не е налице
твърдяната от касатора неяснота за какво нарушение е ангажирана отговорността
му. Не е налице и твърдяното нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение правилно е квалифицирано
като такова по чл.62 ал.1, във вр. с чл.1 ал.2 от КТ. Въззивният съд правилно
издирил и приложимата в случая санкционна разпоредба на чл.414 ал.3 от КТ.
Настоящата
касационна инстанция приема, че по категоричен начин с оглед на приобщените
доказателства и доказателствени средства е установен фактът на полагане на труд от непълнолетното лице, без да е налице
сключен трудов договор в писмена форма за работа в „Айсис“-ООД. Противното становище, застъпено
от касатора в жалбата, не намира опора в приобщените доказателства, тъй като
съвкупният анализ на приобщените писмени и гласни доказателства налага извод за
породено трудово отношение между него и непълнолетния работник, за което са
налице всички съществени елементи, като работно време, заплащане и конкретна трудова
функция по престация на труд. Обстоятелството, че лицето е открито извън
производствена площ не налага извод за недоказаност на описаното в акта и в НП
провинение, доколкото са налице достатъчно основания да се приеме, че групата
от работници е била изведена от работните площи преди началото на проверката.
По
отношение на възражението за липса на валидно извършени действия по
декларирането на данни относно полаган труд пред органи на ОИТ в отсъствието на
родител, съдът намира същото за неоснователно. Въззивният съд е изложил мотиви
по жалбата, в тази й част, които се споделят от настоящия състав. Попълването
на Декларация от непълнолетния работник по чл.402 ал.1 т.3 от КТ не
представлява правно действие, извършено от негово име, свързано с имуществото
или личността му и не изисква съгласие на родител по смисъла на чл.4 ал.2 от
ЗЛС. Освен това по силата на чл.402 ал.2 от КТ, лицето е било длъжно да окаже
съдействие на служителите на ОИТ относно установяване на фактите и участието на
непълнолетните лица в административно-наказателното производство е било
обезпечено с присъствието на служител от Детска Педагогическа стая.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218
ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон.
С
оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за
неоснователна, а решението на Районен съд- гр.Шумен за правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на
основание 63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2
от АПК, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 50 от 26.06.2020г., постановено
по НАХД №367/2019г. по описа на Районен съд- гр.Нови Пазар.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ:
1. ...................
2. .......................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване. Влязло в сила на 17.09.2020г.