№ 12735
гр. С., 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110104411 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.
Предявен е от ищеца В. Н. Н. отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника „С. Г. Груп” ЕАД
сумата от 1127,69 лева (от които 406,72 лева- главница, 349,67 лева -лихва за периода от
05.07.2013г. до 23.12.2021г., 121,30 лева - неолихвяеми вземания; 250 лева - разноски по
гр.д.№ 11299/2013г. по описа на СРС, 80 състав), за която е образувано и.д. №
20148630400379/2014 г. по описа на ЧСИ С.Х., с рег.№ 863 с район на действие СГС.
Ищецът твърди, че вземането за процесните суми произтича от договор за мобилни
услуги сключен между В. Н. и „Космо България Мобайл" ЕАД. В полза на последното бил
издаден изпълнителен лист за сумите по гр.д.№ 11299/2013г. по описа на СРС, 80 състав,
въз основа на който било образувано изп. дело № 20148630400379/2014 г. по описа на ЧСИ
С.Х.. Ответникът претендира заплащане на процесните суми по посоченото изпълнително
дело на основание договор за цесия, сключен с „Космо България Мобайл" ЕАД. Твърди, че в
периода 14.11.2014г. – 14.11.2019г. по изпълнителното дело на са извършвани изпълнителни
действия годни да прекъснат давността, поради което твърди, че вземането е погасено па
давност. Наред с това поддържа, че е изпълнителното дело е прекратено по силата на
закона, тъй като не са извършвани действия в продължение на две години. Заявява, че след
погасяване на вземането на 07.01.2022г. е наложен запор на трудовото му възнаграждение.
При тези твърдения иска да се установи, че не дължи на ответника чрез принудително
изпълнение посочените по-горе суми поради настъпила перемция и погасяване по давност
на процесното вземане. Претендира присъждане на разноски.
В срока за отговор ответникът „С. Г. Груп” ЕАД оспорва предявения иск при
възражения, че вземанията не са погасени, тъй като е налице своевременно предприемане на
изпълнителни действия – наложени запори, с което давността е прекъсната и процесното
вземане не е погасено по давност. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
присъждане на разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Безспорни между страните са обстоятелствата, както следва: че в полза на „Космо
Мобайл България“ ЕАД е издаден изпълнителен лист срещу В. Н. Н. по гр. д. №
11299/2013г. по описа на СРС, 80 състав за сумите от 406,72 лева- главница, 349,67 лева -
1
лихва за периода от 05.07.2013г. до 23.12.2021г., 121,30 лева - неолихвяеми вземания; 250
лева - разноски, везането на „Космо Мобайл България“ ЕАД е прехвърлено на „С. Г. Груп“
ЕАД по силата на договор за цесия, като по молба на цесионера е образувано №
20148630400379/2014 г. по описа на ЧСИ С.Х. за събиране на вземането по издадения
изпълнителен лист. Настоящият съдебен състав възприема съдебната практика, съобразно
която давността върху вземания, предмет на изпълнително дело, образувано преди
26.06.2015 г., тече от момента на последното валидно изпълнително действие, тъй като
давност в изпълнителния процес тече. В този смисъл са и съдебни актове, които застъпват
тезата, че отмяната на ППВС № 3/1980 г. има обратно действие (така Решение
№5/30.03.2017 г. по т.д. № 61273/2016 г. по описа на ВКС, Четвърто ГО, Решение №
131/23.06.2016 г. по гр.д. № 5140/2015 г. на ВКС, Четвърто ГО, Решение № 12/02.06.2016 г.
по т.д. № 3788/2014 г. на ВКС, Първо ТО, Решение №51/29.03.2016 г. по гр.д. № 2306/2015
г. по описа на ВКС, Четвърто ГО, Решение № 269/03.02.2016 г. по гр.д. № 795/2012 г. на
ВКС, Трето ГО, Решение № 209/02.02.2016 г. по т.д. № 1248/2013 г. на ВКС, Първо ТО, и
други). Вземанията на ответника за главница и за разноски по ч.гр.д. № № 11299/2013г. по
описа на СРС, 80 състав се погасяват с общата петгодишна давност, съгласно чл. 110 ЗЗД.
Предвид липсата на други доказателства, следва да се приеме, че давностният срок за
вземанията е започнал да тече от датата, на която срещу ищеца е издаден процесният
изпълнителен лист – 05.12.2013 г.
Следва да се установи дали вземанията са погасени по давност.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № 20148630400379/2014 г. по
описа на ЧСИ С.Х., същото е образувано на 17.01.2014 г. за принудително събиране на
процесните сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 10.11.2011 г. Ответникът е
подал молба до съдебния изпълнител за образуване на производство по принудителното
изпълнение, като в молбата е налице възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. По посоченото
изпълнително дело са извършвани следните изпълнителни действия, съответно са подавани
молби от взискателя за извършване на изпълнителни действия, както следва: на 14.03.2014 г.
е наложен запор върху банковите сметки на длъжника; на 19.03.2014 г. е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника; на 07.08.2014 г. съдебният изпълнител е
насрочил извършването на опис на движими вещи; на 20.01.2016 г. е подадена молба от
взискателя за налагане на запори и опис на движими вещи; на 31.08.2017 г. е подадена
молба от взискателя за налагане на запори върху сметки и трудово възнаграждение; на
07.08.2018 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника; на 07.08.2019 г. е
подадена молба от взискателя за налагане на запори и опис на движими вещи; на 02.10.2019
г. съдебният изпълнител е насрочил извършването на опис на движими вещи; на 28.09.2021
г. взискателят е подал молба за налагане на запор на трудовото възнаграждение на
длъжника; на 07.01.2022 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може да съществува сам
по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече
изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на което и да е изпълнително
действия в рамките на определения изпълнителен способ – насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на извършване на продан и др. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело
(когато молбата не съдържа искане за прилагане на конкретни изпълнителни действия или
възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, какъвто не е настоящият случай), изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника,
извършването на справки. С подаването на молба за образуване на изпълнително
производство е прекъснат давностният срок. Впоследствие, с извършването на описаните
по-горе изпълнителни действия също така е прекъснат давносният срок. От всяко
прекъсване на давностния срок започва да тече нов такъв, който, както беше посочено, е 5-
годишен и към настоящия момент не е изтекъл, поради което и задълженията на ищеца не са
погасени по давност, тъй като последно давностният срок е прекъснат на 07.01.2022 г.
Следователно, исковете по чл. 439 ГПК са неоснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да
бъдат възложени направените в настоящото производство разноски. Ответникът е
представил списък по чл. 80 ГПК, в който претендира разноски в размер на 360 лева –
2
адвокатски хонорар. Възражението на ищеца за прекомерност на адвокатски хонорар е
неоснователно, доколкото последния в предвидения в Наредба № 1/2004 г. минимум.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, I ГО, 36 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 439 ГПК, предявени от В. Н. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к. надежда, бл. 425, вх. б, ап. 20, срещу „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК
...., с адрес: гр. С., ул. „Р.П.К.а“ №, еет, за признаване за установено в отношенията между
страните, че Х.Б.Ц не дължи на „С.Г.Груп“ ЕАД сумите, както следва: 1127,69 лева (от
които 406,72 лева- главница, 349,67 лева -лихва за периода от 05.07.2013г. до 23.12.2021г.,
121,30 лева - неолихвяеми вземания; 250 лева - разноски по гр.д.№ 11299/2013г. по описа на
СРС, 80 състав), за която е образувано и.д. № 20148630400379/2014 г. по описа на ЧСИ С.Х.,
с рег.№ 863 с район на действие СГС.
ОСЪЖДА В. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. надежда, бл. 425, вх. б, ап. 20
да заплати на С. Г. Груп ЕАД , ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
Р.П.К.а №, еет, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 360 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3