Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 06.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на дванадесети
февруари две хиляди и двадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Т. след като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №7393 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са в обективно кумулативно
съединение искове с правно основание чл.344, aл.1, т.1,
т.2 и т.3 КТ и чл.214 КТ от
С.Н.Н.
срещу МУ „п.д. П.И.С.“–
Варна за признаване на незаконно на
уволнението на ищцата и постановяване на
неговата отмяна, отмяна на Заповед №35/20.07.2018г.,
възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „ Организатор“ при
Факултет „Дентална медицина“, осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от
4950 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа, считано
от 20.03.2019г. до заседанието по
съществото на спора, но не за повече от шест месеца, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба -16.05.2019г. до окончателното
й изплащане, за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 6 600
лева, претендирана като обезщетение от незаконно
недопускане до работа за периода 20.07.2018г. до 20.03.2019г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска –
16.05.2019г. до окончателното й изплащане.
В условията на евентуалност в случай, че
бъдат отхвърлени претенциите с правно основание чл.344,ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ
се предявява иск с правно основание чл.226,ал.2 КТ за присъждане на обезщетение в размер на 6600
лева за причинени вреди вследствие на незаконно задържане на трудовата книжка
за периода 20.07.2018г. до 20.03.2019г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 20.03.2019г. до
окончателното й изплащане.
Ищцата излага, че кандидатствала на
обявения през месец юни 2018г. конкурс от ответника за длъжността „Организатор“
и се класирала на първо място. Започнала работа на 14.06.2018г., но започнали
да я водят на работа едва на 02.07.2018г., тъй като трябвало да я обучават.
Сключила с ответника трудов договор №108/29.06.2018г. на осемчасов работен ден
при петдневна работна седмица с основно трудово възнаграждение 825 лева. Срокът
на договора бил постоянен с изпитателен срок в полза на двете страни. Подписала
декларация, че е съгласна трудовата й книжка да бъде у работодателя. На
20.07.2018г. прекият й ръководител проф. С.П.й наредил да предаде службата си
на служителката Е.Д., тъй като работата й в университета приключила. Изпълнила
нареждането, но тъй като не й била връчена заповед, отишла отново на работа на
23.07.2018г. в понеделник. Чекирала картата си на
портала и се насочила към работното си място.Вратата на стаята, където работила
била заключена, като били заключени и всички врати на етажа. Не знаела какво да
прави, стояла два часа и си отишла. На следващия
ден се случило същото. Чекирала се на портала и
портиерката я попитала дали тя е оставила бележка с поръка да не се казва къде
е кабинета на проф.П. и от това й станало ясно, че тази поръчка касае нея , за
да не отиде там да го пита какво става. Опитала се в 8.30 ч. да влезе на
работното си място, но отново било заключено. Тогава една колежка минала покрай
нея и й казала, че от понеделник има нова служителка на нейното място, стаята е
заключена, за да не влезе, а новата служителка работи на четвъртия етаж. Всички
врати били заключени и ищцата се чудила какво да прави. В сряда на 23 юли след
като се чекирала и изправила отново в 8.30 часа пред
заключената стая, покрай нея минали колеги, които я уведомили, че има нова
служителка, която от понеделник работи нейната работа, като й посочили една
млада жена, която минавала покрай тях. Очаквала известие дали ще работи или не,
но такова не получила. На 20.03.2019г. от служба „Човешки ресурси“ й връчили
Заповед №65/20.07.2018г. за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл.71,ал.1 КТ, считано от
24.07.2018г. и й върнали трудовата книжка.
Твърди, че от 20.07.2018г. до
20.03.2019г. е била незаконно отстранена от работа, като през същия период е
била задържана и трудовата й книжка.
Излага, че съгласно чл.335,ал.2, т.3 КТ
трудовото правоотношение се прекратява от момента на получаване на писменото
изявление за прекратяване на договора, като към 20.03.2019г., когато й била
връчена заповедта за уволнение са били изминали повече от шест месеца и
изпитателният срок е бил изтекъл, поради което работодателят не може да се
позовава на това основание и да
прекрати трудовия й договор, което прави уволнението й незаконно.
В
срока по чл.131 ГПК
ответната страна МУ „п.д. П.И.С.“– Варна
е депозирала отговор на исковата, в която изразява становище за
неоснователност на предявените искове и оспорва същите.
Не се оспорва обстоятелството, че бил
сключен трудово договор с ищцата №108/29.06.2018г., като твърди , че конкурс за
заеманата от ищцата длъжност „Организатор“ не е обявяван и провеждан.
Твърди се, че трудовото правоотношение с
ищцата е прекратено със Заповед №65/20.07.2018г., съобразно чл.32,ал.1, т.3 от
Закона за висшето образование. Твърди се, че заповедта е връчена на ищцата на 20.07.2018г.
след като е предала документите за изпълнение на текущите си задачи и ключа от
кабинета, при условията на отказ, което е било удостоверено от двама служители
на университета – проф.П. и Е.Д.. Трудовото правоотношение било прекратено на
основание чл.71,ал.1 КТ без предизвестие в срока на изпитване. Счита се, че
искът е недопустим поради изтекла
давност съобразно чл.358,ал.1, т.2 КТ.
На
заеманата от ищцата длъжност бил назначен друг служител,считано от
03.08.2018г. На 23.07.2018г. на
декларирания от ищцата ел.адрес за получаване на изявления от работодателя било
изпратено електронно съобщение, съдържащо покана да се яви в отдел „Човешки
ресурси“ с цел оформяне на документите във връзка с прекратяване на трудовия
договор. На 24.07.2019г. било изпратено
писмо изх.№110-1235/24.07.2018г. до ищцата, съдържащо покана да получи
трудовата си книжка. Писмото било изпратено с известие за доставяне на
декларирания от ищцата адрес, като писмото било върнато като неполучено на
20.08.2018г. Били правени многократни опити от служители на университета да се
свържат с ищцата на посочения от нея мобилен номер. На 25.07.2018г. в
университета било получено изявление от ищцата чрез Български пощи с претенции
за обезщетение на основание чл.214 КТ.
На 01.08.2018г. били изпратени нови две покани до ищцата чрез Телепоща да декларира банковата си сметка за получаване на
трудово възнаграждение и да получи
трудовата си книжка, които също били върнати като неполучени. Била инициирана проверка от Инспекцията по
труда, при която били поискани досиетата на трима служители вкл. и на ищцата.
Резултатите от проверката били обективирани в протокол №1826937/31.08.2018г. като не били
констатирани нарушения във връзка с възникването и прекратяването на трудовото
правоотношение с ищцата. Ищцата се явила в университета на 20.03.2019г., когато
получила заповедта, трудовата си книжка и декларирала банкова сметка.
***.214 КТ с твърдения, че трудовото
правоотношение с ищцата е било прекратено от 24.07.2018г. по надлежния ред като
ищцата е преустановила явяването си на работното място съобразно издадената
заповед и не е имало изразен опит от нейна страна да продължи да престира труда си, нито е имало форма на недопускане от
страна на работодателя.
Оспорва се да се дължи обезщетение по
чл.2126,ал.1 КТ с твърдения, че са полагани многократни усилия, за да бъде
предадена трудовата книжка на ищцата.
Твърди се, че ищцата цели да черпи права
от собственото си неправомерно поведение, тъй като с действията си умишлено е
възпрепятствала работодателя да изпълни
задълженията си, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение.
Отправя се искане за отхвърляне на
претенциите.
Съдът след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното :
Съгласно представеното
Удостоверение от Джобс БГ ЕООД МУ“п.д. П.С.“Варна е
публикувало в jobs.bg обява за свободна позиция Организатор за периода
15.05.2018г. – 12.06.2018г.
С Трудов договор №108/29.06.2016г.
С.Н.Н. е назначена на длъжността „Организатор” в „МУ „п.д.
П.С.“Варна с място на работа : Факултет по дентална
медицина, на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ вр. чл.70,ал.1 КТ за неопределно време и с основно месечно
възнаграждение 825 лева.
Със Заповед №65/20.07.2018г.,
издадена от Ректора е прекратено
трудовото правоотношение със С.Н.Н., считано от
24.07.2019г. с посочено основание -прекратяване на трудовия договор в срока за
изпитване. Заповедта е оформена като връчена на 20.07.2018г. с удостоверяване
от подписалите я две лица едното, от
които Е.Д. и с дата на връчване 20.03.2019г.
На 23.07.2018г. е
изпратено електронно писмо на ел.поща на С.Н. от Зорница Терзиева- експерт
управление на човешките ресурси при МУ“п.д. П.С.“Варна , в което е отправена
покана за явяване в Отдел „Човешки ресурси“ на дата 23.07.2018г. за оформяне и
подписване на документи за прекратяване на трудовия й договор.
На 24.07.2018г. е
изпратено писмо от Ръководителя на Отдел „Човешки ресурси“ при МУ“п.д. П.С.“Варна
до С.Н., в което същата е уведомена, че следва да се яви в сграда Ректорат на
МУ“п.д. П.С.“Варна, Отдел „Човешки ресурси“ в дните от понеделник до петък за
получаване на заповед №65/20.07.2018г. за прекратяване на трудовото й
правоотношение и трудовата книжка чрез Български пощи, като видно от върнатата
разписка пратката е отбелязана като „непотърсена“.
С телеграма, изпратена
чрез Български пощи, получена на
25.07.2018г., адресирана до МУ“п.д. П.С.“Варна,
С.Н. е поискала изплащане на
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди поради неправомерното
й отстраняване от работа, на основание чл.214 КТ.
С телеграма, изпратена
чрез Български пощи на 01.08.2018г., адресирана до С.Н. ръководителят на Отдел „Човешки ресурси“ при
МУ“п.д. П.С.“Варна е оправил покана за явяване в сградата на Ректората в срок
до 10.08.2018г. за деклариране на банкова сметка, ***ждение и за получаване на трудовата книжка. Видно от
приложеното известие за доставяне телеграмата е върната като „ непотърсена“ .
С декларации от
20.03.2019г. С.Н. е посочила банковата си сметка и е декларирала, че е получила
трудовата си книжка.
На 23.07.2018г. С.Н. е
подала жалба до Дирекция „Инспекция по труда“Варна, в която е изложила, че на 20.07.2018г.
ръководителят на Факултета по дентална медицина й е
наредил да предаде ключовете от кабинета и работата си на Е.Д.. Посочила е, че
на 23.07.2018г. се явила на работа, но се оказало, че вече не работи и нейното
място има назначен човек. Заявила е, че е отстранена от работа незаконно и е
поискала намесата на дирекцията и да й бъде възложена работа, съгласно трудовия
договор и длъжностната характеристика.
С писмо от 22.08.2018г.
Дирекция „Инспекция по труда“Варна е уведомила С.Н., че работодателят е
издал Заповед №65/20.07.2018г. за
прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от 24.07.2018г., която тя
не е подписала, но че същата се счита за връчена с присъствието на двама свидетели. Посочено
е, че ако счита заповедта за незаконосъобразна има право да предяви иск за
оспорването й в двумесечен срок от прекратяването на договора. Посочено е също,
че следва да се яви при работодателя за получаване на трудовата си книжка и
посочване на банкова сметка.
*** №ПР1826937/31.08.2018г. за извършена
проверка на МУ“п.д. П.С.“Варна от Дирекция „Инспекция по труда“Варна е
установено нарушение при издаване на служебна бележка за първоначален
инструктаж на лицата, които постъпват на работа в това число и С.Н.Н., тъй като няма подпис на инструктираното лице и в тази
връзка да издадени предписания.
Представена
е справка от НАП-Варна, съгласно която прекратяването на трудовото
правоотношение между МУ“п.д. П.С.“Варна и С.Н. е регистрирано с дата
24.07.2018г.
Свидетелят
С.В.П. – Декан на Факултета по Дентална медицина,
излага, че С.Н. работела във Факултета по Дентална
медицина като организатор- секретар на Декана. Работното й място било в кабинет
209 в предверието на деканския кабинет. Нямало
пропускателен режим. Достъпът бил свободен за пациенти, студенти, граждани и
преподаватели. Прекратяването на трудовото правоотношение на С.Н. станало в
петък следобед на 20-ти. Свидетелят помолил другата си секретарка да извика С.
в кабинета му 401 и в нейно присъствие я уведомил, че има издадена заповед от
Ректора за прекратяване на трудовото правоотношение в срока за изпитване.
Мотивирал защо е направил предложение за прекратяването на трудовото
правоотношение и я помолил да предаде работата си на Е.Д.. Помолил я в
понеделник да се яви в Отдел „Човешки ресурси“ за получаване на трудовата
книжка. След като приключил с обясненията предложил на С. да се запознае със
самата заповед, след което тя казала :
“Добре. След малко ще дойда.‘‘, станала и излязла и от този момент повече не я
видял. Получил информация от „Човешки ресурси“ , че С. не се е явила в
понеделник. Били неуспешни опитите да се свържат с нея по телефона. След
напускането на кабинета му С. предала работата си на Е.Д., така както била
помолена. След като Е.Д. се върнала в неговия кабинет се оказало, че С. е
напуснала сградата и не си е взела заповедта. Тогава се обадил в Отдел „Човешки
ресурси“ и им обяснил казуса и оттам го посъветвали да запише това нещо в
заповедта, да се удостовери, че той и Е.Д. са я запознали със заповедта.
Свидетелката
Е.П.Д. - организатор във Факултета на Дентална медицина, излага, че С.Н. е заемала длъжността
Организатор във Факултета на Дентална медицина. В
петък в следобедните часове прекият ръководител на свидетелката я извикал в
кабинета си, където била С. и тогава казала на С., че има издадена заповед от
Ректора за прекратяване на трудовото й правоотношение в срока за изпитване.
Изнесъл мотивите си защо се прекратява трудовия й договор. След това й казала в
понеделник да отиде в Отдел „Човешки ресурси“, за да оправи документите си за
прекратяване на трудовия договор, както и да прехвърли остатъка от задачите си
на свидетелката. След това й връчил въпросната заповед. С. напуснала
кабинета. Свидетелката слязла в кабинет
209 след като уточнила с проф.П. текущата работа, която трябва да приеме. Там в
продължение на час С. прехвърлила текущите си задачи, по които работела. С. приела с разбиране създалата се ситуация и
изразила в някаква степен съжаление, че така са се стекли обстоятелства. След
като й предала работата си, свидетелката повече не я видяла. Съпроводила я до
изхода на Факултета. Пожелали си успех.
Съгласно
заключението на изготвената ССчЕ ищцата няма пълен
отработен месец и е отработила 16 дни през месец юли 2018г., като БТВ е 600
лева, а за пълен работен месец би било 825 лева.
Съгласно заключението по изготвената СТЕ с картата за достъп на
ищцата е осъществен достъп във Факултета по Дентална
медицина на 23.07.2018г. в 8:33:05 часа;
на 24.07.2018г. в 08:21:45 часа и на 25.07.2018г. в 08:21:14 часа като излизане
от Факултета на тези дати не е регистрирано. Няма данни за изтрити регистрации
на тези дати, като системата не позволява да бъде редактиран записани архив в
базата данни на системата.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
По предявените искове с правно основание чл.344.ал.1,
т.1 и т.2 КТ :
Не се спори от страните,
а и от
представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните
е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е
заемала длъжността „Организатор“ във Факултета на Дентална
медицина при МУ“п.д. П.С.“Варна.
Налице е спор относно
датата на връчване на Заповед №65/20.07.2018г., с която работодателят е
прекратил едностранно трудовото
правоотношение на ищцата с посочена причина : прекратяване на трудовия договор
в срока за изпитване. В заповедта е извършено отбелязване от разпитаните
свидетели С. П., заемащ длъжността Декан на Факултета на Дентална
медицина и Е.Д., заемаща длъжността
Организатор във Факултета на Дентална медицина, че
потвърждават връчването на заповедта на дата 20.07.2018г. В показанията си и двамата свидетели излагат,
че С.Н. е била извикана от С. П. във петък – 20.07.2018г. следобед и е била
запозната със съдържанието на заповедта за прекратяване на трудовото й
правоотношение като са й били дадени и указания да предаде текущите си задачи
на Е.Д. и в понеделник да се яви в Отдел „Човешки ресурси“ за оформяне на
документите. След запознаване със
съдържанието на уволнителната заповед ищцата е напуснала кабинета, като казала,
че ще се върне след малко, но не го направила. Не се явила и в следващия
работен ден в Отдел „Човешки ресурси“. Съгласно чл. 335, ал. 1 КТ
трудовият договор се прекратява писмено. При прекратяване на трудовия договор с
предизвестие, моментът на прекратяването настъпва с изтичане на предизвестието,
а в случаите при прекратяване без предизвестие - от момента на получаване на писменото
изявление за това от работника. Независимо от начина на прекратяване на
трудовия договор, за да породи правно действие, писменото изявление на
работодателя трябва да достигне до работника. С оглед на удостовереното от С. П. и Е.Д. и съобразно показанията им съдът
приема, че писменото изявление на работодателя е достигнало до ищцата на
20.07.2018г. Поведението на ищцата в деня на запознаване със заповедта за
уволнение следва да се приравни на отказ да приеме
заповедта за прекратяване на трудовия договор, който от своя страна се
приравнява на надлежно връчване на заповедта, респ. узнаване за прекратяване на
трудовото правоотношение.
Дори и горното
да не бъде споделено след тази дата работодателят е изпратил писмо по ел.поща,
както и писмо и телеграми чрез Български пощи за явяване за получаване на
уволнителната заповед, предоставяне на банкова сметка ***ивно
на ел.адреса за кореспонденция, посочен от самата ищца в декларация от
29.06.2018г. /л.27 от делото/ и на лични адрес на същата, посочен от нея в заявление
за назначаване от 14.06.2018г. / л.23 от делото/ , като е без значение дали има
категорични доказателства за личното им
получаване, тъй като с доставянето на писмото, съдържащо изявленията на
работодателя на посочения от ищеца
адрес, работодателят е изпълнил задължението си за връчване на изявлението за
прекратяване на трудовия договор. Изявлението му е породило правно действие
най-късно от датата на изпращане на ел.писмо 23.07.2018г. и от този момент
трудово правната връзка следва да се счита прекратена/ в този смисъл Решение
№226/30.10.2017г. по гр.д. №4471/2016г., ВКС, IV
г.о./.
С оглед направеното
изрично позоваване от страна на ответника за неспазен срок по чл. 358, ал.1,
т.2 КТ съобразно разпределението на доказателствената
тежест, ищецът е този, които следва да докаже, че правото да оспори
законосъобразността на уволнение е упражнено в срок. Срокът е давностен, поради което съдът не следи служебно за
спазването му. Ето защо и този въпрос не касае допустимостта, а основателността
на иска.
Срокът по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ за предявяване на иска започва да тече
от момента на прекратяване на трудовото правоотношение. В случаите на отказ на
работника да получи заповедта за уволнение, срокът се брои от датата на отказа
в случая 20.07.2018г., при което срокът
по чл. 358 КТ е изтекъл на 20.09.2018г. Исковата молба е депозирана на 16.05.2019г.,
поради което предявеният иск следва да
се отхвърли като погасен по давност. Като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени и обусловените искове за възстановяване на предишната работа и за
обезщетение поради незаконно уволнение.
Неоснователна е и
претенцията за присъждане на обезщетение за незаконно недопускане до работа.
Установи се, че уволнителната заповед е била връчена на ищцата на 20.07.2018г.,
когато същата е била уведомена за
нейното съдържание, предала е текущите си задачи на Е.Д., поради и което не е
било налице основание, на което тя да се
явява на работа.
По
предявения в евентуалност иск с правно основание чл.226, ал.2 КТ. Местоизпълнението на задължението на работодателя да
предаде на работника надлежно оформената трудова книжка след прекратяване на
трудовото правоотношение не е определено в закона и не се урежда от трудовия
договор. То е близко до задължението да се предаде определена вещ, поради което
следва да се приеме, че според естеството му то е търсимо,
т.е. в местонахождението на трудовата книжка при прекратяване на трудовия
договор, когато за работодателя възниква задължението да я оформи надлежно и
предаде на работника / в този смисъл Решение № 229 от 12.07.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1875/2009 г., IV г. о./. От
събраните доказателства се установява, че след прекратяване на трудовото
правоотношение работодателят е изпращал покани до ищцата да се яви при него за
оформяне на документите и получаване на трудовата книжка. Поканите са изпращани
на адресите, посочени от самата ищца. Не са налице данни ищцата да се явила при
работодателя с искане за получаване на трудовата книжка и това да й е било
отказано. Напротив работодателят е проявил необходимата активност да покани
ищцата за получаване на книжката, като
същата е бездействала и е имала пасивно поведение в тази връзка, поради и което
сама се е поставила в положението да не разполага с трудова книжка в посочения
от нея период. Предвид изложеното не е налице незаконно задържане на трудовата
книжка по смисъла на чл. 226,ал.2 КТ като предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По разноските :
С оглед изхода на делото ответната страна има право на разноски, на
основание чл.78,ал.3 ГПК, които възлизат в размер на 800 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното съдът :
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Н.Н., ЕГН:
********** с адрес *** срещу МУ „п.д. П.И.С.“– Варна искове с правно основание чл.344, aл.1, т.1, т.2 и
т.3 КТи чл.214 КТ за признаване на незаконно на
уволнението на ищцата и постановяване на
неговата отмяна, отмяна на Заповед №35/20.07.2018г.,
възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „ Организатор“ при Факултет
„Дентална медицина“, осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 4950 лева,
представляваща обезщетение за оставането й без работа, считано от 20.03.2019г. до заседанието по съществото на
спора, но не за повече от шест месеца,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба -16.05.2019г. до окончателното й изплащане, за осъждането на
ответника да заплати на ищцата сумата от 6 600 лева, претендирана
като обезщетение от незаконно недопускане до работа за периода 20.07.2018г. до
20.03.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на иска – 16.05.2019г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Н.Н., ЕГН: ********** с адрес ***
срещу МУ „п.д. П.И.С.“– Варна иск с
правно основание чл.226,ал.2 КТ за
присъждане на обезщетение в размер на 6600 лева за причинени вреди вследствие
на незаконно задържане на трудовата книжка за периода 20.07.2018г. до
20.03.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.03.2019г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.Н.Н.,
ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на
МУ „п.д. П.И.С.“ – Варна сумата от 800/осемстотин/лева, представляваща
реализирани разноски в производството по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ВОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: