Номер 9505.11.2020 г.Град гр.Силистра
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Силистра
На 27.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Добринка С. Стоева
Членове:Кремена И. Краева
Огнян К. Маладжиков
Секретар:Данаила Т. Георгиева
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Въззивно гражданско
дело № 20203400500318 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Стар пост“ ООД с ЕИК *********,
представлявано от управителя Десислава Димитрова Вълкова, против
Решение № 35 от 31.01.2020 г. по гр.д.№ 1195/2019 г. на Районен съд
Силистра, с което търговското дружество е осъдено да плати на М. Т. М. с
ЕГН ********** следните суми: 904,74 лева, представляваща основно
трудово възнаграждение за месец юни, юли и 12 дни от август 2017 г., ведно
със законната лихва, считано от 21.08.2019 г.; 763,09 лева, представляваща
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит за периода 01.09.2016-16.08.2017 г., ведно със законната
лихва от 21.08.2019 г.; 900,00 лева, представляваща обезщетение за неползван
платен годишен отпуск 20 дни за 2015 г., 20 дни за 2016 г., 12 дни за 2017 г.,
ведно със законната лихва от 21.08.2019 г.
С решението са отхвърлени част от претенциите на ищеца, но той не е
обжалвал акта на районния съд, поради което предмет на въззивното
производство е първоинстанционното решение само в осъдителните му
части.
За да приеме исковете за установени в своето основание, районният съд
се е позовал на указаната доказателствена тежест на ответника и липсата на
доказателства за плащане; а за размерите им се е съобразил експертното
заключение по приетата счетоводна експертиза.
Въззивникът счита решението за неправилно, необосновано и
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Излага
1
доводи за неправилно приложение на чл. 224, ал. 1 във вр. чл. 176 от КТ.
Твърди, че по делото няма представени доказателства отпускът на ищеца за
процесните години да е бил отлаган, от което следва, че същият няма право
да претендира обезщетение за неизползвания отпуск от предходни години.
Възразява, че е изтекла погасителната давност за вземането за неизползван
отпуск за 2015 и 2016 г. Настоява, че е изплатил на въззиваемия
претендираните суми. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на
исковете.
Не е постъпил отговор от въззиваемия.
В съдебното заседание и двете страните се представляват от адвокати.
Процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата; а този на
ответника я оспорва, като счита първоинстанционното решение за правилно,
моли за неговото потвърждаване, претендира разноски за тази инстанция.
Силистренският окръжен съд, като взе предвид предявения иск и
отговора на исковата молба, наведените оплаквания, възраженията и
твърденията на страните, събраните пред районния съд доказателства, и
съобразявайки относимите законови норми, намира от фактическа и правна
страна следното:
Първоинстанционното решение е валидно изцяло, допустимо и
правилно е в обжалваната част, а въззивната жалба срещу него е
неоснователна.
На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
обжалвания акт, тъй като ги намира за правилни и изчерпателни.
По оплакванията във въззивната жалба:
Жалбоподателят не е представил нито пред първата инстанция, нито
пред въззивния съд допустими доказателствени средства, посредством които
да докаже, че е изплатил задълженията си към ищеца по исковите претенции.
Няма оплакване срещу експертното заключение, а и окръжният съд не съзира
порок в него, поради което приема, че жалбоподателят дължи на въззиваемия
сумите, за които е осъден, на основанията, на които са претендирани.
Неоснователно е оплакването, че по делото няма доказателства да е
било направено отлагане на неизползвания отпуск за 2015 и 2016 г. и затова
на основание чл. 224, ал. 1 във връзка с чл. 176 от Кодекса на труда ищецът не
може да претендира обезщетение за неизползвания отпуск за тези години.
Некоректно жалбоподателят цитира чл. 224, ал. 1 от КТ, без да отчита, че в
частта "за текущата календарна година пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл.
176“, разпоредбата е обявена за противоконституционна с решение на
Конституционния съд, обнародвано с ДВ, бр. 91 от 2010 г. Оттогава
разпоредбата следва да се чете така: „При прекратяване на трудовото
2
правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е
погасено по давност.“. Тоест, липсва препратката към чл. 176 от КТ и затова е
без значение дали отпускът за 2015 и 2016 г. е отлаган за следващите години,
или не. Освен това щом в Заповед № 208/17.08.2017 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение работодателят е посочил, че на работника следва
да се изплати обезщетение по чл. 224 от КТ за 20 дни за 2015 г, 20 дни за
2016 г. и 12 дни за 2017 г., значи сам е преценил, че са спазени всички
законови изисквания за дължимост на обезщетението от негова страна.
Възражението за изтекла погасителна давност на вземането по чл. 224
от КТ е преклудирано, същото е следвало да се предяви най-късно с
изтичането на срока за отговор на исковата молба – аргумент от чл. 133 от
ГПК, до който момент това не е сторено. Дори да беше предявено
своевременно, същото би било неоснователно, тъй като обезщетението за
неизползван отпуск, независимо от кои години се формира, става изискуемо с
прекратяването на трудовото правоотношение и оттогава тече давността -
арг. от чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. От 17.08.2017 г., когато е настъпила
изискуемостта, до предявяването на исковата молба на 21.08.2019 г., са
минали само с две години и 3 дни.
Като е уважил исковите претенции в размерите, приети за основателни,
Силистренският районен съд е постановил правилен съдебен акт, който
следва да се потвърди, а на въззиваемия да се присъдят разноските за тази
инстанция в размер на 450 лева по договора за правна защита и съдействие.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 35 от 31.01.2020 г. по гр.д.№ 1195/2019 г.
на Районен съд Силистра в осъдителните му частите, с които са уважени
исковите претенции.
В останалите части, с които са отхвърлени исковете за трудово
възнаграждение за горницата над 904,74 лева и за допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за горницата
над 763,09 лева, обжалваното решение е влязло в сила поради необжалване.
ОСЪЖДА „Стар пост“ ООД с ЕИК ********* да плати 450 лева
(четиристотин и петдесет лева) на М. Т. М. с ЕГН ********** за направените
разноски по в.гр.д. № 318/2020 г. на СсОС.
Решението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4