Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
Гр. С., 24.04.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, І-4 с-в в закрито заседание на осми февруари две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 4755 по описа за 2011 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по подадена искова молба от Л.С.Ц., А.С.Х., М.Н.Н., А.Н.Н.
срещу Е.О.Р. и М.В.К., с която са предявени обективно и субективно съединени искове
за: -прогласяване нищожността на пълномощно заверено на 14.12. 2010г. от
нотариус М.Г., рег. № 303, с р-н на действие PC - гр. С. по: чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.
26, ал. 1, пр.1 и чл.44 ЗЗД, поради противоречие със закона; по чл.124,
ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, поради липса на воля и съгласие, по чл.124,
ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД вр. поради неспазването на установената
от закона форма, както и за: - прогласяване
недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален
акт № 92, том I, peг. № 4086, дело 163 от 2009
г. на Нотариус М.Г., район на действие PC, гр. С., peг. № 303, по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26,
ал.1, пр.2 ЗЗД, поради заобикаляне на закона; по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26,
ал.1, пр.3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26,
ал.2, пр. 2 ЗЗД, поради липса на съгласие; по чл.42, ал.2 ЗЗД поради липса на
представителна власт; по чл.108 ЗС за признаване правото им на собственост
върху описания недвижим имот и осъждане на ответника М.В.К. да им предаде
владението върху него; за отмяна на нотариалния акт по реда на чл. 537, ал. 2
от ГПК.
При условията на евентуалност отправят искане за унищожаване на пълномощно
издадено от А. Х. Т., заверено на 14.12.2010 г. от нотариус М.Г., с район на
действие PC, гр. С., рег. № 303, на основание
чл.29 вр. чл.44 ЗЗД, като сключен при измама и на основание чл.30 вр. чл.44 ЗЗД,
като сключен при заплашване. Отправено е искане за отмяна на нотариалния акт по
реда на чл.537, ал.2 от ГПК.
Поддържат твърдения че са съсобственици по наследство от А. Х. Т. на
недвижим имот, а именно: апартамент № 23, находящ се в гр. С., Столична община
- район “Л.”, жилищен комплекс “Л.”, в жилищна сграда - блок № 308, вход “Б”,
на пети етаж, състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения,
със застроена площ от 66,15 кв.м., при съседи по документ за собственост: изток
- стълбище, запад - зелена; площ, север - улица, юг - апартамент № 22, сем. К.,
отгоре - покрив и отдолу - апартамент № 19, сем Н., заедно с прилежащото избено
помещение № 23, с полезна площ 5,40 кв.м., при съседи по документ за
собственост: изток - коридор, запад - мазе - № 22, сем К., север - улица, юг -
коридор, заедно с 4,563% идеални части от общите части на сградата и толкова
идеални части от правото на строеж върху мястото, който имот съгласно схема №
6818 от 17.12.2009 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. С.,
представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор 68134.4361.76.1.23,
по кадастралната карта и кадастралните регистри - гр. С., общ. Столична, обл. С.,
одобрени със Заповед № РД – 18 - 14 от 06.03. 2009 г. на Изпълнителният
директор на АГКК, адрес на имота: гр. С., жилищен комплекс ’’Л*******апартамент
№ 23, който самостоятелен обект се намира в Сграда № 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.4361.76.1.23, с предназначение: Жилище, шартамент, с
брой нива на обекта 1, площ по документ 6,15 кв.м., прилежащи части избено
помещение № 23, 4,563% идеални части от общите части на сградата, ниво 1, при
съседи по представена схема, издадена от Службата по геодезия, картография и
кадастър - гр. С., педставляващи самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: няма, под обекта: 68134.4361.76.19 и над обекта: няма, в пететажна
сграда.
На 19.01.2010 г. починала общата им наследодателка А. Х. Т., като в имота
продължил да живее техният чичо /вуйчо/ В.А.Т., който починал на 12.072010 г.
След смъртта му неизвестно лице, което се представяло с името Е.се свързало с
майката на първата ищца Р.З.В., като я уведомило че следва да изнесат вещите си
от имота. При посещение на последния установили, че бравата е сменена и нямали
достъп до жилището. Установили, че се извършват ремонтни дейности, била сменена
дограмата. При административна проверка установили, че в края на 2009 г.
тяхната баба А. Х. Т., чрез пълномощник Е.О.Р. /първи ответник/ е продала имота
на М.В.К. /втори ответник/. Оспорват действителността на пълномощното и
сключената сделка на посочените основания. Твърдят, че от 1992 г. тяхната обща
наследодателка в резултат на заболяване /глаукома/ е загубила напълно зрението
си, за което била инвалидизирана. Независимо от това същата била запазила почерковите
си навици, можела да се подписва и изписва текстове. Оспорват положения подпис
в пълномощното да принадлежи на А. Х. Т.. Твърдят, че е нарушената формата за
пълномощното, тъй като е следвало да бъдат поставени подписи на двама свидетели
съобразно указаното в чл.579, ал.2 вр. чл.189, ал.2 ГПК, тъй като А. Х. Т. е
била незряща. Освен това, по твърдения, в пълномощното не са посочени мястото и
датата на издаването му.
В допълнителна молба от 25.04.2016 г. допълват и поясняват изложените
обстоятелства с твърдения, че за подписване на пълномощното за разпоредителната
сделка спрямо А. Т. е била използвана заплаха; била е въведена в заблуждение
умишлено.
В хода на процеса е
починал ответникът М.В.К. /поч. на 19.10.2011 г./ и на основание чл.227 ГПК са
конституирани неговите наследници по закон М.М.К. и С.М.К..
Ответниците М.М.К. и С.М.К.,
като правоприемници на починалия М.В.К. не изразяват становище по иска.
Ответникът Е.О.Р. изразява следното становище: Оспорва исковете, като неоснователни.
Твърди, че подпис в съставеното пълномощно за разпоредителната сделка е бил
положен от наследодателя на ищците при спазване необходимата процедура и
правила.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
обсъди направените от страните доводи, съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира следното от фактическа и правна
страна:
Страните не спорят и
се установява от приложения договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на НДИ от 03.06.1992 г. на ОНС Л. С., Направление „ДИ”, че А. Х. Т. е
закупила недвижими имот - апартамент № 23, находящ се в гр.С.,
ж.к.*******, на пети етаж със застроена площ от 66.15 кв.м.
Не е спорно, че
ищците са наследници по закон на А. Х. Т., поч. на 19.01.2010 г. и това се
установява от приложеното удостоверение за наследници.
Страните не спорят и
се установява, чрез представения договор за покупко-продажба оформен с нот.акт
№ 192, том I, рег.№ 4086, дело № 163/2009 г. на нотариус М.Г. с рег.№
303 на НК на РБ с район на действие СРС, че наследодателят на ищците А. Х. Т.,
действаща чрез своя пълномощник Е.О.Р. е продала на първоначалния ответник М.В.К.
следния недвижим имот: „апартамент № 23, находящ се в гр. С., Столична община -
район “Л.”, жилищен комплекс “Л.”, в жилищна сграда - блок № 308, вход “Б”, на
пети етаж, състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена
площ от 66,15 кв.м., при съседи по документ за собственост: изток - стълбище,
запад - зелена; площ, север - улица, юг - апартамент № 22, сем. К., отгоре -
покрив и отдолу - апартамент № 19, сем Н., заедно с прилежащото избено
помещение № 23, с полезна площ 5,40 кв.м., при съседи по документ за
собственост: изток - коридор, запад - мазе - № 22, сем К., север - улица, юг -
коридор, заедно с 4,563% идеални части от общите части на сградата и толкова
идеални части от правото на строеж върху мястото, който имот съгласно схема №
6818 от 17.12.2009 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. С.,
представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор 68134.4361.76.1.23,
по кадастралната карта и кадастралните регистри - гр. С., общ. Столична, обл. С.,
одобрени със Заповед № РД – 18 - 14 от 06.03. 2009 г. на Изпълнителният
директор на АГКК, адрес на имота: гр. С., жилищен комплекс ’’Л*******апартамент
№ 23, който самостоятелен обект се намира в Сграда № 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.4361.76.1.23, с предназначение: Жилище, шартамент, с
брой нива на обекта 1, площ по документ 6,15 кв.м., прилежащи части избено
помещение № 23, 4,563% идеални части от общите части на сградата, ниво 1, при
съседи по представена схема, издадена от Службата по геодезия, картография и
кадастър - гр. С., педставляващи самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: няма, под обекта: 68134.4361.76.19 и над обекта: няма, в пететажна
сграда” за сумата 20000.00 евро, която сума пълномощникът на продавача е
заявил, че е получил предварително от купувача.
Страните не спорят и се установява чрез приложеното пълномощно рег.№
3899/14.12.2009 г. на нотариус М.Г. с рег.№ 303 на НК с удостоверено съдържание
№ 3900, том 2, акт № 20/14.12.2009 г. на същия нотариус А. Х. Т. е упълномощила
Е.О.Р. да извършва сделки на управление и разпореждане с имота – апартамент №
23, находящ се в гр.С., ж.к.*******, на пети етаж със застроена площ от 66.15
кв.м. В пълномощното е положен подпис и отпечатък от десния палец на
упълномощителя.
Чрез приетата в
производството единична и тройна съдебно – почеркова експертиза се установява,
че положеният подпис в пълномощното рег.№ 3899/14.12.2009 г. принадлежи на А. Х.
Т.. Съдът дава вяра на констатациите на експертите, като пълно компетентно и
професионално дадени.
Чрез представеното експертно решение № 0463
от 011 от 06.08.1992 г. на ТЕЛК Очни заболявания се установява, че А. Х. Т. е
била освидетелствана, като й е била определена пожизнено инвалидност първа
група с чужда помощ, поради заболяване – глаукома с мотиви: атрофия на дясната
очна ябълка и пълна дефинитивна слепота на лявото око вследствие глаукомно
заболяване.
Чрез показанията на свидетеля Р.З.В. /снаха
на А. Х. Т./ преценени съобразно указаното в чл.172 ГПК с оглед евентуалната й
заинтересованост от изхода на спора се установява, че в периода 1991 г. А.
напълно ослепяла след операция на едното око. Тя можела да пише, но разкривено.
След смъртта й и смъртта на сина й Владимир, който починал след нея й се обадил
домоуправителя да си изнесат вещите от апартамента на А.. Не е знаела, че има
намерение да продава жилището. До последно се грижала за нея.
Свидетелят Христинка С. Божилова установява, че макар да била незряща А. сама се грижела за себе си, обслужвала се на пипане, мислите й били наред. Приживе синът й Владимир й споделил, че вероятно са ги излъгали, като са ги накарали да подпишат документи, които според него били за да носят пенсията на А. у дома.
С оглед установеното,
съдът намира следното от правна страна:
По силата на чл.26,
ал.1 от ЗЗД: “нищожни са договорите, които противоречат на закона или го
заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и
договорите върху неоткрити наследства”. По силата на чл.44 ЗЗД, правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните
волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или
прекратяват права и задължения.
Не всяко противоречие
със закона обаче е основание за нищожност на сделката по чл. 26, ал. 1,
пр.първо от ЗЗД, а само ако предметът на сделката е незаконен, или когато
основанието й противоречи на закона. В процесния случай страните са посочили
като предмет на договора за покупко-продажба "недвижим имот". Няма
съмнение при това положение, че се касае за законен предмет на сделката. В
исковата молба не е посочено нарушаване на конкретна забрана на закона, но от
събраните по делото доказателства, съдът намира, че оспорената сделка не
противоречи на императивни законови разпоредби.
Договорът за продажба
е двустранен, възмезден и консесуален /чл.183 ЗЗД/. Страните могат свободно да
определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави по силата на чл.9 от ЗЗД. В съответствие
с императивната разпоредба на чл.18 от ЗЗД договорът за продажба е бил сключен
в необходимата нотариална форма, тъй като предмет на престацията е недвижим
имот. Очевидно е при това положение, че сключеният договор не противоречи на
закона или на правен принцип. Не е налице и противоречие с добрите нрави.
Принципът на справедливостта, в който аспект се твърди, че са били накърнени
добрите нрави, не е нарушен. Ищците не установиха своите твърдения, че
едностранната сделка на наследодателя им - пълномощно рег.№ 3899/14.12.2009 г.
на нотариус М.Г. с рег. № 303 на НК противоречи на закона. Не се установи, че
сключения въз основа на нея договор за покупко-продажба оформен с нот.акт №
192/30.12.2009 г.противореи на добрите нрави.
Заобикаляне на закона
по см. на чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД е налице
когато законът установява забрана за постигане с определена сделка на даден
правен резултат. По същество заобикалянето на закона съставлява, както
противоречие със закона /постигането на нещо забранено от закона, но при
формалното му спазване, е равнозначно на нарушение на закона/, така и на
накърняване на добрите нрави /всяко заобикаляне на закона е противно на
правилата на морала, който при наличие на закон, уреждащ отношенията в известна
област на правната действителност, изисква да не се постига противен на закона
резултат/. По настоящето дело, съдът намира, че не се установи съзнателно
страните да са целяли постигането на друг резултат, който желаната сделка не им
предоставя.
За уважаване на
претенцията по чл.26, ал.2, пр.2-ро от ЗЗД, ищецът следваше да установи по реда
на пълно и главно доказване наличието на основанията за прогласяване на
нищожността, респ. че липсва елемент от фактическия състав на сделката –
съгласие у прехвърлителя А. Т. за сключване на договора за продажба, поради което
тя не поражда правно действие. В случая това са обстоятелства, обосноваващи
твърденията на наследниците на прехвърлителя, че не е давал съгласие при
сключване на договора за продажба, както и че не е изразил воля за пораждане на
неговите последици.
Липса на съгласие е
налице, когато волеизявленията /предложение и приемане/ са направени и
съвпадат, но някое от тях или и двете са направени при „съзнавано несъгласие” –
без намерение за обвързване. Съзнавана липса на съгласие е налице, когато
волеизявлението е изтръгнато с насилие или когато волеизявлението е направено
без намерение за обвързване – на шега, като пример или друга подобна причина.
Във всички случай обаче страната, която се позовава на този порок следва да
докаже, че волеизявлението е извършено, но страната съзнава несъгласието си да
бъде обвързана от извършената сделка. В този смисъл несъвместими се явяват
твърденията на ищците, от които извеждат искането си за прогласяване на
нищожност на договора. Чрез представеното в производството пълномощно се
установява, че прехвърлителят А. Т. е упълномощил ответника Е.О.Р.
от нейно име и за нейна сметка да извърши всички действия на управление и
разпореждане /продажба, дарение, замяна, делба, ипотекиране и др./ с
притежавания от упълномощителя недвижим имот- апартамент № 23,
находящ се в гр.С., ж.к.*******, на пети етаж със застроена площ от 66.15 кв.м.
при цени и условия, каквито уговори и прецени, да определя вида на сделката и
съконтрагента, да получи продажната цена. Съобразно дадените разяснения с т.1
от ТР № 5 от
12.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК, за упълномощаване с последиците по чл.36, ал.2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя,
необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за
овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е
необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид
сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи - определено
имущество, цена (стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се извърши
разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника
представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това
воля на упълномощителя в пълномощното.
Съгласно разпоредбите на чл. 39, ал. 1 ЗЗД обемът на
представителната власт на пълномощника по отношение на третите лица се определя
от това, което упълномощителят е изявил. Така, чрез представеното пълномощно с
нотариална заверка на подписа и съдържанието се установява, че прехвърлителя
съзнателно е желал сключването на тази сделка и настъпването на нейните
последици. Твърдението на ищците, че същото не носи подпис на прехвърлителя -
упълномощител А. Т. остана недоказано в производството. Напротив от приетата по
делото СГЕ се установява, че автор на положения подпис в декларацията е А. Х. Т..
Съставеният документ обвързва съда с материална доказателствена сила, тъй като
в него ищецът е отразил неизгоден за себе си факт.
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че към момента
на извършване на упълномощителната сделка А. Х. Т. е била със загубено зрение вследствие на заболяване - глаукома, и този недъг обуславя приложението на специалната разпоредба на чл.579,
ал. 2 ГПК. Според
трайно установената практика на ВКС, под недъгавост по
смисъла на чл. 579, ал. 2 ГПК следва да се има предвид всяко физическо
увреждане, вродено или придобито, в резултат на което лицето не може да положи
подпис изобщо или не може да положи идентифицируем такъв. Когато е налице
такова увреждане, законът предвижда потвърждаването на изразената в документа
воля да стане с отпечатък от десния палец. В този смисъл решение № 313 от
22.06.2011 г. по гр. д. № 1409/2010 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 234 от
17.12.2013 г. по гр. д. № 4057/2013 г. на ІІ г.о., решение № 316 от 23.01.2014
г. по гр. д. № 2371/2013 г. на ІІІ г.о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и практиката на ВКС, формирана при действието на ГПК (отм.)- напр.
решение № 187 от 20.02.2009 г. по гр. д. № 633/08 г. на І г.о.
В случая се установи,
че пълномощното е оформено с полагане на подпис и отпечатък от палеца на упълномощителката, което обстоятелство е
удостоверено от нотариуса по предвидения в закона ред за нотариално
удостоверяване на подпис. Удостоверителното изявление на нотариуса се ползва с
посочената в чл.179, ал.1 ГПК доказателствена сила и задължава съда да приеме
до доказване на противното, че подписът, в случая и отпечатъкът от палец, е положен на посочената дата и място от посоченото
лице. По настоящото дело тази доказателствена сила не е оборена.
Обстоятелството, че положеният върху пълномощното отпечатък от палец поради
неправилно дактилоскопиране е негоден за дактилоскопско изследване, не е
равнозначно на опровергаване на официалното удостоверително изявление на
нотариуса, че отпечатъкът е положен от упълномощителката. Предвид това следва
да се приеме, че упълномощаването е валидно, породило е представителна власт за
пълномощника, поради което и сключената чрез пълномощника прехвърлителна сделка
е породила валидно вещноправно действие до обема на притежаваните от А. Т. права, и приобретателят
М. Кошев е придобил собствеността върху имота.
Исковете за
прогласяване нищожност на пълномощното и договора за покупко-продажба на
недвижия имот следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Според чл.29 от ЗЗД
основание за унищожение на договора е измама, когато едната страна е била
подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение.
Фактическият състав
на измамата изисква: 1. да е сключена сделка; 2. едната страна по сделката да е
била в заблуждение относно характера и/или последиците от сделката; 3.
заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна или от трето лице и
4. сделката да е сключена поради заблуждението. Освен тези общи предпоставки,
ако страната е въведена в заблуждение от трето за сделката лице, чл.29, ал.2 от ЗЗД, поставя и изискването насрещната страна също да е знаела или според
обстоятелствата да не е могла да не знае за измамата. Изпадането в заблуждение
е състояние, което се предхожда от един чисто субективен механизъм на формирането
му. Не са без значение личните качества, опитността и знанията на лицата, за
които се твърди, че са заблудени. Дори да се презумира състоянието на заблуда у
ищеца, следва да се установи, че то е резултат от действията на другата страна
или от трето лице, а не е породено от грешка или небрежност. При измамата
невярната представа може да се отнася до всички елементи на сделката - т.е. до
нейното съдържание, а може да е насочена към мотивиране за сключване на
сделката. Авторът на измамата следва да съзнава както действията си и тяхната
насоченост, така и правните последици от тези действия, а сделката следва да е
извършена в пряка причинна връзка с това поведение - т.е. да е сключена в
резултат на измамата. Като основен критерий за наличие на предпоставките по
чл.29 от ЗЗД се определя това, че измамата като основание за унищожаемост на
сделките следва така да е опорочила волята на лицето, че ако последното би
действало, съзнавайки действителното положение, никога не би сключило такава
сделка. Тежестта на доказване на посочения по-горе сложен фактически състав е
на ищеца - чл. 154, ал.1 от ГПК, който следва да проведе пълно и главно
доказване.
В производството не
се установиха сочените предпоставки. Твърденията на ищците, че прехвърлителя е
станал жертва на измамливи действия на неизвестни лица останаха недоказани в
производството. Не бе установено, че прехвърлителя е бил въведен в заблуждение
относно характера и/или последиците от сделката от другата страна по сключената
сделка – продажба или от трето лице, както и сочената сделка – договор за
замяна да е била сключена именно поради така упражненото спрямо него
заблуждение.
Самият механизъм на
измамата, описван от ищците не сочи дали се касае до действие на трето лице или
на другата страна. В първия случай обаче нормата на чл.29, ал.2 ЗЗД изисква не
само безспорното установяване на авторството на измамата, но и факта на
знанието на другата страна. Тези две обстоятелства не са доказани в
производството. Освен това, в конкретния случай не е установено прехвълтиля да
е бил въведен в заблуждение, тъй като е упълномощил валидно трето лице да се
разпорежда с имота, включително и да го продава.
Предвид недоказване
на фактите от състава на чл.29, ал.2 от ЗЗД, съдът намира, че евентуалният иск
за унищожаване на договора за продажба също следва да бъде отхвърлен.
За да е налице заплашване по смисъла на чл.30 ЗЗД, водещо до унищожаемост
на договора, е необходимо да е осъществено въздействие върху психиката на
едната страна. Последната следва да е била принудена от другата страна, или от
трето лице да сключи договора, чрез използване на средства за психическа
принуда, водещи до изявяване на воля по договора, изтръгната по непозволен
начин - чрез създаване на страхови представи, имащи за предмет живота,
здравето, честта или имуществените интереси на страната по сделката. При
произнасяне по това основание за унищожаемост, е необходимо да се изясни дали
няма данни за обективно наличие на обстоятелства, които сами по себе си могат
да предизвикат страхови представи у една от страните по договора. В този смисъл
е константната практика на ВКС, както и становищата в доктрината.
В случая, съдът
намира че не се установиха твърденията на ищците, че прехвърлителя А. Т. е
сключила договора за продажба след упражнена спрямо нея психическа принуда.
Поради това искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Притезанието по чл.108
ЗС – за получаване на владението върху недвижима вещ, възниква при следния
фактически състав: 1/ищецът да е собственик; 2/ вещта да се владее или държи от
ответника и 3/ фактическата власт да се осъществява без основание,
противопоставимо на ищеца. Активната легитимация по предявения
иск се определя от въведеното от ищеца основание за пораждане правото му на
собственост. Не се спори в производството, че наследодателят на ищците А.
Христома Т. е притежавала правото на собственост върху описания имот. С
извършване на валидна разпоредителна сделка - продажба на 30.12.2009 г., Т. е
загубила правото на собственост, което е придобито на производно основание от първоначалния
ответник М.В.К.. При това положение, съдът намира, че в производството ищците
не успяха да установят че са собственици по наследствено правоприемство на
имота. Поради това, предявения осъдителен иск за предаване на владението върху
гореописания имот, който по твърдение се държи без правно основание от
ответниците М.М.К. и С.М.К., като наследници на М.В.К., следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По искането за отмяна
на нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот № 192, том І, рег.№
4086, дело № 163/30.12.2009 г. на нотариус М.Г. с рег.№ 303 на НК на РБ с район
на действие – СРС, съдът намира, че следва да изложи следните съображения:
С ТР № 3/2012 г. на
ОСГК на ВКС са дадени разяснения, че на отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК
подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на
собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се
прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Поради това и
при уважаване на иска за собственост съставения нотариален акт, с който е
оформена сключената сделка не подлежи на отмяна.
Поради това и при
уважаване на иска за собственост съставения нотариален акт, с който по реда
на е оформена сключената сделка не
подлежи на отмяна.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователни предявените от Л.С.Ц., ЕГН ********** с адрес ***,
ж.к.Л. 5, бл.**********, А.С.Х., ЕГН ********** с адрес гр.С., ж.к.Л. 5, бл.**********,
М.Н.Н., ЕГН ********** с адрес ***, ж.к.**********и А.Н.Н., ЕГН ********** с
адрес *** предградие, ул.**********срещу Е.О.Р., ЕГН ********** с адрес ***,
действаща чрез адв.Р.К.К. от САК и М.М.К., ЕГН ********** с адрес *** и С.М.К.,
ЕГН ********** с адрес ***, конституирани в хода на процеса, като
правоприемници на ответника М.В.К., поч. в хода на процеса на
19.10.2011 г. искове
с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1, пр.първо вр. чл.44 от ЗЗД
за прогласяване нищожността на пълномощно с рег.№ 3899/14.12.2009
г. на нотариус М.Г. с рег.№ 303 на НК с район на действие – района на СРС с
удостоверено съдържание рег.№ 3900, том 2, акт № 20/14.12.2009 г. на същия
нотариус, с което А. Х. Т., поч. на 19.01.2010 г. е упълномощила Е.О.Р. да
извършва сделки на управление и разпореждане с недвижим имот – апартамент № 23,
находящ се в гр.С., ж.к.*******, на пети етаж със застроена площ от 66.15 кв.м.,
като
противоречащо на закона; по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.2, пр.второ вр.
чл.44 от ЗЗД за прогласяване нищожността на пълномощно с рег.№
3899/14.12.2009 г. на нотариус М.Г. с рег.№ 303 на НК с район на действие –
района на СРС с удостоверено съдържание рег.№ 3900, том 2, акт № 20/14.12.2009
г. на същия нотариус, с което А. Х. Т., поч. на 19.01.2010 г. е упълномощила Е.О.Р.
да извършва сделки на управление и разпореждане с недвижим имот – апартамент №
23, находящ се в гр.С., ж.к.*******, на пети етаж със застроена площ от 66.15
кв.м., поради липса на съгласие от страна на упълномощителя А. Х. Т.; по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26,
ал.2, пр.трето вр. чл.44 от ЗЗД и чл.579, ал.2 ГПК за прогласяване нищожността
на пълномощно с рег.№ 3899/14.12.2009 г. на нотариус М.Г. с
рег.№ 303 на НК с район на действие – района на СРС с удостоверено съдържание рег.№
3900, том 2, акт № 20/14.12.2009 г. на същия нотариус, с което А. Х. Т., поч.
на 19.01.2010 г. е упълномощила Е.О.Р. да извършва сделки на управление и
разпореждане с недвижим имот – апартамент № 23, находящ се в гр.С., ж.к.*******,
на пети етаж със застроена площ от 66.15 кв.м., поради неспазване на
необходимата форма – приподписване на документа от двама свидетели поради това
че упълномощителя е незрящ.
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователни предявените от Л.С.Ц., ЕГН ********** с адрес ***,
ж.к.Л. 5, бл.**********, А.С.Х., ЕГН ********** с адрес гр.С., ж.к.Л. 5, бл.**********,
М.Н.Н., ЕГН ********** с адрес ***, ж.к.**********и А.Н.Н., ЕГН ********** с
адрес *** предградие, ул.**********срещу Е.О.Р., ЕГН ********** с адрес ***,
действаща чрез адв.Р.К.К. от САК и М.М.К., ЕГН ********** с адрес *** и С.М.К.,
ЕГН ********** с адрес ***, конституирани в хода на процеса, като
правоприемници на ответника М.В.К., поч. в хода на процеса на
19.10.2011 г. искове
за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба оформен с нот.акт №
192, том I, рег.№ 4086, дело № 163/2009 г. на нотариус М.Г. с рег.№
303 на НК на РБ с район на действие СРС, с който наследодателят на ищците А. Х.
Т., действаща чрез своя пълномощник Е.О.Р. е продала на М.В.К. следния недвижим
имот: „апартамент № 23, находящ се в гр. С., Столична община -
район “Л.”, жилищен комплекс “Л.”, в жилищна сграда - блок № 308, вход “Б”, на
пети етаж, състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, със
застроена площ от 66,15 кв.м., при съседи по документ за собственост: изток -
стълбище, запад - зелена; площ, север - улица, юг - апартамент № 22, сем. К.,
отгоре - покрив и отдолу - апартамент № 19, сем. Н., заедно с прилежащото
избено помещение № 23, с полезна площ 5,40 кв.м., при съседи по документ за
собственост: изток - коридор, запад - мазе - № 22, сем. К., север - улица, юг -
коридор, заедно с 4,563% идеални части от общите части на сградата и толкова
идеални части от правото на строеж върху мястото, който имот съгласно схема №
6818 от 17.12.2009 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. С., който
имот представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор
68134.4361.76.1.23, по кадастралната карта и кадастралните регистри - гр. С.,
общ. Столична, обл. С., одобрени със Заповед № РД – 18 - 14 от 06.03. 2009 г.
на Изпълнителният директор на АГКК, адрес на имота: гр. С., жилищен комплекс ’’Л*******апартамент
№ 23, който самостоятелен обект се намира в Сграда № 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.4361.76.1.23, с предназначение: Жилище, апартамент,
с брой нива на обекта 1, площ по документ 6,15 кв.м., прилежащи части избено
помещение № 23, 4,563% идеални части от общите части на сградата, ниво 1, при
съседи по представена схема, издадена от Службата по геодезия, картография и
кадастър - гр. С., представляващи самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: няма, под обекта: 68134.4361.76.19 и над обекта: няма, в пететажна сграда”
на
основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1, пр.второ ЗЗД поради заобикаляне на
закона; на основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1, пр.трето ЗЗД, поради
накърняване на добрите нрави; на основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.2,
пр.второ ЗЗД поради липса на съгласие и по чл.42, ал.2 ЗЗД поради липса на
представителна власт на прехвърлителя – пълномощник Е.О.Р..
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователни предявените от Л.С.Ц., ЕГН ********** с адрес ***,
ж.к.Л. 5, бл.**********, А.С.Х., ЕГН ********** с адрес гр.С., ж.к.Л. 5, бл.**********,
М.Н.Н., ЕГН ********** с адрес ***, ж.к.**********и А.Н.Н., ЕГН ********** с
адрес *** предградие, ул.**********срещу Е.О.Р., ЕГН ********** с адрес ***,
действаща чрез адв.Р.К.К. от САК и М.М.К., ЕГН ********** с адрес *** и С.М.К.,
ЕГН ********** с адрес ***, конституирани в хода на процеса, като
правоприемници на ответника М.В.К., поч. в хода на процеса на
19.10.2011 г. искове
с правно основание чл.29 ЗЗД и чл.30 ЗЗД за унищожаване на пълномощно с рег.№ 3899/14.12.2009 г. на нотариус М.Г. с рег.№ 303 на НК с
район на действие – района на СРС с удостоверено съдържание рег.№ 3900, том 2,
акт № 20/14.12.2009 г. на същия нотариус, с което А. Х. Т., поч. на 19.01.2010
г. е упълномощила Е.О.Р. да извършва сделки на управление и разпореждане с недвижим
имот – апартамент № 23, находящ се в гр.С., ж.к.*******, на пети етаж със
застроена площ от 66.15 кв.м., като сключено при измама; като сключено при заплашване.
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователни предявените от Л.С.Ц., ЕГН ********** с адрес ***,
ж.к.Л. 5, бл.**********, А.С.Х., ЕГН ********** с адрес гр.С., ж.к.Л. 5, бл.**********,
М.Н.Н., ЕГН ********** с адрес ***, ж.к.**********и А.Н.Н., ЕГН ********** с
адрес *** предградие, ул.**********срещу Е.О.Р., ЕГН ********** с адрес ***,
действаща чрез адв.Р.К.К. от САК и М.М.К., ЕГН ********** с адрес *** и С.М.К.,
ЕГН ********** с адрес ***, конституирани в хода на процеса, като
правоприемници на ответника М.В.К., поч. в хода на процеса на
19.10.2011 г. искове
с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото им на собственост по
наследствено правоприемство от А. Х. Т., поч. на 19.01.2010 г. върху следния
недвижим имот: „Апартамент № 23, находящ се в гр. С., Столична община -
район “Л.”, жилищен комплекс “Л.”, в жилищна сграда - блок № 308, вход “Б”, на
пети етаж, състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, със
застроена площ от 66,15 кв.м., при съседи по документ за собственост: изток -
стълбище, запад - зелена; площ, север - улица, юг - апартамент № 22, сем. К.,
отгоре - покрив и отдолу - апартамент № 19, сем Н., заедно с прилежащото избено
помещение № 23, с полезна площ 5,40 кв.м., при съседи по документ за
собственост: изток - коридор, запад - мазе - № 22, сем К., север - улица, юг -
коридор, заедно с 4,563% идеални части от общите части на сградата и толкова
идеални части от правото на строеж върху мястото, който имот съгласно схема №
6818 от 17.12.2009 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. С.,
представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор 68134.4361.76.1.23,
по кадастралната карта и кадастралните регистри - гр. С., общ. Столична, обл. С.,
одобрени със Заповед № РД – 18 - 14 от 06.03. 2009 г. на Изпълнителният
директор на АГКК, адрес на имота: гр. С., жилищен комплекс ’’Л*******апартамент
№ 23, който самостоятелен обект се намира в Сграда № 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.4361.76.1.23, с предназначение: Жилище, шартамент, с
брой нива на обекта 1, площ по документ 6,15 кв.м., прилежащи части избено
помещение № 23, 4,563% идеални части от общите части на сградата, ниво 1, при
съседи по представена схема, издадена от Службата по геодезия, картография и
кадастър - гр. С., представляващи самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: няма, под обекта: 68134.4361.76.19 и над обекта: няма, в пететажна
сграда” и осъждане на М.В.К., поч. в хода на процеса на 19.10.2011 г. заместен
в хода на процеса от своите правоприемници М.М.К., ЕГН ********** с адрес *** и С.М.К.,
ЕГН ********** с адрес *** да им предаде владението върху имота.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: