О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../……..09.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в закрито
съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
въззивно частно търговско дело №1516 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК вр. с чл.92, ал.3 от ГПК.
Образувано е по повод на частна жалба подадена от “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция, действащо чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14, представлявано от юрисконсулт П.П., за отмяна на Определение №5710 от 03.05.2019г. по гр.д.№4630/2018г. по описа на Районен съд Варна, с което е оставена без уважение подадена от жалбоподателят молба за отмяна на наложена му глоба, на основание чл.92а от ГПК вр. с чл.91, ал.2 от ГПК, в размер на 250лв.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението, чиято отмяна се иска. Сочи се, че ищецът не е причинил отлагане на делото, тъй като не е осъществена никоя от хипотезите, предвидени в чл.142 от ГПК и не е отправяно искане в тази насока. Сочи се, че според чл.148, изр.2-ро от ГПК изрично е предвидено, че съдът насрочва ново заседание, ако е необходимо за събиране на доказателствата, но само ако те не са събрани по причини, които не са зависещи от страните. В случая допуснатите доказателства не са събрани, поради невнасянето в срок на определеният от съдът депозит за вещо лице, ето защо по аргумент от противното на чл.148, изр.2-ро от ГПК не е било налице основание за отлагане на делото и насрочване на ново заседание, още повече че доказателственото искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, е било изрично оттеглено. Твърди се, че тъй като делото е било отложено по почин на съда и защото процесуалното бездействие на ищеца, не препятства развитието на производството по аргумент от чл.142 от ГПК, то не е налице хипотеза предвидена в чл.91, ал.2 от ГПК. На следващо място се сочи, че страната не е била уведомена за размерът на определеният от съда депозит за вещо лице по допуснатата ССч.Е, както и че опитите за получаване на въпросната информация от съдебен деловодител не дали резултат. Сочи се, че по тези съображения с молба от 12.03.2019г., страната изрично е заявила, че оттегля доказателственото искане за назначаване на ССч.Е, като е обективирала искане определението на съда, с което е допусната експертизата да бъде отменено, а същата заличена. На следващо място се твърди, че при неизпълнение на задължението по чл.160, ал.2 от ГПК за заплащане на необходимите разноски в определен срок и съдът приеме, че е налице бездействие на страната, създало пречки за събиране на допуснатите доказателства, в процесуалния закон са закрепени изрично последиците, произтичащите от това, а имено съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства, но не и да налага глоба на страната за това, че по собствената инициатива е отложил делото, въпреки че доказателственото искане е било оттеглено. На последно място се поддържа, че неправомерният отказ на съдебния служител да предостави информация за размера на определения депозит за вещо лице по назначената експертиза представлява “уважителна причина“ по смисъла на чл.92 от ГПК, доколкото от съдебния служител се очаква, че е длъжен да изпълнява вмененото му задължение с чл.38, т.8 от Правилника за администрация в съдилищата. С оглед изложеното се моли да бъде отменено атакуваното определение, респективно да се отмени наложената глоба, или в условията на евентуалност същата да бъде редуцирана моля размерът на глобата да бъде редуциран до предвидения минимум в чл.91 от ГПК.
Въззивният съд, при преценка редовността на жалбата, с която е сезиран, констатира съответствието и с изискванията на чл.275 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, в преклузивния срок.
За да се произнесе по същество на жалбата, съдът констатира, следното:
Производството по гр.д.№4630/2018г. на Районен съд Варна, има за предмет искове
на “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция, действащо чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България против А.З.Н., за установяване на съществуването на задълженията, за които е издадена Заповед
№473/25.01.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№927/2018г. на Районен съд Варна.
В първото по делото
о.с.з. е уважено доказателствено искане на ищеца за назначаване на ССч.Е, като е определен съответния депозит за
възнаграждение на вещото лице. В следващото о.с.з., което е проведено на
13.02.2019г.-близо два месеца след първото, съдът е констатирал, че ищецът
бездейства и не е внесъл определеният депозит, поради което не е изготвено
заключение по назначената ССч.Е. Ето защо съдът е
отложил производството за 10.04.2019г. за събиране на доказателства, като наред
с това е наложил глоба на ищеца за причиненото неоснователно отлагане на
делото. С постъпила на 13.03.2019г. молба ищецът е поискал отмяна на наложената
му глоба, като едновременно с това е посочил, че доколкото не уведомен за
размера на определеният депозит и не е получил информация за това, след
телефонен разговор със съдебен деловодител, оттегля искането си за назначаване
на ССч.Е и моли същата да бъде заличена. В
проведеното на 10.04.2019г. о.с.з., съдът е докладвал съдържащото се в молбата
от 13.03.2019г., оттегляне на искането на страната за назначаване на ССч.Е, като е оставил същото без уважение, предвид нуждата
от установяване на размера на претенцията, което е и служебно задължение на
съда. В същото о.с.з. съдът е наложил повторна глоба на ищеца, като е приел, че
неизпълнението на вмененото на страната задължение за
внасяне на депозит, отново е станало причина за неоснователно отлагане на
делото. С оглед изясняване на спора от фактическа страна, чрез изслушване на
заключението на назначената ССч.Е, съдът е отложил
делото за 19.06.2019г., като е определил това заседание за последно, в което ще
се събират доказателства.
С молба от
02.05.2019г. ищеца е поискал отмяна на наложената му глоба с протоколно определение от
10.04.2019г., като е развил съображения, че не са налице предпоставките по
чл.92а от ГПК, предвид изявлението му за оттегляне на искането за назначаване
на ССч.Е, съдържащо се в молбата от 13.03.2019г. Първоинстанционният съд е разгледал така подадената молба,
приел я е за неоснователна и в резултат е постановил атакуваното определение, с
което е отказал да отмени наложената глоба в о.с.з. на 10.04.2019г.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият състав на съдът намира, че жалбата предмет на
настоящото производство, е основателна, като съображенията за това, са
следните:
Съобразно разпоредбата
на чл.92а от ГПК, на
Страна, която неоснователно причини отлагане на делото заплаща глоба в размерите по чл.91 от ГПК. Ето защо за да подлежи на санкциониране по посочения ред страната, следва да е проявила пасивност, която да е обосновала безпричинно отлагане на делото. В случая обаче такава пасивност не е налице. Действително присъствието на страните по време на насрочените от съда заседания, не е задължително, но принципите на устност и непосредственост на процеса, налагат те да се запознават своевременно с протоколираните в тяхно отсъствие действия. Още повече, че задължение за писмено уведомяване законът предвижда само в случаи на актове, подлежащи на обжалване на основание чл.7, ал.2 от ГПК, съответно за всички други действия на съдът, след първоначалната размяна на книжата, страните следва да се уведомяват по своя инициатива. В този смисъл дори да се приемат за достоверни, неподкрепените с доказателства твърдения на ищеца, че му е отказана справка по телефона, то същия е следвало да предприеме събиране на информация по друг начин, включително чрез искане за снабдяване с копие /по пощата на хартиен носител или електронно/ от протокола от първото заседание или чрез посещение в канцелария на съда. Ето защо хипотетичното непредоставяне на справка по телефона, не може да извини липсата на положена от ищеца грижа за информиране по хода на делото и за резултата от съдебното заседание, още повече при вече наложена глоба.
От друга страна, в конкретния случай поведението на ищеца, не е станало причина за неоснователно отлагане на делото. Макар и не особено удачно, в молбата от 13.03.2019г., подадена във връзка с искане за отмяна на предходно наложена глоба, ищецът е направил изявление за оттегляне на доказателственото си искане за назначаване на ССч.Е, което е възприето от съда, видно от протокола за о.с.з. на 10.04.2019г. Произнасянето на съдът по отказа от посоченото доказателство, е станало в съдебното заседание, в което е наложена и атакуваната глоба. При положение, че ищецът се е отказал от искането си за изготвяне на заключение на ССч.Е преди провеждане на следващото о.с.з., то ако оттеглянето, е било уважено, е щяла да отпадне и необходимостта от внасяне на депозит. В този смисъл, след като по оттеглянето на доказателственото искане, не е било налице произнасяне от съдът, липсва основание да се приеме, че ищеца, е бил в забава да внесе определеният депозит, към датата на о.с.з., в което е наложена санкцията.
За пълнота следва да се отбележи, че липсва законово ограничение за страните да се отказват от доказателствените си искания, поради въпросният отказ, не може да се тълкува като злоупотреба с права, респективно да се квалифицира като поведение водещо до безпричинно отлагане на делото. В случай, че съдът, счита за необходимо служебно да събере дадено доказателство, то това следва да бъде съобщено на страните, като им се укажат задълженията им във връзка с доказателствената тежест, в това число и разноските, които следва да понесат.
В заключение настоящият състав на съдът, намира, че поведението на ищеца към момента на налагане на обжалваната глоба, не може да се тълкува като процесуална пасивност, която да е станала причина за неоснователно отлагане на делото, респективно, че наложената му санкция, е незаконосъобразна.
С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено,
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ Определение №5710 от 03.05.2019г. по гр.д.№4630/2018г. по описа на Районен съд Варна, с което е отхвърлена молбата на “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция, действащо чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, за отмяна на протоколно определение от о.с.з., проведено на 10.04.2019г., с което на ищеца е наложена глоба в размер на 250лв. на основание чл.92а от ГПК, вместо което постановява:
ОТМЕНЯ глобата в
размер на 250лв. наложена на “БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция, действащо чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, наложена с протоколно
определение от 10.04.2019г. по гр.д.№4630/2018г. по описа на Районен съд Варна,
на основание чл.92а от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.