№ 286
гр. Пазарджик, 03.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на трети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско
дело № 20215200100834 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът ИВ. В. АР., редовно призован, не се явява. За него се явява адв.
Т.М. Е., редовно упълномощена по делото.
Ответник Прокуратура на Република България, редовно призовани,
явява се прокурор в Окръжна прокуратура – Пазарджик П.С..
Вещото лице Л.А., редовно призована, не се явява. Представила е молба
по делото, в която заявява, че не е изготвила заключението, тъй като са и
представили информация относно размера късно.
Адв. Е.: Да се даде ход на делото.
Прокурор: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На осн. чл. 143, ал. 1 ГПК пристъпва към изясняване на фактическата
страна на спора:
Съдът е указал на ищеца в насроченото днес открито съдебно заседание
да уточни претенцията за мораторна лихва, върху главницата от 70 000 лв.
Адв. Е.: - Станала е техническа грешка. Поддържам исковата молба и
уточненията за нея. Във връзка с дадените указания в определение от
26.04.2022 г. уточнявам, че е претендирана само лихва върху сумата от 70 000
1
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
ищеца, в периода от влизане в сила на оправдателната присъда, а именно
25.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Техническа грешка е
станала. Да си остане само от 25.05.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата. Не е от датата на подаване на исковата молба.
Прокурор – Не възразявам срещу направената корекция от
процесуалния представител на ищеца в днешното съдебно заседание. Аз съм
направил възражение в отговора на исковата молба относно давността, както
и за периодът, който надвишава над 3 години, на основание чл. 111в от ЗЗД,
съм направил възражения, както и сега правя. Корекцията е направена
своевременно.
Адв. Е. – Твърдим, че е влязла в сила оправдателната присъда спрямо
ищеца и че производството е висящо, но относно останалите подсъдими.
Поддържаме исковата молба. Нямам възражения по доклада, както и
разпределената с него доказателствена тежест.
Прокурор: – Оспорваме иска. Поддържаме отговора на исковата молба.
Нямам възражения по доклада.
Съдът, след изслушване на страните,
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА изготвения Проекто-доклад, обективиран в Определение №
174 от 26.04.2022 г. по настоящото дело за ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ПО
ДЕЛОТО, с уточнението, че се претендира само законната лихва от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда, а именно от 25.05.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата. Не е предявен иск за мораторна лихва в
размер на 54 027.66 лв.
СЪДЪТ на основание чл. 146, ал. 3 от ГПК ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на
страните да предприемат съответните процесуални действия, като направят
доказателствени искания, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение
на предоставената им възможност не направят такива, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в хипотезите на чл. 147 от ГПК, когато са
налице новоузнати или нововъзникнали обстоятелства.
Съдът докладва постъпило дисциплинарно производство на ОД на МВР
– Пазарджик. Същото е изискано с определението за насрочване. Постъпили
2
са и административните дела.
Адв. Е. – Да се приемат.
Прокурор – Аз съм изразил становище, че са неотносими към спора,
който се води.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото постъпилите
дисциплинарно производство и административни дела, а именно:
адм. дело № 785/2011 г. на Административен съд - Пазарджик, адм. дело
№ 5056/2019 г. на ВАС 5 отд., адм. дело № 46/2019 г. на
Административен съд - Пазарджик, адм. дело № 6749/2020 г. на ВАС и
адм. дело № 1465/2019 г. на Административен съд - Пазарджик;
образуваното срещу ищеца дисциплинарно производство по заповед рег.
№ З -1689/27.06.2011 г. на директора на ОДМВР - Пазарджик, на
основание чл. 186 от ГПК.
Прокурор – Ние сме възразили относно допустимостта на иска, особено
този с имуществените вреди, за невзетите заплати. Затова моля доколкото
виждам ищецът е възстановен на работа поне това, което се вижда от
материалите и твърденията в исковата молба е, че той е възстановен януари
2021 г. на работа на същата длъжност, която е бил освободен, след
привличането му в качеството на обвиняем. Моля да се направи запитване
до ОД на МВР - Пазарджик дали под някаква форма той не е обезщетен във
връзка с незаконното му уволнение, предвид отмяната на заповедта за
дисциплинарно уволнение. Допускаме, че той може да е обезщетен по
някакъв ред и в случая тази претенция се окаже неоснователна, която би
довела до неоснователно обогатяване. Ако не е писмено, то да бъда поставено
като допълнителна задача на вещото лице. Освен да изчисли размера, то да
установи дали е обезщетен по някакъв начин във връзка с тези невзети
заплати, които се претендират.
Адв. Е. – Предоставям на съда. Доколкото съм запозната, не е взимал
други обезщетения, но както прецените.
Съдът след изслушване на страните
3
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА ОД на МВР – Пазарджик да предостави информация
относно това дали ищецът ИВ. В. АР. е получил обезщетение от ОД на МВР
във връзка с незаконното му уволнение и в какъв размер, ако е получил, на
основание чл. 186 от ГПК.
Адв. Е. :- Водя допуснатите свидетели.
Пристъпи се към разпит на допуснатите свидетели, след снемане
самоличността на същите.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва
Е.В. А.А, 42 г., българка, българска гражданка, неосъждана, съпруга на
ищеца. Предупредена за наказателната отговорност по реда на чл. 290 от НК.
Св. А.а: – Желая да свидетелствам. Обещавам да говоря истината.
Започнаха проблемите с прокуратурата юни месец 2011 г. Бяха извикани с
неговите колеги в сградата на КАТ - гр. Пазарджик. Аз разбрах, отваряйки
интернет да изпратя едни файлове и там излезе като новина, че има
арестувани полицаи в гр. Пазарджик, съответно с инициалите на имената и с
възрастта и от там направих връзка, понеже знаех, че те се намират в сградата
на КАТ в момента. Направих връзка и кои са хората. Чухме се след това. Не
успях да се свържа с него, защото телефонът му беше изключен. След това
той ми се обади от друг телефон, за да ми каже, че е задържан и да потърся
адвокат. В следствения арест беше задържан. В Пазарджик. Той по това време
се намираше под полицията. 5 месеца и половина беше задържан там.
Ходихме на свиждания. Един път в седмицата можехме да ходим на
свиждане. В присъствието на надзирател се провеждаха свижданията.
Изглеждаше зле. Те всички изглеждаха зле. Беше отслабнал, пребледнял.
Условията там са ужасни. Няма светлина, няма чист въздух. Няма достъп до
санитарен възел. Всички тези елементарни човешки нужди, всички те ставаха
с разрешение, с позволение. Притесняваше се от крайния изход на нещата. За
нашето финансово състояние, защото в този момент бях безработна. Как се
справяме с децата. Притесняваше се за здравословното състояние на баща му,
тъй като той направи инсулт по това време. Той и затова се обвиняваше.
Смяташе, че това, което се случва с него е причина за тази ситуация. Две деца
4
имаме. Когато се случваше всичко това малкият беше на 5 г., а дъщеря ми на
10 г. В началото реших, че е по-добре да скрия от тях. Казах им, че баща им е
в командировка. И след като беше наложена забрана от Прокуратурата за
гледане на мярка за неотклонение, реших, че трябва да им кажа. Посъветвах
се с психолог преди това, исках да ми обясни най-подходящия начин, по
който трябва да обясня на децата какво се случва и ги заведох след това на
едно от свижданията, за да видят баща им. Беше много тежко. Първо, защото
физическите контакти там бяха ограничени. Те се опитаха да го прегърнат.
Той не можеше да ги прегърне. Няваше как да им обясня защо се случва това
нещо. След приключване на свиждането, малкият категорично отказа втори
път да отиде. Каза: „Мамо, много обичам тате, но в тази пещера повече не
искам да ме довеждаш.“ На него му беше много тежко. Искаше да ги
прегърне. Искаше да им обясни много неща, но нямаше как. Те просто не
разбираха в тази ситуация какво се случва. Опитахме се за им обясним, че
баща им е невинен, че има хора, които ще се погрижат да докажат това нещо,
но възрастта им беше такава, че не можеха да го осъзнаят какво се случва.
Просто знаеха, че баща им е в затвора. След като го задържаха, с децата
отидохме при майка ми. Първо, бях безработна, нямахме финансови
възможности, а и исках да им огранича достъпа до интернет, достъпа да
слизат долу пред блока при другите деца. Притесняваше ме фактът някои от
другите родители или деца нещо да не кажат, защото информацията, която
достигаше до обществото беше ужасна. Той имаше притеснения как ще се
справим финансово. След като баща му получи инсулт и там дойдоха
допълнителните разходи. Притесняваше се за психическото състояние на
децата, как приемат всичко. Това, че ги държа през повечето време вкъщи
затворени, без контакти с други деца. Дъщеря ми беше във ваканция тогава, а
малкия го спрях от градина. Тръгна на градина след като го освободиха. След
като му измениха мярката и се прибра вкъщи имаше много затруднения. Пак
с помощта на роднини и познати, които изтеглиха кредит, дадоха ни една
сума пари, за да може ние да стартираме някакъв бизнес. Имам предвид едно
малко магазинче за кафе, цигари и алкохол, в което останах да работя аз. Той
си търсеше работа, но му отказваха с мотивите, че не е за него тази работа.
Накрая го назначих при мен, за да може да му върви стаж и да му внасяме
осигуровки, ако му се наложи някаква мецицинска помощ. Не съм сигурна, че
тези мотиви за отказване на работа, са истински. Имаше планове за развитие в
5
кариерата в МВВ. Беше се явил на предварителни кандидат – студентски
изпити в Пловдивски и Тракийски университет. Имаше намерение да
израства в кариерата. Вършеше си работата съвестно. За него това не беше
работа, а призвание. Страшно много си обичаше работата. Страшно много
искаше да я работи. Затова в момента остана да я работи и я работи с
желание. Мисля, че след случилото се вече няма намерение за кариерно
развитие. След като се прибра вкъщи физически изглеждаше зле. Беше
отслабнал, пребледнял. Дразнеше го дневна светлина. Бяха на осветление под
земята. Имаше проблеми със зрението в началото. Психически се тормозеше,
докато не приключи делото. Беше напрежение, безпокойство, изнервен,
безсъние. С изнасянето на цялата информация, тя просто достигна до много
хора. В началото за тяхното задържане се въртеше постоянно тази
информация. От съседите ме спираха да ме питат, защото ние отидохме да
живее при майка ми, но се прибирах и до вкъщи, за да видя свекър ми как е.
Питаха ме дали наистина е арестуван, задържан. Тези неща истина ли са?
Това бяха неверни неща. На апартаменти, за коли, за много хиляди левове.
Ние си живеехме в наследствен апартамент все още. Отдръпнаха се голяма
част от хората, с които се познавахме. Спряха контакти с нас. Опитвали сме
да ги търсим, да излезем, но сме получавали откази. Има промяна в него.
Стана затворен, недоверчив към хората. Гледа с недоверие. Налагана му е
парична гаранция в размер на 2 000 лв. Майка ми я заплати. Тя пое всички
разноски по делото. И нашата издръжка. Да, водеше се дисциплинарно
производство, когато ги задържаха, завърши с уволнение. Причините бяха
мотивите, които се използваха и в наказателното дело. Имаше
пресконференция, да. Това ми е останал един от най-ярките спомени по това
време. Тогавашният Министър – председател Бойко Борисов се изправи и
каза, че такива трябва да се размазват. За нас означаваше, че един вид дава
нареждане, че тези хора трябва да бъдат размазани. Завърши с оправдателна
присъда. Преди около 3 години приключи. Със сигурност се отрази върху
репутацията му. Това делото се водеше 8 години, докато бяха още подсъдими,
нормално е хората да се държат по друг начин. Избягваха го. Сега, като
започна отново работа в полиция се доказа, че си изпълнява задълженията,
така както си ги изпълняваше преди. Смея да кажа, че отношенията му с
колегите са прекрасни. Със съседите отношенията са малко по-добри. Ние
продължаваме да се държим връзка с малкото хора, с които си поддържахме
6
връзка пред цялото време. В очите на останалите, може би донякъде. Ние си
поддържаме връзка с хората, с които я поддържахме и тогава. Продължава да
е по-затворен, недоверчив. Преди това, той беше душата на компания.
Можеше да разговаря с всеки един човек, на всякакви теми. Сега е по-
затворен и недоверчив, не се открива към хората. Имаше доверие към
институциите преди. Вършеше си съвестно работа. Смяташе, че правосъдието
си върши работата, че нещото се случват по правилния начин. След като ги
задържаха и минахме през един омагьосан кръг. Загуби доверие като цяло
към институциите. Смяташе, че нещата идваха от някъде, че се казваше на
кой какво да прави, какво да върши, но не се оказа точно така. За нас нещата
приключиха, както трябва, с оправдателната присъда, поради липса на
доказателства.
Сне се самоличността на допуснатия свидетел, както следва.
Б.Д.Г. , 71 г., българка, българска гражданка, неосъждана, без родство и
дела със страните по делото. Предупредена за наказателната отговорност по
реда на чл. 290 от НК
Св. Г. – Обещавам да говоря истината. Познавам А. от първия ден,
когато започнаха да живеят заедно със съпругата си. Аз съм приятелка с
майката на съпругата му. Познавам цялото семейство от самото начало.
Майката на съпругата му беше вдовица. Тя беше сама, както и аз. Тя ми
предложи да живея при тях в къщата. Аз се преместих при майката й в
къщата. Затова познавам цялото семейство от първия ден. Не знам да е бил
разследван. До момента на задържането му не знам да е имал проблеми с
Прокуратурата. Ние бяхме на къщата и съпругата му дойде с двете деца,
разплака се и каза, че И. е задържан. Стресът беше голям, за всички беше
стресът в къщата. Баща му остана сам на апартамента. Докато беше задържан,
баща му направи инсулт. И., когато го задържаха, отидохме всички на
свиждане, включително и децата. Беше лошо, че децата се втурнаха към него
и не им разрешиха да го прегърнат. Той само преглъщаше и не можа нищо да
каже. Беше много притеснен, отчаян. Не беше той, който го познавах преди
това. Малкият каза, че не може да стои в тази пещера и иска да излезе навън.
И аз го изведох, защото той беше малък на 5 годинки. Там беше страшно.
Страшна дупка ми се видя ареста. На мен ми се видя страшно. Нямаше
светлина. Имаше медийни изяви. По телевизията, пресата. Майката на
7
съпругата му отказа да ходи на работа. Тя мислеше, че всички знаят. Кой
човек няма да изпита, когато знае, че не е виновен и да се пише по твое име.
Те се говореха много неща тогава Тогава работех и мен са ме питали в
поликлиниката. Питат ме дали е вярно това, което пишат за И.. Стресът беше
много голям. Тези статии бяха много в началото, после отшумя малко, но не
се забрави това. След ареста И. беше много затворен в себе си. Избягваше
хората. Затвори се в себе си. На къщата идваше. Баща му се разболя и се
наложи да го гледа. Не можеше да си намери работа. Попита някой друг
приятел. Още в ареста сподели да вземат магазинче, за да може да жена му да
започне работа. Тя не работеше. Те се издържаха от майка й. Тя не работеше,
той задържан и се издържаха от майка й. Той се притесняваше много във
връзка с това нещо. Да не можеш да се грижиш за децата си. Беше много
трудно. То се знаеше, че е бил задържан. Той ходи в Стара Загора на изпити,
имаше желание да учи, но нещата се объркаха. Не си спомням какво
кандидатстваше. Не си спомням специалността. Оплакваше се постоянно.
Имаше здравословни проблеми. Изнервяше се. Затвори се. Не беше този,
който беше преди това. Оправдаха го. Мисля, че 4-5 г. след ареста. Не мога
точно да кажа годината.
Адв. Е.: - Нямам други доказателствени искания.
Прокурор: - Нямам други доказателствени искания.
За събиране на доказателства
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 16.09.2022 г. от 10:00, за която дата
и час страните уведомени от днес.
Да се призове вещото лице Л.А..
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:49
часа.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
8