РЕШЕНИЕ
гр.
София,05.12.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет и седми септември
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ
при
секретаря Снежана Апостолова като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.д.
№ 9216/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата М.Т.С.,
ЕГН ********** е предявила иск против Л.Ц.С., ЕГН ********** с правно основание
чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД за отмяна на дарение от 19.05.1994 г.,
обективирано в нотариален акт № 195, том LVIII,
дело № 11614/94 г., с което е дарила в полза на ответницата своите 3/4 идаелни
части от следния недвижим имот - Апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. ”********,
състоящ се от една стая, дневна, кухня и други сервизни помещения с обща
квадратура от 65,87 кв.м., при съседи на апартамента: стълбище, С.Л., И. и К.Г.,
улица ”Грамада”, М.Т.и Г.Д., ведно е 1,106 идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху държавна земя, поради отказ на надарената
да й даде издръжка, от която тя се нуждае.
В исковата
молба се излага, че на 19.05.1994 г. ищцата дарила на ответницата и нейна
дъщеря Л.Ц.С. своите 3/4 ид. ч. от посочения апаратамент № 37, находящ се в гр.
София, ж.к. “Красно село“, като си запазила право на пожизнено ползване по чл.
56 ЗС върху имота, където живее и към момента заедно с ответницата.
Ищцата твърди,
че вече е на преклонна възраст, страда от диабет и други заболявания, получава малка
пенсия, която не й достига да покрива сама елементарните си ежедневни нужди за
храна и лекарства. В тази връзка излага, че многократно е молила дъщеря си да й
заплаща по 100 лева на месец, с които да може да си закупи лекарствата и храна
от първа необходимост, но тя категорично й отказала, дори й забранила да
консумира от нейната храна. Посочва, че наред с това дъщеря й се държи грубо с
нея и не желае да й помога по никакъв начин и дори я задължава да заплаща
консумативите за жилището, като я заплашва, че в противен случай ще я изгони. Твърди,
че за последен път е помолила ответницата да й заплаща по 100 лева на месец
издръжка на 15 декември 2016 г., но тя й откзала, като й заявила, че ще я изгони
на улицата, ако продължава да се оплаква.
В тази връзка
моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени извършеното в полза
на ответницата дарение поради отказ на дарената да й даде издръжка, от която се
нуждае.
Ответницата Л.Ц.С.
е депозирала писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва
предявения иск като неоснователен. Не оспорва факта, че ищцата й е дарила
собствените си идеални части от апартамента, както и че живеят съвместно в
процесното жилище. В тази връзка посочва, че през 2003 г. заедно със съпруга й са
направили основен ремонт на жилището, който не се е харесал на ищцата, поради
което тя заявила, че се отделя от тях, желае да се храни разделно и не иска да
има нищо общо с тях, като желанието било изключително и само нейно. Ответницата
излага, че и след смъртта на съпруга й през 2006 г. обстоятелствата между тях
не се променили. Не оспорва също така и факта, че ищцата страда от диабет, но твърди,
че самата тя, обаче страда от множество заболявания, при това тежки. В тази посочва,
че е инвалид с 100 % т.н.р., съгласно експертно решение на ТЕЛК, оперирана е
два пъти от онкологични заболявания: двустранен карциноид на яйчниците с карциноид
на апендикса, инфилтрирани в оментум и карцином на дебелото черво, с метастази,
а наред с това страда и от редица други заболявания. Последната интервенция,
която е претъпряла е била през м. януари 2017 г. по смяна на протези,
обтуриращи жлъчните пътища, която й е струвала 3960 лв. Излага, че
многобройните заболявания, от които страда са свързани с изключително сериозни
разходи за специална диетична храна, лекарства и добавки. Посочва, че до 2006
г. е заплащала всички консумативи и разноски за жилището, а след 2006 г. ищцата
е заплащала само разходите за ел. енергия, а всичко останало е заплащано от нея.
Ответницата твърди, че ищцата никога не е искала от нея да й заплаща по 100 лв.
месечно и посоченото обстоятелство узнва от исковата молба. Твърди, че ищцата
никога не е гладувала, а освен това получава и храна от общината, разполага с
мобилен телефон и оптична телевизия.
Във връзка с
изложеното моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли като
неоснователен предявения иск.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От нотариален
акт № 195, том LVIII, дело №
11614/94 г. на нотариус С.М., при СРС, се установява, че на 19.05.1994 г. М.Т.С.
е дарила на дъщеря си Л.Ц.С. своите 3/4 идаелни части от следния недвижим имот
- Апартамент, находящ се в гр.София, ж.к. ”********, състоящ се от една стая, дневна,
кухня и други сервизни помещения с обща квадратура от 65,82 кв.м., при съседи
на апартамента: стълбище, С.Л., И. и К.Г., улица ”Грамада”, М.Т.и Г.Д., ведно е
1,106 ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
държавна земя, като съгласно т. 2 от акта Л.Ц.С. се запазва пожизнено право на
ползване върху имота.
Видно от
Разпореждане № **********/01.07.2016 г. на НОИ, считано от 01.07.2016 г. месечният
размер на получаваната от ищцата М.Т.С. пенсия за осигурителен стаж и възраст е
261.68 лв.
По делото е
прието заключение на съдебно-икономическа експертиза експертиза, от което се
установява, че ищцата М.Т.С. се нуждае от месечна издръжка в размер на 329
лева, а съгласно Разпореждане от 01.07.2016г. на НОИ същата получава месечна
пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 261,68 лв. В тази връзка
заключението е, че към 23.02.2017г. недостигът на средства на ищцата е в размер
на 67,32 лв., респ. месечната пенсия, която получава ищцата е с 67,32 лв.
по-малко от месечният разход на лице, съгласно базата данни на НСИ. В съдебно
заседание експертът е уточнил, че при изготвянето на заключението е ползвала
статистическите данни на страната към датата на исковата молба и не е работила
по разходо – оправдателни документи, които да са й представени относно специфична
диета, лекарства, разходи за консумативи и др.
Видно от
представеното по делото Медицинско направление изх. № 3/16.01.2017 г., издадено
от д-р Велина Т. – общопрактикуващ лекар, М.Т.С. се води на диспансерен отчет
за захарна болест и хипертонична болест с исхемична болест на сърцето и е на
продължителна медицинска терапия и се нуждае от хранителен диетичен режим.
По делото е
представено Експертно решение на ТЕЛК № 1908/02.08.2012г., издадено на името на
ответницата Л.Ц.С., ЕГН **********, видно от което на същата е призната 100 %
трайно намалена работоспособност за срок от 3 години.
За доказване
на твърденията на ответната страна по делото, че страда от множество
заболявания са представени следните писмени доказателства-епикризи от
ВМА,различни клиники и от СБАЛ на Онкологични заболявания – гр. София.
Представена е
и фактура № ********** от 15.12.2016 г., издадена на името на Л.Ц. на стойност
1483,40 лв. – стенд за жлъчни пътища.
По делото са
приложени и шест броя епикризи, издадени от УМБАЛ „Свети И. Рилски“ .
Представено е
и Удостоверение от НОИ изх. № 1023-21-1016#1
от 23.04.2018 г., видно от което лицето Л.Ц.С. е получила следните суми от
пенсии и добавки: за периода от м. януари 2016 г. до м. юни 2016 г. - 520.49
лв., за периода от м. юли 2016 г. до м. юни 2017 г. - 533,14 лв., както и за
периода м. юли 2017 г. до м. април 2018 г. – 544.88 лв.
По делото са
събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели.
От показанията
на свиделката - А.М.Н./племеница на ищцата и братовчедка на ответницата/ се
установява, че леля й е на 88 г. и живее с дъщеря си Л. и с внука й Я.С.в „*********.
Посочва, че леля и получава пенсия от 260 лв., от които плаща около 30 лв. ток,
т.к. е такава уговорката между нея и дъщеря й. Сочи, че двете ползват една
кухня, но леля й си има отделен хладилник, сама си пазарува и готви и разполага
с нейните си средства, а през зимата ходи на социален патронаж. В хладилника й
има мляко, малко сирене и хляб, за да го поддържа за по-дълго време.
Свидетелката посочва, че леля й и е казала, че си пере сама дрехите на ръка, т.к.
братовчедка й е забранила да ползва пералнята. Двете са в постоянен конфликт. Сочи,
че не е пряк свидетел, но леля й и е разказала за арогантното поведение на внука
й Я., който й е изскубал розетката на телефона, а също така са й взели телевизора,
поради което тя й дъщеря й са й занесли телевизор.Посочва, че единствено е била
свидетел, че Л. е казвала, че ще изпрати майка й в старчески дом, ако спечели
делото, а леля й е с нормални разсъждения. Леля й има диабет, поради което ползва
лекарства за регулиране на захарта, които доколкото знае си купува сама, а Л.
не й купува лекарства. Леля й казва, че тя си пазарува всичко сама.
Посочва също
така, че леля й плаща тока и данъка, тъй като така са се споразумели с дъщеря й.
Ходи с дрехите, които си има от едно време й е показвала скъсаните си обувки. Когато
ходи да вижда леля си 1-2 в месеца тя й отваря хладилника, за да й предложи
обяд и обикновено има мляко, сирене, хляб, кашкавал. Свидетелката сочи, че не е
видяла хладилникът на Л. да е заключен и не знае кой купува перилните
препарати, но доколкото знае Л. плаща парното на жилището. Леля й получава хляб
и готвено от социалния патронаж, като на социалния патронаж им дават няколко
филийки хляб, супа и второ ядене. Не знае леля й да е хвърляла храна, но всяка
зима ходи на социален патронаж и си взима хляб и каквото им раздават там. Знае,
че братовчедка й Л. има сериозни операции на дебелото черво и още една
генекологична операция и че не е в цветущо здраве.
От показанията
на свидетелката Ц.В./внучка на ищцата и дъщеря на ответницата/ се установява,
че отношенията между майка й и баба й, които живеят заедно не са добри, те постоянно
се карат. Посочва, че се хранят поотделно по желание на баба й. Тя често ходи в
апартамента, тъй като големият й син живее там. Свидетелката сочи, че е виждала
много пъти баба си, че не яде храната, която взима от социалния патронаж, а я изхвърля
в тоалетната. Хладилникът на баба й се намира в кухнята и е винаги пълен - има
салам, луканка, месо, сирене, кашкавал, тя е задоволена отвсякъде, а също така
има Д.Е.Е.и отделна телевизия, които си плаща сама. Посочва, че по-голямата
част от консумативите ги заплаща майка й - парно, вода, за общите части, а също
така и перилните препарати. Поддържа, че никога не е била свидетел баба й да
иска пари от майка й, а за това е разбрала за първи път от исковата молба. Баба
й кълне майка й непрекъснато, а също така и нейните деца и ги обвинява, че я бият,
което е абсурд.
Сочи, че майка
й е болна от рак, има високо кръвно, проблеми със сърцето и със слуха, а освен
това е диабетик и е на инжекции, а лекарствата й са доста скъпи и се нуждае от
добра храна. Водят я на скенери всеки месец, тъй като получава световъртежи и
припада. Последната операция, която й е направена за поставяне на жлъчен стенд
е струвала 4000 лв., а понастоящем й предстои отново да прави операция, като
заявява, че майка й си е поела сама разходите за лечението. Свидетелката посочва,
че никога не е оставяла с впечатление, че баба й има нужда от допълнителни
средства и не е искала пари от майка й за издръжка.
Свидетелката Ю.М./съседка/
посочва, че познава Л. от 1976г. и знае за отношенията между нея и майка й от
това, което чува от смата нея, но не е присъствала на скандали между тях.
Посочва, че тъй като Л. има много заболявания тя често ходи при тях, тъй като вдига
температура постоянно от проблемите, които й създава майка й. Знае какви са заболяванията
на Л., както и че те са свързани с много средства, а наред с това тя плаща и всички
консумативи за апартамента. Посочва, че докато Л. е на работа, майка й отваря
хладилника и се храни с храната, която тя е закупила, а храната, която получава
от социалния патронаж изхвърля. Сочи, че майка й има Д.Е.Е.и отделна телевизия
и не е лишена от нищо, като ответницата Л. никога не й е споделяла, че майка й
иска пари за издръжка. Свидетелката посочва, че според нея баба М. е много
здрава, движи се бързо и не се е оплаквала, че няма какво да яде. Тя много често
е влизала в апартамента на М., но не е била свидетел ищцата да се храни от
храната на дъщеря си. Не е виждала какво има в хладилника на М., но е виждала, че
Л. плаща всички сметки.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Правната
квалификация на предявения иск е чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на
дарителя издръжка, от която той се нуждае. Искът може да се предяви в
едногодишен срок, откакто на дарителя са станали известни основанията за
отменяване на дарението, съгласно разпоредбата на 227, ал. 3 ЗЗД.
Ищцата твърди, че е изпаднала в
невъзможност да посреща ежедневните си разходи за храна, лекарства и сметки, за
което многократно е молела дъщеря си – ответница по делото да й заплаща по 100
лв. месечно издръжка, като за последен път е помолила същата да й заплати
месечна издръжка на 15.12.2016 г., но тя е отказала. ИМ е подадена на 23.02.2017
г., с оглед на което, съдът намира, че искът е подаден в едногодишния срок по
чл. 227, ал. 3 ЗЗД и следва да бъде разгледан по същество.
Дарението е едностранен и
безвъзмезден договор, по силата на който дарителят безвъзмездно, веднага и
безвъзвратно отстъпва в собственост на дарения подареното. Срещу полученото
дареният има моралното задължение за признателност към дарителя, което при определени
обстоятелства се трансформира в правно задължение за даване на издръжка.
Съгласно разпоредбата на чл. 227. ал. 1. б. „в“ ЗЗД дарението може да бъде
отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се
нуждае. Или, моралното задължение се превръща в правно тогава, когато дарителят
изпадне в трайната нужда от издръжка, направи искане към надарения за заплащането
на такава и последният откаже да дава издръжка. Тези условия следва да са
налице кумулативно, като правото на дарителя да иска отмяна възниква, когато е
налице обществено укоримо поведение от страна на дарения, което съставлява
непризнателност и е във висока степен. Отмяната на дарението е санкция за неизпълнение
на моралното задължение на дарения за признателност към дарителя. В случай, че
нужда от издръжка не възникне или не бъде поискана издръжка, задължението на
дарения към дарителя си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със
санкция – така ТР № 1/2013 г. на ОСГК. ВКС.
Фактическият състав на това основание
за отмяна на дарение изисква наличието на три групи обстоятелства - изпадане на
дарителя в нужда, отправено искане до надареното лице и отказ на последното да
даде исканата издръжка. Също така следва да се установи, че дареният има
възможност да даде издръжката, необходима на неговия дарител. Доказването на
всички тези обстоятелства е в тежест на ищцата.
Безспорно е по делото, че между
страните е бил сключен договор за дарение, по силата на който ищцата е
прехвърлила чрез дарение на ответницата 3/4 идеални части от собствения си
недвижим имот като си е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване
на прехвърления имот. Наличието на този договор не поражда автоматично
задължение на надарения да дава издръжка. За да възникне такова задължение
дарителят следва да изпадне в трайна нужда от издръжка и да съществува към
датата на поканата или поне към датата на формиране на сила на пресъдено нещо
по делото. Продължителността на периода, през който дарителят е имал
необходимост от издръжка, непосилна за него самия, обуславя доколко е трайно
това състояние.
По отношение на първата
предпоставка – изпадане на дарителя в трайна нужда следва да се има предвид, че
трайната нужда е налице, когато дарителят не е в състояние сам да се издържа от
притежаваните от него средства и имущества. /в този см. Решение №
275/26.03.2009 г., по гр.д. № 5837/2007 г., на ВКС IV г.о./. Трайната нужда се
преценявана във всеки конкретен случай с оглед личността на дарителя, неговите
конкретни битови и здравословни нужди.
Съдът приема, че с оглед на събраните
по делото гласни и писмени доказателства се установи, че ищцата се нуждае от
получаване на ежемесечни средства, необходими за нейната издръжка и медицински разходи
за лекарства. Установи се с оглед на приетите доказателства – разпореждане от
НОИ, че същата получава месечна пенсия в размер на 261.68 лв., която сума съгласно
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза е с 67,32 лв.
по-малко от месечния разход на лице, съгласно базата данни на НСИ към 23.02.2017
г.
По
делото не се установиха други доходи или имущество, които
да служат като средство за издръжка на ищцата. На следващо място, съдът приема,
че ищцата е възрастен човек / 89 г. към датата на ИМ/, която страда от диабет и
други заболявания, по повод на което й се налага да приема ежемесечно медикаменти
за подържане на хроничното си заболяване. Посоченото се установява и от
събраните гласни доказателства по делото. В тази връзка съдът намира, че ищцата
трайно се нуждае от допълнителни средства, необходими за издръжката му.
Наред с това следва да се има
предвид, че от показанията на разпитаните по делото свидетели се установи също
така, че ищцата живее заедно с ответницата в едно домакинство, сама си готви и
храни като ползва отделен хладилник, а също така получава допълнително храна и
от социален патронаж, който посещава. От друга страна, по делото не беше
доказано по безспорен начин от страна на ищцата, че ответницата й е забранила
да се храни от храната, която тя закупува и държи в собствения си хладилник. В
тази връзка свидетелката А.Н.посочва, че не е видяла да е „заключен“ хладилникът
на Л. и не знае кой купува перилните препарати, но знае че ищцата плаща
сметките за ток – около 30 лв. и данък, а останалите сметки – за вода, парно и
др. ги заплаща ответницата. От показанията на свидетеля Ю.М.също така се
установи, че не е виждала ищцата да
се храни от храната на дъщеря си, но е виждала,
че ответницата плаща всички сметки и консумативи за апартамента, а също така,
свидетелства, че ищцата има собствен телефон и отделна телевизия и не е лишена
от нищо. Посочените факти се установяват и от показанията на свидетелката Ц.В.,
която посочва, че хладилникът на баба й се намира в кухнята и е винаги пълен, а
по-голямата част от консумативите ги заплаща майка й - парно, вода, общите
части, а също така и перилни препарати. От показанията й се установи също така,
че баба й полза собствен Д.Е.Е.и има отделна телевизия, които сама си заплаща.
На следващо място, обаче съдът намира, че по делото
липсват доказателства ищцата да е отправяла искане до надареното лице –
ответницата да изплаща издръжка. В този смисъл по делото не са представени нито
писмени доказателства, които да установят наличието на отправяна покана до
ответницата, нито гласни доказателства, които да устоновяват посочения факт.
Така например от показанията на свидетелката Ю.М., която е съседка на двете
се установи, че тя често се вижда с ответницата Л., която, обаче, никога не й е
споделяла, че майка й иска от нея пари за издръжка. Свидетелката Ц.В.също сочи,
че никога не е била свидетел баба й да иска пари от майка й, а за това е
разбрала за първи път от исковата молба, а освен това никога не е оставяла с
впечатление, че баба й има нужда от допълнителни средства и не е искала пари от
майка й за издръжка. Съдът отчита факта на възможната заинтересованост на този
свидетел по делото, предвид факта, че същата е дъщеря на ответницата, но
кредитира нейните показания в тази част, т.к. от една страна те се подкрепят
изцяло и от показанията на свидетелката Ю.М., а от друга страна и другата свидетелка
А.Н.също не заявава да е пряк свидетел на отказ от страна на ответницата да
помага на майка си посредством осигуряване на средства за издръжка. Нещо
повече, няма спор по делото, че ищцата живее и полза процесния апартамент, а
също така непротоворечиви са свидетелските показания на всички свидетели, че
по-голямата част от сметките и средствата за консумативи се поемат от
ответницата.
С
оглед на горното съдът намира, че не е налице отказ да се предостави издръжка,
ако вместо исканата парична сума, дареното лице заплаща сметки за парно, вода,
консумативи и др., т.к. издръжката може да се предоставя и в натура, а не само
в пари.
Според
настоящия съдебен състав, в случая дължимата от надарения издръжка не е за
задоволяване потребностите на дарителя в пълен обем, доколкото не се касае за
договорно уговорена между страните, нито дължима по закон /СК/ издръжка, а
морално задължение, макар и превърнало се в правно в по-късен момент, поради
което за надарения не възниква задължение за осигури пълната издръжка на
дарителя. Вярно е, че задължението на дарения произтича от закона и се основава
на една морална необходимост, но помощта от дарения не може да е в такъв обем,
че дареният не само да изразходва дара, но и да отговаря по-нататък със
собственото си имущество и договорът да се превърне в такъв за гледане и
издръжка, т.е. да стане алеаторен в тежест на дарения. Това е недопустимо и
противно на разума на договора за дарение.
Не
на последно място, съдът следва да вземе предвид и обстоятелството, че
независимо от наличието на здравословни проблеми при ищцата от представените
многобройни писмени доказателства по делото – Епикризи, образни изследвания,
експертно решение на ТЕЛК, безспорно се установи, че ответницата също страда от
тежко онкологично заболяване - двустранен карциноид на яйчниците с карциноид на
апендикса, инфилтрирани в оментум, както и карцином на дебелото черво, с
метастази, по повод на което е била оперирана два пъти и по повод на което
многократно е постъпвала за лечение – хомиотерапия. Наред с това се установи,
че същата има и редица други тежки заболявания като сърдечна недостатъчност,
артериална хипертония и диабет, по повод на което на същата с експертно решение
на ТЕЛК й е призната най-високата степен на онвалидизация – 100 % трайно
намалена работоспособност.
Съдът
намира, че всички тези обстоятелства безспорно обосновават извод за заплащането
на значителни средства от страна на ответницата за осигуряване на непрекъснато
лечение и поддържане на влошеното си здравословно състояние, което е жизнено
важно за нея. Наред с това, съдът намира за установено по делото, че
ответницата сама осигурява посочените средства за лечението като в този смисъл следва
да се отбележи, че изцяло непротиворечиви са свидетелските показания по делото.
Свидетелката Ц.В.посочва, че майка й е болна от рак, има високо кръвно, проблеми
със сърцето и със слуха и е диабетик, поради което се нуждае от скъпи лекарства
и от добра храна, а наред с това всеки месец я водят на скенери, тъй като
получава световъртежи и припада. От показанията й се установи също така, че ответницата
заплаща сама своите разходи за лечение, които са в голям размер, като само при
последната операция, която е претърпяла за поставяне на жлъчен стенд е
заплатила сума около 4000 лв.
Посочените
обстоятелства се потвърждават и от показанията на останалите двама свидетели.
Свидетелката М. знае за заболяванията на Л., както и че те са свързани с много
средства, а свидетелката Н. сочи, че братовчедка й Л. има сериозни операции на
дебелото черво и гинекологична операция и знае, че тя не е в добро състояние.
В
тази връзка, следва да се има предвид и приетото в ТР № 1 от 21.10.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че при иск за отмяна на дарение на
основание чл. 227, ал. 1, б.“в“ ЗЗД не е
налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от
дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на
достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил
себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от
това на дарителя. В настоящия случай, според съда е налице именно тази хипотеза
с оглед на изложеното по-горе относно наличието на тежки онкологични и други
заболявания при ответницата, които обусляват влошено здравословно състояние на същата
и необходимост от заплащане от страна на същата на значителни средства за
непрекъснатото лечение, което е жизнено важно за нея. В тази връзка и превдид
това, че освен морален акт, даването на издръжка по процесния договор за
дарение зависи и от възможностите и способностите на надарения да я дава, респ.
същият не следва да се поставя в по-лошо състояние от това на дарителя, съдът
намира, че по делото не е доказано, че ответницата предвид многобройните си
разходи за лечение и специална храна, както и за заплащане на всички сметки и
консумативи по апартамента има възможност да осигурява такава издръжка. Посоченото
дава основание на съда да направи извод, че не са налице основания за отмяна на
договора за дарение от 19.05.1994 г., обективиран в нотариален акт № 195, том LVIII, дело № 11614/94 г. с който ищцата е дарила на
ответницата собствените си 3/4 идеални части от процесния апартамент на
однование чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД. В тази връзка, съдът намира, че
предявеният по делото иск с правно сонование чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД е
недоказан и неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
При
този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да заплати на
ответницата разноски по делото в размер на 500 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Т.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, и съдебен адрес:***, к-ра 223 – адв. К. против Л.Ц.С., ЕГН **********, с адрес: ***
иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД за отмяна на дарение от
19.05.1994 г., обективирано в нотариален акт № 195, том LVIII, дело № 11614/94 г., с което М.Т.С. е дарила в
полза на дъщеря си Л.Ц.С. своите 3/4 идаелни части от следния недвижим имот: Апартамент,
находящ се в гр.София, ж.к. ”********, състоящ се от една стая, дневна, кухня и
други сервизни помещения с обща квадратура от 65,87 кв.м., при съседи на
апартамента: стълбище, С.Л., И. и К.Г., улица ”Грамада”, М.Т.и Г.Д., ведно е 1,106
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна
земя, поради отказ на надарената да й даде издръжка, от която тя се нуждае като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.Т.С., ЕГН ********** да заплати на Л.Ц.С.,
ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски по делото в размер на
500 лв.
Решението
подлежи на обжалване от страните пред САС в двуседмичен срок от съобщаването
му.
председател: