№ 2
гр. Пловдив, 05.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Нестор Сп. Спасов
Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
частно търговско дело № 20215001000950 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК във вр. с чл. 621 ТЗ.
Постъпила е частна жалба от „Л.“ ООД, ЕИК ***, представлявано от адв. С.Р. със
съдебен адрес гр. С., ул. П. № 7 против определение от 28.06.2021г., постановено по т.д. №
793 по описа за 2020 г. на ОС Пловдив, с което е прекратено производството по предявения
от жалбоподателя иск с правно основание чл. 694, ал.3, т.1 ТЗ срещу „Б.“ АД. Оспорени са
изводите на решаващият първоинстанционен съд за недопустимост на произвоството в
коментираната част, като е посочено, че вземането на СТ. СТ. М. за установяване
несъществуването на което е предявен иска произтича от Анекс № 1 от 20.04.2018г. към
договор за заем от 05.02.2018г. с нотариално заверени подписи рег. № 16902 от 29.08.2018г.
на нотариус рег. № 302 от НК. С предявеният иск ищецът е навел възражения за нищожност
на посочения Анекс, с който „К.“ ЕООД се е задължило да отговаря за задължения на „Б.“
АД към С.М., поради което и според жалбоподателя нищожността следва да се установи по
отношение на всички страни по сделката. Отделно сочи, че договорът за встъпване в дълг,
съгласно чл. 101 ЗЗД може да се сключи и само между първоначалния длъжник „Б.“ АД и
встъпилото лице „К.“ ЕООД, поради което и ако не е формирана сила на пресъдено нещо по
отношение на „Б.“ АД за нищожност на съгласието, то при евентуално негово изпълнение
би могъл да предяви претенции към „К.“ ЕООД на основание чл. 127 ЗЗД. Въз основа на
изложеното настоява постановеното определение да бъде отменено като неправилно.
Ответникът „К.“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С.З., бул.
Н.П. № 52, Търговски център „П. С.З.“, К. ет.1, помещение 2.26, представляван от
управителя С.К. счита жалбата за неоснователна, тъй като разпоредбата на чл. 694 ТЗ
определя страните в производството по предявения установителен иск, без да е предвидена
легитимация за трето неучастващо лице в производството по несъстоятелност.
Ответникът „Б.“ АД ЕИК *** представляван от изпълнителния директор С.К.
оспорва жалбата като неоснователна и настоява обжалвания съдебен акт да бъде потвърден.
1
Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по делото, намери за
установено следното:
Частната жалба е постъпила в деловодството на ОС Пловдив с вх. № 280350 на
04.08.2021г., като е изпратена по пощата с клеймо на изпращането – 03.08.2021г., а актът,
който е подложен на проверка с постъпилата жалба е връчен на жалбоподателя на
28.07.2021г.. Казаното, съобразено с разпоредбата на чл. 275, ал.1 ГПК, налага извод за
депозиране на частната жалба в предвидения за това срок. Жалбата е подадена от надлежна
страна в производството, която има интерес да обжалва и е насочена срещу акт, за който е
предвиден инстанционен контрол. Всичко изложено до тук налага извод за процесуална
допустимост на частната жалбата.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Повод за образуване на т.д. № 793/2020г. по описа на ОС Пловдив е предявен от „Л.“
ООД EИК *** иск да бъде признато по отношение на „К.“ ЕООД, СТ. СТ. М. ЕГН
********** и „Б.“ АД несъществуване вземанията на С.М. към „К.“ ЕООД, включени в
списъка на приетите вземания под т.4, 5, 6 и 7, обявен в ТРРЮЛНЦ на 16.05.2019г., срещу
което е направено възражение от ищеца, в качеството му на кредитор на търговеца с
открито производство по несъстоятелност, което възражение с определение от 20.11.2020г.
по т.д. № 660/2019г. е оставено без уважение. Правната квалификация на предявения иск е
чл. 694, ал.3, т.1 от ТЗ, а пасивно легитимирани страни по него са кредиторът, чието вземане
е оспорено – СТ. СТ. М. и търговецът, по отношение на който е открито производство по
несъстоятелност – „К.“ ЕООД. Съгласно чл. 694, ал.4 ТЗ като страна в производство участва
синдикът, а законодателят е предвидил възможност като трети лица помагачи в
производството да участват и други кредитори, чиито вземания за били предмет на иск по
ал.1-3, както и друг кредитор да встъпи в производството като съищец до първото по делото
съдебно заседание. Това са активно и пасивно процесуално правно легитимираните страни
по предявения иск, като без значение за легитимацията на страните е факта, че твърденията
за несъществуване вземанията на кредитора С.М. са основани на липса на основание за
възникването им, тъй като договора за заем е реален, а предаване на пари липсва,
евентуално поради погасяване на същото вземане чрез връщането му и най – сетне, поради
нищожност на сключения анекс № 1 към договора за заем, с който „К.“ ЕООД се е
задължило да отговаря за задълженията на третото лице „Б.“ ЕООД към С.М..
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че наличието или липсата на
твърдяната от ищеца нищожност на Анекс № 1 ще бъде установена със сила на пресъдено
нещо в повдигнатия за разрешаване спор по иска с правно основание чл. 694, ал.3 ТЗ и така
субективните предели на решението ще обхванат и третото лице, страна по Анекс № 1.
Съгласно чл. 694, ал.8 ТЗ влязлото в сила решение по иск по ал.1-3 има установително
действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по
несъстоятелност т.е. същото ще формира сила на пресъдено нещо само по отношение на
участниците в производството по несъстоятелност, но не и по отношение на трети лица.
Изводът е, че при предявен отрицателен установителен иск надлежни страни ответници са
кредиторът, чието прието вземане се оспорва – С.М. и длъжникът – „К.“ ЕООД.
Наложилият се извод за липса на надлежна пасивна процесуална легитимация на
третото лице „Б.“ АД не се опровергава и от твърденията на жалбоподателя, че
неустановяване със сила на пресъдено нещо на твърдяната нищожност може да доведе до
евентуално изпълнение от първоначалния длъжник, след което същия да предяви претенции
към встъпилия в дълга търговец – „К.“ ЕООД основани на чл. 127 ЗЗД. Посочените
евентуални спорни въпроси не са част от предмета на главния спор с правно основание чл.
694 ТЗ, поради което и не биха обусловили надлежна пасивна процесуално правна
легитимация за третото лице „Б.“ АД.
2
До същите правни изводи е достигнал и решаващия първостепенен съд, поради което
и оспорения негов съдебен акт, като съобразен с материалния и процесуален закон, следва
да бъде потвърден.
Мотивиран от изложеното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 261173 от 28.06.2021г., постановено по т.д. № 793
по описа за 2020 г. на ОС Пловдив, с което е прекратено производството по предявения от
жалбоподателя иск с правно основание чл. 694, ал.3, т.1 ТЗ срещу „Б.“ АД.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3